№ 1733
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно
гражданско дело № 20211100513158 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 03.07.2020 год., постановено по гр.дело №53950/2013 год. по описа на
СРС, ГО, 66 с-в, е допуснато извършването на съдебна делба между ЛЮБ. Н. П., З.Л. П.,
А.А. К. и В.Г.С. на следните недвижими имоти:
1/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1972.1497 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-3 от 11.01.2011 год. на изп.директор
на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София, район Витоша, с площ от 3 120 кв.м.,
трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива;
номер по предходен план – 1497, при съседи:имоти с идентификатори 68134.1972.962,
68134.1972.155, 68134.1972.1296, 68134.1972.11, 68134.1972.1631, а съгласно нотариален акт
за собственост №137, т. ІІ, дело №322/1997 год. на нотариус при Софийска нотариална
служба към СРС, представляващ неурегулирано празно дворно място, бивша ливада, с
площ по Решение на поземлената комисия при кв. „Драгалевци” от 2 900 кв.м., а по скица от
3 137 кв.м., съставляващ имот пл.№1497от кадастрален лист №682 и 700 по неодобрения
кадастрален план на гр.София, в.з.Драгалевци-Ботаническа градина – м.Ваташка круша,
който имот е идентичен с имот пл.№463 от кадастрален лист №682 и 700 по кадастралния
план на гр.София от 1950 год., при съседи – Б.М., К.Н. и Б.Н., при следните делбени квоти:
1/6 ид.ч. за ЛЮБ. Н. П., 1/6 ид.ч. за З.Л. П., 1/6 ид.ч. за А.А. К. и 3/6 ид.ч. за В.Г.С.;
2/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1977.1144 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-3 от 11.01.2011 год. на изп.директор
1
на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София, район Витоша, с площ от 439 кв.м.,
трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване /до 10м./, номер по предходен план – 1144, квартал 91А, при съседи:
68134.1977.33, 68134.1977.3, а съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот,
възстановен в стари реални граници на основание чл. 10а и чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал.
1, чл. 183, ал. 1 ПРЗСПЗЗ и по наследство №5, т. la, peг.№1531, дело №52/1999 год. на
нотариус А.Т., с рег.№261 на НК, неурегулирано празно дворно място, бивша ливада, с
площ от 727 кв.м., съставляващо имот пл.№1144 от кадастрален лист №718 по неодобрения
кадастрален план на гр. София, кв.„Драгалевци”, м.„Креков мост”, който имот е идентичен с
част от имоти пл.№№ 331 и 334 от кадастралния план от 1960 год., при съседи – път, река,
братя Г. дял 5 /пети/, при следните делбени квоти: 1/6 ид.ч. за ЛЮБ. Н. П., 1/6 ид.ч. за З.Л.
П., 1/6 ид.ч. за А.А. К. и 3/6 ид.ч. за В.Г.С.;
3/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1980.1335 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-3 от 11.01.2011 год. на изп.директор
на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София, район Витоша, в.з.„Симеоново-
Драгалевци-ІІ ч.”, с площ от 216 кв.м., трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – дру,г вид застрояване; номер по предходен план
– 1335, квартал 60, при съседи: 68134.1980.389, 68134.1980.1492, 68134.1980.1175,
68134.1980.390, а съгласно решение на поземлена комисия – нива от 0.234 дка., находяща
се в регулационен план на в.з.„Симеоново-Драгалевци-ІІ част“ в землището на Драгалевци,
местността /квартал/ „Пушовец“, част от имот №2127 в кадастрален лист №735 от
кадастрален план изработен 1950 год. /попадащ в кв.60, п-л №416, описан подробно в
нотариален акт за собственост на недвижим имот по ЗСПЗЗ и наследство №52, т.I, peг.
№297, дело №51/2017 год. на нотариус Й.Л., с рег.№263 на НК, при следните делбени квоти:
1/6 ид.ч. за ЛЮБ. Н. П., 1/6 ид.ч. за З.Л. П., 1/6 ид.ч. за А.А. К. и 3/6 ид.ч. за В.Г.С.;
4/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1979.1022 по кадастралните карти и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-3 от 11.01.2011 год. на изп.директор
на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с
адрес на поземления имот: гр.София, ул.„Ваклинец”, с площ от 692 кв.м., трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване /до 10 м./, стар идентификатор – няма, номер по предходен план – 1022, квартал
943, парцел XXIX, при съседи: 68134.1979.219, 68134.1979.1017, 68134.1979.1019,
68134.1979.1020 и 68134.1979.1024, при следните делбени квоти: 1/6 ид.ч. за ЛЮБ. Н. П.,
1/6 ид.ч. за З.Л. П., 1/6 ид.ч. за А.А. К. и 3/6 ид.ч. за В.Г.С.;
4.1/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1979.1017 по кадастралните карти и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-3 от 11.01.2011 год. на изп.директор
на АГКК, последно изменение със заповед – няма издадена заповед за изменение в КККР, с
адрес на поземления имот: гр.София, ул.„Ваклинец”, с площ от 699 кв.м., трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване /до 10 м./, стар идентификатор – няма, номер по предходен план – 1017, квартал
2
94, парцел XXVIII, при съседи: 68134.1979.219, 68134.1979.1016, 68134.1979.1018,
68134.1979.1019 и 68134.1979.1022, при следните делбени квоти: 1/6 ид.ч. за ЛЮБ. Н. П.,
1/6 ид.ч. за З.Л. П., 1/6 ид.ч. за А.А. К. и 3/6 ид.ч. за В.Г.С.;
4.2/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1979.1016 по кадастралните карти и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18- 3 от 11.01.2011 год. на изп.директор
на АГКК, последно изменение със заповед – няма издадена заповед за изменение в КККР, с
адрес на поземления имот: гр.София, ул.„Ваклинец”, с площ от 675 кв.м., трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване /до 10 м./, стар идентификатор – няма, номер по предходен план – 1016, квартал
94, парцел XVII, при съседи: 68134.1979.219, 68134.1979.1684, 68134.1979.1642,
68134.1979.1015, 68134.1979.1018 и 68134.1979.1017, при следните делбени квоти: 1/6 ид.ч.
за ЛЮБ. Н. П., 1/6 ид.ч. за З.Л. П., 1/6 ид.ч. за А.А. К. и 3/6 ид.ч. за В.Г.С.;
5/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1608.1184 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-38 от 10.07.2012 год. на
изп.директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.София, район Витоша, ж.к.
„Малинова долина”, с площ от 1524 кв.м., трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – друг вид застрояване, номер по предходен план –
1184, квартал 33, парцел I, при съседи: 68134.1608.7011, 68134.1608.1216, 68134.1608.2649,
68134.1608.7006; а съгласно решение на поземлена комисия – ливада, с площ от 2.200 дка.
по документ за собственост, а по скица 2.021 дка., находящ се извън регулация на гр.(с.)
Драгалевци в местността /квартал/ „Лъката“, имот №1073 – 1/2 северозападна част от
кадастрален лист №665.684 от 1950 год., описан подробно в нотариален акт за собственост
на недвижим имот по ЗСПЗЗ и наследство №53, т.I, рег.№298. нот.дело №52/2017 год. на
нотариус Й.Л., с рег.№263 на НК, при следните делбени квоти: 1/6 ид.ч. за ЛЮБ. Н. П., 1/6
ид.ч. за З.Л. П., 1/6 ид.ч. за А.А. К. и 3/6 ид.ч. за В.Г.С.;
6/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1007.1278 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-108 от 13.12.2016 год. на
изп.директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.София, Столична община, район
„Триадица”, М.Т.С., с площ по скица от СГКК-София от 7 658 кв.м., трайно предназначение
на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята при
неполивни условия – 0, стар идентификатор – няма, номер по предходен план – 328, при
съседи по скица: имоти с идентификатори 68134.1007.1386, 68134.1007.1277,
68134.1007.1319, 68134.1007.1498, който поземлен имот съгласно представените документи
за собственост представлява нива от 7.650 дка., находяща се в землището на Драгалевци, в
местността „Изливо“, имот с пл.№658, в кадастрални листове №594, 595, 617 и 618 от
кадастрален план изработен преди 1969 год., при граници/съседи по документ за
собственост: път, река, К.Д. и Д.М.Б., описан подробно в нотариален акт за собственост на
недвижим имот по ЗСПЗЗ и наследство №81, т.I, с рег.№412, нот.дело №79/2017 год. на
нотариус Й.Л., с рег.№263 на НК, при следните делбени квоти: 1/6 ид.ч. за ЛЮБ. Н. П., 1/6
ид.ч. за З.Л. П., 1/6 ид.ч. за А.А. К. и 3/6 ид.ч. за В.Г.С.;
3
7/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1007.1334 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-108 от 13.12.2016 год. на
изп.директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.София, Столична община, район
„Триадица”, М.Т.С., с площ по скица от СГКК-София от 1108 кв.м., трайно предназначение
на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята при
неполивни условия – 0, стар идентификатор – няма, номер по предходен план – 1878, при
съседи по скица: поземлени имоти с идентификатори 68134.1007.1321, 68134.1007.1498,
68134.1007.1333, 68134.1007.1335, който поземлен имот съгласно представените документи
за собственост представлява нива от 1.090 дка., находяща се в землището на Драгалевци, в
местността „Бело поле“, част от имот с пл.№910/910-Б, в кадастрален лист №594, от
кадастрален план изработен 1969 год., при граници/съседи по документ за собственост: С.Б.,
Ст. И., пътя, В. Д., описан подробно в нотариален акт за собственост на недвижим имот по
ЗСПЗЗ и наследство №80, т.I, рег.№410, нот.дело №78/2017 год. на нотариус Й.Л., с рег.
№263 на НК, при следните делбени квоти: 1/6 ид.ч. за ЛЮБ. Н. П., 1/6 ид.ч. за З.Л. П., 1/6
ид.ч. за А.А. К. и 3/6 ид.ч. за В.Г.С. и
8/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1007.1348 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-108 от 13.12.2016 год. на
изп.директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.София, Столична община, район
„Триадица”, М.Т.С., с площ по скица от СГКК-София от 4050 кв.м., трайно предназначение
на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята при
неполивни условия – 0, стар идентификатор - няма, номер по предходен план – 328, при
съседи по скица: поземлени имоти с идентификатори: 68134.1007.1497, 68134.1007.1386,
68134.1007.1287, 68134.1007.1284, 68134.1007.1345, 68134.1007.1288 и 68134.1007.1363,
който поземлен имот съгласно представените документи за собственост представлява нива
от 4.050 дка., находяща се в землището на Драгалевци, в местността „Омерица“, имот с пл.
№926, в кадастрални листове №617, 618 от кадастралния план изработен преди 1969 год.,
при граници/съседи по документи за собственост: братя М., И.С. и път, описан подробно в
нотариален акт за собственост на недвижим имот по ЗСПЗЗ и наследство №82, т. I, рег.
№414, нот.дело №80/2017 год. на нотариус Й.Л., с рег.№263 на НК, при следните делбени
квоти: 1/6 ид.ч. за ЛЮБ. Н. П., 1/6 ид.ч. за З.Л. П., 1/6 ид.ч. за А.А. К. и 3/6 ид.ч. за В.Г.С..
Срещу решението в частта му относно квотите, при които е допусната делбата на
следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор 68134.1979.1022, поземлен
имот с идентификатор 68134.1979.1017 и поземлен имот с идентификатор 68134.1979.1016
/посочени в т. 4, 4.1 и 4.2 от диспозитива на съдебния акт/, е подадена в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца ЛЮБ. Н. П.. Жалбоподателят поддържа,
че неправилно първоинстанционният съд бил констатирал, че А.К. /родена през 1998 год./ е
дъщеря на Ц. П. /първоначалната ищца по делото/. Видно било от представените по делото
удостоверения за наследници, че Ц. П. била оставила за свои наследници по закон, както
следва: Л.П. /съпруг/, З.П. /дъщеря/ и А.К. /внучка – заместила по наследяване своята майка
М. К., починала на 22.02.2016 год.; т.е. преди своята майка/. Неправилно СРС бил
4
кредитирал представения нотариален акт №119 от 22.02.2018 год. по нот.дело №38/2018
год., с който ответникът В.С.Г. и първоначалната ищца Ц. П. /негова сестра/ били признати
за собственици при равни дялове на основание давностно владение на трите недвижими
имота. Този факт променял квотите при наследяване при смъртта на Ц. П.. Тъй като
процесните имоти били придобити по давност и нотариалният акт бил издаден по време на
брака на жалбоподателя с Ц. П., то същите били придобити в режим на съпружеска
имуществена общност. Неправилен бил изводът, че собствеността върху имотите била
възникнала само в полза на Г.С.К. /общият наследодател на В.С. и Ц. П./. В този смисъл
имотите следвало да бъдат допуснати до делба при следните квоти: 4/12 ид.ч. за ЛЮБ. Н. П.,
1/12 ид.ч. за З.Л. П., 1/12 ид.ч. за А.А. К. и 6/12 ид.ч. за В.Г.С..
Ответницата по жалбата М. В. Д. /конституирана по реда на чл. 227 ГПК на мястото на
починалия в хода на процеса първоначален ответник В.Г.С./ счита, че първоинстанционният
съд е определил неправилно квотите, при които да бъде допусната съдебна делба на
процесните три недвижими имота, като не прави доказателствени искания.
Другарят на жалбоподателя З.Л. П. счита, че решението на СРС следва да бъде
потвърдено в обжалваната му част.
Другарят на жалбоподателя А.А. К. счита, че СРС е определил неправилно квотите, при
които да бъде допусната съдебна делба на процесните недвижими имоти.
С решение по горепосоченото дело от 28.04.2021 год. /наименовано “определение“/, е
оставено без уважение искането на ищцата З.Л. П. по чл. 247 ГПК.
Срещу така постановения съдебен акт е подадена в законоустановения срок по чл. 259,
ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищцата З.Л. П.. Жалбоподателката сочи, че са налице
предпоставките за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка, тъй като от
представените удостоверения за наследници е видно, че А.А. К. е внучка, а не дъщеря на Ц.
Г. П..
Ответницата по жалбата М. В. Д. не оспорва, че А.А. К. е внучка, а не дъщеря на Ц. Г.
П., като заявява, че въззивният съд следва да прецени дали са налице основания за поправка
на очевидна фактическа грешка, респ. дали обжалваният съдебен акт да бъде отменен.
По отношение на въззивната жалба срещу основното решение:
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и становището
на насрещните страни, намира за установено следното:
Предявен е за разглеждане иск за делба във фазата на допускането.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част, но е
неправилно.
Безспорно е във въззивното производство, че Г.С.К. е починал на 16.03.1999 год. и е
5
оставил за свои наследници по закон децата си Ц. Г. П. и В.Г.С. /първоначалните страни по
делото/. Ц. Г. П. е починала в хода на първоинстанционното производство и е оставила за
свои наследници по закон ЛЮБ. Н. П. /съпруг/, З.Л. П. /дъщеря/ и А.А. К. /внучка – дъщеря
на М. Л. К. – починала на 29.02.2016 год., преди своята майка/.
Установено е въз основа на нотариален акт №119, т.І, рег.№726, нот.дело №38/2018 год.
на нотариус Й.Л., с рег.№263 НК, че на 22.02.2018 год. Ц. Г. П. и В.Г.С. са били признати
въз основа на обстоятелствена проверка за собственици по давностно владение при равни
дялове на процесните три недвижими имота.
Спорът по делото е свързан с това дали жалбоподателят е придобил в собственост с Ц.
Г. П. процесните три имота в условията на съпружеска имуществена общност.
Настоящият съдебен състав приема, че в делбеното производство са участвали всички
необходими задължителни другари. Въпросът за частите на съделителите е свързан с
правилното приложение на закона и съдът е длъжен да го изследва служебно, като определи
според установеното по делото действителните им квоти, при които допуска делбата /виж
например Решение № 46 от 28.02.2014 год. на ВКС по гр.дело № 4870/2013 год., I г. о., ГК,
Решение № 190 от 19.10.2015 год. на ВКС по гр.дело № 3054/2015 год., I г. о., ГК/.
Позоваването на придобивна давност не е елемент от фактическия състав на това
оригинерно придобивно основание по чл. 79 ЗС, а процесуално средство за защита на
материалноправните последици на давността, зачитани съм момента на изтичане на
законовия срок, т.е. собствеността се придобива от владелеца с изтичане на срока – виж т. 2
от Тълкувателно решение № 4/2012 год. на ВКС по тълк.дело № 4/2012 год., ОСГК. Според
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 2 от ППВС №8/1980 год. /което не е
обявено за изгубило силата си/, когато придобивната давност е започнала да тече и е изтекла
по време на брака, следва извода, че двамата съпрузи са упражнявали фактическа власт и
придобиват имота по давност. Същото разрешение и дадено и когато единият от съпрузите е
започнал сам да владее като свой собствен недвижим имот още преди сключването на брака,
а придобивната давност изтича по време на брака. В този случай придобиват и двамата
съпрузи, защото от значение за възникване на съпружеска имуществена общност /СИО/ е
момента на придобиване на имота. Без значение е основанието, на което е започнало
владението. Разгледана е и трета хипотеза – когато един от съпрузите е завладял
наследствен имот и го владее като свой собствен, защото е изменил основанието на
владението си спрямо сънаследниците си, то щом придобивната давност изтече по време на
брака, имуществена общност става частта, която е извън частта му по наследство, а
наследствената му част е индивидуална собственост. Във всички тези случаи същественото
е, че придобивната давност изтича по време на брака, а това е релевантният момент за
придобиване на имот в режим на СИО. Съгласно нормата на чл. 21 СК, съпружеска общност
стават вещите, придобити по време на брака възмездно или чрез владение от съпрузите. Тъй
като придобивната давност включва два елемента – владение и период от време – срок, през
който владението се реализира, когато срокът на придобивната давност /10 години при
обикновеното владение или 5 години при добросъвестно владение/ изтече след прекратяване
6
на брака, имотът не става съпружеска имуществена общност, защото придобиването му не е
по време на брака, а след прекратяването му – в този смисъл Решение № 11 от 14.03.2022
год. на ВКС по гр.дело № 2122/2021 год., І г. о., ГК и Решение № 173 от 27.07.2010 год. на
ВКС по гр.дело № 5166/2008 год., ІV г. о., ГК
В частност между страните няма спор, че процесните имоти нямат характера на
наследствени, както и че срокът на придобивната давност е започнал и е изтекъл по време
на брака между Ц. Г. П. и ЛЮБ. Н. П., поради което и доколкото важи презумпцията на чл.
21, ал. 3 СК за съвместен принос на съпрузите в придобиването /събраните по делото
доказателства не сочат, че тази презумпцията следва да се счита за оборена/, то въззивният
съд приема, че на 22.02.2018 год. Ц. Г. П. и ЛЮБ. Н. П. са придобили 1/2 ид.ч. от
процесните недвижими имоти /в режим на СИО/, а В.Г.С. – останалата 1/2 ид.ч. от тях. С
факта и в момента на смъртта на Ц. Г. П. на 04.04.2018 год. е открито нейното наследство,
към който момент същата е притежавала 1/4 ид.ч. от тези имоти /виж чл. 27, ал. 1 и чл. 28
СК/, а нейни наследници са съпругът й ЛЮБ. Н. П., дъщеря й З.Л. П. и внучката й А.А. К.
/наследник на дъщеря й М. Л. К., починала на 29.02.2016 год./, които наследяват равни
части, т.е. по 1/12 ид.ч., съгласно правилата на чл. 5, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 ЗН.
Титуляр на лично основание на останалата 1/4 ид.ч. от имотите е ЛЮБ. Н. П., или общо
същият притежава 4/12 ид.ч. – наследените 1/12 ид.ч. + 1/4 ид.ч.
Следователно делбата на процесните три съсобствени между страните имоти следва да
бъде допусната при следните дялове: 4/12 ид.ч. – за ЛЮБ. Н. П., 1/12 ид.ч. – за З.Л. П., 1/12
ид.ч. – за А.А. К. и 6/12 ид.ч. – за В.Г.С..
Ето защо решението на СРС следва да бъде отменено в частта му относно квотите, при
които е допусната делбата на трите имота и се постанови друго, с което се определят
посочените по-горе нови квоти.
По отношение на въззивната жалба срещу решението на СРС, постановено по реда
на чл. 247 ГПК:
Поправянето на очевидна фактическа грешка може да стане по почин на съда или на
която и да било от страните без ограничения във времето. За да е налице очевидна
фактическа грешка в решението, която може да се поправи по реда на чл. 247 ГПК, следва да
се констатира несъответствие между формираната истинска воля на съда в мотивите на
решението и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Такава грешка
представлява например пропускането да се отрази в решението становището на съда, което
личи ясно от мотивите на постановения акт, погрешно посочване на имената на страните, на
размера на присъдената сума /суми/, погрешни пресмятания на суми и пр.
В разглеждания случай в мотивите на постановеното по настоящото дело решение СГС
е обосновал крайната си воля, като е изложил съображения за наличието на съсобственост
върху недвижимите имоти, предмет на предявения иск за делба, между страните по делото,
както и за квотите им в съсобствеността. Действително налице е техническа грешка при
отразяване на родствената връзка между Ц. Г. П. и А.А. К. – вместо внучка е посочено, че
последната е нейна дъщеря, но тази грешка няма никакво правно значение. Разпоредбата на
7
чл. 247 ГПК намира приложение само в случаите, когато очевидните фактически грешки са
допуснати в някои от елементите на решението, посочени в чл. 236, ал. 1 ГПК, а не и в
неговите мотиви. Мотивите към решението само указват какви са били съображенията на
съда, обосноваващи решението, но те не са самото решение. В случая твърдяната от
жалбоподателката грешка се съдържа в мотивите на въззивното решение, поради което не
може да бъде поправяна по реда на чл. 247 ГПК. За пълнота трябва да бъде посочено, че
грешката в изводите на съда, в неговата решаваща дейност по отношение на наличието на
съсобственост и дяловете в съсобствеността /ако тя е в резултат на възприети родствена
връзка, респ. права върху наследството, различни от действителните/ по правило се
отстранява по реда на обжалването, както е приел и първоинстанционният съд.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС,
постановено в производството по чл. 247 ГПК – потвърдено, като правилно.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението от 03.07.2020 год., постановено по гр.дело №53950/2013 год. по
описа на СРС, ГО, 66 с-в, в частта му, в която са определени квотите на съсобственост в
следните допуснати до делба недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор
68134.1979.1022, поземлен имот с идентификатор 68134.1979.1017 и поземлен имот с
идентификатор 68134.1979.1016, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ квотите, при които да се извърши делбата на следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1979.1022 по кадастралните карти и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-3 от 11.01.2011 год. на изп.директор
на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с
адрес на поземления имот: гр.София, ул.„Ваклинец”, с площ от 692 кв.м., трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване /до 10 м./, стар идентификатор – няма, номер по предходен план – 1022, квартал
943, парцел XXIX, при съседи: 68134.1979.219, 68134.1979.1017, 68134.1979.1019,
68134.1979.1020 и 68134.1979.1024, както следва:
4/12 ид.ч. – за ЛЮБ. Н. П.;
1/12 ид.ч. – за З.Л. П.;
1/12 ид.ч. – за А.А. К. и
6/12 ид.ч. – за М. В. Д. /конституирана по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия
в хода на процеса първоначален съделител-ответник В.Г.С./.
ОПРЕДЕЛЯ квотите, при които да се извърши делбата на следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1979.1017 по кадастралните карти и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-3 от 11.01.2011 год. на изп.директор
8
на АГКК, последно изменение със заповед – няма издадена заповед за изменение в КККР, с
адрес на поземления имот: гр.София, ул.„Ваклинец”, с площ от 699 кв.м., трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване /до 10 м./, стар идентификатор – няма, номер по предходен план – 1017, квартал
94, парцел XXVIII, при съседи: 68134.1979.219, 68134.1979.1016, 68134.1979.1018,
68134.1979.1019 и 68134.1979.1022, както следва:
4/12 ид.ч. – за ЛЮБ. Н. П.;
1/12 ид.ч. – за З.Л. П.;
1/12 ид.ч. – за А.А. К. и
6/12 ид.ч. – за М. В. Д. /конституирана по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия
в хода на процеса първоначален съделител-ответник В.Г.С./.
ОПРЕДЕЛЯ квотите, при които да се извърши делбата на следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1979.1016 по кадастралните карти и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18- 3 от 11.01.2011 год. на изп.директор
на АГКК, последно изменение със заповед – няма издадена заповед за изменение в КККР, с
адрес на поземления имот: гр.София, ул.„Ваклинец”, с площ от 675 кв.м., трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване /до 10 м./, стар идентификатор – няма, номер по предходен план – 1016, квартал
94, парцел XVII, при съседи: 68134.1979.219, 68134.1979.1684, 68134.1979.1642,
68134.1979.1015, 68134.1979.1018 и 68134.1979.1017, както следва:
4/12 ид.ч. – за ЛЮБ. Н. П.;
1/12 ид.ч. – за З.Л. П.;
1/12 ид.ч. – за А.А. К. и
6/12 ид.ч. – за М. В. Д. /конституирана по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия
в хода на процеса първоначален съделител-ответник В.Г.С./.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 28.04.2021 год. /наименовано „определение“/,
постановено по реда на чл. 247 ГПК по №53950/2013 год. по описа на СРС, ГО, 66 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9