М О
Т И В И към Решение № 260226, постановено на 04.12.2020
год. по административно наказателно дело № 2854/2020 год. по описа на Районен
съд Стара Загора.
Постъпило е постановление № 4336/2020
год. от 27.10.2020 год. на
Районна прокуратура град Стара Загора, с предложение за освобождаване на
обвиняемия И.С.Д. от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по реда на чл.78а от НК.
Представителят на Районна прокуратура град
Стара Загора, поддържа внесеното предложение на Районна прокуратура и тъй като
са налице предпоставките на чл.78а НК, предлага на съда обвиняемият И.С.Д., да
бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно
наказание глоба в размер на 1000 лева.
Защитникът на обвиняемия Д., адв.К.В. не
оспорва обвинението и пледира на основание чл.78а от НК подзащитният му да бъде
освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление, като
му бъде наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000 лева.
Обвиняемият И.С.Д. не се явява
в съдебно заседание и делото беше разгледано в негово отсъствие.
СЪДЪТ, като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установена следната фактическа и
правна обстановка:
Установено бе по делото, че
обвиняемият Д. е жител ***
и не е осъждан. Същия работел като шофьор в ЕТ “Ав.Д.Ин.“ Стара Загора.
Работата на обвиняемият Д., била свързана с често пътуване извън територията на
Република България.
През месец февруари 2020 год. обвиняемият Д. отново се намирал извън
територията на страната. При преминаването му през територията на Република
Румъния, обвиняемият Д. бил санкциониран от румънските власти за нарушаване
разпоредбите на румънското законодателство за движение по пътищата, а именно за
неоказано предимство. Свидетелството му за управление на МПС с № ***, издадено
на негово име на 16.06.2010 год. от ОД на МВР Стара Загора било задържано от
румънските власти, като му било наложена забрана за шофиране в Република Р.за
30 дни, считано от 05.02.2020 год.
На 10.03.2020 год. обв. Д. се явил в сектор “Пътна
полиция” при ОД на МВР Стара Загора и подал заявление за издаване на дубликат
на свидетелството му за управление на МПС, със срок на валидност до 16.06.2020
год. Заявлението било заведено с вх. № 2767/10.03.2020 год. /л.10 от ДП/.
Същият ден – 10.03.2020 год. на основание чл.17, ал.1 от
Правилника за издаване на български документи за самоличност (Изм. ДВ,
бр. 60 от 2014 год., в сила
от 22.07.2014 год., бр.57
от 2015 год., в сила
от 28.07.2015 год.) “В случаите на изгубване, кражба, повреждане или
унищожаване на български личен документ лицето е длъжно да подаде в срок до 3
дни писмена декларация по образец съгласно приложение № 6 относно тези
обстоятелства в най-близкото РУ на МВР, ОДМВР, ДБДС - МВР, ДМ – МВР или в
звената “Миграция“ при ОДМВР, обвиняемият Д. собственоръчно попълнил и подписал декларация,
в която потвърдил неистина, а именно – че свидетелството му за управление на
МПС било изгубено, след извършена спрямо него проверка от органите на “ДАИ“.
Декларацията била заведена с вх.№ 122800-6925/10.03.2020 год. по описа на
Областна дирекция на МВР Стара Загора /л.33 от ДП/.
На 11.03.2020 год. на обв.И.С.Д. бил издаден
дубликат на свидетелството за управление на МПС с № *********.
На 08.06.2020 год. в Главна дирекция “Национална
полиция” София било получено писмо рег. № 328600-26929/08.06.2020 год. от
Посолството на Република България в Б., към което било приложено отнетото от
румънските власти свидетелство за управление на МПС № ***, издадено на името на
И.С.Д., както и списък на отнети в чужбина български СУМПС. Свидетелството на
обв.Д. било препратено в ОД на МВР Стара Загора. При извършената проверка по
случая, св.Ен.Х. – инспектор в сектор “Пътна полиция” Стара Загора,
констатирала, че на Д. междувременно бил издаден дубликат на свидетелството за
управление на МПС, въз основа на невярно декларирани от него обстоятелства, за
което на 28.07.2020 год. била изготвена докладна записка от старши инспектор в
сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора – Г.Ан..
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от всички събрани в хода на наказателното
производство по проведеното досъдебно производство писмени и гласни
доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото чрез
прочитането им в съдебно заседание на основание чл.378, ал.2 от НПК
(справка от посолство на Република България в Б., копие от свидетелство за
управление на МПС, заявление за издаване за издаване на
документ за самоличност на български гражданин с вх. № 2767/10.03.2020 год., декларация вх.№
122800-6925/10.03.2020 год. Данни за издаване
на СУМПС от 11.03.2020 год., удостоверение за здравословно състояние на водач,
свидетелство за управление на МПС, протокол за разпит на обвиняем от 17.09.2020
год., протокол за разпит на св.Ан.С.Ш. от 02.09.2020 год., протокол за разпит
на св.Ен.З.Х., характеристична справка от 28.08.2020 год. на И.С.Д., справка за съдимост, постановление за оказване на съдействие,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на обвиняемия), както и
от приетата в хода на съдебното следствие като писмено доказателство справка за
съдимост за обвиняемия, като в тази насока следва изрично да се отбележи, че
всички доказателства кореспондират помежду си и взаимно се допълват, без да са
налице съществени противоречия между тях, поради което и не се налага
поотделното им обсъждане.
При така приетата за установена фактическа
обстановка съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че на
10.03.2020 год. в град Стара Загора обвиняемия И.С.Д. е потвърдил неистина в
писмена декларация, заведена с вх.№ 122800-6925/10.03.2020 год. по описа на
Областна дирекция на МВР Стара Загора, която по силата на закон се дава пред
орган на властта – ОД на МВР Стара Загора, сектор “Пътна полиция”, за
удостоверяване истинността на обстоятелството, че свидетелството му за
управление на МПС с № ***, издадено на негово име е било изгубено, с което свое деяние той е осъществил от
обективна страна признаците на престъпния състав на чл.313, ал.1 от НК.
За да признае обвиняемия за виновен в
извършването на гореописаното престъпление, съдът прие, че той е извършил
деянието си при пряк умисъл, тъй като е съзнавал неговия общественоопасен
характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е
искал настъпването им. На този извод навеждат механизмът и начинът на
извършване на престъплението, както и обстоятелствата, при които то е било
извършено.
Тъй като, видно от справката му за съдимост,
към момента на извършване на деянието обвиняемия не е осъждан за престъпление
от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност на основание
чл.78а НК, а от деянието не са настъпили имуществени вреди, които да подлежат
на възстановяване, и за извършеното умишлено престъпление законът предвижда
наказание „лишаване от свобода“ до три години или с глоба от сто до триста
лева, съдът на основание на основание чл.78а, ал.1 от НК освободи обвиняемия И.С.Д.
от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление, като му наложи
административно наказание “глоба” в размер на 1000 лева.
При определяне на размера на наказанието
съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото съдебно минало
на обвиняемия и липсата на отегчаващи отговорността му обстоятелства, които да
не са елемент от състава на престъплението и поради това да биха могли да бъдат
отчетени като такива, като се съобрази с материалното му положение и имотно
състояние според декларацията му в тази насока, приложена на л.39 от
досъдебното производство.
Водим от горните мотиви, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: