РЕШЕНИЕ
№ 410
гр. Велико Търново, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20244110101145 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове с правното основание чл.422 ал.1 вр чл.415
ал.1 от ГПК.
Ищецът излага твърдения, че е сключил с ответника договор за електронни
съобщителни услуги №********** от 28.12.2018г., със системен партиден номер Т0038015,
към който договор е сключено приложение с услуга интернет за срок 24 месеца. Сочи се, че
ищецът изпълнил задълженията си по договора за периода 23.06.2021г.-25.01.2022г., но за
посочения период ответникът дължи на ищцовото дружество сума в общ размер 203,74 лв.,
от които 103,74 лв.-неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги,
неустойка в размер на 100лв. за невърнато оборудване по ценова листа. Ищецът твърди, че
за горепосочените си вземания се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
462/2024г. на ВТРС, срещу която е постъпило възражение от длъжника. Предвид на
изложеното отправя искане до съда да приеме за установено по отношение на ответника, че
му дължи сума в общ размер 203,74 лв. за периода 23.06.2021г.-25.01.2022г. по договор
**********, от които 103,74лв. за неплатени суми за предоставени електронни съобщителни
услуги, 100лв. общ размер неустойка и 44,24лв.-мораторна лихва, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й
изплащане. Претендира разноски за исковото и заповедното производството.
С отговора на исковата молба, ответникът оспорва предявените искове по изложени в
отговора съображения. Ответникът оспорва и претенцията за неустойка. Твърди, че липсва
1
приемо-предавателен протокол за предаване във фактическа власт на ответника на
устройство с индивидуализиращи белези,не става ясно как е формирано задължението за
неустойка, както и какви електронни услуги са предоставени. Отправя искане за отхвърляне
на предявените искове.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 28.12.2018г. между ищцовото дружество и ответника е сключен договор за
електронни съобщителни услуги №*********, към който е подписано Приложение №1 за
услуга интернет, за срок от 24 месеца, при месечна абонаментна такса, посочена в договора.
По делото са представени фактури издадени в периода 23.06.2021г.-25.01.2022г., в
които са начислени суми за предоствани електронни съобщителни услуги в общ размер
103,74 лв., сумата 100 лв.-неустойки при прекратяване на договора.
На 18.01.2024г. ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника Р. Т. Т.. Въз основа на заявлението е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.г.гр.д.
№462/2024г. на Великотърновски районен съд против длъжника Р. Т. Т. за заплащане на
сумата 103,74 лв. /сто и три лева и седемдесет и четири стотинки/ - цена за ползвани
електронни съобщителни услуги, 100 лв. /сто лева/ - неустойка за неизпълнение,
представляващи задължения за периода от 23.06.2021г. до 25.01.2022г. по Договор с
№********* от 28.12.2018г. за електронни съобщителни услуги със системен партиден
номер Т0038015, 44,24 лв. /четиридесет и четири лева и двадесет и четири лева/ -
обезщетение за забава върху главниците за периода от датата след падежа на всяка фактура
до 16.01.2024г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 17.01.2024г. до
окончателното изплащане на задължението, както и 75 лв. /седемдесет и пет лева/,
представляваща направени по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който е подал срещу нея възражение
по чл.414 от ГПКП и след дадени от съда на заявителя указания, последният предявил
настоящите положителни установителни искове.
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се
установява, че по процесния договор са предоставени услугите, посочени от вещото лице, за
срок 10.12.2020-21.11.2021г., както и услуга интернет, която е акивирана на 01.08.2015г и е
прекратена на 21.11.2021г.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК са допустими-
предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на
пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по
2
чл.410 от ГПК, срещу която е подадено възражение от длъжника.
Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В настоящото производство ищецът предявава искови претенции за установяване
дължимост на вземания за стойността на предоставени услуги за процесния период и за
неустойки за предсрочно прекратяване на договорите.
Между страните са възникнали облигационни правоотношения, регулирани от Общи
условия, като ответникът е имал качеството абонат и потребител на услуги от мобилния
оператор, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на Закона за електронните съобщения. По силата на
договора за електронни съобщителни услуги от 28.12.2018г. и Приложение към него ищецът
се е задължил да предоставя на ответника, в качеството му на абонат и потребител на
мобилни услуги, договорените основни и допълнителни електронни съобщителни услуги.
От своя страна, ответникът е поел задължение да заплаща за срока на договорите
съответната месечна абонамента такса. Уговорената в договора абонаментна такса
представлява минималната цена, която абонатът следва да заплаща всеки месец през
действието на договора, за това, че операторът е поддържал своите телекомуникационни
системи в изправност и по начин, че да не се възпрепятства достъпа на абоната до
използването на предоставените услуги, поради което съдът приема, че същата се дължи
независимо от това дали абонатът реално ги е потребил. В настоящото производство от
страна на ответника се оспори сключването на договора за електронни съобщителни услуги,
но с оглед събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-
техническата експертиза съдът приема, че доколкото по делото не са ангажирани
доказателства за обратното, договорът за мобилни услуги валидно е обвързвал страните по
него и ответникът дължи заплащането на абонаментните такси по този договор за отчетните
периоди, независимо дали е ползвал мобилни услуги и независимо от техния обем. В случая
ищецът е изпълнил задължението си да издаде процесните фактури, в които е посочил
стойността на фиксираната абонаментна такса, на използваните услуги, като към всяка от
фактурите има приложение с детайлна информация за всеки от посочените компоненти.
Падежът на тези задължения също е настъпил на посочените във фактурите дати, като по
делото не са ангажирани доказателства за заплащането им, поради което съдът намира, че
ответникът дължи на ищеца сумата 103,74 лв.,включваща предоставени електронни
съобщителни услуги за процесния период.
По иска за установяване дължимост на претендираните от ищеца неустойки.
Неустойката е форма на договорна отговорност, която служи за обезщетяване на
вредите от неизпълнението, като предварително установява размера на тези вреди, без да е
необходимо кредиторът да ги доказва.
3
В случая, в процесния договор е уговорена клауза за неустойка за предсрочното му
прекратяване, като нейният размер не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти такси. Уговорена по този начин отговорността на
потребителя при предсрочно прекратяване на договора не съвпада с обема на главното му
задължение по него. Същият не дължи всички абонаментни такси за първоначално
предвидения срок, а отговорността му е ограничена до трикратния им размер. Така
уговорена неустойката не нарушава принципите на добросъвестността и на забраната за
неоснователното обогатяване и съответства на присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции и същата може да породи действително вземане за кредитора, стига
обаче да са се осъществили всички елементи от фактическия й състав, очертан по волята на
страните. Необходимо условие за възникването й е прекратяване на договора за мобилни
услуги преди изтичане на първоначално определения срок било то по инициатива на
потребителя, било поради нарушение на задълженията му по индивидуалния договор.
Фактът на прекратяване на договора за мобилни услуги преди изтичане на първоначално
определения срок е относим /релевантен/ към възникване на вземането за неустойка. Видно
от съдържанието на неустоечната клауза задължителен елемент от фактическия й състав е
предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, а не е достатъчно да е налице
само нарушение на задълженията на потребителя. В тази връзка в съдържанието на
неустоечната клауза ясно и недвусмислено е посочено, че това вземане се дължи в случай на
прекратяване на договора преди изтичане на първоначалния му срок и че се дължи за всяка
СИМ карта по отношение на която е налице прекратяване. Този начин на уговаряне на
неустойка кореспондира с действащите между страните ОУ и уреденото в тях право на
мобилния оператор едностранно да прекрати договора при неизпълнение на задължението
на абоната за плащане на ползваните мобилни услуги. Следователно без предсрочно
прекратяване на договора за ищеца не може да възникне вземане за неустойка в уговорения
размер. Прекратяването на договора поради неизпълнение на договорни задължения се
подчинява на общите правила на чл. 87 ал. 1 ЗЗД за срок и форма. Неизпълнението на
договорно задължение по причина, за която отговаря длъжника, включително неплащането
на възникнали задължения през предварително определен срок в договора, както е в случая,
е основание за развалянето му според разписаното в чл. 87 ал. 1 ЗЗД. Следователно,
доколкото процесния договор е сключен в писмена форма, изявлението за прекратяването
му същото следва да е в такава форма и с него следва да се дава подходящ срок за
изпълнение. За да породи действие това едностранно волеизявление на ищеца, то следва да
достигне до ответника /арг. чл. 14 ал. 1 ЗЗД/. По делото нито се твърди от кога ищецът счита
договора за предсрочно прекратен, нито кога е отправил нарочно волеизявление за
развалянето му респ. кога то е получено от абоната. Не е ангажирал и доказателства в тази
насока, поради което съдът намира, че същият не е упражнил надлежно правото си да
прекрати процесния договор преди изтичане на срока му, а само предсрочното му
прекратяване води до възникване на уговорената между страните компенсаторна неустойка.
С оглед изложеното съдът счита иска по чл.422 ал.1 от ГПК в частта за разликата над
уважения размер от 103,74 лв. до пълния предявен размер 203,74 лв., която разлика включва
4
неустойка при предсрочно прекратяване на договора в размер на 100лв. е неоснователен и
недоказан в тази част.
По лихвата за забава:
С изтичането на срока, предвиден в Общите условия за плащане на процесните
задължения и по аргумент от разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД потребителят изпада в забава
и без покана, като дължи заплащане на лихва за забава върху непогасената главница, която в
случая е в общ размер 103,74 лв. Изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване
на он-лайн калкулатор, съдът намира акцесорната претенция за обезщетение за забава за
доказана в размер на 29,04 лева за периода от датата, представляваща първи ден от забавата
за плащане на всеки отделен документ до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, както
и законната лихва за забава върху главницата от 103,74лв., считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК/ до окончателното изплащане. Искът за лихва за забава следва
да се отхвърли в частта за разликата над 29,04 лв. до пълния предявен размер от 44,24 лв.
По разноските:
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство
съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и
за разноските в заповедното производство. В конкретния случай разноските в заповедното
производство, включени в заповедта за изпълнение са държавна такса в размер на 25лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. В исковото производство направените
от ищеца разноски са 125лв. за държавна такса, 200лв. за възнаграждение за вещо лице и
100лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78 ал.8 от ГПК.
При това положение общият размер на разноските на ищеца за заповедното и исково
производство възлиза на общо 500 лв., като с оглед уважаване на част от исковите
претенции на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата общо 267,72 лв. за разноски в заповедното и в настоящото исково
производство, изчислени съразмерно на уважената част на исковите претенции.
Ответникът е претендирал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 50лв. , като с оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК в полза
на ответника следва да се присъди сумата 23,23лв.,за разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на исковите претенции.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р. Т. Т. с ЕГН
**********, с адрес г********** ДЪЛЖИ на „ **********, сумата 103,74 лв. /сто и три
лева и седемдесет и четири стотинки/ - цена за ползвани електронни съобщителни услуги по
****. за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер Т0038015, сумата
29,04 лв. /двадесет и девет лева и четири стотинки/ - обезщетение за забава върху
5
главницата за периода от датата след падежа на всяка фактура до 16.01.2024г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2024г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №151 от
06.02.2024г. по частно гр.дело 462/2024г по описа на ВТРС, като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл.422 ал.1 от ГПК в частта за разликата над 103,74лв. до пълния предявен размер от
203,74 лв., която разлика включва неустойки при предсрочно прекратяване на договора в
размер на 100 лв., както и иска за мораторна лихва в частта за разликата над 29,04 лв. до
пълния предявен размер от 44,24лв., като неоснователни и недоказни в тези части.
ОСЪЖДА Р. Т. Т. с ЕГН **********, с адрес **********, ДА ЗАПЛАТИ на
„**************** сумата общо 267,72 лв./двеста шестдесет и седем лева и седемдесет и
две стотинки/, представляваща разноски в заповедното производство по частно гр.дело
462/2024г по описа на ВТРС и в настоящото исково производство, изчислени съразмерно на
уважената част на исковите претенции.
ОСЪЖДА „***********, ДА ЗАПЛАТИ на Р. Т. Т. с ЕГН **********, с адрес
************, сумата 23,23 лв./двадесет и три лева и двадесет и три стотинки/,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част
на исковите претенции.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.
№462/2024г. на ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6