№ 1029
гр. София, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20221110201859 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗАНН
Образувано е по жалба на АД. АН. Х. против заповед № 229зз-118/22.01.2022 г.,
съставена от полицейски инспектор при 05 РУ-СДВР, с която на жалбоподателя била наложена
принудителна административна мярка – „задържане за срок от 24 часа“, на основание чл. 72, ал. 1,
т. 1 ЗМВР.
Заповедта е обжалвана, в срока по чл. 72, ал. 4 ЗМВР. В жалбата се излагат съображения
за процесуални нарушения (непрецизно фактически и цифрово описание); за необоснованост; за
несъразмерност. Моли се за отмяна на заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, но се представлява.
Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира деловодни разноски.
Административният орган, редовно уведомен, не се явява, но се представлява. Оспорва
жалбата, като излага конкретни съображения за законосъобразност, обоснованост и съразмерност.
Претендира деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Спрямо жалбоподателя е била издадена Заповед за задържане, изведена с № 229зз-
118/22.01.2022 г., съставена от полицейски инспектор при 05 РУ-СДВР, с правно основание чл. 72,
ал. 1, т. 1 ЗМВР. Жалбоподателят бил запознат с правата си по чл. 72 и 73 ЗМВР, като горното се
установява и от приложено и прието заверено копие на декларация, представляваща Приложение
№ 1 към чл. 15, ал. 2 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на
задържане, оборудване на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР.
1
При така установена фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, което има правен интерес от
оспорване. Разгледана по същество, същата е и основателна.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски орган,
по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР, съгласно правомощията му, заложени в разпоредбата на чл. 72,
ал. 1 ЗМВР. Издадена е в предвидената в чл. 74, ал. 1 ЗМВР писмена форма и има изискуемото се
по чл. 74, ал. 2 ЗМВР съдържание. Посочено е и правното основание за издаването, а именно - по
чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Следва да се имат предвид всякакви престъпления, по смисъла на НК,
видно от редакцията на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Нещо повече – обезпечена е и възможността за
ангажиране на защита от избран от жалбоподателя адвокат.
Същевременно, обаче, отправената критика на повереника има своите сериозни
основания, доколкото в атакуваната заповед не се сочат фактическите основания за задържането на
жалбоподателя – липсва дори схематично описание на деянието, във връзка с което задържането е
било предприето. Този дефицит не се компенсира и от цифровата формулировка на деянието,
която също не се отличава с признаците на достатъчност. Цитираната разпоредба на чл. 343б НК
съдържа четири самостоятелни състава на престъпления (три – основни и един – квалифициран,
тежконаказуем) и липсата на надлежна конкретизация не позволява нито вникване в мотивите за
задържането, от страна на задържаното лице, нито организиране на адекватна защита или съдебен
контрол.
Действително, полицейското задържане не може да е произволно - то следва да е
оправдано, от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение, с необходимостта за
постигане на законовата цел (в този смисъл Решение № 9425/2016 г. на ВАС по а. д. № 3914/2015
г.). Издадената заповед по ЗМВР задължително следва да е обоснована с конкретни факти, които
да сочат връзка между задържания и конкретното извършено правонарушение, както и
задържането му да е съобразено с целта на закона.
Отново в принципен план, следва да се посочи, че процедурата по ЗМВР не е предмет на
регулиране от нормите на НПК. Заповедта по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок до 24 часа се явява
принудителна административна мярка, по смисъла на чл. 22 ЗАНН, която цели - чрез задържането
да се предотврати възможността конкретното лице да извърши престъпление, да се продължи да
извършва престъпления или да се укрие. На следващо място, тя е и с цел - отпочване на процедура
по разследване срещу вероятен извършител на престъпление. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1
ЗМВР предполага наличие на данни, от които да се направи основателно предположение за
съпричастност на конкретно лице в извършване на престъпление, както и дали е налице обективна
необходимост от прилагане на такава принудителна административна мярка (ПАМ), като тази
ПАМ е с превантивна функция, а именно - цели да се попречи на конкретното лице да извърши
друго престъпление, да се укрие или да осуети наказателно преследване, като в тази насока е и
константната съдебна практика на ВАС (Решение № 1135/2016 г. по а. д. № 616/2015 г. на V о-е,
Решение № 13520/2016 г. по а. д. № 9200/2015 г. на V о-е и др). В случая, тези критерии са
спазени. В изготвената докладна записка са отразени събрани достатъчно данни за съпричастност
на задържаното лице към конкретно пртивоправно действие, насочено срещу правилата за
движение по пътищата, които данни са потвърдени впоследствие и в показанията на свидетелите
***. В този смисъл, налице са били всички основания да се смята, че противоправното поведение
2
на жапбоподателя вероятно не само ще продължи, но и може да доведе до застрашаване на
здравето (а може би – и на живота) на потенциално неограничен кръг участници в движението,
което обстоятелство, отнесено и към обществения характер на мястото на престъплението (гъсто
населен жилищен район), неизменно налага атакуваното ограничение.
Налице е и нарушение на чл. 5 ЕКЗПЧОС. В първата разпоредба на чл. 5 са изброени
хипотезите, при които ограничаването на личната свобода е допустимо, като изброяването е
изчерпателно и поради това следва да се тълкува ограничително. Разпоредбата на чл. 5, т. 1
изисква, на първо място, задържането да е законосъобразно, което включва условието да бъде
спазен редът, посочен в националния закон, като такъв ред е разписан в ЗМВР, а именно - чл. 72 и
сл. от същия. В процесния случай, ДП е било образувано с първото действие по разследването. За
прилагане на ПАМ е достатъчно само наличие на данни, обосноваващи предположение за
съпричастност на лицето към престъпление, което дава възможност на полицейския орган, при
условията на оперативна самостоятелност, да наложи мярката, като без правно значение за нейната
законосъобразност е липсата на индивидуализация в достатъчна степен на престъплението, за
което се задържа лицето по ЗМВР (в този смисъл Решение № 6318/2016 г. по а. д. № 6163/2015 г.
на V о-е; Решение № 6763/2016 г. по а. д. № 7448/2015 г. на V о-е и др). Същевременно, обаче,
подобна конкретизация се налага, с оглед обезпечаване възможността за организиране на
адекватна защита, като липсата на изложени както фактически, така и конкретни правни
основания прави това невъзможно.
Предвид обстоятелството, че оспорената заповед като издадена от компетентен орган, в
кръга на службата му и съобразно целите, предвидени в ЗМВР, а именно - ограничението и
последиците са пропорционални на засегнатото право на свобода и сигурност, което е залегнало в
разпоредбите на чл. 6, ал. 1 АПК и чл. 107 ЗМВР (не е консумиран максималният позволен от
закона срок), но и с оглед коментираните по-горе съображения за неспазена форма. същата се
явява незаконосъобразна, респективно - жалбата се явява основателна.
С оглед изхода на производството, претенцията на жалбоподателя за присъждане на
разноски (държавна такса и адвокатски хонорар) се явява основателна. С оглед липсата на
фактическа и правна сложност на делото, размерът на присъдени разноски следва да бъде
редуциран до минималния, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г., а именно – 400 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед № 229зз-118/22.01.2022 г., съставена от полицейски инспектор при 05
РУ-СДВР, с която на АД. АН. Х. била наложена принудителна административна мярка –
„задържане за срок от 24 часа“, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на АД. АН. Х., ЕГН ********** сумата от 410 лева –
деловодни разноски.
ДА СЕ ВРЪЧИ копие от решението на страните, на основание чл. 138 АПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
3
София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4