Р Е Ш Е Н И Е
№ 269 20.08.2019 г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на петнадесети август две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Михаела Стойчева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 737 по описа на Районен съд - Хасково за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от “Тоци 2016” ООД, със седалище и адрес на управление: град Харманли, обл. Хасково, бул. „Добруджа” № 8, бл. 50-4, ет. 5, ап. 27, представлявано от управителя Д.Н.П. срещу Наказателно постановление № 431028 – F429086 от 22.04.2019 г. /в жалбата е вписано Наказателно постановление № 431028 – F429Р86 от 22.04.2019 г./ на Заместник - директора на ТД на НАП, град Пловдив, с което на основание чл. 53, вр. чл. 27 /чл.83/ и чл. 3, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания и чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 200.00 лева за нарушение на състава на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление, като се оспорва санкцията, която неправилно била определена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч. В същото време, не се оспорва факта, че по партидата на дружеството – жалбоподател не бил публикуван в ТР в законово установения срок ГФО за 2017 г., но за тази цел управителят на дружеството бил упълномощил адвокат съгласно изискванията на ЗТР, който да публикува по електронен път годишния финансов отчет и затова неизпълнението на това задължение не можело да му се вмени във вина. От своя страна, пълномощникът бил обективирал тези действия по публикуване на ГФО, но бил допуснал техническа грешка, като ГФО за дружеството “Тоци 2016” ООД било публикувано по партидата на друга фирма, с участие на същото физическо лице – представляващия дружеството – жалбоподател. При липсата на своевременно обработване на заявлението, допуснатата техническа грешка не могла да стигне до знанието на заявителя и да бъде отстранена. Изложеното, освен за липсата на вина, сочело на извод и за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление на Заместник - директора на ТД на НАП, град Пловдив.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството -
жалбоподател, призовано на адреса, посочен в жалбата и съвпадащ с този по
седалище и адрес на управление, не изпраща представител.
Административнонаказващият орган - Директора на ТД на НАП, град Пловдив, чрез упълномощения по делото представител – ст. юриск. М. К. оспорва жалбата, като счита същата все пак за допустима, въпреки допуснатата техническа грешка при изписване на една цифра от номера на НП, след като то било достатъчно ясно индивидуализирано и нямало друго издадено срещу същото дружество. В хода по същество развива конкретни доводи за неоснователност на жалбата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, който въпреки допусната техническа грешка, е в достатъчна степен индивидуализиран, за да бъде подложен на съдебен контрол за законосъобразност, с оглед изявлението и на процесуалния представител на АНО. Депозирана е от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
Въз основа на Писмо с изх. № 20 – 00 – 149 от 17.08.2017 г. подписано от П. Д., за Изпълнителен директор на НАП, била предприета проверка от свид. М.Н.Б., на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково по отношение на „Тоци 2016“ ООД, град Харманли. В хода на проверката било установено, че дружеството – жалбоподател извършвало дейност през 2017 г., видно от подадена в ТД на НАП – Пловдив годишна данъчна декларация по чл. ЗКПО с вх. № 2600И0133568/16.02.2018 г. и от приложения към нея годишен отчет за дейността. Съгласно данните в Част V от цитираната декларация, нетните приходи от продажби за 2016 г. били в размер на 30 756 лева. След като достигнала до извод за допуснато нарушение по чл. 38, ал. 1 от Закона за счетоводството, въз основа на изложените факти, доколкото, от страна на „Тоци 2016“ АД, град Хасково, като предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, не бил публикуван към дата 02.07.2018 г. /30.06.2018 г. и 01.07.2018 г. били неприсъствени дни/ годишен финансов отчет за 2017 г. като такъв не бил заявен за вписване и не бил представен за обявяване в Търговски регистър към 30.06.2018 г., на 22.10.2018 г., срещу дружеството бил съставен, от свид. М.Н.Б., Акт за установяване на административно нарушение № F429086/22.10.2018 г.
Актът за установяване на
административно нарушение е съставен в отсъствие на законния представител на „Тоци 2016“ ООД, град
Хасково, тъй като изпратената до дружеството
Покана изх. № 023-870/07.09.2018 г. за съставяне на акта на адреса по
чл. 8 ДОПК била връчена по електронен път, но в указания срок законният
представител не се е явил. Фактът на
съставяне на АУАН при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН е удостоверен с
подписа на свидетелите Г.В.Д. и Н. Г.С., двете на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково.
След изпратена Покана, изх. № 023-870/22/10/2018 г., екземпляр от съставения
АУАН бил връчен на 29.10.2018 г. чрез лице с посочени имена – Т. И. Ч. - П.
Срещу съставения акт за установяване на административно нарушение е постъпило в рамките на законоустановения срок възражение от страна на дружеството – жалбоподател, в което се сочат съображения, аналогични на релевираните впоследствие с подадената до съда жалба.
При издаване на наказателното
постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическата
обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и на
основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството наложил процесната
административна санкция.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по
– горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът
кредитира показанията на свидетелите М.Н.Б. относно обстоятелствата, изложени в
АУАН и тази около неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран
доказателствен материал, поради което съдът ги възприема като достоверни при
обосноваване на фактическите си изводи. Следва да се даде вяра и на показанията
на свидетелите Г.В.Д. и Н. Г.С. за изнесените от тях обстоятелства около
съставяне н АУАН и че това е станало при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН при
наличието на предпоставките за това.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Закона за счетоводството, предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, както следва: т. 1. всички търговци по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година. Според чл. 74, ал. 1 ЗСч, който е задължен и не публикува финансов отчет, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв. Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на „Тоци 2016“ ООД, град Харманли, е обявено от закона за наказуемо с административно наказание.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му в отсъствие на законния представител на санкционираното дружество - „Тоци 2016“ ООД, град Хасково, след като се констатира от съда наличието на предпоставките за това. Препис от АУАН е надлежно връчен, чрез лице, оправомощено за това. Факт, удостоверен с неговия подпис в разписката, съдържаща се в самия АУАН, спазени са и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, както в хипотезата от откриване на нарушителя, така и от извършване на деянието, като не се налага допълнителен анализ в тази насока. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазени са формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин.
Доказано е, че дружеството – жалбоподател е упражнявало търговска
дейност, като подадената годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО за 2017 г. е
с положителен финансов резултат на нетните приходи.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна
признаците на състава на административно нарушение по чл. 38, ал. 1, т.
1 от Закона за счетоводството, както
правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган, тъй като
с оглед гореизложеното за дружеството – жалбоподател е възникнало задължението
да заяви и обяви в Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията при МП
годишен финансов отчет за 2017 г. и това е следвало да бъде сторено най – късно
до 02.07.2018 г. - 30.06.2018 г. е неприсъствен ден, както и следващия –
01.07.2018 г. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване чрез
неизпълнение на задължение за предприемане на определено действие, в хипотези
като настоящата, когато търговец по смисъла на Търговски закон следва да заяви и представи за обявяване в
ТР в съответния срок годишен финансов отчет за 2017 г., а именно до 02.07.2018
г., след като 30.06.2018 г. и 01.07.2018 г. са неприсъствени дни. Фактът, че в
случая дружеството – жалбоподател е упражнявало дейност през 2017 г. препятства
извод за наличие на хипотеза по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и необходимост от
прилагане на разпоредбите на чл. 38, ал. 9 от Закона за счетоводството,
изключващи приложението на ал. 1 – 8 от същия законов текст, явяващ се по –
благоприятен закон, но приложим в хипотези, различни от установената.
В случая не са представени доказателства за изпълнение на това задължение в съответния законоустановен срок или доказателства за наличие на обективна причина, възпрепятствала точното изпълнение на задължението, като възраженията на представляващия дружеството - жалбоподател в обратна насока за липса на вина са неоснователни, доколкото отговорността, реализирана по отношение дружеството – жалбоподател с налагане на имуществена санкция е обективна и безвиновна, а оправомощаването на адвокат за изпълнение на вменените по силата за закона задължения не променят факта, че задължено лице на задължението по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството остава дружеството, в качеството му на търговец, а така също то остава адресат и на отговорността по чл. 74, ал. 1 от ЗСч. Реализирането ѝ в случая е обосновано и в съответствие с материалния закон, като този факт и факта на оправомощаване на адвокат са от значение единствено при уреждане на вътрешните отношения на дружеството с неговия пълномощник съобразно договора за правна защита и представителство и учредените пълномощия, какъвто впрочем по делото не е представен. Изложеното е от значение и за преценката в контекста на довода за маловажност, който съдът счита също за несъстоятелен. Деянието, обявено от чл. 74, ал. 1, вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч. за наказуемо се изразява в неизпълнение задължението чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистърна ГФО, в срок до 30 юни на следващата година, което за ГФО за 2017 г, означава до 02.07.2018 г. предвид обстоятелството, че 30.06.2018 г. и 01.07.2018 г. са неприсъствени дни. Същото, от обективна страна се осъществява чрез бездействие. Нарушението действително е извършено за първи път и с него няма данни да са настъпили допълнителни неблагоприятни последици, но въпреки това съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен. Самото нарушение по своя характер, както вече бе отбелязано, е формално и за неговата съставомерност не се изисква настъпване на определен вредоносен резултат. Процесното деяние обаче, не би могло да се приеме, че се отличава от останалите нарушения от този вид, като се приеме че обществената му опасност е явно незначителна. Срокът за публикуване на годишния финансов отчет не е бил обвързан с една единствена конкретна дата, а е бил по-продължителен и е следвало да бъде спазен, като за процесното закъснение не е налице обективна и изключваща отговорността причина, а тъкмо напротив – причината за неизпълнение е субективна и се изразява в допусната техническа грешка, но със съответни правни последици. Поради това, обосновано и в съответствие с материалния закон е ангажирана отговорността на дружеството – жалбоподател, като не е допуснато нарушение от наказващия орган и в дейността по индивидуализиране на административната санкцията, съобразно установения специален минимум от 0.1 на сто от нетните приходи, предвиден в наказващата норма в хипотезата, когато се ангажира отговорността на предприятието, но не по – малко от 200 лева, отчитайки всички отразени по – горе обстоятелства от значение за преценката. Нетните приходи, явяващи се основата за определяне размера на санкцията са с изяснен и установен размер, съобразно посоченото в документи, изходящи от самото дружество – жалбоподател и не е налице основание за ревизиране на извода на контролните органи и по този пункт от произнасянето в административнонаказателното производство
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 431028 – F429086 от 22.04.2019 г. на Заместник - директора на ТД на НАП, град Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.С.