РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 103225
гр. София, 30.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Частно гражданско
дело № 20251110134250 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
При проверка на подаденото заявление, съдът намира следното:
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „АПС
Бета България“ ЕООД срещу С. А. Б., с което се иска издаване на заповед за изпълнение
срещу длъжника за суми по договор за потребителски кредит, сключен на 01.04.2020г. със
„Сити Кеш“ ООД.
Със заявлението се иска присъждане на сумите:
- 750.00 лева – главница;
- 75.64 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.04.2020г. до 30.08.2020г.;
- 258.39 лева – мораторна лихва за периода 03.08.2020г. – 31.05.2025г.;
- 366.36 лева неустойка по чл. 6.6 вр. 6.5 от договора за непредоставено обезпечение
дължима за периода;
- 444.56 лева – такси по чл. 37, ал. 1 от ОУ и Тарифа на дружеството.
Съдът намира, че по отношение на търсените неустойки заявлението следва да се
отхвърли по следните съображения:
Съдът служебно следи за наличието на нищожни клаузи по потребителските
договори и ако намери, че са налице такива, то вземанията, основани на тях, се приемат за
недължими – аргумент от чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК вр.чл.7 ГПК.
Сключеният между „Сити Кеш“ ООД и С. А. Б. договор за заем има характер на
потребителски договор.
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Със
1
задължителна практика в ТР на ОСТК №1/2009г. /т.3/ е дадено разяснение, че условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции,
както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави, следва да
се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора и то служебно от
съда /и без направено в тази насока възражение/, като могат да бъдат използвани някои от
следните примерно изброени критерии – естество на задължението, което се обезпечава с
уговорената неустойка, размер на обезпеченото по този начин вземане, вид на уговорената
неустойка и на неизпълнението, от което произтича, съотношение на размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.
Неустойката в настоящия случай е санкционна и в двете хипотези на чл. 11 вр. чл. 5 и
чл. 6 от Договора, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, но
същите не зависят от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с
последиците от неизпълнението, независимо от размера й. Начислени по този начин,
неустойките са по същество добавък към възнаградителната лихва на търговеца –
заемодател, и поради това го обогатява неоснователно, което противоречи на принципа за
справедливост в гражданските правоотношения. С нея рискът от оценката на
кредитоспособността на потребителя се прехвърля неоправдано към ответника, което е
недопустимо и от гледна точка на това, че именно заемодателят е този, който следва да
извърши преценка на риска от отпускане на заема на база събраната предварителна
информация, която дейност е част от упражняваното от него занятие. Изхождайки от тези
мотиви, съдът намира уговорките за неустойка за противоречаща на добрите нрави и поради
това нищожни на основание чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД, поради което отхвърля заявлението в тази
част. Освен това, клаузите за неустойка противоречат и на чл. 33, ал. 1 и ал. 3 ЗПК.
При все това, клаузата по чл. 6 договора и т. 10 от Тарифата, на която се позовава
заявителя, противоречи и на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като е предвидена за действия, свързани
с управляването и усвояването на кредита – проверка на кредитоспособността на
заемополучателя, което действие е в тежест на заявителя.
Като последица от частичното отхвърляне на исковата претенция са и коригираните в
издадената заповед суми за разноски, а именно – 24.11 лева държавна такса /за горницата до
37.90 лева не се присъжда/, както и 31.80 лева – юрисконсултско възнаграждение,
определено по НЗПП в размер на 50.00 лева и присъдено съобразно уважената част от
исковата претенция /за горницата до 50.00 лева не се присъжда/. Тъй като са разноски в
заповедното дело, а не заявени за присъждане вземания, не се дължи отделен диспозитив за
частичното им отхвърляне.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с вх.
2
№ 138397/17.04.2025г., подадено от „Сити Кеш“ ООД, в частта относно сумата от 366.36
лева неустойка по чл. 6.6 вр. 6.5 от договора за непредоставено обезпечение дължима за
периода, както и за сумата 444.56 лева – такси по ч. 37, ал. 1 от ОУ и от Тарифа на
дружеството.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3