Решение по дело №545/2022 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 62
Дата: 9 март 2023 г. (в сила от 9 март 2023 г.)
Съдия: Ралица Иванова Хаджииванова
Дело: 20223600500545
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 декември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Шумен, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова

Йордан В. Димов
при участието на секретаря Станислава Ст. С.
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20223600500545 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №777 от 21.10.2022г. по гр.д.№719/2022г. Районен съд-гр.Шумен е
отхвърлил предявените от „Водоснабдяване и канализация–Шумен”ООД-гр. Шумен, искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 45, вр. чл. 43, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. УРПППВКС и чл.422 от ГПК, вр. с чл.86 от ЗЗД, , за
признаване за установено съществуването на вземането за парична сума в размер на
1997.11лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.11.2021г. до
окончателното плащане, представляваща неплатена цена на изразходвана през периода от
21.09.2018 до 25.07.2021г. вода по партида 19805 за имот в гр. Ш. , както и за сумата 300.16
лв., представляваща общ размер на обезщетение за забава за неплатени парични задължения
в общ размер 1997,11 лв., за периода от 01.12.2018 г. до 10.11.2021 г. за които вземания е
издадена заповед № 1092/11.11.2021 г. по ч.гр.д. №2990/2021г. на ШРС, като неоснователни
и недоказани.
Решението е обжалвано от ищцовото дружество изцяло. Сочи, че същото се явявало
незаконосъобразно и неправилно, по подробно изложени във въззивната жалба
съображения. Съдът неправилно не допуснал събирането на исканите от дружеството
доказателства, които се явявали относими към спора. Не съобразил и че в случая отчитането
на потреблението било дистанцинно и бил налице електронен карнет. От представения
1
нотариален акт не можел да се направи извод, че касае имотът, за който ответникът се
явявал потребител на В и К услуги. Моли, решението да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което исковете на дружеството бъдат изцяло уважени.
Въззиваемата страна взема становище по основателността на исковете.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради
което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Въз основа на депозирано от “Водоснабдяване и канализация “ООД- гр.Шумен
заявление, по реда на чл.410 от ГПК, е издадена заповед №1092/11.11.2021г. по ч.гр.д.
№2990/2021г. на ШРС , по силата на която е разпоредено ответникът да заплати на
ищцовото дружество сумата от 1997.11лв.- главница за консумирана и неплатена вода и/или
услуги за периода 21.09.2018г.-25.07.2021г., ведно от законна лихва от 10.11.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва от 01.11.2021г.-10.11.2021г. в размер на
300.16лв., разноски в размер на 99.45лв.. Заповедта е връчена на длъжника при удловията на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на заявителя е даден срок да предяви искове за установянае
на вземанията си. Същият е сторил това в дадения му срок.
Съгласно представената по делото справка-извлечение № 3934/10.11.2021г. за
дължимите суми към „В и К – Шумен“ ООД от Н. Г. Х., съставена от ищцовото дружество,
Х. не е заплатил стойността на предоставени му В и К услуги за периода 21.09.2018г.-
25.07.2021г., на обща стойност 1997.11 лв..
С покана за доброволно плащане изх. № 0618/31.08.2021г., ищцовото дружество
поканило ответника да плати доброволно дължимите от него суми.
Съгласно заключението по извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза, за
периода 21.09.2018 г. – 25.07.2021 г., незаплатените суми за потребена вода по партида №
198105, за имот, находящ се в гр.Ш...., на името на Н. Г. Х.. възлиза общо на 1997,11 лв., а
на мораторната лихва – на 300,16 лева. Вещото лице сочи, че от страна на ответницата не са
извършвани плащания.
По делото са представени нотариален акт № 43, том 3, рег. № 5488, дело № 414/2002 г. на
нотариус рег. № 222 на НК и справка по данни за физическо лице по персоналната партида
на ответника, водена в Агенция по вписванията, от които се установява, че Н. Г. Х. на
06.08.2002г. е прехвърлил имот –УПИ ІІ-284 в кв.16 по плана на кв.Дивдудово, гр.Шумену,
ведно с находящите се в него къща и стопански постройки.
По делото са представени също 32бр. фактури за дължимите суми от Х. през
процесния период за ползвани В и К услуги, издадени от ищцовото дружество, както и
общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор –
„Водоснабдяване и канализация-Шумен”ООД-гр.Шумен, одобрени от ДКЕВР.
Пред настоящата инстанция е представена молба от Х., депозирана пред ищцовото
2
дружество на 23.12.2022г., с искане му бъде предоставена възможност да сключи
споразумение за разсрочено плащане на процесните суми, дължими към дружеството общо
в размер на 2297лв., по фактури за периода 01.11.2018г.-30.07.2021г.. Въз основа на тази
молба между страните на същата дата е сключено споразумение, с което Х. е признал и
потвърдил, че дължи на дружеството обща сума в размер на 2297.27лв., по фактури за
периода 01.11.2018г.-30.07.2021г., от която главница 1997.11лв. и мораторна лихва
300.16лв., като се е задължил да я заплаща разсрочено, съгласно протокол за разсрочено
плащане, неразделна част от споразумението.
В хода на въззивното производство ответникът е депозирал молба до съда, в която
заявява, че е сключил споразумение с ответното дружество за разсрочено плащане на
задълженията си и че признава изцяло предявения иск.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Съобразявайки изложените от ищеца обстоятелства и заявения петитум/ищецът
претендира установяване по отношение на ответника съществуване дължимостта на
присъдената със заповед за изпълнение №1092/11.11.2021г. по ч.гр.д.№2990/2021г. на ШРС
сума, съдът намира, че предмет на разглеждане в настоящото производство са положителни
установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.422 ГПК. Съгласно чл.
154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите
искания или възражения. В случая, предявявайки положителни установителни искове,
ищeцът твърди съществуването на факти, които са породили вземането му към длъжника.
Ето защо и в негова тежест е да установи съществуването на тия факти, или в конкретния
казус - наличието на договорни отношения между страните за доставка на В и К услуги -
доставка на питейна вода , отвеждане и пречистване на отпадни води, през процесния
период за процесния имот, стойността на предоставените услуги, а по иска за заплащане на
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата
изискуемост и че размерът му възлиза на заявената сума.
Не се спори между страните/видно от ССЕ, представеното пред настоящата
инстанция споразумение за разсрочено плащане/, че през процесния период ответникът се
явява потребител на В и К услуги за имот, находящ се в гр.Ш...., а и на негово име като
абонат е налице партида №198105. Същият не е ангажирал и доказателства, че е поискал
закриване на партидата съобразно чл.61 и сл. от общите условия, през правнорелевантния
период, поради промяна в собствеността или ползването на имота. Действително, в хода на
първоинстанцинното производство е представен нотариален акт нотариален акт № 43, том 3,
рег. № 5488, дело № 414/2002 г. на нотариус с рег. № 222 на НК, както и справка по данни за
физическо лице по персоналната партида на ответника, водена в АВ, от които се установява,
че Н. Г. Х. се разпоредил с имот, находящ се в кв.Д... на гр. Шумен на 06.08.2002г., но
ответникът не е представил доказателства досежно изгодния за него факт, че този имот и
имотът, за който се води потребител на В и К услуги, е един и същ/имотът, предмет
сделката, оформена с нотариалния акт, не е отразен с административен адрес/. Напротив,
подписвайки споразумение за разсрочване на задълженията му към ответното дужество за
3
прцоесния имот и признавайки заявения иск, Х. признава, че се явява потребител на В и К
услуги за процесния имот.
Също така безспорно е, че процесният имот е бил присъединен към водоснабдителната
система и през този период е била предоставяна питейна вода, съответно отвеждана и
пречиствана отпадна вода/заключение на ССЕ, молбата на Х. за сключване на споразумение,
сключеното споразумение за разсрочване на плащането/. Или страните са в облигационно
правоотношение, по силата на което ищцовото дружество дължи предоставянето на услуги,
а ответника заплащането на цената им. За действителността на това правоотношение не се
изисква писмена форма.
Не се спори също така, че на 23.12.2021г. ответникът е депозирал пред ответното
дружество молба, с която е поискал разсрочване на дължими от него суми по фактури за
периода 01.11.2018г.-30.07.2021г., като на тази дата е подписано споразумение, в което е
посочен размерът на задълженията и начина на погасяването им. Подписването на същото
има характера на признание на дълга именно за сочените процесни вземания, доколкото от
съдържанието му се вижда, че касае същите. Или ответникът е признал, че му е доставено
начисленото количество вода, т.е. предоставена му е услугата за процесния период,
съответно, че същият не е заплатил стойността й.
Предвид изложеното съдът намира, че заявените установителни претенции за
установяване по отношение на ответника съществуване дължимостта на присъдените със
заповед за изпълнение № 1092/11.11.2021 г. по ч.гр.д. №2990/2021г. на ШРС суми:
1997.11лв. неизплатена цена на В и К услуги за периода от 21.09.2018г. до 25.07.2021г. по
партида 19805 за имот в гр. Ш..., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.11.2021г. до окончателното й изплащане и за сумата 300.16 лв.,- обезщетение за забава за
неплатени парични задължения в общ размер 1997,11 лв., за периода от 01.12.2018 г. до
10.11.2021г., се явяват основателни и доказани.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него бъде
постановено друго, с което заявените установителни претенции бъдат уважени.
С оглед изхода на спора, в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените
от ищцовата страна разноски в настоящото производство в общ размер на
389.94лв./64.94лв.-държавна такса, 225лв.- внесено възнаграждение за особен представител
на въззиваемия в размер на 225лв. и 100лв. юрисконсултско възнаграждение, определено
съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ/.Следва да му бъдат
възложени и направените разноски от ищцовата страна в първоинстанционното
производство, съобразно представения списък до приключване на съдебното дирене/л.33/ в
размер на 385лв./210лв. възнаграждение по СИЕ, 75лв.държавна такса и 100лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ/, както и разноските в заповедното производство в размер
на 75лв..
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯВА решение №777 от 21.10.2022г. по гр.д.№719/2022г. на ШРС, като вместо
него постановява:
ПРИЗНАВА за установено по предявените от „Водоснабдяване и канализация–
Шумен”ООД-гр.Шумен, ЕИК ...., адрес на управление: пл.„В..., против Н. Г. Х. с ЕГН
**********, постоянен адрес: гр. В..., настоящ адрес: гр. Ш...., искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че Х. дължи на
дружеството сумите: 1997.11лв. неизплатена цена на В и К услуги за периода от
21.09.2018г. до 25.07.2021г. по партида 19805 за имот в гр. Ш..., 300.16 лв.,- обезщетение за
забава за неплатени парични задължения в общ размер 1997,11 лв., за периода от 01.12.2018
г. до 10.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.11.2021г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение №
1092/11.11.2021 г. по ч.гр.д. №2990/2021г. на ШРС.
ОСЪЖДА Н. Г. Х. да заплати на Водоснабдяване и канализация– Шумен”ООД-
гр.Шумен, деловодни разноски за въззивната произвдоство в размер на 389.94лв.,
деловодни разноски за първонистанционнто производство в размер на 385лв., както и
разноски в заповедното производство в размер на 75лв..
На основание чл.280, ал.3 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5