№ 58
гр. С., 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IX ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Андон Г. Миталов
при участието на секретаря Мария Д. Жаблянова
в присъствието на прокурора М. Г. П.
като разгледа докладваното от Андон Г. Миталов Частно наказателно дело №
20241800200666 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.12 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание
лишаване от свобода или мерки включващи лишаване от свобода
/ЗПИИСАННЛСМВЛС/.
Софийски окръжен съд е сезиран с молба от осъденото лице и с
Удостоверение съгласно член 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета
от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване
на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания
лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на
тяхното изпълнение в Европейския съюз, издадено от GUP
първоинстанционен съд в гр. Т.- И. заедно с постановения съдебен акт от
италиански съд : Решение № 53/2023 г., постановено по дело № 503/ 2023 г.
постановено от съдия по предварителното разследване на 02.12. 2023 г., с
което българският гражданин Д. Н. Д., роден на 11.07.1976 г., в Р. Б., гр. Е. П.,
ул. „С. г.“ №6, ет. 5, ап. 10 е бил признат за виновен в извършването на
престъпление по чл. 73, ал. 1 и чл. 80, ал. 2 от Президентски указ № 309/90.
1
Д. Н. Д. е признат за виновен като автор на тежко престъпление – за
участие в сдружение, насочено към незаконен трафик на кокаин от К. за И..
Касае се за 596, 854 кг. кокаин разпределен в 30 кашона или 600 пакета НВ от
типа кокаин , които Д. превозвал с товарен автомобил ТИР. Престъплението
било разкрито от италианските власти и Д. бил задържан на 20/01 2022 г. в гр.
Т.. Горното е престъпление и по НК на Р. Б. – чл. 242, ал. 4 вр. ал.2 НК, както и
по чл. 321, ал. 3 вр. ал. 2 НК. С решението на Д. Н. Д. е било наложено
наказание в размер от пет години и шест месеца и глоба в размер на 60 000
евро.
С удостоверението се иска българският съд да признае и изпълни така
постановената присъда в Р. Б., тъй като тя е държавата, чийто гражданин е
осъденото лице и в която то живее. Освен това в удостоверението е посочено,
че Р. Б. е и изпълняващата държава, чийто гражданин е осъденото лице и в
която то ще бъде депортирано, след като бъде освободено от изпълнение на
наказанието съгласно закона за експулсиране или депортиране съдържаща се в
съдебното решение или в акт за съдебен или административен орган или на
друга мярка, взета в резултат на съдебното решение.
Съдебното решение е постановено на 15.06. 2023 г. и е влязло в сила
на 02.12.2023 г.
Осъденото лице Д. Н. Д., понастоящем лишен от свобода в И. на 4
години, 5 месеца и 10 дни.
Прокурор М. П. от Окръжна прокуратура намира, че удосторението
отговаря на изискванията на закона, не са налице основанията за отказ за
приемане на присъда за изпълнение и осъденото лице е български гражданин.
Осъденото лице Д. Н. Д. е призован за провеждане на съдебното
заседание, както и е уведомен за това, че същият може да упълномощи
защитник, който да го представлява и да защитава правата му в това
производство.
С оглед на обстоятелството, че осъдения не е упълномощил защитник, а
защитата в производството съгласно чл.12, ал.4 от Закона е задължителна и
съдът е назначил на осъдения служебен защитник от САК - а. А.. Защитникът
изразява становище, че ОС - С. следва да приеме и да изпълни изпратената
присъда, като осъдения бъде трансфериран за изтърпяване на наложеното му
наказание от „лишаване от свобода“ в Р. Б., чиито гражданин е същия.
2
Съдът въз основа на материалите по делото и становищата на страните,
установи следното:
На 18.09. 2024 г. в Софийски градски съд е постъпила присъдата , чието
изтърпяване се иска да бъде в Б.. След направени справки БДС от СГС е
установено, че делото е подсъдно на СОС. С разпореждане на съдия от СГС е
прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на
СОС.
На 20.09. 2024 г. в Окръжен съд - С. са постъпили Решение постановено
по дело № 503/ 2023 г.- съдебно решение №/ 53/2023 г. от GUP
първоинстанционен съд в гр. Т.- И. в превод на български език, влязло в сила
на 02.12.2023 г. и удостоверение издадено на основание чл.4 от РР
2009/909/ПВР. Удостоверението е било издадено във връзка с подадена молба
за предаване в Р. Б. за изпълнение на наказанието, тъй като произхожда от Б. и
там има постоянен адрес.
Видно от изисканата справка от съда осъденият има постоянен адрес на
територията на Окръжен съд - С., а именно в Р. Б., гр. Е. П., ул. „С. г.“ № 6, ет.
5, ап. 10, от което следва, че този съд е местно компетентен да разгледа и се
произнесе по направеното искане за признаване и изпълнение на
постановената присъда от италианския съд.
С решението българския гражданин Д. Д. е бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 73, ал. 1 и чл. 80, ал. 2 от Президентски
указ № 309/90. Признат за виновен за автор на тежко престъпление – за
участие в сдружение, насочено към незаконен трафик на кокаин от К. за И..
Касае се за 596, 854 кг. кокаин разпределен в 30 кашона или 600 пакета НВ от
типа кокаин , които Д. превозвал с товарен автомобил ТИР и с решението неа
съда на Д. Н. Д. е било наложено наказание в размер от пет години и шест
месеца и глоба в размер на 60 000 евро.
За престъплението, за което е признат за виновен осъдения, е сред
престъпленията посочени в удостоверението и чл. 8, ал. 2 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, за което съдът не следва да изследва наличието на
двойна наказуемост, а именно контрабандата на високорискови НВ през
границата на страната е наказуемо в издаващата държава с лишаване от
свобода за повече от 3 години.
3
С оглед на гореизложеното съдът констатира наличието на първото
условие, посочено в чл.12, ал.7 от Закона, за да признае и изпълни изпратената
му присъда.
Съдът обаче не трябва да изследва дали това деяние е наказуемо и
съгласно българския Наказателен кодекс, защото същото попада в списъка на
32 изрично изброени престъпления по т. 2 , стр.6 от посоченото в чл. 4 от
Рамково решение 2008/ 909/ ПВР на Съвета от 27.11.2008 г., за които не е
необходимо изследването на това обстоятелство.
Съгласно описанието на деянието, в изпратеното удостоверение и
решението на съда на И., деянието е тежко престъпление и по НК на Р. Б. – чл.
242, ал. 4 вр. ал.2 НК, както и по чл. 321, ал. 3 вр. ал. 2 НК, от което следва, че
е налице двойна наказуемост за това престъпление, поради което и в тази част
присъдата следва да бъде призната.
На следващо място липсват условия за отлагане на признаването,
посочен в чл.14 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Изпратеното удостоверение от GUP
първоинстанционен съд в гр. Т.- И. е пълно и съответства по съдържание
напълно на изпратения съдебен акт, който е преведен на български език.
Настоящият съдебен състав не констатира наличието на основания за
отказ от признаване или изпълнение на изпратеното решение , визирани в
разпоредбата на чл.15 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Осъденият Д. Д. се намира на
територията на Р. И., където понастоящем е настанен в затвор и изтърпява
наложеното му наказание „Лишаване от свобода“. Същият е български
гражданин и има постоянен адрес на територията на Р. Б.. Владее български
език и неговата реинтеграция в обществото би се осъществила най-успешно,
ако същият бъде трансфериран да търпи наказанието „Лишаване от свобода“ в
държавата му по произход и местоживеене - Р. Б.. Признаването на решението
не би влязло в противоречие с принципа ne bis in idem, тъй като по делото
няма доказателства за същото деяние по отношение на осъдения Д. Д., да е
постановена влязла в сила присъда. Съдебният акт по делото е постановен по
отношение на едно деяние, което представлява престъпление и по българския
наказателен закон.
На следващо място съдът намери, че изпълнението на определеното със
съдебния акт наказание не е погасено по давност съгласно българското
законодателство, както и осъденото лице Д. Д. не се ползва с имунитет по
българското законодателство. Осъденият е пълнолетен гражданин и е
4
наказателно отговорен за деянията, за които е признат за виновен от
италианския съд. Към момента на получаване на съдебния акт осъденият е
изтърпял една минимална част от наложеното му наказание от 5 години и шест
месеца „лишаване от свобода“, от което следва, че не остават по-малко от 6
месеца за изтърпяване на така определеното наказание. Съдебният акт, чието
приемане и изпълнение се иска е постановен при лично участие на лицето, тъй
като по отношение на същото е била взета мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ от компетентния съд. Също така не е налице и хипотезата
посочена в чл.15, т.10 от Закона - издаващата държава не е дала съгласие по
чл.28, ал.1, т. 7 за наказателно преследване, наказване или лишаване от
свобода на осъденото лице в Р. Б. за друго деяние, извършено преди
предаването му.
На следващо място с присъдата не са наложени на осъдения
принудителни медицински мерки или мерки, включващи лишаване от
свобода, които да не могат да бъдат изпълнени в Р. Б., в съответствие с
българското законодателство.
Съдебният акт се отнася за деяния извършени изцяло на територията на
Р. И., поради което не е приложима и хипотезата на чл.15, т.12 от Закона за
отказ да бъде прието и изпълнено изпратеното от италианския съд решение.
След внимателно изследване на обстоятелствата, посочени в чл.12, ал.7,
съдът достигна до извода, че следва да признае и изпълни Решение № 53/2023
г., постановено по дело № 503/ 2023 г. постановено от съдия по
предварителното разследване на 02.12. 2023 г.
След като съобрази тези обстоятелства съдът следва да премине към
преценка на наложените наказания на осъдения Д. Д. от италианския съд, в
насока дали същите се нуждаят от адаптиране съгласно разпоредбата на чл.13
от ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Първото престъпление, за което същият е признат за виновен, а именно
трафик на НВ през границата на И. е с квалификация по чл.242, ал. 4 вр. ал. 2
от българския НК и българският закон предвижда наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 15 до 20 години и глоба от 200 до 300 хиляди лева.
С оглед изложеното, съдът счита, че са налице условията за признаване
и изпълнение на влязлото в сила Решение постановено по дело № 503/ 2023 г.
- съдебно решение № 53/2023 г. от GUP първоинстанционен съд в гр. Т.- И.,
постановено на 15.06.2023 г., влязло в сила на 02.12.2023 г, съобразно чл. 8 от
Закона, поради което и на основание чл. 12 от Закона следва да се признае и
изпълни наказанието на осъдения във вида, в който е наложено от съда в Р. И.,
без да се налага приспособяване на основание чл. 13 от Закона.
С оглед размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“, което
надвишава 5 години, налице е хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗИНЗС,
поради което и остатъкът от така наложеното му от италианския съд
5
наказание, следва да се изтърпи от Д. Д. при първоначален СТРОГ режим.
На следващо място и с оглед разпоредбата на чл.12, ал. 9 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, съдът следва да приспадне изцяло срока на
изтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“ от осъдения Д. Д., а
именно от 02.12.2023 г. до 10.04.2025 г., както и „Домашен арест“ постановен
срещу него на 15.06.2023г., на основание чл. 59, ал. 1 , т. 2 НК, като два дни
домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода – 5 месеца и 22
дни.
Водим от горното и на основание чл.12, ал. 8 във вр. с ал.7, т.1 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА и ПРИЕМА за изпълнение Решение постановено по дело
№ 503/ 2023 г.- съдебно решение № 53/2023 г. от GUP първоинстанционен съд
в гр. Т.- И., постановено на 15.06.2023 г., влязло в сила на 02.12.2023 г., с
която Д. Н. Д., с ЕГН ********** , български гражданин, роден на 11.07.1976
г. , е признат за виновен в престъпление извършено на 15.06.2023 г. в гр. Т., Р.
И., като деянието е квалифицирано като такова по чл. по чл. 73, ал. 1 и чл. 80,
ал. 2 от Президентски указ № 309/90, съответно на престъпление по чл. 242,
ал. 4 вр. ал. 2 от Наказателния кодекс на Р. Б., за което му е определено и
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ години и шест
месеца.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б "а" от ЗИНЗС
първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието.
ПРИСПАДА на основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС при
изпълнението на това наказание, времето през което осъденият Д. Н. Д. е бил
задържан под „Домашен арест“ и изтърпяната част от наложеното му
наказание „Лишаване от свобода“.
ПРИСПАДА и времето до фактическото предаване на Д. Н. Д. от Р. И. в
Р. Б. за изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване и протест в 14-дневен срок от днес
пред Апелативен съд - С..
Да се уведоми осъденото лице за постановеното от Окръжен съд - С.
решение.
След влизане в сила на решението, заверено копие от решението да се
изпрати на Окръжна прокуратура - С. за предприемане на действия по
6
изпълнението му.
След влизане в сила на решението, заверено копие от решението да се
изпрати на ВКП, отдел „МПП“ и Министерство на правосъдието на Р. Б..
На основание чл. 12, ал. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, след влизане в сила
на решението, да се уведоми - GUP първоинстанционен съд в гр. Т.- И. за
влизане в сила на решението.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
7