РЕШЕНИЕ
№ 275
гр. К., 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20215320101462 по описа за 2021 година
Производството е по искове с правно основание чл. 144 от СК.
Ищцата - Д. К. Х. твърди, че ответницата е нейна майка. С решение №
225 от 10.07.2017г., постановено по гр.д. № 519/2017г. по описа на КрлРС,
бракът между родителите бил прекратен. Майка й била осъдена да заплаща
на нея и на сестра й - К.К. Х., месечна издръжка в размер на по 115.00 лева,
считано от 18.04.2017г. до завършване на обучението ни или до навършване
на 20 годишна възраст при обучение в средно учебно заведение. След развода
на родителите й, майка й редовно си плащала определената от съда месечна
издръжка. Въпреки, че имало определени дни за лични отношения, рождени
дни и други поводи със сестра й и нея, тя не ги е търсела. К. е по-голяма й
сестра. Майка й прекратила изплащането на издръжката, още преди да
завърши средното си образование. Въобще не помислила, че двете сестри
вече са големи, и че били необходими повече средства за храна, дрехи,
обувки, учебници и т.н. Баща им издържал сам, като и сега продължавал да ги
издържа. Сестра й в началото на 2020г. си потърсила правата по съдебен ред,
за изплащане на издръжка, като студентка редовна форма на обучение. Майка
й била осъдена да й заплаща месечно 150.00 лева. Тази издръжка тя започнала
1
да я изплаща от миналата година и то поради това, че сестра й завела
изпълнително дело срещу нея пред ДСИ. От есента на 2020г. обаче, тя
престанала да плаща нейната издръжка въпреки, че била в последната си
година на обучение на средното си образование и имала нужда от учебници,
карта за пътуване, средства за бал, за кандидатстване във ВУЗ. Не направила
опити да попита как е, има ли намерения до продължи образованието си и
евентуално в каква насока и в кой университет. Твърди, че през 2021г. била
приета в Тракийски университет С.З. и към 13.09.2021г. била учаща редовна
форма на обучение в педагогическия факултет. Имала разходи за храна,
учебници, тетрадки, карта за пътуване в градския транспорт, ежемесечно
такса за общежитие която била в размер на 70.00 лева. Семестриалната такса
била в размер на 340.00 лева. Тези разходи се покривали от баща , но той
същевременно помагал и на сестра й, която също била студентка редовна
форма на обучение във ВУЗ. Баща й работел във РУ МВР К. и доходите,
които получавал били недостатъчни, за да издържа и двете си деца. Сочи, че
не работела, нямала имущество, от което да се издържа. Не получавала
стипендия за обучението си. Месечно са й били необходими средства в
размер на около 600 лева. Баща й живеел в наследствена къща в с. К.,
съответно плащал консумативи за ток и вода, телевизия, изплаща кредит към
банка. Ответницата, в лицето на майка й имала завършено висше образование
и била на трудов договор като инженер в *** Б. – С.. Същата била в брак и
можела да разчита на финансова подкрепа на съпругът си, който също
работел. Счита, че за майка й нямало да съставлява особено затруднение да й
заплаща месечна издръжка в размер на 160.00 лева месечно.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди ответницата на
основание чл.144 от СК, да й заплаща месечна издръжка в размер на 160.00
лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до настъпването на законоустановена причина за нейното изменение
или прекратяване. Моли ако ответницата бъде осъдена да заплаща исканата
от ищцата издръжка, сумите да бъдат привеждани по банкова сметка на ДСК-
АД, но нейно име, а инеяно - IBAN: **********, BIC: *********. Претендира
за направените по делото разноски.
Ответницата - Р. Л. А. намира предявения иск за допустим, предявен от
лице, което има правен интерес, но същият се явявал неоснователен и моли
съда да го отхвърли изцяло. Не оспорва обстоятелството, че ищцата е нейна
2
дъщеря. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба от ищцата. Твърди,
че след прекратяване на брака й през 2017г., й бил определен режим на лични
отношения с дъщерите й. От датата на постановяване на съдебното решение
за прекратяване на брака й, личните отношения между нея и тях били
непрекъснато възпрепятствани, както от техния баща, тяхната баба по бащина
линия, така и от самите тях. Самата ищца не желаела срещи с нея, не
комуникирала изобщо с нея, непрекъснато й затваряла на телефонните й
обаждания и й отговаряла със съобщения, в които непрекъснато я обиждала и
нарича с нецензурни думи и непрекъснато й заявявала, че не желае срещи с
нея. С решение постановено по гр.д. № 95/2020г. на КрлРС била осъдена на
основание чл.144 от СК да заплаща на голямата й дъщеря К. Х. месечна
издръжка в размер на 150 лева. Посоченото решение било обжалвано от нея
пред Окръжен съд П., като след постановяване на решението на окръжния
съд, редовно започнала да изплаща издръжката на К. Х.. Не отговаряло на
истината твърдението на ищцата, че след образуване на изпълнително дело от
К. Х. била започнала да плаща издръжка й. Изпълнителното дело ***** пред
ДСИ при КрлРС било образувано на 26.04.2021г. по подадена молба от К. Х..
Заведеното от голямата й дъщеря изпълнително дело датирало около година
след като редовно си плащала издръжка. По изпълнителното дело, след
получаване на покана за доброволно изпълнение приложила пред съдебния
изпълнител всички платежни нареждания за изплатената от нея издръжка по
отношение на К. Х. в размер на 2 280 лева, до получаването на поканата от
съдебния - изпълнител за доброволно изпълнение.
След прекратяване на брака й с бившия й съпруг, била осъдена да
заплаща за двете си дъщери, считано от 18.04.2017г. месечна издръжка в
размер на по 115.00 лева за всяка от тях до настъпване на законоустановена
причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава
за всяка просрочена вноска, считано от падежа до окончателното й плащане.
Винаги и редовно е изпълнявала задължението си за издръжка към нейните
две дъщери, както и е помагала с други средства. Независимо от факта, че
постановената й издръжка била в размер на 115 лева, след всяка нормативна
промяна по отношение на минималния размер на работната заплата и
съответно и промяна на минималния размер за издръжка е плащала
съответната завишена сума. През месец декември 2017г. родила сина си, като
била в отпуск поради бременност и раждане, и в отпуск за отглеждане на дете
3
до навършване на двегодишна му възраст, като е получавала обезщетение за
това в размер на 380.00 лева месечно. През 2020г. започнала да изплаща
издръжка на по-голямата й дъщеря К. Х. в размер на 150 лева месечно.
Поради това за нея било невъзможно до продължи да изплаща издръжка на
ищцата след навършването й на пълнолетие.
Не оспорва обстоятелството, че ищцата е студентка към настоящия
момент и обучението й било свързано със средства. Задължението за даване
на издръжка на пълнолетно дете обаче, не е абсолютно и безусловно, поради
което, не може да се настоява за присъждане на издръжка във всички случаи.
Присъждането на издръжка на пълнолетно дете, следва да е съобразено както
с нуждите на ищцата, необходими за нейното развитие така и с възможността
да плаща такава. С оглед на това, заявява, че към настоящият момеят
плащането на издръжка на ищцата, за нея би съставлявало особено
затруднение. На първо място била задължена да издържа ненавършилото
пълнолетие дете М. А., като в същото време плащала издръжка и на
пълнолетната дъщеря К. Х.. Задължението за издръжка към малолетното
ѝ дете било безусловно.
Твърди, че получавала брутно възнаграждение в размер на 905.46 лева
месечно, като след направените удръжки, получавала нетно възнаграждение в
размер на около 663.00 лева. С оглед на това, след като изпълни задължението
си да осигури издръжка на ненавършилото й пълнолетие дете и на
пълнолетното й такова, то за нея би било изключително затруднение да
изплаща издръжка и на ищцата. Синът й посещавал детска градина „Р.” в град
С., за което заплаща месечните такси и такси за ползване на допълнителни
услуги - футбол и народни танци, както и полага непосредствените грижи по
отглеждането му. Изплащала и банков кредит като месечната й вноска била в
размер на 150.30 лева. Освен получаваното от трудово възнаграждение,
нямала нито имоти, нито други доходи, от които би могла да изплаща
издръжка за ищцата. Сочи, че съгласно чл.144 от СК, родителите дължат
издръжка на пълнолетните си деца, ако учат само ако могат да я дават без
особени затруднения. За определяне на размера на издръжката, която следва
да се заплаща, трябва да се вземе предвид и обстоятелството, че майката не е
единственият родител, който е задължен за това. Издръжката по чл.144 от СК
се дължи и от двамата родители, според материалните им възможности. (В
4
този смисъл Решение № 305 от 07.06.2011г. по гр.д.№ 1296/2010г. на ВКС,
IVг.o). Бащата на ищцата реализира доходи по-високи от нейните, нямал
задължения за издръжка към други лица, живеел в къщата на родителите му с.
К., което било и семейното им жилище, но притежавал апартамент и в гр. К.,
където е и адресната регистрация на ищцата, както притежава и къща в с. С.,
за която къща по време на брака им е помагала финансово за ремонтирането
й. С оглед на изложеното, счита предявеният иск за неоснователен и моли
съда да го отхвърли изцяло.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
От представеното удостоверение за раждане се установява, че ищцата -
Д. К. Х., родена на ***** към датата на подаване на исковата молба –
29.09.2021г. е навършила пълнолетие. Родители на ищцата са - Р. Л. А.
(ответница по делото) и К. К. Х..
От представеното копие от Решение № 225 от 10.07.2017г., постановено
по гр.д. № 519/2017г. по описа на КрлРС се установява, че бракът на
родителите на ищцата е прекратен с развод, като майката била задължена да
заплаща на децата си - К.К. Х. и Д. К. Х., месечна издръжка в размер от по
115.00 лева, считано от 18.04.2017г. до настъпване на законна причина за
нейното прекратяване.
От представеното по делото Уверение № 484/13.07.2021г., издадено от
Тракийски университет – С.З. се установява, ищцата Д. К. Х., през учебната
20219/2022 година, зимен семестър, е записана като студент редовно
обучение, специалност „Предучилищна и начална училищна педагогика“. От
представените по делото копия от Квитанция № 24146/12.09.2021г. и
платежен документ се установява, че първоначално заплатената от ищцата
такса за наем в общежитие е в размер на 176.33 лева, а семестриалната такса е
в размер на 340.00 лева.
Приложена е по делото декларация, подписана от ищцата Д. К. Х., в
която същата заявява, че е студент редовна форма на обучение в Тракийски
университет – С.З., не получава никакви доходи, включително и от участия
във фирми или наеми, няма сключен договор с наемател, не притежава
никакво недвижимо имущество и няма сметки и влогове в банки. Декларира,
че издръжката й изцяло се поема от единия й родител – нейният баща.
5
С отговора на исковата молба ответницата представя в препис на
удостоверение за раждане на детето М. М. А., родено на ***** г., от което е
видно, че тя е негова майка, а баща е М. А. А.. Видно от представената
Служебна бележка изх. № 17/29.10.2021г., детето М. М. А. е записано и
посещава ДГ „Р.“ – гр. С.. Месечната такса за детската градина е в размер на
2.40 лева на ден, а таксите за допълнителни услуги възлизат на 2.00 лева на
тренировка футбол, два пъти седмично и народни танци – 10.00 лева месечно.
От представеното удостоверение изх. № 454/04.11.2021г. се установява,
че в периода от месец май 2021г. до месец октомври 2021г. ответницата е
получила от работодателя си „*** Б. Б.“ ЕАД общо брутно трудово
възнаграждение в размер на 6688.88 лева (чиста сума в размер на 3978.52
лева) или средно нетно месечно възнаграждение от 1114.80 лева (чиста
месечна сума от 663.00 лева).
От издаденото от Община К. удостоверение за декларирани данни е
видно, че към 04.11.2021г. ответницата не е декларирала собственост върху
недвижимо имущество.
От представеното копие на погасителен план към договор за кредит №
008LD-R-008277/05.05.2021г. се установява, че Р. Л. А., в качеството си на
кредитополучател е получила на 05.05.2021г. кредит в размер на 10 250 лева,
с падеж – 12.02.2028г. (общо 82 месечни вноски), като месечната вноска по
кредита е в размер на 150.30 лева.
В проведено открито съдебно заседание на 08.12.2021г., съдът е приел
за безспорно, ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответницата -
Р. Л. А. заплаща на пълнолетната си дъщеря К.К. Х., месечна издръжка в
размер на 150.00 лева от началото на 2020 г., дължима във връзка с влязло в
сила решение, постановено по реда на чл. 144 от СК.
От постъпилата справка, изх. № 3361/26.11.2021г. от ДСИ при КрлРС се
установява, че изп.д. № ***** е образувано на 26.04.2021г. със страни:
взискател - К.К. Х. и длъжник - Р. Л. А.. Поканата за доброволно изпълнение
е изпратена на 24.06.2021г. и към момента длъжникът е изплатил следните
суми по издръжката, а именно: 115.00 лева на 30.07.2021г.; 150.00 лева на
12.08.2021г.; 150.00 лева на 23.09.2021г.; 45.45 лева на 21.10.2021г. и 136.36
лева на 17.11.2021г.
Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели на страните.
6
От показанията на свидетелят К. К. Х., баща на ищцата се установява, че
същата навършила пълнолетие миналата година. Дъщеря му в момента учила
редовна форма на обучение, по цял ден била на лекции и не можела да
работи. Голямата му дъщеря завършва по-догодина, сега била в трети курс,
редовна форма на обучение в медицински колеж – П., където ползвала
общежитие. Таксата за обучението на К. възлизало на 250 лева семестър. По
отношение на ищцата плащал 350 лева семестър и 80 лева всеки месец
общежитие. Твърди, че бил служител в РУП - К. и получавал 1500 лева чиста
сума. Като собствено имущество признава, че притежава част от къща в село
К. и част от апартамент в град К.. В С. не притежавал наследство, къщата
била на майка му. Към момента в апартамента в К. никой не живеел, двете
деца живеели при него в К., където живеела и неговата майка, като му
помагала за всекидневни нужди.
От показанията на свидетеля М. А. А. се установява, че е съпруг на
ответницата - Р. Л. А. , която от предишния си брак имала две пълнолетни
момичета. Докато децата й били непълнолетни, същата им изплащала
издръжка. Към момента, на голямата й пълнолетна дъщеря заплащала
издръжка в размер на 150 лева. Твърди, че бил пенсионер и с Р. имат общо
дете - М., който е на *** години. Детето ходило на детска градина в С. и всеки
ден го карал до там. Плащали такса за детската градина в размер на 60 лева,
която варирала според дните, които детето ходило. Твърди, че Р. миналата
година теглила кредит заради тези издръжки и на голямата дала накуп около
1600-1700 лева. Като плати издръжките, доходите на Р. не й стигали.
Заплатата й не била много голяма макар. Имала един кредит, който изплаща в
момента с вноска от 150 лева, давала издръжка на голямото момиче и на нея
оставали 300-350 лева. Твърди, че имал други деца от предишен брак, които
били пълнолетни. Тъй като бил поръчител бившата му жена, която теглила
кредит, към момента продължавал да плаща нейния кредит, тъй като тя
напуснала работа и той внасял по 122.00 лева месечно за още година и
половина напред. Твърди, че работел временно, защото не им недостигали
доходите. Пенсията му била в размер на 718.00 лева, а трудовото му
възнаграждение било спрямо работа - от 700 до 800 лева. Твърди, че когато
имал възможност помагал и на неговите пълнолетни деца.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
7
съдът, прави следните изводи от правна страна:
Съгласно чл. 144 от СК, родителите дължат издръжка на пълнолетните
си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения
срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст при обучение в
средно и на 25-годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и
не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си
и родителите могат да я дават без особени затруднения.
Както безспорно се установи, ищцата - Д. К. Х. е пълнолетна и учи
редовно във висше учебно заведение в Тракийски университет – гр. С.З..
Установи се, че ищцата заплаща семестриална такса от 340.00 лева, която е
платена за първия семестър на учебната година. Не е спорно по делото
обстоятелството, че ищцата не работи. Същата, като редовно учащо лице, е
ангажирана и натоварена с обучението си, предвид което разбираемо е да не
работи. Установи се безспорно, че ищцата живее с баща си и той е този, който
й осигурява подкрепа, докато учи. Ангажирани са доказателства, от които се
установява, че ищцата не получава доходи от имущество. Безспорно е по
делото, че същата има немалки разходи –за наем и битови консумативи,
хранителни продукти, облекло, транспорт, учебници и учебни помагала и пр.
Всички тези разходи към настоящия момент, значително надвишават
разходите й за обучение. Доходите на бащата на ищцата са над средните за
страната – около 1500 лева месечно, но с тези средства той освен, че
финансира двете си деца си във връзка с обучението им във висше учебно
заведение, покрива и собствените си разходи.
С оглед данните по делото по отношение на ищцата, следва да се
прецени дали ответницата може да дава издръжка на своето пълнолетно дете
„без особени затруднения”, тъй като задължението на родителя да дава
издръжка не е безусловно, каквото е задължението му към ненавършилите
пълнолетие деца. Законът не сочи примерно какво трябва да се разбира под
това понятие, но практиката е установила като такива затруднения наличието
на ново семейство, намаление на доходите и др. Ограничението е оправдано
тъй като се касае за издръжка на пълнолетно дете, което по начало е длъжно
само да се грижи за издръжката си. В контекста на горното, задължението за
издръжка по чл. 144 от СК се подчинява освен на общите правила и на
горното ограничително изискване.
8
От събраните по делото доказателства се установи, че ответницата
реализира доход над минимално определената за страната работна заплата –
около 700 лева месечно. Към момента е омъжена, като съпругът й реализира
месечни доходи от около 1500.00 лева. Двамата имат малолетно дете, на
четири години, като съпругът на ответницата няма задължения за издръжка
към други деца.
Безспорно е, че ответницата се грижи и за малолетното си дете, но за
разлика от бившия си съпруг, тя би могла да разчита на подкрепа и
финансова помощ от другия родител – бащата на малолетния М. М. А., който
получава месечни доходи близки до тези на бащата на ищцата, но
същевременно г-н А. осигурява издръжка само на едно дете. Ответницата
заедно със съпруга си поемат разходите на семейството си, включително тези
по отглеждането на детето им.
Ето защо и с оглед изложените обстоятелства, съдът счита, че няма да
представлява особено затруднение ответницата да заплаща на пълнолетната
си дъщеря Д. К. Х., месечна издръжка в размер на 150.00 лева, считано от
датата на подаване на исковата молба – 29.09.2021г. до завършване на
редовна форма на обучение във висше учебно заведение, но не по-късно от
навършване на двадесет и пет годишна възраст.
По отношение на разноските:
Ищцата е претендира разноски по делото, но доказателства за сторени
такива не са ангажирани, поради което не следва и да се присъждат
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, във връзка с чл. 69 ал. 1 т. 7 от ГПК
и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, който се събират от съдилищата по
ГПК, съдът следва да се осъди ответницата да заплати държавна такса по
сметка на РС – К., в полза на държавата по бюджета на съдебната власт върху
определената издръжка в размер на общо 216.00 лева (4% върху
тригодишните платежи).
Съгласно чл. 242, ал.1 ГПК, съдът следва да постанови предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е
задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
Мотивиран от изложеното, съдът
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 144 от СК, Р. Л. А. от с. Р., ул. „В.Л.” № ***
с ЕГН ********** да заплаща на дъщеря си Д. К. Х. от с. К., ул. „***” № *** с
ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 150.00 (сто и петдесет) лева,
считано от датата на подаване на исковата молба - 29.09.2021г. до завършване
на редовна форма на обучение във висше учебно заведение или навършване
на 25-годишна възраст, или настъпване на друга законоустановена причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
ПРИСЪДЕНИТЕ суми могат да бъде внесени по следната банкова
сметка на ищеца: IBAN: *********, BIC: *********.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Р. Л. А. от с. Р., ул. „В.Л.”
№ *** с ЕГН ********** да заплати по сметка на РС – К., държавна такса в
размер на 216.00 лева.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му
относно издръжката.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд П., в
двуседмичен срок от обявената в съдебно заседание, проведено на
08.12.2021г. дата за обявяването му, а именно - в двуседмичен срок, считано
от 22.12.2021г.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
10