№ 601
гр. Благоевград, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело
№ 20221200500877 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ЗД“БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, чрез адв. М. Г.,
САК, със съдебен адрес гр.С., бул.“Д.Б.“ № 87, длъжник по изп.д. № 20227010400706 срещу
разпореждане от 08.08.2022г. на ЧСИ А.Ц. с рег.№ 701 от КЧСИ с район на действие
Окръжен съд Благоевград, с което ЧСИ е отказал да намали начисления по изп. дело
адвокатски хонорар в размер на 1700 лв.
Твърди се в жалбата, че в случая претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение
не е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и с факта, че не са извършени
от процесуалния представител действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. Моли
същото да бъде редуцирано до предвидения в наредбата минимум от 200 лева.
Алтернативно се иска, ако не бъде уважено искането да бъде намалено претендираното
адвокатско възнаграждение до минималния размер, дължим съгласно Наредба № 1 за
образуване и водене на изп. дело.
Претендира се присъждане на направените разноски.
Взискателят, редовно уведомен, в срока за възражение по реда на чл.436, ал.3 ГПК не е
подал такова.
ЧСИ А.Ц., в изложените от него мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК за обжалваните действия,
сочи, че жалбата е неоснователна.
След преценка доводите на страните и материалите по делото, настоящият състав намира
за установено следното:
Депозираната частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, който
подлежи на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, в
законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и отговаря на
изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като такава е допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна по следните съображения:
1
Изпълнително дело № 20227010400706 е образувано въз основа на молба с вх. №
07414/20.05.2022г. подадена от С. З. И., чрез адв. И. П., към която е представен оригинал на
Изпълнителен лист от 03.05.2022г. издаден от Окръжен съд Благоевград, въз основа на
Решение № 6 от 04.01.2022г. постановено по гр. дело № 1836/2021г. по описа на САС. По
силата на така посочения изпълнителен лист длъжникът е осъден да заплати на взискателя
сума в размер на 15000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
настъпило на 20.07.2017г. застрахователно събитие по договор за застраховка „гражданска
отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху нея, считано от
18.09.2019г. до окончателното й изплащане, както и 1637,35 лева – присъдените по делото
разноски. С молбата за образуване на изпълнителното дело е представен и договор за правна
защита и съдействие, съгласно който страните са договорили възнаграждение от 1700 лв. за
процесуално представителство по изпълнителен лист.
С разпореждане от 20.05.2022г. е образувано изпълнително дело, като е постановено на
длъжника да се връчи ПДИ и да се наложи запор върху банковите сметки в ОББ АД.
С разпореждане от 07.06.2022г. ЧСИ е приел за разноски по изпълнителното дело
адвокатски хонорар за оказване на правна защита и съдействие в размер на 1700 лв. на адв.
И. П., като е указано да се уведоми длъжника с ПДИ.
До длъжника по изпълнението е изпратена покана за доброволно изпълнение, в същата,
като задължение, са вписани 1700 лв. разноски по изпълнителното дело. Поканата е връчена
на 08.06.2022г.
Изпратено е и запорно съобщение до „ОББ“ АД, като е наложен запор на банковите сметки
на длъжника.
На 13.06.2022г. длъжникът по изпълнителното дело е депозирал молба пред съдебния
изпълнител по отношение на разноските в размер на 1700 лева с искане да бъдат
редуцирани до минимално предвидените по Наредба № 1 от 09.07.2004г. Изложено е в
молбата, че по делото липсват други действия на процесуалния представител на взискателя,
освен завеждането на молбата за образуване на делото. Изложено е, че възнаграждението
следва да е само за това му действие, предвид че липсват действия по воденето му.
Изложено е, че с оглед правната и фактическата сложност претендираното възнаграждение е
прекомерно.
Молбата е изпратена на взискателя за становище, като е постъпило такова от адв. П., че
молбата е неоснователна.
С обжалваното разпореждане от 08.08.2022г. съдебният изпълнител е отказал да намали
начисления по изпълнителното дело адвокатски хонорар в размер на 1700 лв.
Видно от представеното на лист 28 от изпълнителното дело авизо за получено платежно
нареждане на 16.08.2022г. длъжника е превел цялата дължима сума в размер на 24813,35
лева. Други действия по изпълнението не са извършени.
Въз основа на горното, съдът прави следните изводи:
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита
срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за
разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е
посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и
правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в
исковото, а и в изпълнителното производство /в този смисъл- Определение № 403 от
01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО/. Компетентен да се произнесе по
искането в случая е ЧСИ, като отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на
чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС възнаграждението
за процесуално представителство за образуване на изпълнителното производство е в размер
на 200 лева, а съобразно т.2 от същия член действаща към датата на образуване на
изпълнителното дело - за процесуално представителство, защита и съдействие на страните
по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания - 1/2 от съответните възнаграждения посочени в чл.7, ал.2.
2
При анализ на материалите по делото настоящият съдебен състав намира, че в конкретния
случай се касае за присъждане на възнаграждение само по чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г.
на ВАдвС, тъй като не се установи да са извършвани някакви други процесуални действия
освен депозирането на молба за образуване на изпълнително производство. Не се установи
процесуалният представител на взискателя да е извършвал други действия, които да попадат
в хипотезата на чл.10, т.2 от Наредбата, а именно водене на изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. В конкретния случай
от страна на процесуалния представител на взискателя не са били извършени други
действия, освен подаването на молба за образуване на делото. В случая взискателят е подал
молба за образуване на изпълнително дело, в която съгласно изискванията на чл. 428 ГПК е
посочил и изпълнителен способ. Други изпълнителни действия, касаещи удовлетворяване на
паричното вземане не е извършил, поради което на същия се дължи възнаграждение само по
чл. 10, т.1 от цитираната наредба.
Същевременно, липсват данни по делото длъжникът да е станал причина за образуване на
изпълнителното дело, доколкото не са ангажирани доказателства, че изпълнителният лист е
бил депозиран пред него с искане за плащане преди образуване на изпълнителното дело.
Процесното изпълнително дело не се отличава с фактическа и/или правна сложност. Същото
е образувано срещу застрахователно дружество, което спада към категорията на т.нар.
„сигурни платци“. В тази връзка и при съобразяване на обстоятелството, че изпълнителното
дело не се откроява с фактическа и/или правна сложност, като участието на процесуалния
представител е било само при неговото образуване, съдът намира, че определеното от
съдебния изпълнител възнаграждение за процесуалния представител на взискателя следва да
бъде намалено до размера от 200 лв.
Във връзка с изложеното съдът намира, че жалбата е основателна, поради което
разпореждането на съдебния изпълнител, с което е отказано да бъде намалено адвокатското
възнаграждение следва да се отмени, като същото следва да се намали до минималния
размер от 200 лв.
По разноските:
Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на
съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение
на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение.
Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен
изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от
спора се разпределя отговорността за разноски. За извършените разноски в производството
по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл. 74
от ЗЧСИ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 08.08.2022г. на ЧСИ А.Ц. с рег.№ 701 от КЧСИ, с район на
действие Окръжен съд Благоевград, с което ЧСИ е отказал да намали начисления по изп.
дело адвокатски хонорар в размер на 1700 лв., И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК разноските на взискателя С. З. И. за
адвокатско възнаграждение от 1700,00 лв. на 200,00 лв., поради прекомерност.
Решението е окончателно, съгласно чл.437, ал.4, изр. II ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4