№ 28
гр. Пазарджик, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20245220100693 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от „Вива Кредит“ АД, ЕИК *********,
универсален правоприемник на „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин 7“, бул.“Джавахарлал
Неру“ №28, АТЦ „Силвър център“, ет.2, офис 73Г, представлявано от
Изпълнителния директор С. П. П., чрез пълномощника адв.А. Г. Н. против М.
Й. Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Пазарджик, ул.******, в която
ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че на 10.09.2022г. М. Й. Х. е сключил
с дружеството (в качеството му на заемодател) Договора за паричен заем
„Standard 14“ №5852325/10.09.2022г. и по силата на този договор е усвоил
заемна сума в размер на 1000 лв. С подписване на договора ответникът се е
задължил да върне заемната сума на 22 равни двуседмични вноски, всяка в
размер на 79 лв., в която са включени част от дължимите главница, лихва и
такса за експресно разглеждане, начислена във връзка с изявеното от
заемателя желание да ползва допълнителна, доброволна услуга по експресно
разглеждане на заявката. Сочи, че както изрично е посочено в чл.1 ал.1, т.2 от
договора преди сключването му на заемателя е представен Стандартен
европейски формуляр (СЕФ), описващ всички условия по договора, съгласно
изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК).
1
Твърди, че заемната сума е отпусната при фиксиран лихвен процент от
40,32%, ГПР 49.38% и общ размер на плащанията с включена такса за
експресно разглеждане на документи - 2830.80 лв.
Твърди, че на основание чл.1 ал.2 и след направения доброволен избор
от страна на заемателя да се ползва от допълнителна услуга по експресно
разглеждане на заявка за отпускане на кредит, е начислена такса за тази услуга
в размер на 550 лв., която е разпределена за плащане на равни части с всяка
вноска.
Твърди, че на основание чл.5 от договора и поради непредоставяне на
допълнително обезпечение по договора на заемателя е начислена неустойка в
общ размер на 366.52 лв., която е разпределена на равни части по всяка вноска
като след това разпределение размерът на вноската възлиза на 95.66 лв., а
общото задължение по кредита - на 2104.52 лв.
Твърди, че заемополучателят е заплатил сума по Договор за паричен
заем №5833052/29.06.2022г., както следва: На 29.06.2022г. е заплатена сума в
размер на 49,55 лева, с която сума частично е погасена първа погасителна
вноска; На 16.09.2022г. е заплатена сума в размер на 250.00 лева, от която със
сума от 60,00 лева са погасени начислените разходи за събиране на
просрочени вземания; със сума от 65,77 лева и с 65 дни забава изцяло е
погасена първа погасителна вноска; със сума от 115,32 лева и с 51 дни забава
изцяло е погасена втора погасителна вноска; със сума от 8.91 лева частично е
погасена трета погасителна вноска.
По този начин е погасил, както следва: 240.10 лв. - главница; 83.90 лв. -
договорна лихва за периода 24.09.2022г. - 03.12.2022г.; 101 лв. - неустойка; 175
лв. - такса за експресно разглеждане на документи; 60 лв. - разходи за
събиране на просрочени задължения.
Твърди, че към момент на депозиране на исковата молба заемателят
дължи на заемодателя обща сума в размер на 1704.52 лв., от които главница
759.90 лв., договорна лихва - 104.10 лв. за периода 17.12.2022г. - 15.07.2023г.,
неустойка - 265.52 лв. неизплатен остатък, разпределен по оставащите вноски
до изтичане вноски от 17.12.2022г. - 15.07.2023г. /датата на изтичане на
договора/, такса експресно разглеждане на документи - 375 лв., неизплатен
остатък, разпределен по оставащите вноски до приключване на кредита, 200
лв. - разходи за събиране на просрочени вземания, което обуславя интереса им
2
от предявяване на настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника М. Й. Х.
да заплати на „Вива Кредит“ АД сума в общ размер на 864 лева, от които:
759.90 лева - главница по Договора за паричен заем „Standard 14“
№5852325/10.09.2022г.; 104.10 лева - начислена и незаплатена договорна
лихва по Договор за паричен заем „Standard 14“ №5852325/10.09.2022г. за
периода от 17.12.2022г. - 15.07.2023г., както и законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им
изплащане.
Моли да бъде осъден ответникът да заплати направените по настоящето
производство разноски.
На основание чл.127 ал.4 от ГПК сочи банкова сметка, по която могат да
бъдат платени претендираните суми.
Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника, чрез пълномощника му, с който взема
становище, че предявеният иск е процесуално допустим и частично
основателен. Релевира възражение за нищожност на целия договор за паричен
заем.
Сочи, че макар формално договорът за паричен заем да покрива
изискуеми реквизити по чл.11 ал.1 от ЗПК, вписаните параметри не
кореспондират на изискуемото съдържание по т.10 - годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от
сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като
целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие
или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл.22 от ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен
ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и
не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за
3
недействителност на целия договор за паричен заем на основание чл.22 от
ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл.11, т.10 и т.11 от ЗПК (в този
смисъл са Решение №261440 от 04.03.2021г. по в.гр.д. №13336/2019г. по описа
на СГС, II-А въззивен състав, Решение №24 от 10.01.2022г. по в.гр.д.
№7108/2021г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.).
Твърди, че договорът за паричен заем е нищожен и ответникът дължи по
него връщане само на чистата главница, която е в размер на 1000 лева.
Не оспорва представената от дружеството справка с исковата молба,
според която ответникът е заплатил в изпълнение на процесния договор
сумата от 600 лева.
Твърди, че с оглед нищожността на целия договор дължи на ищеца 400
лв. до чистата главница, до която сума искът е основателен, а в останалата
част до пълния предявен размер от 864 лева следва да бъде отхвърлен.
В случай, че претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение/юрисконсултско е над минималното такова, определено
съгласно НМРАВ, прави възражение за прекомерност.
Предявените искове се поддържат изцяло от пълномощника на ищеца, с
представената по делото писмена молба. Моли съда да уважи исковете изцяло.
Претендира разноските по делото по представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът, чрез пълномощника си, представя писмено становище, с
което поддържа подадения писмен отговор и направените с него възражения.
Претендира разноски. Излага доводи по същество.
Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и
възраженията на ответника в писмения отговор, и като обсъди и анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното:
От представените и приети по делото писмени доказателства, се
установява, че на 10.09.2022г. между търговското дружество „Вива Кредит“
ООД, чийто универсален правоприемник е дружеството-ищец, като
заемодател и ответника М. Й. Х., като заемател е бил сключен Договор за
паричен заем Standard 14 №5852325-10.09.2022 по силата, на който страните
се съгласяват да се рефинансира текущия заем на заемателя, като същият
заявява, че желае да погаси изцяло задължението си по Договор за паричен
заем с КИД 5822027 от 19.05.2022г., което към датата на подписване на този
4
договор е в размер на 371,32 лева - чл.2 ал.1 от договора.
Съгласно чл.2 ал.2 от договора страните правят изрично изявление за
прихващане на насрещни изискуеми задължения, а именно от заемната сума
по този договор, заемодателят прихваща задължението на заемателя, посочено
в ал.1. След извършеното прихващане задължението на заемателя се погасява
изцяло, а заемодателят изплаща на заемателя остатъка от заемната сума по
този договор, съгласно договореното в чл.3 ал.2 от договора.
С чл.3 ал.1 от договора заемодателят се задължава да предаде в
собственост на заемателя сумата от 1000 лева, а заемателят се задължава да
върне същата на заемодателя, при следните условия: 1.Размер на погасителна
вноска – 79,00 лева, в която са включени част от дължимите главница, лихва и
такса за експресно разглеждане; 2.Срок на заема - 44 седмици; 3.Брой вноски -
22; 4.Датите на плащане на всяка от погасителните вноски, последователно
посочени; 5.Фиксиран годишен лихвен процент по заема - 40,32%; 6.Лихвен
процент на ден, приложим при отказ от договора до 14-тия ден - 0,11%; 6.Общ
размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане
1738,00 лева, като същият е сборът от общия размер на заемната сума и
общите разходи по кредита при взети предвид посочените допускания в т.8;
8.Годишен процент на разходите на заема - 49,38%. Посочено е, че при
изчисляване на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е
валиден в посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в
срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за
събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от
задълженията по договора; 9.Вид на предоставения заем - потребителски заем;
10.Условия за усвояване на цялата сума по заема - в брой.
Съгласно чл.3 ал.2 от договора, с подписването му, заемателят
удостоверява, че е получил от заемодателя заемната сума, като договорът има
силата на разписка за предадена, съответно получена сума.
С чл.5 ал.1 от договора заемателят се е задължил в 3-дневен срок от
усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения на задълженията му по договора, а именно:
1.Поръчител - физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от
работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да
отговаря на следните изисквания: да е навършило 21-годишна възраст; да
5
работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия
си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000
лв.; през последните 5 (пет) години да няма кредитна история в Централен
кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период
на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е поръчител по друг договор за паричен
заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател,
или 2.Банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер
на цялото задължение на заемателя, валидна 30 дни след падежа за плащане
по договора.
С чл.5 ал.2 от договора, страните се съгласяват, че в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят
дължи неустойка в размер на 366,52 лева, която се разсрочва и се заплаща на
равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай дължимата
вноска е в размер на 95,66 лева, а общото задължение по договора става в
размер на 2104,52 лева.
Съгласно договора, в случай, че заемателят е избрал доброволно да се
ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявка за
одобрение на паричен заем, то същият се задължава да заплати такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на
550,00 лева. Страните са се уговорили таксата да се заплати от заемателя
разсрочено, като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка от
погасителните вноски. Размерът на погасителната вноска е 95,66 лева и в нея
са включени: част от дължимите главница, лихва, неустойка и такса за
експресно разглеждане.
Ищецът твърди, че на ответника е начислена неустойка в общ размер на
366,52 лева, тъй като същият не е представил в срок обезпечение по договора.
Сочи, че ответникът е погасил част от сумата по сключения договор за
паричен заем в общ размер на 600 лева.
Сключването на процесния договор за паричен заем от 10.09.2022г.
между дружеството-заемодател, чийто универсален правоприемник е ищецът
и ответника-заемател не е спорно между страните. Не е спорно и това, че
дружеството-заемодател е предоставило на ответника-заемател сумата по
договора и съгласно условията по него и че паричният заем е усвоен.
Няма изложени твърдения, възражения, а и събрани доказателства по
6
делото за промяна или допълване на условията на процесния договор за
паричен заем чрез сключването на последващи допълнителни споразумения
или анекси към него.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебно-икономическата експертиза се установява, че по процесния договор
за паричен заем №5852325/10.09.2022г. ищцовото дружество е отразило
постъпили плащания в размер на 600 лева, подробно описани по вид на
погасеното задължение, дата и размер в колона 2 на Приложение 1 към
заключението. С постъпилите 600 лева са погасени: 240.10 лв. - главница;
83,90 лв. - договорна лихва за периода 10.09.2022г.-03.12.2022г., 101 лв. -
неустойка за периода 24.09.2022г.-17.12.2022г. /частично/ и 175 лв. - такса
експресно разглеждане за периода 24.09.2022г.-17.12.2022г. Непогасени по
процесния договор са общо 1704,52 лв., както следва: 759,90 лв. - главница;
104,10 лв. - договорна лихва за периода 03.12.2022г.-15.07.2023г., 265,52 лв. -
неустойка за периода 17.12.2022г.-15.07.2023г., 375 лв. - такса експресно
разглеждане за периода 17.12.2022г.-15.07.2023г. и 200 лв. - разходи по
събиране на вземане.
В процесния договор за паричен заем №5852325-10.09.2022г. е
договорена възнаградителна годишна лихва /ГЛП/ за ползване на кредита на
40,32%. При главница от 1000 лева и 44 седмици срок за погасяване, на 22
броя вноски. С тези показатели ГПР е равен на 49,38%. Кредитът е частично
погасен, като общо внесената сума е в размер на 600 лева. Сумата за
експресно разглеждане на документите за отпускане на паричния заем е в
размер на 550 лева. Ако същата бъде включена в общите разходи по кредита,
като друга такса, то размерът на ГПР далеч ще надхвърли 50%.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
В настоящото производство е налице спор /повдигнат от ответника с
писмения отговор на исковата молба/ относно действителността на процесния
Договор за паричен заем Standard 14 №5852325-10.09.2022, сключен между
страните по делото, а от там и за дължимостта на начислените суми по него за
разликата над получената в заем сума от 1000 лв.
В конкретния случай между ищцовото дружество и ответника е
сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 и сл. от ЗПК. За
7
този си извод, съдът има предвид предмета на договора - предоставяне в
собственост на пари в определен размер срещу поемане на задължение за
връщането на сума в същия размер в посочения в договора срок, както и
страните по него - физическо лице, което при сключване на договора действа
извън рамките на своята професионална компетентност и финансова
институция по смисъла на чл.3 ал.1 от Закона за кредитните институции,
предоставяща кредитите в рамките на своята търговска дейност.
Съгласно разпоредбата на чл.9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Спрямо процесния договор за потребителски кредит са приложими
особените изисквания за действителност по ЗПК и общите правила за
валидност на договорите, съгласно чл.26-33 от ЗЗД.
В писмения отговор ответникът признава, че е усвоил заемния ресурс
по договора, но твърди, че дължи по него връщане само на чистата главница и
че не дължи плащания за лихва и други, тъй като договорът за кредит е
нищожен.
Съгласно Тълкувателно решение №1/2020г. на ОСГТК на ВКС,
задължение на съда е да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от
значение за решаване на правния спор, и без да е направено възражение от
заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или
от събраните по делото доказателства. В този смисъл съдът следва да извърши
самостоятелна преценка за действителността на договорното правоотношение
между страните, послужило като основание за разместването на блага. В
конкретния случай, с писмения отговор на исковата молба, ответникът е навел
възражение за нищожност на правната сделка.
Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11 ал.1, т.10 от
ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако не е посочен
ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение №1 начин. Посочването на размера на ГПР в
8
договора за потребителски кредит е необходимо, тъй като дава на потребителя
ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да
прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради това
посочването на ГПР е условие за действителността на самия договор за
потребителски кредит, а неспазването му има за резултат недействителност на
договора, съгласно чл.22 от ЗПК.
Според §1, т.2 от ДР на ЗПК „общата сума, дължима от потребителя“
представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита
на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В случая от съдържанието на процесния договор за кредит се
установява, че е уговорен ГПР, чийто размер не отговаря на действителните
разходи, които потребителят ще направи във връзка с кредита, тъй като в него
не е включена неустойката при непредоставяне на обезпечение в размер на
366,52 лв. Заплащането на неустойката представлява разход за потребителя,
който е свързан с кредита и увеличава цената му. Тя няма характеристиките на
възнаградителна лихва, тъй като не зависи от размера на сумата по кредита и
от срока за ползването му, но неминуемо води до възникване на допълнителни
разходи за потребителя, които са били известни на кредитора към момента на
сключване на договора и е трябвало да бъдат включени в ГПР на основание
чл.19 ал.1 и ал.2 от ЗПК. В случая това не е сторено. По този начин отразената
в договора стойност на ГПР се оказва невярна и много по-ниска от
действителната такава. Не са необходими специални знания, за да се установи,
че само стойността на неустойката оскъпява кредита с 36,65%. Като се
прибави и размерът на ГПР от 49,38%, се оказва, че действителният размер на
разходите по кредита е 86,03%. Така, освен че се заблуждава потребителят за
реалната икономическа тежест на кредита, се заобикаля императивното
изискване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК за максималния допустим
9
размер на разходите по кредита. Противоречи и на задължителното изискване
на чл.11 ал.1, т.10 от ЗПК за посочване на размера на ГПР в договора за
потребителски кредит. Това води до недействителност на договора, съгласно
чл.22 от ЗПК.
Процесният договор за кредит противоречи и на добрите нрави, с оглед
размера на уговорения лихвен процент. Съгласно установената съдебна
практика клаузата за заплащане на възнаградителна/договорна лихва
противоречи на добрите нрави, когато надвишава три пъти размера на
законната лихва за забава, а по обезпечените кредити - два пъти. Към датата
на сключване на процесния договор за потребителски кредит - 10.09.2022г.,
размерът на законната лихва по просрочени парични задължения, определена
по реда на чл.1 ал.1 от ПМС №426 от 18.12.2014г., е 10%. В случая дори да се
приеме, че процесният кредит не е обезпечен, тъй като не е предоставено
предвиденото в договора обезпечение, то максималният размер, до който
може да бъде уговаряна възнаградителна лихва е 30%. Уговореният по
договора ГЛП е в размер на 40.32%. Този размер на ГЛП надхвърля
допустимия, съгласно морала размер, противоречи на добрите нрави, на
принципа за справедливост и добросъвестност в гражданския и търговския
оборот и за еквивалентност на насрещните престации.
Възнаградителната лихва е съществен елемент от съдържанието на
договора за потребителски кредит, предоставен от кредитна институция,
предоставяща заеми по занятие, което изключва възможността да бъде
сключен без уговорката за заплащане на възнаградителна лихва. В случая
липсват и повелителни правила на закона, които да заместят нищожната
клауза на договора, поради което договорът за потребителски кредит е
нищожен, съгласно чл.26 ал.4 от ЗЗД.
С оглед на гореизложеното, сключеният между страните договор за
кредит е нищожен и не е породил правно действие.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, като не дължи лихва или други разходи по кредита. В
случая кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на потребителя
- ответника сумата по договора за потребителски кредит от 1000 лева, което е
видно от приетата и неоспорена справка и заключението на съдебно-
10
икономическата експертиза. Установи се по делото, че по процесния договор
за кредит ответникът е внесъл сумата в общ размер на 600 лева, следователно
той дължи на ищеца връщане на остатъка от чистата стойност на кредита по
смисъла на чл.23 от ЗПК, а именно сумата от 400 лева.
Ответникът, в чиято тежест бе, не установи извършване на плащане на
горепосочената сума. Напротив с писмения отговор той признава
дължимостта на същата.
По изложените съображения, съдът счита, че искът следва да бъде
уважен за сумата за главница в размер на 400 лева.
Над този размер и до претендираната главница от 759,90 лева искът ще
следва да се отхвърли, като недоказан и неоснователен. Ще следва да се
отхвърли и претенцията за договорна лихва в размер на 104,10 лева за периода
от 17.12.2022г. до 15.07.2023г.
Като акцесорна следва да се уважи претенцията на ищеца за присъждане
на законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба
в съда - 07.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
Предвид изхода на делото ответникът ще следва да заплати на ищеца
разноски по делото, съобразно уважената част от иска, а именно сумата в
размер на 393,52 лв.
В тежест на ищеца и съответно в полза на пълномощника на ответника -
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в Регистър БУЛСТАТ под
№*********, представлявано от Д. М. М. – Управител, на основание чл.38
ал.1, т.2 от ЗА ще следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство и защита пред настоящата съдебна инстанция,
с оглед отхвърлената част от исковата претенция, а именно сумата в размер на
257,78 лв.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Й. Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Пазарджик, ул.****** да заплати на „Вива Кредит“ АД, ЕИК *********,
универсален правоприемник на „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин 7“, бул.“Джавахарлал
11
Неру“ №28, АТЦ „Силвър център“, ет.2, офис 73Г, представлявано от
Изпълнителния директор С. П. П. сумата в размер на 400 лева,
представляваща дължима главница /чиста сума/ по Договор за паричен заем
Standard 14 №5852325/10.09.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
07.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за главница над размера от 400 лева и до претендираната
главница от 759,90 лева, както и претенцията за договорна лихва в размер на
104,10 лева за периода от 17.12.2022г. до 15.07.2023г.
ОСЪЖДА М. Й. Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Пазарджик, ул.****** да заплати на „Вива Кредит“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин 7“,
бул.“Джавахарлал Неру“ №28, АТЦ „Силвър център“, ет.2, офис 73Г,
представлявано от Изпълнителния директор С. П. П. разноски по делото,
съобразно уважената част от иска, в размер на 393,52 лв.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.“Люлин 7“, бул.“Джавахарлал Неру“ №28, АТЦ
„Силвър център“, ет.2, офис 73Г, представлявано от Изпълнителния директор
С. П. П. да заплати на пълномощника на ответника - Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, вписано в Регистър БУЛСТАТ под №*********, с адрес на
упражняване на дейността: гр.София, бул.“Александър Стамболийски“ №125-
2, ет.5, офис 5-3, представлявано от Д. М. М. – Управител, на основание чл.38
ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и
защита пред настоящата съдебна инстанция, с оглед отхвърлената част от
исковата претенция, а именно сумата в размер на 257,78 лв.
Банкова сметка на „Вива Кредит“ АД, по която могат да се заплатят
присъдените суми: „УниКредит Булбанк“АД: IBAN: BG******, BIC: ******.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
12