МОТИВИ по НЧХД № 154/ 2019г. по
описа на Районен съд Дряново
Съдебното производство е образувано по повод на подадена тъжба и
допълнителни молби от 11.11.2019г. от частните тъжители Н.Я.Е., С.Я.Е., Г.Н.Г.
и Н.Б.Н. против подсъдимия М.Д.Д., съдържаща обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 1, т.
1, 2 и 3, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, извършено спрямо тъжителите С.Я.Е., Г.Н.Г.
и Н.Б.Н. за това, че лично и в качеството си на управител на “*** ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. ***, ***, офис * на 30.10.2019 г.,
публично и по друг начин чрез фейсбук профил ***разпространил статия от сайта ***, озаглавена ***, като казал по отношение на
последните в качеството им на длъжностни лица – кандидати за общински
съветници, нещо
унизително за честта и достойнството им, като използвал по отношение на тях
изразите ***, ***, ***, *** и за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и 2, вр.
чл. 146, ал. 1 от НК, извършено спрямо тъжителя Н.Я.Е. за това, че на
30.10.2019 г., лично и в качеството си на управител на “*** ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. ***, ***, офис * публично и по друг начин
чрез фейсбук профил ***разпространил статия от сайта ***, озаглавена ***, като казал по отношение на последния
нещо унизително за честта и достойнството му, като използвал по отношение на него
изразите ***, ***, ***, ***.
От тъжителите С.Я.Е., Г.Н.Г. и Н.Б.Н. е повдигнато обвинение на подсъдимия на
основание чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, 2 и 3, вр. чл. 147, ал. 1 от НК за
това, че лично и в качеството си на управител на “*** ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. ***, ***, офис * на 30.10.2019 г., публично
и по друг начин чрез фейсбук профил ***разпространил
статия от сайта ***, озаглавена ***, с
която ги набедил в качеството им на длъжностни лица – кандидати за общински
съветници, като им приписал извършване на престъпления – купуване на гласове и
заплашване на избиратели, а от тъжителя Н.Я.Е. – на основание чл. 148, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 1 и 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК за това, че на 30.10.2019 г.
лично и в качеството си на управител на “*** ***, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. ***, ***, офис *, публично и по друг начин чрез фейсбук
профил ***разпространил статия от сайта ***, озаглавена ***, с която го набедил, като му приписал
извършване на престъпления – купуване на гласове и заплашване на избиратели.
По
делото са приети за съвместно разглеждане граждански искове от тъжителите С.Я.Е.,
Г.Н.Г. и Н.Б.Н. против подсъдимия Д. за сумите от по 1 000 лв. – обезщетение за
причинението неимуществени вреди от деянието по чл. 148, ал. 1, т. 1, 2 и 3, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху сумите от 11.02.2020г. до
окончателното им изплащане, както и за сумите от по 1 000 лв., обезщетение
за причинението неимуществени вреди от деянието по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, 2 и 3, вр. чл.
147, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху сумите от 11.02.2020г.
до окончателното им изплащане. Както и граждански искове от тъжителя Н.Я.Е.
против подсъдимия за сумата от 1 000 лв. – обезщетение за причинението
неимуществени вреди от деянието по чл. 148, ал. 1, т. 1 и 2, вр. чл. 146, ал. 1 от НК,
ведно със законната лихва върху сумите от 11.02.2020г. до окончателното им
изплащане, както и за сумата от 1 000 лв., обезщетение за причинението
неимуществени вреди от деянието по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и 2, вр. чл. 147, ал. 1
от НК, ведно със законната лихва върху сумите от 11.02.2020г. до окончателното
им изплащане.
Частните
тъжители и граждански ищци чрез процесуалния си представител адвокат Г.Г. от АК
– В. Търново поддържат предявените обвинения, като ги считат за доказани и
молят съда да постанови осъдителна присъда, с която признае подсъдимия за
виновен и уважи предявените граждански искове.
В
съдебно заседание подсъдимия твърди, че не разбира в какво е обвинен, не се признава за виновен и не дава
обяснение по повдигнатото в тъжбата обвинение.
Упълномощеният
защитник адвокат К. от АК – Ловеч моли съда да признае подсъдимия за невиновен
и да го оправдае по повдигнатите обвинения, като твърди, че същите не са
доказани от обективна и субективна страна. Излага подробни съображения, като
твърди, че предявените граждански искове следва да бъдат изцяло отхвърлени.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а така също във връзка с
доводите и становищата на страните,
приема за установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият
е роден на ***г. в гр. ***, български гражданин, неженен, със средно
образование, работи. Видно от служебно изисканата справка за съдимост рег. №
111/ 12.02.2020г. на Районен съд *** същият е неосъждан.
Частните
тъжители С.Я.Е., Г.Н.Г. и Н.Б.Н. съгласно представеното решение № 50-МИ/
24.09.2019г. на Общинска избирателна комисия Дряново са регистрирани за участие
в изборите за общински съветници в гр. Дряново на 27.10.2019г. от местна
коалиция *** (***). Не се спори по делото, че частният тъжител Н.Я.Е. е брат на
тъжителя С.Я.Е. и не е бил регистриран като кандидат за общински съветник.
Приета като доказателство по делото е разпечатка
от сайта *** от която се установи,
че на 30.10.2019г. е публикувана статия под заглавие *** с автор *** Това
обстоятелство не се оспорва от подсъдимия. Публикуваната статия е била
общодостъпна и е могла да бъде видяна от неограничен брой потребители на
интернет. Действително в нея се съдържат и изразите, посочени от тъжителите в
тъжбата и допълнителните молба, а именно “разпердушинеха”, ***, “страхуват избирателите”,
“всячески се домогват до властта”, “има входирани сигнали … за купуване на
гласове”, “хората биват и заплашвани от купувачите”.
По делото са разпитаните свидетели М.С., Г.М.
и Д.А., водени от частните тъжители. Свидетелят С. заяви, че е в близки
приятелски отношения с тъжителите. Посачва, че на 30.10.2019г. във фейсбук
групата “Дряново/ Дряново” бил публикуван материал, който бил споделян от
различни граждани. Като бил публикуван и линк към *** сайт. Към тази дата били
минали изборите за общински съветници и първият тур на изборите за кандидати за
кметове, какъвто бил и той. На 28.10.2019г. ОИК обявила резултатите от първия
тур на местните избори, но не била минала клетвата на общинските съветници. Посочва,
че статията е нанесла жесток удар на всеки от тъжителите и техните семейства.
Заявява, че не знае кой е автор на статията.
Свидетелката
Г.М.посочва, че е близка приятелка с тъжителите С.Е., Г.Г. и Н.Е., а с тъжителя
д-р Н. е позната. Твърди, че видяла публикацията във фейсбук сайта “Дряново”
или “За Дряново”, като статията нямала автор. Имала преки впечатления от
реакцията на С.Е. по отношение на публикувания материал, тъй като същият се
почувствал зле и се обадили на личния лекар.
От
показанията на свидетелката Д.А. се установи, че с повечето тъжители е в
приятелски отношения. Първоначално публикацията била публикувана на страницата
“Дряново, Дряново” от *** прес, който сайт би трябвало съгласно името си да
обслужва община ***. Не може да си спомни заглавието на статията, но било нещо
бомбастично и разтърсващо. Посочва, че има лични впечатления от реакцията на
тъжителя Г. след публикуване на статията, тъй като били семейни приятели. Твърди,
че децата на последния били подложени на подигравки след излизането на
статията, а самият той бил в тежко емоционално състояние и се появили проблеми
с кръвното налягане, каквито преди това не бил имал.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите, тъй като техните показания са преки,
непосредствени и последователни и спомагат за разкриване на обективната истина
по делото, взаимно се допълват и са съотносими с приложеното по делото писмено
доказателство. Всеки от тях по свой начин пресъздава своите възприятия относно
известните му факти. Не са налице противоречия, които да налагат подробно
обсъждане доколкото се касае за субективна преценка на обективни факти.
Обсъждайки
събраните по делото доказателства, подробно описани по-горе, съдът приема, че
деянието не е установено нито от обективна, нито от субективна страна – не е
доказан авторът на престъпленията, за които са повдигнати обвинения. Съдът
приема, че действително на посочената в тъжбата дата 30.10.2019г. е публикувана
статия под заглавие ***, като за нейн автор е посочен *** Обвинението обаче по никакъв начин не доказа, че именно подсъдимият е
автор на този материал и че именно той е направил инкриминираните в
публикацията изявления. Нещо повече – по делото не се представи нито едно
доказателство, че същият е свързан по някакъв начин със сайт на име ***. Не се
представиха доказателства, че от профил във социалната мрежа Facebook от негов личен профил е била разпространена
посочената по-горе статия. Видно от показанията на разпитаните по делото
свидетели всички те безпротиворечиво твърдят, че първоначално публикацията била
публикувана на страницата “Дряново, Дряново”. Единствено свидетелката А. заяви,
че това станало от сайт на име *** прес, който сайт би трябвало съгласно името
си да обслужва община ***, но не бяха представени никакви други доказателства
от страна на тъжителите, които да докажат, че именно подсъдимият е свързан с
въпросния сайт и е ползвал профил, от който публикацията е била разпространена.
При използване на социалната мрежа Facebook съществуват рискове от недоброжелателно проникване в
чужди страници и от съставяне на коментари,
чиито автори са различни от лицата от чието име са изказани. При регистрация и достъп до мрежата автор на
текстове може да бъде всяко наказателно отговорно лице, което от чужд профил
или регистриран от него т. нар. фалшив профил да отправи обидни думи и клевети. Поради което съдът приема, че в
настоящият случай липсват каквито и да било безспорни доказателства, че именно
подсъдимият от фейсбук профил ***или от друг
негов личен профил е разпространил процесната статия.
Съдът
съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 102, т. 1 от НПК в наказателното
производство подлежат на доказване извършеното престъпление и участието на подсъдимия
в него, като по силата на чл. 103, ал. 1 от НПК, тежестта да се докаже
обвинението по дела от частен характер лежи върху частния тъжител. След
направената съвкупна оценка на всички събрани доказателства във връзка с
направените възражения и доводи на страните съдът намира, че обвинението в
лицето на частните тъжители не е доказало по несъмнен начин участието на
подсъдимия в извършване на престъплението. Не са събрани в достатъчно
доказателства, за да се направи несъмнен и категоричен извод за доказаност на
обвинението. Частните тъжители не представиха необходимите доказателства за изясняване
на обективната истина по делото, поради което и обвинението им остана
недоказано.
От
обективна страна остана недоказано и квалифициращото деянието обстоятелство по отношение на тъжителите С.Я.Е.,
Г.Н.Г. и Н.Б.Н., а именно, че деянията са извършени против тях в качеството им
на длъжностни лица – кандидати за общински съветници. Действително същите са
били регистрирани за участие в местните избори на 27.10.2019г., като кандидати
за общински съветници. Видно от показанията на св. С. на 28.10.2019г. ОИК е
обявила резултатите от първия тур на местните избори. Съгласно разпоредбата на
чл. 102, ал. 1 от Изборния кодекс от регистрирането на кандидатските листи до
обявяване на резултатите от изборите кандидатите и застъпниците имат качество
на длъжностни лица по смисъла на Наказателния кодекс. Поради което следва да се
приеме, че посочените по-горе тъжители са имало качеството на длъжностни лица
за периода 24.09.2019г. до 28.10.2019г. Към посочената в тъжбата дата
30.10.2019г. същите не са имало такова качество, поради което не се доказа
квалифициращото обстоятелство по чл. 148, ал. 1, т. 3 от НК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 303 от НПК подсъдимият се признава за виновен само тогава,
когато обвинението е доказано по несъмнен начин, като присъдата не може да
почива на предположения. Недопустимо е аргументи за авторството на деянието да
се извеждат от неустановени по категоричен начин факти или интерпретации на
самите частни тъжители. По изложените по-горе съображения съдът призна
подсъдимия за невиновен и го оправда по всички повдигнати му обвинения от
частните тъжители.
По
отношение повдигнатото обвинение, че подсъдимият е извършил престъплението в
качеството на управител на дружество “***” ООД следва да се отбележи, че
безспорно, както се твърди от защитата, наказателната отговорност съгласно
българското наказателно право е лична. В изрично предвидени случаи наказателна
отговорност могат да носят физическите лица, действащи като ръководен орган на
юридически лица. В случаите, обаче когато това е така и с деянието са засегнати
не обществени, а лични интереси има и допълнително изискване, а именно това да
е станало „при или по повод
изпълнението на службата или функцията”. В тъжбата няма подобни
твърдения. Действително публикуваният материал няма посочен
автор, поради което собственикът и издател на електронната медия следва да носи
отговорност за верността на написаното, но същата би могла да бъде реализирана единствено
по гражданско-правен, а не по наказателно-правен ред, поради което на
основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК съдът прекрати производството в тази му
част поради несъставомерност.
С
оглед изхода на делото и признаването на подсъдимия за невиновен в извършване
на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение, приетите за съвместно
разглеждане граждански искове от всеки от тъжителите за сумата от по 2 000
лв. общо, представляваща обезщетение за причинени вследствие на противоправните
деяния, извършени по отношение на всеки един от тях неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от 11.02.2020г. до окончателното изплащане на сумите, бяха отхвърлени
от съда, като неоснователни. За да достигне до това си решение съдът взе
предвид, че отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД се поражда при наличието на
деликт. Видно от изводите на съда относно авторството на подсъдимия относно
деянията по повдигнатото обвинение, не е налице деликт, който следва да бъде
обезщетен.
При
този изход на делото на основание чл. 190,
ал.1 от НПК съдът осъди частните тъжители да заплатят на подсъдимия
сумата от по 660 лв. – направени по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :