Определение по дело №458/2023 на Административен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

29.01.2024г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Първи постоянен тричленен състав на Административен съд - Русе, командирован в Административен съд – Ловеч, на осн. заповед № РД-08-276/07.07.2023 г. на председателя на ВАС, в закрито заседание на двадесет и  девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година:

 

 

Председател:	ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове	ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
	ГАЛЕНА ДЯКОВА

 

като разгледа докладваното  от съдията Дякова ч.к.а.н.д. № 458 по описа на АС - Ловеч за 2023 г.,   за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е чл. 229 и сл. от АПК вр. § 4б, ал. 2 от ДР на ЗИНЗС.

 

Образувано е по частна жалба на Г.В.В., понастоящем в Затвора гр. ***, с вх. № 2849/09.09.2022 г. по описа на Административен съд – Враца, против определение № 471/26.08.2022 г., постановено по адм. д. № 358/2022 г. по описа на Административен съд Враца, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу отказ за предоставяне на информация  на Министерство на правосъдието  по реда на чл.76 ЗИНЗС – за предоставяне на копие от Заповед  на Началника  на Затвора Плевен за монтиране на 12бр. камери в к.307 и к.309 в 5-та група, пост 15 на ОЗ Плевен, прекратено е  производството по делото и Г.В. е осъден да заплати д.т. в размер на 10лв, както и 150лв на ГДИН гр.София за възнаграждение на юрисконсулт. Иска се отмяна на оспореното определение. В частната жалба е направено искане за предоставяне на правна помощ.

Съдът, след като се запозна с делото установи:

В Административен съд Плевен е постъпила искова молба /имаща характер на жалба/ вх.№2600 /05.05.2022г. по описа на съда, от Г.В.В. против Министерство на правосъдието. Молбата/жалба е насочена срещу отказа  за предоставяне на информация от Министерство на правосъдието по реда на чл.76 от ЗИНС – предоставяне на копие от Заповед на Началника на Затвора Плевен за монтиране на 12бр. камери в к. 307 и к.309 в 5та група, пост 15 на ОЗ Плевен, по заявление от 05.04.2022г.Молбата е препратена по компетентност на ГД“ИН“.  След отвод на всички съдии от АС Плевен, делото е изпратено за разглеждане на Административен съд Враца. С определение № 471 от 26.08.2022г. по АД 358 по описа за 2022г. на АС Враца  жалбата е оставена без разглеждане , Г.В. е осъден да заплати 10лв д.т.  по сметката на АС Враца, както и да заплати 150лв разноски на  ГД“ИН“. 

Срещу Определение № 471 от 26.08.2022г. по АД 358 по описа за 2022г. на АС Враца  Г.В.В. е подал частна жалба и молба с вх.№ 2849 от 10.09.2022г. с която е поискал назначаване на правна помощ, като е приложил декларация за материално състояние.

С резолюция в з.з. от 29.12.2022г. съдията докладчик е приел, че жалбата е подадена в срок и следва делото да се докладва за разпределяне на касационен състав.

С Определение №12 от 05.01.2023г. по чкад № 785 по описа за 2022г. на АС Враца  тричленен състав е отстранил съдиите от АС Враца от разглеждане на делото,  прекратил е производството и е изпратил делото  на ВАС за определяне на друг равен по степен съд , който да го разгледа.

С  Определение № 725 от 24.01.2023г. по АД № 479  по описа за 2023г. тричленен състав на ВАС изпраща делото за разглеждане от АС Ловеч. След отвод на всички съдии в този съд,  в АС Ловеч със Заповед № РД-08-276 от 07.07.2023г. на Председателя на Върховния Административен съд, са командировани съдиите Диан Василев, Елица Димитрова и Галена Дякова, който да разгледат ч.к.а.н.д. № 458 по описа на АС - Ловеч за 2023 г., като с протокол от 15.06.2023г. е определен съдия докладчик Дякова.

Касационният състав е върнал ч.жалба на първоинстанционния съд /с определение № 870/28.08.2023г. по чкад № 57 / 2023г. на АС Ловеч/ за произнасяне по искането за предоставяне на правна помощ,

 С Определение №668 от 07.11.2023г. по АД № 358/2022г. по описа на АС Враца, искането е оставено без уважение. Определението е връчено на В. на 13.11.2023г./л.36 АД № 358/2022г. по описа на АС Враца/  и е влязло в сила на 21.11.2023г.

В поставената за разглеждане частна касационна  жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Частната жалба е допустима, същата е подадена в срок , тъй като съобщението за определение № 471/26.08.2022г. по АД№358/2022г. АС Враца е връчено на В. на 31.08.2022г., а ч.к.жалба е подадена от него по пощата чрез затворническата администрация на 05.09.2022г./л.9 чкад № 785 по описа за 2022г. на АС Враца/.По ч.к. жалба не се дължи д.т. на основание чл.212, ал.2 АПК вр.чл. 95 ал.5 ГПК. За частния жалбоподател е неприложимо изискването по чл.212, ал.2 вр. чл.231 от АПК за приподписване на частната жалба, тъй като той е лице, лишено от свобода с влязла в сила присъда.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

За да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството по нея първоинстанционен състав на Адм С-Ловеч е приел, че искането на В., основаващо се на чл.76, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, не касае издаването на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, поради което е счел жалбата за недопустима и на основание чл. 159, т. 1 от АПК е прекратил производството по нея.

Определението в тази част е правилно.

Разпоредбата на чл. 76, ал. 1, т. 1-т. 3 от ЗИНЗС урежда правото на лишените от свобода да искат информация за въпроси, свързани с изпълнението на присъдата, размера на изтърпяната част на наказанието и възможностите за облекчаване условията на изтърпяване на наказанието, както и предсрочно и условно предсрочно освобождаване. Не се касае и до административна услуга, към която да е приложима нормата на § 8 от ПЗР на АПК. Този текст предвижда, че уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго.

За да бъде издаден обаче административен акт по чл. 21 от АПК, под формата на предоставяне на исканата административна услуга, не е достатъчно да издаването на такъв акт да е било поискано, както явно счита частният жалбоподател. Необходимо е издаването му да е предвидено в закона - чл. 4, ал. 2, чл. 21, ал. 1 и чл. 59, ал. 2, т. 4, предложение второ от АПК. В ЗИНЗС няма установени правила за реда, по който орган на затворническата администрация е длъжен да се произнесе по искан за предоставяне на информацията, която жалбоподателят, в качеството си на заявител, претендира. Никъде в закона не е предвидено издаването на административен акт при предоставяне на информацията по чл. 76 от ЗИНЗС. Не е предвидено и по повод на така поисканата информация някакъв орган, посочен в разпоредбите на Глава Трета от ЗИНЗС, да предоставя претендираната от жалбоподателя административна услуга. Следователно предоставянето на информацията не може да бъде приравнено на извършването на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "г" от ДР на ЗА (в този смисъл вж. определение № 5424 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3510/2019 г., III о.).

         Относно искането да се отмени определението в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати д.т. в размер на 10лв., съдът намира искането за неоснователно. Съдът е осъдил В. да заплати д.т., като същият не е поискал от съда предварително освобождаване от заплащане на д.т.,  не е представил пред съда доказателства за наличието на основания за освобождаването му от д.т., като в края на исковата молба е посочил, че в тези производства не се дължи заплащане на д.т. с оглед разпоредбата на чл.76, ал.1 ЗИНЗС. В ч.к.жалба са развити съображения, че В. не разполага с необходимите средства за заплащане на .т.

         Съдът служебно изиска от АД 87 по описа за 2023г. на АС Ловеч  събраните писмени доказателства във  връзка със семейното и имуществено състояние на Г. В. във връзка с обичайните му искания за освобождаване от д.т. по многобройните заведени от него съдебни производства. Събраните доказателства са във връзка с изследване на предпоставките за приложението на чл.83 от ГПК, при наличие на които такси и разноски не се внасят и задължението на съда да се съобрази с посочените в нея обстоятелства : доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възраст и други констатирани обстоятелства

Настоящият състав изследва условията на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от държавна такса и приема, че жалбата е неоснователна. Съдът е изискал актуална към произнасянето  справка от  Сектор ПП при ОД на МВР-Велико Търново, от Агенция по вписванията, Служба по вписванията гр. Велико Търново, където на имената на Г. В. и съпругата му А.В.  са отбелязани  притежавани недвижими имоти и МПС-та, лични и в режим на съпружеска имуществена общност.

Съгласно справка от 16.08.2023 г. от ОД на МВР – гр. Велико Търново, Сектор „Пътна полиция”, се установява , че Г.В. притежава пет МПС, върху които са наложени запори. Съпругата му — А.С.В., притежава автомобил, който не е запориран. Двамата имат сключен граждански брак от 1986 г., съгласно приложено удостоверение и справка в НБД, а автомобилът е придобит през 1993 г. и на база презумцията по чл. 18, ал. 2, чл. 20, чл. 21, ал. 3, във вр. с ал. 1 от СК е прието, че същият е в режим на СИО. От получени справки за В.  и съпругата му от АВ е установено , че двамата притежават редица недвижими имоти, които са ипотекирани с кредитори в голямата си част частни лица и ипотекарни длъжници -  жалбоподателят и съпругата му. Налице са и заличавания на договорни ипотеки. Някои имоти са под наложена възбрана, но не всички, като за част от тях възбраните са заличени. През 2017г., а и в по-ранен период са налице продажби на имоти, чиито собственици са тези лица. Има вписан договор за наем с наемодател  жалбоподателят и месечен наем 1200 лева,удостоверено в справката. С оглед предоставените справки за имотното състояние на жалбоподателя съдът  установява, че ч.ж.В. и съпругата му притежават множество недвижими имоти и  автомобил.

Съдът счита, че наличните имущества са достатъчни и не е налице невъзможност за жалбоподателя да  заплати д.т. от 10 лева.

Първоинстанционният съд правилно е осъдил В. да заплати д.т. в размер на 10лв, тъй като производството не е освободено от заплащане на д.т. и такава се дължи по реда на чл. т.2б, б.“а“ от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието в размер на 10 лева.

 

Така мотивиран, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 471/26.08.2022 г., постановено по адм. д. № 358 /2022 г. по описа на Административен съд - Враца.

 

Определението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ	1.
	2.