№ 190
гр. П., 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВ. Юл. Колев
при участието на секретаря Л. В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от ИВ. Юл. Колев Гражданско дело №
20211720105834 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ЕМ. АС. АЛЧ. срещу „ПР
Райчев“ ЕООД. Твърди, че с ответника е бил сключен трудов договор № 15/31.05.2021
г. (Договора), който бил прекратен на 01.11.2021 г. - в срока за изпитване, като е
изпълнявал длъжността „технически ръководител строителство“. Твърди се, че в
периода, в който е полагал труд – от 01.06.2021 г. до 31.10.2021 г. дължимото му се
трудово възнаграждение не е изплатено. Конкретно сочи, че то е в размер на 3250,00
лева като се формира от уговореното в Договора месечно трудово възнаграждение в
размер на 650,00 лева месечно, поради което моли съда да осъди ответника да му
заплати сума в размер на 3250,00 лева, представляваща трудово възнаграждение по
Договора за периода от 01.06.2021 г. до 31.10.2021 г., ведно със законна лихва от датата
на исковата молба до окончателното плащане.
Претендира разноски.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание страните се представляват. Ищецът поддържа исковата
молба, а ответникът признава иска.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните фактически и
правни изводи на съда:
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК при признание на иска съдът
прекратява съдебното дирене, не събира и не анализира доказателствата, установяващи
въведените твърдения, и постановява съдебен акт, без да изследва основателността на
иска, като го уважава така, както е предявен. Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 2 от
ГПК, решението при признание на иска не се мотивира, а е достатъчно в мотивите
съдът да укаже само, че се основава на признанието на иска.
В случая е налице признание на исковете и не се установява да са налице
отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 от ГПК, а именно признатото право не
противоречи на закона или добрите нрави и не е признато право, с което страната не
1
може да се разпорежда.
Предвид горното съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните
– признание на исковете от страна на ответника и направено искане от ищеца по реда
на чл. 237, ал. 1 ГПК, следва да се постанови решение при признание на иска.
По разноските.
Ищецът е претендирал разноски и по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК такива
следва да му бъдат присъдени в доказания размер, а именно 450,00 лева за процесуално
представителство.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени
разноските за държавна такса – 130,00 лева, които страната следва да бъде осъдена да
заплати в полза на Районен съд П..
В светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 128, т. 2 КТ „ПР Райчев“ ЕООД, ЕИК *********,
гр. П., кв. ****** да заплати на ЕМ. АС. АЛЧ., ЕГН **********, гр. С., ул. „***** 7
сума в размер на 3250,00 лева, представляваща трудово възнаграждение по трудов
договор № 15/31.05.2021 г. за периода от 01.06.2021 г. до 31.10.2021 г., в който ищецът
е полагал труд на длъжността „технически ръководител строителство“, ведно със
законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание 78, ал. 1 ГПК „ПР Райчев“ ЕООД да заплати на ЕМ.
АС. АЛЧ. сумата от 450,00 лева разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ПР Райчев“ ЕООД да заплати в
полза на Районен съд П. сума в размер на 130,00 лева разноски за дължимата се в
производството държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
2