Р Е Ш Е Н И Е № 260029
ПЛОВДИВ 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ – ХХІІІ- ти състав, в публичното заседание на двадесет
и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при
секретаря БОРЯНА КОСТАНЕВА разгледа докладваното от Съдията Чакалова т.д. 72 по
описа за 2021 година и констатира следното:
Предявен е иск от М.Б.С. – А., ЕГН ******* ***, със съдебен
адрес:***- адв.Н.А. против „НДН ГРУП“ ООД, ЕИК *********, Пловдив, ул.“Филип
Македонски“ 82 с правна квалификация чл.422 ГПК във връзка с чл.92 ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че с Договор, сключен с нот.акт,
вписан под № 16, т.119, д.№23484/18.12.2017 г. на АВ – Пловдив, М.С. – А. е
закупила от „НДН ГРУП“ ООД право на строеж върху следния недвижим обект в
сграда със смесено предназначение на един, четири, шест и седем етажа с
магазини, офиси, подземни и надземни гаражи, предвидена за изграждане в ПИ с
идентификатор 56784.517.482, а именно: апартамент № 23, находящ се на пети
етаж, на кота +14.60 м със застроена площ 61.49 кв.м., състоящ се от
дневна-столова-кухня, спалня, баня-тоалетна, антре и тераса, ведно с 1.727%
ид.части, равняващи се на 6.346 кв.м. от общите части на сградата, ведно с
прилежащата към апартамента покривна тераса, находяща се на същия етаж – пети,
на кота +14.60 м с площ 55.73 кв.м. , ведно с прилежащите към нея 1.582 %
ид.части , равняващи се на 5.812 кв.м. от общите части на сградата, ведно с
прилежащата към обекта изба № 7, находяща се в подземен етаж на сградата на
кота -2.50 м с площ 2.59 кв.м., ведно с прилежащите към нея 0.022% идеални
части, равняващи се на 0.081 кв.м. от общите части на сградата, ведно с
прилежащите 3.331% идеални части от описания поземлен имот, като страните са
посочили изрично, че договорът за продажба се извършва и при условията на
сключения между страните Договор за строителство от 18.12.2017 г., по силата на
който С. – А. е възложител, а „НДН ГРУП“ ООД е изпълнител на строителството.
С Договор, сключен с нот.акт, вписан под № 17, т.119, д.№
23485/18.12.2017 г. на АВ – Пловдив, М.С. – А. е закупила от „НДН ГРУП“ ООД
право на строеж върху следния недвижим обект в сграда със смесено
предназначение на един, четири, шест и седем етажа с магазини, офиси, подземни
и надземни гаражи, предвидена за изграждане в ПИ с идентификатор 56784.517.482,
а именно: гараж № 1, находящ се на приземен етаж, кота +0.00 м, със застроена
площ 16.32 кв.м., ведно с прилежащите към него 0.486% ид.части от общите части
на сградата, равняващи се на 1.787 кв.м., ведно с прилежащите към обекта 0.486
% ид.части от поземления имот, като страните са се договорили, че същият се
извършва при условията на сключения между страните Договор за строителство от
18.12.2017 г., по силата на който С. – А. е възложител, а „НДН ГРУП“ ООД е
изпълнител на строителството.
С Договор, сключен с нот.акт, вписан под № 18, т.119, д.№
23486/18.12.2017 г. на АВ – Пловдив, М.С. – А. е закупила от „НДН ГРУП“ ООД
право на строеж върху следния недвижим обект в сграда със смесено
предназначение на един, четири, шест и седем етажа с магазини, офиси, подземни
и надземни гаражи, предвидена за изграждане в ПИ с идентификатор 56784.517.482,
а именно: гараж № 2, находящ се на приземен етаж, кота +0.00 м, със застроена
площ 16.32 кв.м., ведно с прилежащите към него 0.486% ид.части от общите части
на сградата, равняващи се на 1.787 кв.м., ведно с прилежащите към обекта 0.486
% ид.части от поземления имот, като страните са се договорили, че същият се
извършва при условията на сключения между страните Договор за строителство от
18.12.2017 г., по силата на който С. – А. е възложител, а „НДН ГРУП“ ООД е
изпълнител на строителството.
Между М.С. – А., като възложител, и „НДН ГРУП“ ООД, като
изпълнител, е сключен Договор от 18.12.2017 г., с нотариално удостоверяване на
подписите, по силата на който С. – А. срещу заплащане на възнаграждение е
възложила на „НДН ГРУП“ ООД строителството на описаните обекти, а „НДН ГРУП“
ООД се е задължил да изгради обектите в съответната степен на завършеност,
посочена в договора, както и да предаде с разрешение за ползване, респективно
удостоверение за въвеждане в експлоатация, самостоятелните обекти в сградата в
срок от две години от издаването на протокола за откриване на строителна линия
и ниво на строежа от Община Пловдив или най-късно до 02.08.2019 г.
В чл.11 от Договор от 18.12.2017 г. страните са се уговорили,
че при забава на изпълнителя повече от два месеца относно предаването на
обектите дължи неустойка в размер на 350
евро месечно за период от шест месеца, а при забава и след изтичането на този
срок изпълнителят дължи неустойка в размер на 21 475 евро. Излага становище, че
неустойката е логична и икономически обоснована, тъй като от една страна
изпълнителят дава гаранция за изпълнение и мотивира възложителя да се включи в
тази ранна фаза на строителството, а от друга страна възложителят логично
очаква, че при толкова голяма забава ще получи справедлива компенсация за
ранното включване и авансовото плащане.
Оспорва се възражението за нищожност на клаузата за неустойка
поради противоречие с добрите нрави, както и твърдението, че периодът на забава
съвпада с периода на усложнена епидемиологична обстановка, забраната на
гражданите да излизат от домовете си и ограничената работа на учрежденията,
като през този период са спрени всякакви срокове. Според чл.3 ЗМДВИП за срока
от 13.03.2020 г. спират да текат процесуалните срокове, давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти
и някои срокове, които са изрично определени в нормативни актове.
Сградата е въведена в експлоатация с Разрешение за ползване №
ДК-07-Пд-228/21.07.2020 г. на Началника на РДНСК – Пловдив, т.е. забавата на
изпълнителя е повече от два месеца, респективно шест месеца.
По ч.гр.д. 20205330111642/2020 по описа на Районен съд –
Пловдив е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение на основание
документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист , като „НДН ГРУП“ ООД е осъдено да
заплати на С. – А. сумата 21 475 евро, ведно с обезщетение за забава от
11.09.2020 г. - подаването на заявлението в Съда – до окончателното изплащане.
На 15.10.2020 г. ответникът е подал възражение по смисъла на чл.414 ГПК и с
Разпореждане от 08.12.2020 г. Съдът е указал на С. – А. да предяви иск за
установяване съществуването на вземането.
Иска да се постанови решение, с което да се признае за
установено съществуването на вземането на С. – А. по отношение на „НДН ГРУП“
ООД в размер на 21 475 евро,
представляващо неустойка, дължима по Договор за строителство от 18.12.2017 г.
поради неизпълнение на задължението най-късно до 02.08.2019 г. да предаде
обектите, ведно с удостоверение за експлоатация, ведно с обезщетение за забава
от 11.09.2020 г. до окончателното плащане. Претендира разноските, направени в
заповедното производство и разноските в настоящия процес.
Ответникът дава становище за неоснователност на предявения
иск със следните аргументи:
-страните са уговорили заплащане на неустойка за забавено
изпълнение, като размерът е определяем по два начина – според периода на забава
– по 350 евро месечно при забавено изпълнение до шест месеца след изтичането на
период от два месеца и 21 475 евро при забава след изтичането на шест месеца. С
оглед така уговорения способ за определяне на размера на неустойката може да се
обоснове нищожност на клаузата за забавено изпълнение поради противоречие с
добрите нрави и нищожността на клаузата за заплащане на неустойка обосновава
неангажирането на отговорността на ответника и поради това искът следва да се
отхвърли. Заявява също, че периодът на забава съвпада с периода на усложнена
епидемиологична обстановка, забраната на гражданите да излизат от домовете си и
ограничената работа на учрежденията, като през този период са спрени всякакви
срокове. Моли да се отхвърли предявения иск и претендира разноски.
Предвид доказателствата Съдът намира за установено:
С Договор за строителство от 18.12.217 г. страните са се
уговорили за следното: Възложителят С. възлага на „НДН ГРУП“ ООД срещу
заплащане на определена цена изграждането и предаването след издаването на
удостоверение за експлоатация ап.23, находящ се на етаж 5, гараж №1 и №2 в
сграда със смесено предназначение на 1, 2, 4, 6 и 7 етажа с магазини, офиси и
гаражи до степен, подробно описана в договора за всеки обект – чл.2, на стойност 50403.37 лв – чл.3, която ще се заплаща на
етапи след представяне от изпълнителя на документ, удостоверяващ достигнатия
етап, подписан от представител на „Независим строителен надзор“ или „Община
Пловдив“, както следва:
-30315.37 лв – при издаване на Акт обр.14,
-6071.22 лв – при издаване на Акт обр.15ч
-14016.78 лв – при издаване на Удостоверение за експлоатация
– чл.4.
Изпълнителят се задължава да изгради и предаде обектите на
възложителя в срок до две години от издаване на Протокол за откриване на
строителна площадка и откриване на строителна линия и ниво на строежа от Община
Пловдив или най-късно до 02.08.2019 г. - чл.5.
Страните са уговорили, че при забава на изпълнителя с повече
от два месеца на изпълнението на задължението
да изгради и предаде обектите на възложителя в срок до две години от
издаване на Протокол за откриване на строителна площадка и откриване на
строителна линия и ниво на строежа от Община Пловдив или най-късно до
02.08.2019 г. дължи на възложителя
неустойка в размер на 350 евро месечно за период до шест месеца; при забава и
след изтичането на този период от шест месеца дължи неустойка в размер от 21
475 евро – чл.11.
От представения по делото препис от Разрешение за ползване
ДК-07-Пд-228/21.07.2020 г., издадено от РДНСК – Пловдив, сградата, в която се
намират обектите на ищеца, е въведена в експлоатация на 21.07.2020 г., т.е.
повече от единадесет месеца след крайния срок за изпълнение задължението за
предаване на обектите, което установява неизпълнение в срок от страна на изпълнителя
на задължението за предаване най-късно до 02.08.2019 г. в уговорената степен на завършеност описаните
в договора за строителство обекти.
Преди да се прецени в какъв размер ответникът дължи заплащане
на неустойка поради неизпълнение в срок на задължението да предаде обектите в
уговорения срок, Съдът следва да провери действителността на клаузата за
заплащане на неустойка не само поради направеното от ответника възражение за
нищожност поради противоречие с добрите нрави на клаузата за неустойка, но и поради
задължението на Съда служебно да направи проверка за действителност на клаузата
за неустойка.
Добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД са
неписани морални норми с правно значение, нарушаването на които Законодателят
придава същата правна последица като противоречието със Закона - нищожност на договора, т.е. съответствието на
уговорката за неустойка с добрите нрави е предпоставка за нейната
действителност. Нищожност на неустойката поради противоречие с добрите нрави се
обосновава с надхвърлянето на присъщите за договорната неустойка обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции и недопускане неустойката да бъде използвана
като средство за несправедливо облагодетелстване на страна по договора. За да
се направи тази преценка, Съдът следва да съобрази конкретни обстоятелства към
момента на сключването на договора – размер на задължението, съотношението
между размера на уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението и други.
В конкретния случай се предвижда заплащане на
неустойка в размер на 21 475 евро в случай, че след изтичането на шест месеца
след крайния срок за изпълнение на задължението на изпълнителя да предаде
обектите с акт за въвеждане с експлоатация /02.08.2019 г./, това задължение все
още не е изпълнено. Така уговореният размер на неустойката от 21 474 евро за
неизпълнение в срок на задължението на изпълнителя да предаде обектите
най-късно до 02.08.2019 г. предполага заплащане на един и същи размер на неустойката
както за незначителен период на неизпълнение, така и за по-дълъг период на
неизпълнение, т.е. размерът на уговорената неустойка към момента на сключването
на договора е определен по начин, който да не отчита нито периода на
неизпълнението, нито възможните вреди от неизпълнението. Това означава, че
възложителят би имал право да получи неустойка в размер на 21 745 евро за
много кратък срок на забава от страна на изпълнителя и малък размер на
претърпените от възложителя вреди за периода на неизпълнението. Именно това
предпоставя несправедливо облагодетелстване на възложителя при незначителен
период на забава на изпълнителя и незначителен размер на вредите, които
възложителят понася от това неизпълнение, а същевременно се дължи завишен
размер на неустойката, което обосновава излизане на неустойката от присъщите и обезщетителната и санкционната функции. Така
уговорената неустойка нарушава принципа за справедливост, доколкото е налице
неравностойност между насрещните задължения по договора, не са съобразени
присъщите за неустойката функции
обезщетителна и санкционна, което създава условия за обогатяване на
страна по договора и това обуславя противоречието на уговорената неустойка с
добрите нрави, което от своя страна води до нищожност на клаузата за неустойка.
Доколкото Съдът приема, че уговорената неустойка от 21 475 евро за неизпълнение
на задължението на изпълнителя в срок до 02.08.2019 г. да предаде в уговорената
степен на завършеност посочените обекти, като този размер на неустойката се
дължи след изтичане на шест месеца, считано от 02.08.2019 г., е нищожна като
противоречаща на добрите нрави, не би могло да се ангажира отговорността на
ответника за заплащането и, поради което искът е неоснователен и следва да се
отхвърли.
При този изход на спора и на основание чл.78,
ал.3 ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответника направените в хода
на производството разноски в размер на 1300 лв, от които 500 лв – направени в
настоящото производство и 800 лв – направени в заповедното производство.
Ето защо Съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля предявения от М.Б.С.
– А., ЕГН ******* ***, със съдебен адрес:***- адв.Н.А. иск за установяване на
вземането и по отношение на „НДН ГРУП“ ООД, ЕИК *********, Пловдив, ул.“Филип
Македонски“ 82 в размер на 21 475 евро /двадесет и една хиляди
четиристотин седемдесет и пет евро/, за което е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение на основание документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист
по ч.гр.д. 20205330111642/2020 по описа на Районен съд – Пловдив , произтичащо
от Договор за строителство от 18.02.2017 г. с нотариална заверка на подписите с
рег.№ 7515/18.12.2017 г. на Нотариус Запрянова с рег.№ 179 на НК, представляващо
неустойка за неизпълнение на задължението за предаване най-късно до 02.08.2019
г. посочените в договора обекти, дължима след изтичането на шестмесечен срок
след 02.08.2019 г., ведно с обезщетение за забава от 11.09.2020 г. до
окончателното плащане
Осъжда М.Б.С. – А., ЕГН ******* *** 132,
със съдебен адрес:***- адв.Н.А. да заплати на „НДН ГРУП“ ООД, ЕИК *********,
Пловдив, ул.“Филип Македонски“ 82 сумата 1300 лв /хиляда и триста лева/,
представляваща разноски по делото
Решението може да се обжалва пред
Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
СЪДИЯ: