РЕШЕНИЕ
№ 926
гр. С., 15.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Кирил Ст. Петров
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело №
20241100105286 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Т. И. П., с която са предявени
осъдителни искове срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 15.12.2023 г. в гр. С., около 6:30 часа
сутринта ищцата пътувала в таксиметров л. а. „Фолксваген Кади“ с рег. № *******Х,
управляван от В.Д.В.. Докато се движел в посока от бул. Александър Малинов към
Околовръстен път – Камбаните, автомобилът се блъснал в лампа на пътен остров, при което
стълбът на лампата се прекършил на две. Вследствие на удара ищцата получила тежки
травматични увреждания на лявата си коленна става, множество повърхностни травми на
главата, прехапване и кръвонасядане на езика, както и болки в областта на бедрата и лявата
коленна става, ограничения на движенията си и намалена опорна стабилност. Била й
поставена шина за период от 22 дни. До предявяване на исковете лечението на уврежданията
на ищцата все още продължавало, болките й не били отминали, а някои от тях щяла да търпи
доживот. Виновен за настъпилия инцидент бил водачът на таксиметровия автомобил, който
нарушил правилата на Закона за движение по пътищата и не управлявал добре автомобила.
За последния към момента на осъществилото се ПТП имало сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Ищцата твърди, че е
претърпяла изключително интензивни болки и страдания вследствие на настъпилия пътен
инцидент, поради което иска ответникът да бъде осъден да й заплати сумата в размер на
40 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 07.02.2024 г. до окончателното
изплащане. Претендира деловодни разноски.
Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД признава
съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и собственика на
процесния л. а. „Фолксваген Кади“ с рег. № *******Х към датата на настъпване на ПТП-то.
Оспорва предявените искове по основание и размер – оспорва механизма на ПТП-то,
1
оспорва водачът на лекия автомобил да е виновен за настъпването му, оспорва причинно-
следствената връзка между инцидента и вредите, както и наличието на такива, каквито се
твърдят от ищцата, а претендирания размер на обезщетението намира за прекомерно
завишен и несправедлив. Ответникът твърди, че ищцата не е предоставила поисканата от
него банкова сметка след предявяване на претенцията по извънсъдебен ред, което
дружеството намира за забава на кредитора, с оглед на което оспорва претендираната лихва
за забава от датата на уведомяването му за настъпилото ПТП. Моли за отхвърляне на
предявените искове. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на страната. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ:
От фактическа страна съдът приема следното:
Между страните е безспорно и е отделено като такова с доклада по делото
обстоятелството, че е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение
на л. а. „Фолксваген Кади“ с рег. № *******Х, сключена при ответника -
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД.
По делото е представена Служебна бележка с рег. № 433200-11705 от 02.02.2024 г.,
издадена от началник на сектор в отдел „Пътна полиция“ към СДВР, в която е отразено, че Т.
И. П. е участвала в ПТП, настъпило на 15.12.2023 г. около 06:30 часа, като същата е била
пътник в лек автомобил „Фолксваген Кади“ с рег. № *******Х.
От приложените медицински документи /от л. 6 до л. 10 от делото/ се установява, че
на 15.12.2023 г. Т. П. е посетила УМБАЛ „Н. И. Пирогов“, направени са й рентгенологични
изследвания, поставена й била диагноза „изкълчване, навяхване и разтягане на други
неуточнени елементи на коленната става“, била й поставена гипсова шина. Обездвижването
на пострадалия крайник на ищцата чрез гипсовата шина продължило 22 дни. При
последващото й посещение в същата болница на 23.01.2024 г. са установени оток, ограничен
обем на движение и намалена опорна стабилност, назначени са й допълнителни изследвания
на лява коленна става чрез магнитно-резонансна томография.
Представена е писмена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, заведена при
ответното дружество с вх. № 1346 от 07.02.2024 г. Видно от писмо от ответника
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, с вх. № 1482 от 09.02.2024 г.,
последният е изискал да му бъдат представени допълнителни документи, а именно банкова
сметка на ищцата или нотариално заверено пълномощно във връзка с чл. 338 от КЗ.
От разпита на свидетеля В.Л.П. се установява, че процесното ПТП се осъществило
при движение на ударилия се автомобил по бул. Александър Малинов, идвайки от посоката
на Бизнес парка, непосредствено след пресичане на кръстовището на ул. Околовръстен път,
рано сутринта, малко след 6 часа. Свидетелят, който се движел също по бул. Александър
Малинов с автомобила си, видял как насрещно движещото се такси се отклонило от
праволинейния път и се ударило откъм шофьорската страна в стълб, намиращ се в началото
на средната разделителна лента на платното. Свидетелят слязъл от автомобила си и
проверил дали пътуващите в ударилата се кола нямат нужда от помощ, след което напуснал
мястото.
По делото е разпитана и дъщерята на ищцата – свидетелката И.Д. П., която споделя,
че след процесното ПТП майка й получила сериозни увреждания на лявото коляно и дълго
време имала травми на лицето и гърдите си. След инцидента ищцата била с натъртвания и
2
синини, цялото тяло я боляло и не можела да се движи нормално. Налагало се дъщеря й - И.
П. да й помага да се придвижва, понеже й се виело свят. След обездвижване на коляното й с
гипсова шина, ищцата не можела да стъпва на левия си крак и известно време ползвала
патерици. През този период й била необходима помощ да се обслужва, не се справяла сама с
обичайните домашни задължения и битови нужди. Затрудненията в движенията й
продължили около три месеца /до средата на март през 2024 г./, след това започнала
постепенно да се раздвижва, но все още не се е възстановила напълно и има затруднения да
ходи. Болките й така и не отминали. От показанията се установява още, че ПТП-то е
отразило и негативно въздействие върху психиката на ищцата. Същата била вдовица и сама
изкарвала прехраната си чрез физически труд. Работела като домашна помощница до
настъпване на инцидента. След него обаче имала тревоги, не можела повече да работи,
страхувала се дали изобщо ще успее да се възстанови и как ще живее от тук нататък.
По делото е изслушано и прието заключение по автотехническа експертиза, от което
се установява, че процесното ПТП е настъпило върху платното за движение на бул.
Александър Малинов, непосредствено преди надлеза на ул. Околовръстен път. Ударът се
осъществил между л. а. „Фолксваген Кади“ и крайпътен метален стълб на около 0,5 м. вляво
от платното за движение върху разделителния остров на бул. Александър Малинов.
Непосредствено преди удара автомобилът се движел със скорост около 50 км/ч върху бул.
Александър Малинов с посока от ж. к. Младост към Околовръстен път на гр. С.. Според
заключението на вещото лице сблъсъкът е можело да бъде избегнат, като водачът управлява
автомобила, следвайки посоката на пътното движение, без да се отклонява и да напуска
платното.
От приетата съдебномедицинска експертиза, изготвена въз основа на документите по
делото, се установява, че вследствие настъпилото ПТП ищцата получила комплексна травма
на меките тъкани на лявото коляно, изразяваща се в увреда на медиалния патело-феморален
лигамент с нискостепенна латерална дислокация на пателата; едем по хода на латералния
ретинакулум; разпространен едем и течни колекции в меките тъкани на коляното пре- и
парапателарно и частично разкъсване на задна кръстна връзка, кръвонасядания в областта на
брадата и в предната част на езика. В заключението си вещото лице д-р Б. К. подчертава, че
травмата на лявото коляно е настъпила на фона на предшестващи дегенеративни изменения
на ставата, поради което вещото лице сочи, че износването на хрущяла на коленното капаче
и ленеарната лезия в дорзалния рог на медиалния менискус са увреди, не са настъпили в
резултат на процесното ПТП. В открито съдебно заседание на 23.10.2025 г. вещото лице д-р
Б. К. пояснява, че върху лявото коляно на ищцата се установяват две лезии, които се
разграничават. Едната е увреждане на менискуса, което било предшестващо инцидента, а
другата е разкъсване на задната кръстна връзка и разместване на капачката, което е
получено в резултат от процесното ПТП. Вещото лице заключава още, че болките на ищцата
са били комплексни /от съществуващата гонартроза в съчетание с увреждането от ПТП/,
като в случая инцидентът е засилил развитието на заболяването, което по естеството си е
необратимо.
На ищцата било приложено неоперативно лечение чрез прием на медикаменти и
хранителни добавки, за лицевата травма е използван мехлем за локално приложение, а
комплексната мекотъканна травма на лявото коляно първоначално е лекувана посредством
гипсова имобилизация за период от 22 дни, след което е поставен медицински препарат за
вътреставно приложение. Срокът за възстановяване на коленното увреждане в случая е от
порядъка на два до два и половина месеца, а завръщането към нормалната физическа
активност е очаквано в рамките на три до четири месеца след настъпване на травмата.
Въпреки така очертаните прогнози за възстановителния процес, доколкото ищцата е имала
вече съществуваща артроза на лявата коленна става /т. нар. гонартроза/, то получената
вследствие на инцидента травма е допринесла за по-бързото прогресиране на болестта. По
отношение на мекотъканните увреждания в областта на лицето и на езика е очаквано пълно
3
функционално и козметично възстановяване в рамките на 14-21 дни. Въз основа на
документите от проведения близо година след инцидента преглед от ортопед-травматолог,
вещото лице по делото установява, че по отношение на уврежданията на коляното
вследствие на ПТП-то е настъпило възстановяване, но като цяло травмата е довела до
ускоряване на артрозните процеси на дегенерация в засегнатата става. По отношение на
екстензията /разгъването/ в коленете срещу съпротивление, същата е отслабена вляво, а
движението е съпроводено с болка. При същия преглед не се откриват белези от инцидентни
рани по лицевия череп.
Болките на ищцата са били най-силни в периода между настъпване на травматичните
увреждания в областта на лицето и коляното и предприетото консервативно лечение, както и
в ранния период след това, като с всеки изминал ден те са намалявали по сила и интензитет
поради действието на оздравителните процеси в организма. Година след инцидента болките
в областта на коляното налагат прием на обезболяващи медикаменти /Тросикам/ поне три-
четири пъти месечно. Вещото лице заключава, че ищцата и за в бъдеще ще продължава да
изпитва болки в лявото коляно, които с времето ще се засилват поради развитието на
гонартрозата и нейния прогресиращ и необратим характер.
От правна страна съдът приема следното:
Фактическият състав на вземането по чл. 432 КЗ включва осъществяването на
следните юридически факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на
противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил
да е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което
ищецът да е претърпял болки и страдания, причинени от настъпилите от събитието телесни
увреждания.
В чл. 380 КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал. 1 КЗ е установено, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не
може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред
застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или
пред неговия представител за уреждане на претенции. В чл. 498, ал. 3 КЗ се предвижда, че
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Представени са доказателства за отправена застрахователна претенция, получена от
ответника на 07.02.2024 г., поради което към дата на подаване на исковата молба
тримесечният срок по чл. 496, ал. 1 КЗ е изтекъл.
По делото се установяват всички елементи от фактическия състав на претенцията.
Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП гласи, че водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. В разглеждания случай водачът
на таксиметровия автомобил е бил длъжен да управлява превозното средство в рамките на
платното за движение. Процесното ПТП се е осъществило върху прав участък от пътя при
движение направо, без да има данни за предприета каквато и да било маневра от водача. Не
се установяват обстоятелства, които са наложили принудително напускане на платното за
движение, като пътната обстановка е била спокойна. Водачът на л. а. „Фолксваген Кади“ е
допуснал отклонение от платното за движение, вследствие на което е настъпил сблъсък с
метален стълб, разположен върху разделителен остров между двете срещупосочни платна за
движение на пътя. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на делинквента се предполага до
доказване на противното, а оборване на презумпцията в производството не е проведено. В
пряка причинно-следствена връзка с описаното ПТП от 15.12.2023 г. за ищцата Действията
4
на водача са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите за пострадалия увреждания.
Уврежданията от инцидента са причинили болки и страдания за ищцата, неминуемо следва и
причинно-следствената връзка между претърпените болки и страдания на ищцата и
инцидентът, настъпил на 15.12.2023 г. По делото е установено наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и
водача на лекия автомобил, към датата на ПТП, което обстоятелство е отделено като
безспорно между страните. Поради наличието на всички елементи, предвидени от
фактическия състав за ангажиране на отговорността на застрахователя, то предявеният иск е
доказан по основание.
Относно размерът на обезщетението:
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на иск по чл. 432, ал. 1 КЗ се
определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост.
Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от ППВС № 4 от
23.12.1968 г./. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, загрозявания и пр. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава
да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от
конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства – емоционални, физически и
психически сътресения, които намират не само отражение върху психиката му, но му
създават и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в
своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди. Същевременно
обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, поради което всякога се явява
детерминирано и от икономическа конюнктура в страната, една от проявните форми на
която са и нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя, независимо
че те сами по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52
ЗЗД.
При преценка на чл. 52 ЗЗД съдът съобрази следните обстоятелства: към датата на
процесното ПТП ищцата е била на 65-годишна възраст, получените увреждания, вкл., че
травмата на меките тъкани на лявата коленна става е комплексна, обездвижването на
крайника и поставянето на шина. Невъзможността за самостоятелно обслужване в периода,
през който е била с поставена шина. Съдът взе предвид и обстоятелството, че ищцата е
претърпяла негативни емоционални и психически преживявания, тъй като е загубила
работата си заради необходимостта от лечение и възстановяване /виж показанията на
свидетеля И. П./. Обстоятелството, че липсва пълно възстановяване, налице е болка,
необходимо е приемането на обезболяващи медикаменти, мускулната сила на разгъването на
лявото коляно е отслабено, както и неблагоприятните прогнози. Вследствие на настъпилото
увреждане от ПТП развитието на заболяването на ищцата се е засилило, тъй като травмата е
довела до ускоряване на артрозните процеси на дегенерация в засегнатата става. Именно
травмите, причинени от настъпилото ПТП са станали причина за прогресиране на
развитието на болестта на ищцата, т. е. тези травми се явяват като провокиращ момент за
обостряне на вече съществуващи дегенеративни промени.
От друга страна, съобрази, че част от уврежданията на ищцата не са в пряка
причинно-следствена връзка с инцидента, тъй като представляват предхождащи възрастови
изменения, както и, че към момента на прегледа от вещото лице походката е самостоятелна
без накуцване, активните и пасивните движения лявата коленна става са безболезнени,
симетрични на контралатералното дясно коляно и в пълен обем спрямо нормата.
5
Съдът взе предвид лимитите на застрахователните покрития и обществено-
икономическите отношения и отражението им към размера на неимуществените вреди към
м. декември 2023 г. Налице е връзка между стандарта на живот в страната и претърпените
вреди, респективно размера на обезщетението. Тя е израз именно на критерия на
справедливостта, който не може да съществува извън конкретните условия, включващи и
време и място на възникване на увреждането, етап на обществено-икономическо развитие,
конкретна икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно статистически размер на
доходите /виж решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на I ТО на ВКС/.
Обществено-икономическите условия се отразяват на размера на обезщетението доколкото
са израз на икономическата конюнктура и са зависими пряко от претърпените болки и
страдания и техния интензитет. Отчетоха се тенденциите относно увеличаване
средногодишния доход и разход на лице от домакинството, както и тенденцията за
увеличаване на минималната работна заплата и същевременно спадане на покупателната
стойност – все критерии, които следва да бъдат съобразени от съда, като израз на
конкретните обществено-икономически отношения при определянето на обезщетението по
чл. 52 ЗЗД.
При всичко изложено, съдът оценява претърпените от ищцата неимуществени вреди
на 27 000 лева. Подобен размер на обезщетението съдът намира, че е съобразен с
изискванията на справедливостта, при отчитане на всички факти и обстоятелства по делото.
За разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 40 000 лв. искът ще се
отхвърли, като неоснователен
Ищцата претендира законна лихва върху обезщетението за имуществени и
неимуществени вреди от 07.02.2024 г.
В хипотезата на предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят, покривайки
отговорността на застрахования, е задължен и за лихвите за забавата на делинквента, които
се включват в застрахователното обезщетение, съгл. чл. 493, ал. 1, т. 5 вр. чл. 429 ал. 2 т. 2 вр.
ал. 3 КЗ, но не от датата на увреждането, а в съответствие с възприетото от законодателя с
разпоредбата на чл. 429, ал. 3 изр. 2 КЗ разрешение – от по-ранната от двете възможни дати -
уведомяването на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие или
предявяването на претенцията на увреденото лице пред застрахователя. Застрахователят, от
своя страна дължи на увредения и обезщетение в размер на законната лихва по реда на чл.
497 ал. 1 КЗ, което обезщетение обаче е за собствената му забава от датата, на която е
следвало да определи и да изплати обезщетението за вредите, ведно с изтеклата законна
лихва – решение № 46 от 04.04.2024 г. по т. д. № 2274/2022 г. на I т. о. на ВКС, решение №
50086 от 07.11.2023 г. по т. д. № 1859/2022 г. на II т. о., решение № 15 от 15.08.2023 г. по
т. д. № 2389/2022 г. на I т. о., решение № 50073 от 20.07.2023 г. по т. д. № 587/2022 г. на I
т. о., решение № 50043 от 06.06.2023 г. по т. д. № 53/2022 г. на I т. о., решение № 50040 от
30.05.2023 г. по т. д. № 790/2022 г. на II т. о. и др. На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ
застрахователят покрива спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за
дължимата лихва за забава за плащане на обезщетение за вреди от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, респ. предявяване на претенцията
от увреденото лице пред застрахователя, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при
липса на произнасяне или плащане на обезщетение дължи законната лихва върху
обезщетението за собствената си забава.
Доколкото се касае за обезщетение спрямо отговорността на делинквента, а
отговорността на застрахователя е функционално обусловена, то същият дължи лихва за
забава от датата на уведомява за настъпилото застрахователно събитие, като липсва законово
изискване за съдържанието на това уведомление. Застрахователят е уведомен на 07.02.2024
г., поради което следва да му присъди законна лихва върху обезщетението за неимуществени
6
вреди от 07.02.2024 г. до окончателното изплащане. Когато застрахователят е в забава по чл.
497, ал. 1 КЗ, но не е определил дължим размер на застрахователно обезщетение и оспорва
претенцията на увреденото лице, включително в съдебното производство по чл. 432, ал. 1
КЗ, в хода на което е посочена от увредения банкова сметка за изплащане на
застрахователното обезщетение, не е налице забава на кредитора по см. на чл. 380, ал. 3 КЗ
за периода от изпадане на длъжника в забава по чл. 497, ал. 1 КЗ до посочване от увреденото
лице на пълните и точни данни за банковата сметка, по която да се извърши плащането на
обезщетението – решение № 167 от 30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г., ІІ т. о. на ВКС.
По отговорността за разноски:
Разноски се дължат по съразмерност на страните:
По делото е представен от ищцата сключен между нея и адв. С. Н.-К., уговорено е
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА. Представен е списък с разноски, в който е включен –
адвокатски хонорар за безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2 ЗА. Налице са
предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗА. Съобразно размера на претенцията възнаграждението
следва да се определи в размер на 3 850 лв. По съразмерност от тази сума на основание чл.
38, ал. 2 ЗА на адв. С. Н.-К. следва да се присъди сумата от 2 598.75 лв.
На ответника също се дължат разноски съобразно отхвърлената част на исковете.
Същият е представил списък по чл. 80 ГПК. Общият размер на разноските на ищеца е
размер на 405 лв. /депозит за СМЕ, такса за съдебно удостоверение и юрисконсултско
възнаграждение определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с НЗПП/. От сумата в
общ размер на 405 лв. по съразмерност на ответника се следва сумата от 131.63 лв.
Ответникът следва да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК /ищецът е освободен от
внасянето на ДТ и разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК/, по сметка за държавни такси на
СГС, следните суми: 1080 лв. за държавна такса съобразно уважената част от иска, както и
391.50 лв. по съразмерност за депозити за вещи лица по СМЕ и САТЕ. Общата дължима
сума на СГС е в размер на 1 471.50 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град С., бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на Т.
И. П., ЕГН: **********, с адрес гр. С., ж. к. ******* на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата
от 27 000 лв. – представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от травматични увреждания в резултат на
пътнотранспортното произшествие, настъпило на 15.12.2023 г., около 06:30 часа, в гр. С.
върху платното за движение на бул. Александър Малинов към ул. Околовръстен път, като
инцидентът е предизвикан от противоправно поведение на водача на л. а. „Фолксваген
Кади“, с рег. № *******Х – В.Д.В., който имал валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност със „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“
АД към датата на ПТП, ведно със законната лихва от 07.02.2024 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 27 000 лв. до
пълния предявения размер от 40 000 лв.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: град С., бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на
адвокат С. К. Н.-К. от АК - С., личен номер *******, със съдебен адрес: гр. С., бул.
„********* на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 2 598.75 лв. - адвокатско възнаграждение
7
по съразмерност за оказана безплатна правна помощ на Т. И. П..
ОСЪЖДА Т. И. П., ЕГН: **********, с адрес гр. С., ж. к. ******* да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град С., бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата в размер на 131.63 лв. – разноски по съразмерност по производството.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: град С., бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати
по сметка за държавни такси на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
сумата от общо 1 471.50 лв. за дължима държавна такса и депозити за експертизи по
съразмерност по производството.
Ищцата е посочила банкова сметка по чл. 127, ал. 4 ГПК – IBAN *************.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8