Р Е Ш Е Н И Е
№418
гр.
Велико Търново, 18.10.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – Шести състав, в открито заседание на седми
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
при
участието на секретаря С.М.и прокурора Донка Мачева, като разгледа докладваното
от председателя адм. дело №498 по описа на Административния съд за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК
вр. с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Делото
е образувано по искова молба на Р.И.М. ***, чрез процесуалния му представител ***Я.Т.
от ВТАК, предявена срещу ответника Областна дирекция на МВР – Велико Търново. С
молбата, с посочено правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се претендира
осъждането на ответника за заплащане на обезщетение в общ размер от 300 лв., представляващо
имуществени вреди, претърпени с оглед заплатен адвокатски хонорар за защита по АНД
№400/2019 г., по описа на Великотърновският районен съд, заплатен от ищеца по
повод обжалването на издадено и наказателно постановление, впоследствие отменено
напълно като незаконосъобразно по съдебен ред.
В
обстоятелствената част се излага, че с наказателно постановление №19-1275-000012/14.01.2019
г. на началник сектор ПП при ОДМВР – Велико Търново ищецът е бил глобен с 200
лв. глоба на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП. С решение по АНД №400/2019 г. по
описа на ВТРС това наказателно постановление е изцяло отменено, като не е
спорно, че съдебното решение е влязло в сила. Сочи се в молбата, че в хода на
съдебното производство по посоченото административно-наказателно дело, ищецът е
ползвал адвокатска защита, като това се установява от договора за правна защита
и съдействие. В този договор е договорено възнаграждение за процесуалния
представител на ищеца по АНД в размер от 3400 лв., което е било заплатено
ефективно. Именно това възнаграждение, заплатено по повод на обжалването на
издаденото на ищцата наказателно постановление, е квалифицирано в молбата като
претърпяна от ищеца имуществена вреда, която е следствие от незаконосъобразното
наказателно постановление. Поддържа се, че са налице всички предпоставки по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ и по чл.203, ал.1 от АПК за уважаване на петитума на исковата
молба. Налице е отменен като незаконосъобразен акт на орган, който е в
системата на юридическото лице – ответник, налице е настъпила вреда за ищеца,
представляваща ефективно заплатено възнаграждение за един ***по делото, водено
срещу отменения впоследствие акт, налице е пряка причинно следствена връзка
между незаконосъобразния акт /наказателно постановление/ и настъпилата
имуществена вреда. Що се касае до тази връзка и до претендираната вреда, ищецът
се позовава на ТР №1/15.03.2017 г. на ВАС.
Претендира
се осъждането на ответника за обезщетение в размер на посочената сума. Претендират
се и направените по делото разноски.
Ответникът
по иска Областна дирекция на МВР - Велико Търново в открито заседание не заема
становище по иска, в представено по делото писмено становище поддържа
неоснователност на иска, като заема и алтернативна позиция за намаляване на
размера на претенцията. Възразява срещу размера на претендираните от ищцата
разноски за настоящото производство. Основният аргумент на ответника е, че
разходите за адвокатско възнаграждение, заплатено по повод на обжалване на
наказателно постановление, не са в пряка причинно – следствена връзка с
незаконосъобразността на последното, доколкото става въпрос за изпълнение на
договорно задължение, произтичащо от договора за правна защита и съдействие.
Извън това се сочи, че липсват доказателства за ефективното заплащане на
възнаграждението, дължимо на адвоката за защитата на ищцата по административно-
наказателното дело, при което не е установено наличието на вреда. Прави се
възражение срещу претендираните понастоящем разноски в частта им, касаеща
заплатеното на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение.
Прокурорът
дава заключение за основателност на исковата претенция.
По допустимостта:
Исковата
молба е допустима. С исковата молба се претендира обезщетение за твърдени
причинени от незаконосъобразен акт имуществени вреди на ищеца. Поддържа се в
молбата, че тези вреди – заплатен адвокатски хонорар – са платени по повод на наказателно
постановление, издадено от служители на настоящият ответник, като същото е
отменено по надлежен съдебен ред.
Съгласно
разпоредбата на чл.203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да
предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни
административни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица. В процесният случай се претендират вреди от твърдяно като отменено
наказателно постановление, адресат на чиито неблагоприятни последици е именно настоящият
ищец.
От
друга страна исковата претенция, обективирана в предявената искова молба, е насочена
срещу надлежен ответник по разума на чл.205 от АПК с оглед обстоятелството, че
издателят на наказателното постановление, чиято незаконосъобразност е повод за
настъпване на претендираните имуществени вреди, е издадено от началник сектор
„Пътна полиция“ който орган е част от структурата на юридическото лице Областна
дирекция на МВР – Велико Търново.
Предявеният
иск е допустим и с аргумент от чл.204, ал.1 от АПК, тъй като е налице отменено
като незаконосъобразно наказателно постановление, по повод на чиято
незаконосъобразност се претендира и настъпването на вредата за ищеца.
Най
– сетне, исковата молба е предявена пред родово компетентния съд –
административен съд, при съобразяване с Тълкувателно постановление
№2/19.05.2015 г. на Общо събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховен
касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд,
постановено по ТД №2/2014 г. по описа на ВКС.
По
същество исковата претенция за обезщетение на причинените на ищеца имуществени
вреди е основателна.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и съвкупно,
приема за установена следната обстановка:
Безспорно е по делото впрочем, че след проведен съдебен процес, издаденото
от началника на сектор „пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново наказателно
постановление №19-1275-000012/14.01.2019 г. е отменено с влязло в законна сила съдебно
решение, а именно решение №295 от 21.06.2019 г., постановено по АНД №400/2019
г. на ВТРС. С това наказателно постановление на ищеца е била наложена глоба в
размер от 200 лв. на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП. Видно от приобщеното АНД №
400/2019 г. по описа на Великотърновският районен съд, посоченото постановление
е било обжалвано от настоящият ищец, като адресат на същото. По делото е
проведено едно съдебно заседание, на което ищецът е бил представлявана от ***.
Пак от посоченото дело се установява, че процесуалният представител по делото е
депозирал и писмени бележки по защитата, намиращи са на л.28 -29 от делото на
ВТРС. Представен е по това дело и
договор за правна защита и съдействие от 15.02.2019 г., според който жалбоподателят
/ищец понастоящем/ възлага на ***от ВТАК да и окаже правна защита и съдействие,
изразяващо се в процесуално представителство по АНД №400/2019 г. по описа на
ВТРС. Договорено е възнаграждение от 300 лв., като е посочено, че тази сума е
платена при сключване на договора. След като изявлението за заплащането на
сумата е инкорпорирано в договора за правна защита и съдействие, следва да се
приеме, че тази сума е ефективно платена от настоящият ищец на неговия защитник
по административно-наказателното дело.
Следва най-напред да се отбележи, че отговорността по чл.1 от ЗОДОВ има
деликтен характер и тя произтича от извъноблигационен източник, който, най-общо
казано, представлява неправомерно действие на администрацията при или по повод
на упражняване на нейните властнически функции, което се проявява като
незаконосъобразно действие или бездействие или като издаване на
незаконосъобразен акт. Извън това следва да се маркира и, че за разлика от
класическия деликт, уреден в разпоредбите на чл.45 – 54 от ЗЗД, отговорността
за специалния деликт, произтичащ от фактическия състав на чл.1 от ЗОДОВ е
обективна и безвиновна – арг. от чл.4 от ЗОДОВ, като фактическият и състав не изисква вина под форма на умисъл или
небрежност.
В разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се регламентира, че държавата
носи отговорност за действията на нейни органи или длъжностни лица при и по
повод изпълнението на административна дейност. Основният вид на дейността по
налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия
във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на
чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се
ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а
незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им
характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона – така и
Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19.05.2015 г. по съвместно тълк.д. №
2/14 г. на ВКС и ВАС.
При това във фактическият състав на отговорността на държавата за
дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват
следните предпоставки, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ, който се прилага субсидиарно,
предвид чл. 203, ал. 2 от АПК: незаконосъобразен акт, действие или бездействие
на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт – имуществена или неимуществена и причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия
вредоносен резултат.
Съдът намира, че е налице първата предпоставка за реализиране на
отговорността на ответника по чл.1 от ЗОДОВ. Както се отбеляза и наказателното
постановление, чиито адресат е бил ищецът, е отменено от съда изцяло като
незаконосъобразно.
Налице е и причинно следствена връзка между незаконосъобразното
наказателно постановление и причинената от издаването му имуществена вреда. При
положение, че едно от условията на АПК за образуване на производство по
реализиране на отговорността по чл.1 от ЗОДОВ е административният акт да бъде
отменен по административен и/или по съдебен ред и при положение, че в хода на
обжалването му съответният субект е ползвал правна защита, предоставена му от ***с
оглед невъзможността му сам да защити правата и законните си интереси, то
възнаграждението за това процесуално
представителство е именно имуществена вреда, намираща се в пряка причинно –
следствена връзка с отменения акт и е непосредствена последица от него, а не
неприсъщ и неотносим разход. Следва да се отбележи, че обратно на становището
на ответника, неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно
постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска помощ и съдействие е
пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща
причина и следствие – ищецът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не
е издаден акт, засягащ правната му сфера. Безспорно, адвокатската помощ и оттам платеното на ***възнаграждение е
пряка и непосредствена последица от наказателното постановление, тъй като
неговото обжалване е законово регламентирано и е единственото средство за
защита на лицето, което твърди, че не е нарушител и, че неговите права и
интереси са засегнати неблагоприятно от постановеното с него.
В потвърждение на този извод е и обстоятелството, че ЗАНН, а и НПК към
който пък ЗАНН препраща, не предвиждат друга възможност за осъждане на
държавата да заплати на невиновния за претендирано нарушение субект направените
от него разноски за установяване на тази невиновност, които разноски включват и
адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условие на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ за приложението на чл.1, ал.1 от същия закон. Както се отбеляза, по делото
не се спори, а и доказателствата установяват, че процесуалният представител на
жалбоподателя по АНД №400/2019 г. по описа на ВТРС е изпълнил процесуалната си
роля на защитник, като е участвал в производството пред районния съд.
Най – сетне, от събраните от съда писмени доказателства - договорът за правна помощ от 15.02.2019 г., в
едно с инкорпорираната в него разписка за заплатената, респ. получената сума се
установява, че е налице и установен вредоносен резултат, причинен от
незаконосъобразността на обжалваното пред районният съд наказателно
постановление. Законът не поставя изискване вредата да е настъпила преди или
след обявяването на съответния акт за незаконосъобразен по надлежен ред, а тя
да е последица от незаконосъобразността на този акт. След като преди
предявяване на иска в рамките на давностният срок е заплатено от ищеца
адвокатско възнаграждение за обжалване на наказателното постановление, с което
му е била наложена глоба, то единственият логически обоснован извод е, че то е
следствие именно на разпоредения с този акт последици.
Както се отбеляза, в писменият отговор на исковата молба е направено
възражение за намаляване на размера на претендираното обезщетение с оглед
фактическата и правната сложност на административно-наказателното производство.
Както е посочено в мотивите на ТР №1/15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г.,
делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са искови производства, те се
развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях
страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на
твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят
възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът
на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в
средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа
на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв
размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата - да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е съразмерен на
извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително
понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено
увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е
от страните в производството.
В процесният случай – видно от материалите по
административно-наказателното дело – ищецът сам е изготвил жалбата си срещу
наказателното постановление. Извън това, пак от материалите по посоченото дело
се установява, че е проведено само едно заседание по него, като в него е взел
участие защитника на ищеца. Процесуалните действия на защитника в това
заседание се свеждат до разпита на допуснатите от съда свидетели, до становище
по съществото на спора, изразено в пледоарията му и до депозиране на писмена
защита по спорните по делото въпроси от фактически и правен характер. При това
следва да се отбележи, че действително спорът по законосъобразността на
процесното пред районният съд наказателно постановление не се е отличавал с голяма
фактическа или правна сложност.
Въпреки горните аргументи, съобразимо е правилото на чл.18, ал.2 от НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения „За
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления, в които административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2
върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300
лв.“. Действително, според невлязлото в сила решение №13062 от 3.9.2019 г. на тричленен състав на ВАС, този изменен текст от Наредбата
е отменен /предвид отмяната на цялата Наредба за изменение и допълнение/, но
следва да се отбележи, че както за клиента на адвоката, така и за последния към
момента на заплащането на възнаграждението, това е била минимално дължимата
сума при реализирането на процесуално представителство от ***по дела от такъв
характер, независимо от размера на наложеното наказание „глоба“.
Предвид констатираното по-горе
досежно участието на защитника в административно-наказателното производство
пред ВТРС и обстоятелството, че както за защитника, така и за ищеца е било
задължително заплащането на възнаграждение от минимум 300 лв. без оглед на
размера на глобата, наложена с обжалваното постановление, съдът намира, че
следва ответника да обезщети ищеца с целия претендиран размер на иска.
При това положение, частично основателно е искането на ищеца за
присъждане на разноски. Направените от тази страна разноски представляват
внесена ефективно държавна такса от 10 лв., както и внесена ефективно сума от 450
лв. за адвокатско възнаграждение според разписката, инкорпорирана в
представения договор за правна помощ.
С оглед на обстоятелството, че настоящото дело не представлява никаква
правна сложност, нито се отличава с фактическа такава и предвид разпоредбата на
чл.8, ал.1, т.1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, разноските
за ищеца за ***следва да се редуцират до 300 лв.
|
|
Водим
от горното, Великотърновският административен съд, шести състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Областна дирекция на министерство на вътрешните работи – Велико Търново, да
заплати на Р.И.М. ***, ЕГН **********, обезщетение в размер от 300 лв. за имуществени вреди, причинени
от отменено наказателно постановление №19-1275-000012/14.01.2019 г. на началник
сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Велико Търново.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Велико Търново, да
заплати на Р.И.М. ***, ЕГН **********, разноски по делото в размер от 310 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и
протестиране с касационна жалба или касационен протест пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: