РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2555/20.12.2021г.
Град Пловдив, 20.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІV касационен състав, в открито заседание на двадесет и пети ноември през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при
секретаря Г.Г. и участието на прокурор МАРИЯ ТОДОРОВА като
разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА к.а.н.д.
№ 2571 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Касационно производство по реда на чл. 63, ал.1 ЗАНН във
връзка с чл.208 и сл. АПК.
Образувано е по
касационна жалба на ОД на МВР – Пловдив, чрез юрк. Б., против решение № 546 от 05.05.2021
г. по анд № 20215330200967/ 2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, в частта, в която
е отменено издаденото наказателно постановление № 20-1030-007293 от 27.07.2020
г., издаден от началник група в ОД на
МВР, сектор „Пътна полиция“, в частта, с
която на Г.Р.И.,***, е наложено административно наказание – глоба в размер на
20 лв. за нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП.
Жалбоподателят
счита оспореното решение за неправилно и постановено при съществено нарушение
на процесуалните правила, поради което моли същото да се отмени. Изразява
несъгласие с изводите на съда, че е следвало наказанието да е по реда на
чл.180, ал.1, т.1 от ЗДвП. Претендира отмяна на решението в тази част и
потвърждаване на издаденото НП, както и присъждане на сторените разноски.
Ответната страна
– Г.Р.И.,***, чрез адв. К. намира жалбата за неоснователна и моли да се
остави в сила решението на районния съд. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив намира жалбата за неоснователна и предлага да
бъде оставено в сила решението на районния съд.
Административен
съд – Пловдив, Двадесет и четвърти касационен състав, след като разгледа
поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира за
установено следното.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на
правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
За да отмени издаденото наказателно
постановление в оспорената част, районният съд е възприел за установена описаната в
обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия
съд, поради което е необходимо нейното преповтаряне.
Първостепенният съд
е приел, че описаното в НП нарушение, че водачът не е включил задължителни
светлини при движение през деня - включени габарити, с което е нарушил чл. 70
ал.3 от ЗДвП - движи се с МПС през деня без задължително включени светлини за движение
през деня или с къси светлини отговаря на посочената за нарушена материалноправна
норма. Ето защо правилно при тези факти деянието е било описано и квалифицирано
като нарушение на чл. 70 ал.3 от ЗДвП. Съдът е констатирал, че в ЗДвП за това
нарушение е предвидено наказание в чл.180, ал.1, т.1 ЗДвП, поради което незаконосъобразно
за посоченото нарушение е наложено наказание „ глоба” в размер на 20 лв. на
основание общата разпоредба, а именно чл.185 от ЗДвП, която намира приложение
за нарушения на този закон, за които не е предвидено друго наказание. Поради неправилно
приложение на съответната на нарушението санкционна разпоредба, съдът е отменил
издаденото НП в тази част.
Настоящата
касационна инстанция намира решението за неправилно.
Ответникът по
касацията Г.И. не отрича факта, че при движението си на посочените в НП дата,
час и място, управляваното от него МПС не е било с включени светлини за
движение през деня или с къси светлини, в нарушение на изискването на чл. 70,
ал. 3 от ЗДвП. Същият поддържа становище за неправилно приложена от АНО
санкционна норма, обуславящо налагането на наказание в противоречие със закона.
Това становище не може да бъде споделено, доколкото сочената от районния съд специална
разпоредба на чл. 180, ал. 1, т. 1, предл. първо от ЗДвП, въвежда квалифицирани
състави на определени нарушения, в зависимост от настъпването на вредоносен
резултат. В разглеждания случай не е установено извършеното от И. деяние да е
създало непосредствена опасност за движението, то не се обхваща от хипотезиса
на цитираната специална санкционна норма, а прилагането й по аналогия е
недопустимо.
Поради това и
доколкото в ЗДвП липсва друга специална норма, въвеждаща санкция за
констатираното нарушение, АНО правилно е приложил общата такава на чл. 185 от ЗДвП. Наказващият орган е наложил съответното за извършеното нарушение
наказание "глоба", в предвидения от закона абсолютен размер, при липсата
на основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Като се е произнесъл в обратния
смисъл, районният съд неправилно е приложил закона.
С оглед изложеното,
настоящият касационен състав приема, че решението на РС Пловдив, с което е
отменено в оспорената част издаденото наказателно постановление, е неправилно и
дледва да се отмени, като се потвърди издаденото НП за нарушение на чл.70, ал.3 ЗДвП.
От касатора се
претендира юрисконуслтско възнаграждение, поради което следва да се присъди в
размера на минимума от 100 лв. по чл. 24 от Закона за правната помощ.
Ето защо и на основание чл.221 ал.2 предл.
второ от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, ХХIV състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
против
решение № 546 от 05.05.2021 г. по анд № 20215330200967/ 2021 г. по описа на
Районен съд - Пловдив, в частта, в която е отменено издаденото наказателно
постановление № 20-1030-007293 от 27.07.2020 г., издаден от началник група в ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“, в
частта, с която на Г.Р.И.,***, е
наложено административно наказание – глоба в размер на 20 лв. за нарушение на
чл.70, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП,
КАТО ВМЕСТО НЕГО:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно
постановление № 20-1030-007293 от 27.07.2020 г., издаден от началник група в ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“, в
частта, с която на Г.Р.И.,***, е
наложено административно наказание – глоба в размер на 20 лв. за нарушение на
чл.70, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Г.Р.И., ЕГН ********** ***, да
заплати на Областна дирекция на МВР – Пловдив сумата от 100 /сто/ лева разноски
за настоящата инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.