№ 271
гр. С.З., 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. А.
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно
гражданско дело № 20255500500542 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
Д. И. Р. от гр.Ч. против решение № 105/29.05.2025г. по гр.д. № 1009/2024г. по
описа на Районен съд Ч., с което е признато за установено, че въззиваемият не
дължи сумата от 7221,52 лв. за издръжка на малолетното си дете,
представляваща предмет на изп. д. № 780/23г. по описа на ЧСИ М.Д., с рег. №
**, с район на действие ОС- С.З., на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 439 от ГПК и с което въззивницата е осъдена да заплати съдебно-
деловодни разноски.
Във въззивната жалба се посочва, че е налице ВЧНД № 285/2025г. по
описа на ОС - С.З., с което е потвърдено Определение по ЧНД № 29/2025г. по
описа на PC - Ч., с което е отменено Постановление от 13.01.2025г. на РП —
С.З., Т.О. Ч. по ДП № 375 ЗМ - 328 от 2023г. по описа на РУ - Ч., пр.пр.
№7112/2023г. от 13.01.2025г., с което е прекратено досъдебно производство №
375 ЗМ 50/2023г. по описа на РУ - Ч. за извършено престъпление от Д. по чл.
183, ал. 1 НК и е върнато ДП № 375 ЗМ 328/2023г. на прокурора за правилното
прилагане на закона.
Въззивницата счита, че доколкото досъдебното производство касае
неизплащане на издръжки за процесният период, това води до обосновано
предположение, че процесният съдебен акт е неправилен. Сочи, че е нарушено
правото и на защита, тъй като не е имала възможността да участва в процеса.
Налице е процесуално нарушение във връзка с връчването на съобщения и
1
призовки по делото, вследствие на което е била лишена от правото и да
участва в производството. Посочва, че съгласно чл. 37 от ГПК адресат на
съобщения и призовки е лицето, за което е предназначено съобщението, като
съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото и на адресата, за
който е предназначено съобщението, а призовките и съобщенията са връчени
на лицето Й. Р., който не живее на адреса на въззивницата, а живее в гр. Ч., ул.
„******, като сочи, че същото лице не се явява „домашен“ по смисъла на
закона. Посочва, че от разписката за връчване на призовка за насрочено дело е
видно, че за лицето Й. Р. не е отбелязано в какво качество е приел писмото. В
разписката, удостоверяваща връчването в случая липсва отбелязване на
извършените от длъжностното лице действия във връзка с връчването, а
именно посочване на конкретните факти, обосновали необходимостта от
връчване чрез друго лице - че връчителят не е намерил адресата, дали и каква
информация е събрал за него, включително и релевантните за приложението
на чл. 46 от ГПК обстоятелства. Посочва практика на ВКС по сходни казуси.
Поради това въззивницата счита, че за нея е налице нередовно връчване,
поради което и не е имала възможността да участва в процеса, респективно да
отправи своите въпроси към вещото лице, своите искания и възражения.
Счита, че постановеният първоинстанционен съдебен акт е необоснован,
тъй като не са обсъдени наведените от нея с отговора твърдения, възражения и
искания. Нарушен е и принципа на диспозитивното начало, както и на
съдопроизводствените правила, тъй като не е удовлетворено искането и за
привличане на трето-лице помагач и изобщо наличието на такова искане
изобщо не е обсъдено в процесният акт, което е нарушение на императивна
разпоредба.
Моли съда да отмени изцяло постановеното първоинстанционно
решение, като необосновано и незаконосъобразно, поради което и
неправилно, в противоречие с материалният закон и процесуалните правила.
Моли да й бъдат присъдени направените разноски по делото.
Въззиваемият Д. Н. Д., чрез адв. Й. Ч. от АК- В. е депозирал писмен
отговор от другата страна, с който вземат становище по изложените във
въззивната жалба оплаквания и считат, че същите не отговарят на реалната
действителност.
Считат, че първоинстанционният съд в решението си е изложил всички
факти и обстоятелства дали му основание да постанови съдебния си акт, а в
жалбата няма никакви оплаквания в тази насока, като сочат, че единствените
оплаквания са насочени към висящо някакво досъдебно производство, което
не е относимо към настоящото производство, както и че някакво лице е
получило призовка, която въззивницата Р. не е получила.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши
проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от
ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за
установено следното:
Производството е образувано по отрицателен установителен иск с
2
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.439 от ГПК.
В исковата молба, подадена от Д. Н. Д., чрез адвокат Й. Ч. от АК - В.,
против Д. И. Р., като майка и законен представител на Д.Д. Д. се твърди, че
ищецът и ответницата били съпрузи, като от брака си, прекратен на 02.10.2018
г., имали едно дете Д.Д. Д., ЕГН **********, родено на 02.03.2017 г. След
влизане в сила на съдебното решение, ищецът и ответницата решили да
опитат отново да продължат връзката си, която продължила до края на 2021 г.
През 2019 г. заминали за Германия, където ищецът работел, като винаги се
грижел за детето. Ответницата се прибрала в България, а ищецът продължил
да работи в Германия. Ежемесечно превеждал по банкова сметка на
ответницата суми за издръжка на детето, които суми винаги били в по-голям
размер от сумата присъдената със съдебното решение - 125.00 лв. В началото
на 2023 г. поради здравословни причини ищецът се върнал в България. Без да
бъде известен, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 11.07.2023 г.
ответницата образувала изпълнително дело № 780/2023 г. по описа на ЧСИ
М.Д., с рег. № **, с район на действие ОС - С.З.. На 13.09.2023г. бил наложен
запор върху трудовото възнаграждение на ищеца във фирмата, в която
започнал работа. В исковата молба се твърди, че сумата, която ищецът превел
по банкова сметка на ответницата, като дължима издръжка за детето от
14.05.2019 г. до 16.02.2023 г. била в размер на 2600.00 евро, равностойна на
сумата от 5150.00 лв., която сума поискал да бъде приспадната от дължимата
по изпълнителното дело, като представил доказателства, но му било отказано.
Поради изложеното за ищецът възникнал правен интерес от завеждане на
настоящия иск.
В уточняваща молба вх. № 5809/13.11.2024 г. ищецът твърди, че
изпълнителен лист от 11.07.2023г. бил издаден по гр.д. № 304/2018 г. по описа
на РС - Ч. и въз основа на него било образувано изп. дело № 780/2023 г. по
описа на ЧСИ М.Д., с рег. № **, с район на действие ОС - С.З.. Ищецът не
притежавал копие на изпълнителния лист, а имал запорно съобщение до
работодателя му, което прилага към уточняващата молба. В ИМ се сочи, че по
силата на съдебно решение № 51/18.10.2018 г. по гр.д. № 304/2018 г. по описа
на PC - Ч., упражняване на родителските права било предоставено на майката,
а ищецът бил осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер на
127.50 лв. След влизане на решението в сила, ищецът и ответницата отново
заживели заедно, като последната взимала детски помощи и надбавки от
Германия. След като се разделили ищецът започнал да превежда ежемесечно
суми за издръжка на детето, както следва: 14.05.2019 г. - 219.90 евро;
13.06.2019 г. - 109.80 евро; 13.11.2019 г. - 110.00 евро; 17.01.2020 г. - 120.00
евро; 12.03.2021 г.- 140.00 евро; 21.04.2021 г. - 30.00 евро;г. - 150.00 евро;
12.05.2021 г. - 150.00 евро; 14.06.2021 г. - 70.00 евро; 14.08.2021 г. - 70.00 евро;
16.09.2021 г. - 110.00 евро; 17.10.2021 г. - 110.00 евро; 11.11.2021 г.- 130.00
евро; 12.12.2021 г. - 200.00 евро; 13.01.2022 г. - 60.00 евро; 15.02.2022 г. -
150.00 евро; 17.04.2022 г. - 200.00 евро;16.06.2023г. - 130.00 евро; 16.10.2022 г.
- 60.00 евро; 15.11.2022 г. - 60.00 евро; 16.02.2023 г. - 100.00 евро, общо в
3
размер на 2600.00 лв. или 5150.00 лв. След завръщането на ищеца в България
и започване на работа, му бил наложен запор върху трудовото
възнаграждение, като цялото задължение било изплатено. Искането му към
ЧСИ за прихващане на сумата от 5150.00 лв., му било отказано, поради което
предявява настоящия иск.
Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено на
основание чл. 439 ГПК, че Д. Н. Д., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул.
„********, не дължи на Д. И. Р., ЕГН **********, адрес: гр. Ч., обл. С.З., ул.
******, сумата в размер на 5150.00 (пет хиляди сто и петдесет) лева за
издръжка на малолетното дете Д.Д. Д., ЕГН **********, представляваща
предмет на изп. дело № 780/2023 г. по описа на ЧСИ М.Д., с рег. № **, с район
на действие ОС - С.З.. Претендира сторените по делото съдебни разноски.
С Протоколно определение рег. № 119/29.04.2025 г. е допуснато
направеното от процесуалния представител на ищеца изменение на иска, а
именно: да се признае за установено на основание чл. 439 ГПК, че Д. Н. Д. не
дължи на Д. И. Р., сумата в размер на 7221.52 лв. за издръжка на малолетното
дете Д.Д. Д., представляваща предмет на изп. дело № 780/2023 г. по описа на
ЧСИ М.Д., с рег. № **, с район на действие ОС - С.З..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата Д. И. Р., ЕГН
**********, като майка и законен представител на Д.Д. Д., ЕГН **********,
адрес: гр. Ч., обл. С.З., ул. ******, в който се изразява становище, че иска е
допустим, но изцяло неоснователен. Твърди, че не са налице доказателства, че
тези суми са били изплатени, както било посочено и в молба от 11.01.2024 г.
по изп. д. № 780 на ЧСИ М.Д., с рег. № **, с район на действие ОС - С.З..
Възразява срещу твърденията на ищеца, че е заплащал посочените суми.
Твърди, че срещу ищецът имало повдигнато обвинение именно заради
неизпълнение на задължението за изплащане на издръжка. Твърди, че ищецът
не бил заплащал издръжки за 2017 г., съответно за август, септември,
октомври, ноември, декември - 635 лв., за 2018 г. съответно за месеците
януари, февруари, март, април, май, юни, които като обща стойност възлизали
на 764 лв. Твърди, че на 16.08.2018 г. и на 17.08.2018 г. заплатил по 300 лв., а
на 21.09.2018 г., заплатил 150 лв. Твърди, че през 2019 г. не била заплащана
издръжка, съответно за януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август.
На 16.09.2019 г. заплатил 195.10 лв., на 15.10.2019 г., заплатил 234.00 лв., а на
14.11.2019 г. 214.50 лв. През 2020 г. заплатил еднократно на 20.01.2020 г.
сумата 234.00 лв., като за остатъка от годината не бил заплатил нито един лев.
За 2022 г. не била заплатена издръжка, съответно за месеците януари,
февруари, юли и август, като през месец март заплатил - 273.00 лв., за месец
април - 353 лв., за месец май - 292.50 лв., за м. юни - 136.50 лв., за м.
септември - 214.50 лв., за м. октомври - 214.50 лв., за м. ноември - 253.50 лв.,
за м. декември - 386.50 лв. За 2022 г. не бил заплатил, съответно за март, май,
юли и декември месец, като заплатил следните суми: м. януари - 117 лв., м.
февруари - 292.50 лв., м. април - 386.22 лв., м. юни - 253.50 лв., м. август -
292.50 лв., октомври - 117 лв., м. ноември - 117 лв. През 2023 г. не била
4
заплащана издръжка за месеците януари, март, април, май. Имал неизплатени
задължения и за 2024 г. Твърди се, че ищецът образувал дело за намаляване на
размера на издръжката - гр.д. № 295/2024 г. по описа на PC - Ч.. Това имало
значение, с оглед недобросъвестността на бащата, който всячески целял да не
заплаща така дължимата издръжка, видно и от така образуваното
производство.
По делото е безспорно установено, че с решение № 51/18.10.2018 г. по
гр. д. № 304/2018 г. по описа на PC - Ч., Д. Н. Д., ЕГН ********** е осъден да
заплаща месечна издръжка на детето Д.Д. Д., в размер на 127.50 лева, чрез
неговата майка Д. И. Р., ЕГН **********, считано от 05.04.2018 г., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, както и издръжка за минал
период в общ размер на 1147.50 лв.
Въз основа на Решение № 51/18.10.2018 г. по гр. д. № 304/2018 г. по
описа на PC - Ч., влязло в сила на 03.12.2018 г. е издаден изпълнителен лист №
26003 от 11.07.2023 г.
С Решение № 146/19.10.2023 г. по гр. д. № 504/2023 г. по описа на PC -
Ч., влязло в сила на 03.12.2018 г. е допуснато изменение на определената
издръжка с Решение № 51/18.10.2018 г. по гр. д. № 304/2018 г. по описа на PC -
Ч., дължима от Д. Н. Д., ЕГН ********** за детето Д.Д. Д., чрез неговата
майка Д. И. Р., ЕГН **********, като издръжката е увеличена от 127.50 лв. на
350 лв., платима на 10-то число на текущия месец, считано от датата на
подаване на исковата молба - 20.07.2023 г.
Въз основа на Решение № 146/19.10.2023 г. по гр. д. № 504/2023 г. по
описа на PC - Ч., влязло в сила на 03.11.2023 г., по което е било допуснато
предварително изпълнение в частта на допуснатото изменение на присъдената
издръжка е издаден изпълнителен лист № 60 от 27.10.2023г.
Към настоящото дело е приложено копие от изпълнително дело №
780/2023 г. по описа на ЧСИ М.Д., с рег. № **, с район на действие ОС - С.З.,
образувано по молба от 23.08.2020 г., подадена от Д. И. Р., въз основа на
изпълнителен лист № 26003 от 11.07.2023 г.
Към изпълнително дело № 780/2023 г. по описа на ЧСИ М.Д., с рег. №
**, с район на действие ОС - С.З. е приложена молба от 07.11.2023 г. Д. И. Р. с
искане да бъдат събрани вземанията й срещу Д. Н. Д. по издадения
изпълнителен лист № 26003 от 11.07.2023 г.
Не се спори между страните, а и от приложеното изпълнително дело №
780/2023 г. по описа на ЧСИ М.Д., с рег. № **, с район на действие ОС - С.З. се
установява, че на 13.09.2023 г. е бил наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца във фирмата, в която започнал работа - „И.“ ЕООД
град В..
За изясняване на обстоятелствата по делото първоинстанционния съд е
назначил съдебно-счетоводна експертиза, която е депозирала писмено
заключение. От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно - икономическа експертиза, както и отговорите на вещото лице
Д.В.Д.-Г., дадени в о.с.з. проведено на 29.04.2025 г. се установява, че за
5
периода от 29.01.2018 г. до 27.03.2024 г. платените суми от ищеца Д. Н. Д. на
ответницата Д. И. Р. за издръжка за детето са в общ размер на 8731.38 лв.
съгласно Таблица 1 от заключението (л. 65 от делото). Изплатените суми на
взискателя по изп. д. № 780/2023 г. по описа на ЧСИ М.Д. с рег. № ** са в общ
размер на 1509.86 лева. Разликата или остатъка между двете суми е сумата от
7221.52 лв. представляваща всички останали преводи от ищеца към
ответницата.
Съобразно разпоредбата на чл. 439 ГПК, длъжникът по изпълнителното
производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя,
когато актът, въз основа на който е издаден изпълнителния лист, е влязло в
сила съдебно решение, само при условие че възраженията му се основат на
факти, настъпили след издаването на съдебния акт.
В настоящия случай, искът е предявен от длъжника срещу взискателя по
изпълнително производство, образувано въз основа на изпълнителен лист,
издаден по влязло в сила решение (Решение № 51/18.10.2018 г. по гр. д. №
304/2018 г. по описа на PC - Ч.), с което е присъдена издръжка, и
изпълнителен лист, издаден по влязло в сила решение (Решение №
146/19.10.2023 г. по гр. д. № 504/2023 г. по описа на PC - Ч.), с което е
увеличена издръжката, присъдената с първото решение, като длъжникът
(ищец в настоящото производство) се позовава на правопогасяващи факти,
настъпили след съдебното решение (Решение № 51/18.10.2018 г. по гр. д. №
304/2018 г. по описа на PC - Ч.) - извършени плащания на дължимата
издръжка за детето в размер на сумата от 7221.52 лева (след направеното
увеличение на иска). За уважаването на иска ищецът следва да докаже тези
твърдения.
В случая от заключението на съдебно - икономическа експертиза и
отговорите на вещото лице се установява, че за периода от 29.01.2018 г. до
27.03.2024 г. ищецът е заплатил за издръжка на детето сумата от 7221.52 лева,
извън изплатената на ответницата (взискател по процесното изп. дело) сума от
1509.86 лева. Т.е. сумата от 7221.52 лв. е недължима от ищеца по процесното
изпълнително дело, тъй като е била погасена чрез плащане на ответницата.
Поради изложеното, предявения отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 439 ГПК, да се признае
за установено, че Д. Н. Д. не дължи на Д. И. Р., сумата в размер на 7221.52 лв.
за издръжка на малолетното дете Д.Д. Д., представляваща предмет на изп.
дело № 780/2023 г. по описа на ЧСИ М.Д., с рег. № **, с район на действие ОС
- С.З., правилно е уважен като основателен и доказан.
В допълнение въззивният съд намира, че следва да посочи, че е
неоснователно възражението на въззивницата, а именно, че й е нарушено
правото на защита, тъй като не е имала възможност да участва в процеса.
Въззивницата твърди, че е налице процесуално нарушение във връзка с
връчването на призовки и съобщения по делото вследствие, на което била
лишена да участва в производството. Видно от приложеното гр. д.№
1009/2024г. по описа на ЧРС въззивницата е получила съобщение с препис от
6
исковата молба с приложенията към нея лично и е депозирала писмен отговор
по подадената искова молба срещу нея като е възразила, че не са налице
доказателства, че тези суми са платени. По направено от нея искане е била
назначена съдебно-счетоводна експертиза, която е депозирала писмено
заключение по делото.Впоследствие призовката, която е изпратена до
ответницата за насроченото първо съдебно заседание по делото е получена
редовно при спазване на правилата за връчване на чл. 46 от ГПК. Ето защо
въззивният съд намира, че горните възражения, които въззивницата е
направила във въззивната си жалба са неоснователни.
Въззивният съд намира за неоснователно и другото възражение, което се
прави във въззивната жалба, а именно, че е нарушен принципа на
диспозитивното начало, както и на съдопроизводствените правила, тъй като не
е удовлетворено искането и за привличане на трето-лице помагач и наличието
на такова искане изобщо не било обсъдено в процесният акт, което било
нарушение на императивна разпоредба. Настоящия съдебен състав намира, че
правилно и законосъобразно първоинстанционният съд не уважил искането за
привличане като трето лице помагач по делото на ЧСИ М.Д., тъй като не са
налице предпоставките на чл.218 и сл. от ГПК.
Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно. При постановяването му
не са допуснати нарушение на материалния и процесуалния закони.
С оглед изхода по делото пред настоящата инстанция следва
въззивницата да бъде осъдена да заплати на въззимваемия направените
разноски от същия пред въззивната инстанция, които са в размер на 1250 лв.-
адвокатско възнаграждение.
Водим от горните мотиви и на основание чл.272 от ГПК Старозагорски
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 105/29.05.2025г., постановено по гр.д. №
1009/2024г. по описа на Районен съд Ч..
ОСЪЖДА Д. И. Р., ЕГН **********, адрес: гр. Ч., обл. С.З., ул. ******
да заплати на Д. Н. Д., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. ******* сумата от
1250 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/, представляваща направените
разноски за въззивната инстанция – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните
основания по чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8