Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 11.08.2017 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание, при закрити врата,
на осми август две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на
секретар Диляна Цветкова, като разгледа търг. дело № 2081 по описа за 2017 година,
взе предвид следното.
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския
закон.
Образувано е по молба
на „Б.” ООД, ЕИК********, със седалище *** и адрес на управление:***,
представлявано от И.П.С.за откриване производство по несъстоятелност на
дружеството.
В молбата са
изложени твърдения, че дружеството изпаднало в тежко финансово състояние, като
не било в състояние да погасява задълженията си към кредиторите. Задълженията
на дружеството надвишавали стойността на активите му, поради което било
неплатежоспособно - в състояние на обективна невъзможност да изпълнява
изискуеми и безспорни свои задължения по търговски сделки, както и
публичноправни задължения към държавата. Състоянието било трайно. Сочи
за начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2016 г. и претендира
постановяване на решение, с което да бъде открито производство по
несъстоятелност.
Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по
делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното.
Дружеството-молител
е капиталово търговско дружество с правно-организационна форма – ООД, с капитал
10000 лева, внесен изцяло, като приходите на дружеството се формират от търговия
на дребно с хранителни стоки.
От
Национална агенция за приходите е постъпило писмо, в което се сочи, че за събиране на публичните задължения
на молителя са наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК, но принудително
изпълнение не е започнало.
От
постъпила справка от АВ-служба по вписванията е видно, че по отношение на
молителя не са налице вписвания, отбелязвания и заличавания, т.е. дружеството
не е титуляр на правото на собственост върху недвижими имоти. Не се установява
и молителят да е вписан като собственик на ППС, съгласно постъпилото писмо от
МВР, СДВР.
В
производството е прието неоспорено заключение на съдебно-финансово икономическа
експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено, съответно на
другите събрани в производството доказателства и основава изводите си на него.
Вещото лице посочва, че към 31.12.2013 г. общата сума на
актива е била в размер на 86000 лева, представляващи изцяло
краткотрайни активи, от които основен дял имат паричните средства в размер на 84000
лева (97,67% от сумата на КА), следвани от група „Материални запаси” в размер
на 2000 лева (2,33% от сумата на КА). Към 31.12.2014 г. общата сума на актива
намалява до 72000 лева, като запазва характера да е формирана единствено от
краткотрайни активи, който основно са парични средства - 58000 лева (80,56% от сумата на КА), следвани
от група „Материални запаси” в размер на 13000 лева (18,06% от сумата на КА) и „Вземания”
в размер на 1000 лева (1,39% от сумата на КА). Към 31.12.2015 г. общата сума на
актива намалява до 44000 лева, като се увеличава делът на група „Материални
запаси” (8000 лева) и група „Вземания” – 6000 лева.
Тенденцията на намаляване стойността на краткосрочните
активи се запазва и към 31.12.2016 г. вече възлизат на 15000 лева, което е
намаление с 193,33% спрямо предходната 2015 г., от тях с най-голяма стойност са „Парични средства” в
размер на 7000 лева (46,67% от сумата на КА), следвани от група „Материални
запаси” в размер на 7000 лева (46,67% от сумата на КА) и група „Вземания” в размер
на 1000 лева (6,67% от сумата на КА).
Съгласно аналитична оборотна ведомост
за периода 01.01.2017 г. – 23.07.2017 г.,
вещото лице е констатирало,
че единствените притежавани от предприятието активи, са парични средства по
банкова разплащателна сметка и ДДС за възстановяване, съответнэ
в размер на 6 785,60 лева
и 4 136,01 лева. Върху вземанията по платежната сметка е наложен
обезпечителен запор от НАП.
Общият
размер на пасивите (задълженията) на дружеството, към 23.07.2017 г. възлиза на
490 665,61 лева, като основно е формиран от публичноправни
задължения и такива по договори за наем.
Към 31.12.2013 г.
общата сума на собствения капитал е отрицателна величина в размер на 53000 лева, неразпределената печалба от минали години е
в размер на 56000 лева, непокритата загуба от минали
години е в размер на 27000 лева
и текущият финансов резултат е загуба в размер на 87000 лева. Към
31.12.2014 г. общата
сума на собствения капитал е отрицателна величина в размер на 157000 лева, неразпределената печалба от минали години е
в размер на 56000 лева, непокритата загуба от минали
години е в размер на 114000
лева и текущият финансов резултат е загуба в размер на 104000 лева. Неблагоприятната
тенденция продължава и през следващата 2015 година - към
31.12.2015 г. общата
сума на собствения капитал е отрицателна величина в размер на 262000 лева, неразпределената печалба от минали години е
в размер на 63000 лева, непокритата загуба от минали
години е в размер на 218000
лева и текущият финансов резултат е загуба в размер на 112000 лева. Към
31.12.2016 г. общата
сума на собствения капитал е отрицателна величина в размер на 378000 лева, неразпределената печалба от минали години е
в размер на 63000 лева, непокритата загуба от минали
години е в размер на 330000
лева и текущият финансов резултат е загуба в размер на 116000 лева.
При тези данни
коефициентът на обща ликвидност е на ниво под средното за отчетната 2013 г. – 0,6187,
като се понижава значително през следващите три години. Към 31.12.2016 г., показателят бележи значителен спад,
спрямо предходната година, като стойността му се понижава значително под
средното равнище, достигайки стойност от 0,0455. Съгласно тези данни вещото лице
заключава, че дружеството има много ниско ниво на ликвидност и
разполага с ограничени ликвидни средства за покриване на част
от краткосрочните си задължения.
Коефициентите на бърза и незабавна ликвидност са със стойност под средните нива за периода 2013 – 2016 г..
Стойността на показателите е еднаква за периода поради липсата на краткосрочни
инвестиции в дружеството. Към 31.12.2016 г.,
стойността на показателите бележи значителен спад, спрямо предходната година,
като достига стойности от 0,0242. Коефициентът
на абсолютна ликвидност е на равнище значително над средното за отчетната 2013 г., като покритието с парични средства на
краткосрочните задължения на дружеството е 60 стотинки
на всеки 1 лев краткосрочни задължения. За отчетната 2014 г., стойността на показателя се понижава,
като покритието с парични средства на краткосрочните задължения на дружеството
е 25 стотинки на всеки 1 лев краткосрочни
задължения. За отчетната 2015 г.,
стойността на показателя се понижава, като покритието с парични средства на
краткосрочните задължения на дружеството е 10 стотинки
на всеки 1 лев краткосрочни задължения. Към 31.12.2016 г.
стойността на показателят се понижава значително, достигайки най-ниската си
стойност, като покритието с парични средства на краткосрочните задължения на
дружеството е 2 стотинки на всеки 1 лев краткосрочни
задължения. Съгласно тези данни може да се направи обосновано предположение, че
дружеството е ниска ликвидност и разполага с минимални ликвидни средства за
покриване на краткосрочните си задължения, като всеки един лев от тях, е покрит
с едва 2 стотинки парични средства.
Анализът на коефициента на финансова автономност
показва, че за периода 31.12.2016 г. – 23.07.2017 г., собственият капитал на
дружеството е отрицателна величина, а стойността на показателя се понижава
допълнително, т. е. дружеството не притежава автономност от своите кредитори.
Коефициентът на задлъжнялост е огледален на
коефициента на финансова автономност, като вещото лице констатира, че в периода
31.12.2016 г. – 23.07.2017 г., стойността на показателя е отрицателна величина,
поради отрицателен собствен капитал, която се повишава, т.е. дружеството
притежава много висока задлъжнялост към своите кредитори, като не разполага със
собствени средства (капитал) за покриване на задълженията си.
Допълнително вещото лице констатира, че за периода от
01.01.2017 г. до 23.07.2017 г., че реализираният финансов резултат е загуба в
размер на 101 580,66 лева, като тази загуба допълнително би увеличила
отрицателната стойност на собствения капитал.
Вещото лице, след извършена проверка в
счетоводните записвания по търговските книги на дръжество „Б.” ООД, констатира,
че то няма никакви дълготрайни активи за периода 31.12.2013 г. – 23.07.2017 г..
Други
доказателства от значение за разрешаване на молбата не са ангажирани, а
необсъдените съдът намира за неотносими.
Молбата
на „Б.” ООД с правна квалификация
чл.625 ТЗ, е подадена от процесуално легитимирано лице - търговец, който твърди
да е неплатежоспособен. Разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни предпоставки за откриване на производство по
несъстоятелност са две имуществени състояния на длъжника: 1).
неплатежоспособност - общото основание, приложимо спрямо всички видове търговци
и 2). свръхзадълженост - специално основание, приложимо само спрямо
капиталовите търговски дружества по смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ, каквото е и настоящото,
но искане за откриване на производство по несъстоятелност поради наличието на
това състояние не е релевирано.
Според чл. 608,
ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо: 1) парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, 2) публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с
търговската му дейност, или 3) задължение по частно държавно вземане.
Посочената разпоредба не е единствената относима към понятието "неплатежоспособност",
тъй като по негативен начин елементите му са очертани и в чл. 631 ТЗ, според
която молбата се отхвърля, когато се установи, че затрудненията на длъжника са
временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията,
без опасност за интересите на кредиторите.
Затова
уеднаквената съдебна практика по чл.290 ГПК, изразена в решение №
118/09.08.2013 г. по т. д. № 1042/2012 г. на ВКС, І Т.О., решение №
54/8.09.2014 г. по т. д. № 3035/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 201/11.12.2014
г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І Т.О., решение № 202 от 10.01.2014 г. по т.
д. № 1453/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 143 от 16.10.2015 г. по т. д. №
937/2015 г. на ВКС, І Т.О. и други, приема, че неплатежоспособността е
обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с
трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо
парично задължение чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.
Състоянието на неплатежоспособност следва да е налице към
приключване на устните състезания по делото, но изискването за трайния му
характер по необходимост предполага извършване на цялостен
финансово-икономически анализ на дейността на търговеца в достатъчно
продължителен период назад. Този анализ следва да се извърши въз основа на
събраните по делото доказателства, включително чрез приемане на заключение на
съдебно-икономическа експертиза, установяваща основните счетоводни показатели
за дейността на длъжника, и по-специално – определяне на коефициентите за
ликвидност и финансова автономност.
Неплатежоспособността
е едно от двете законоустановени основания за откриване на производство по
несъстоятелност по ТЗ, наред със свърхзадължеността. Тя е обективно трайно
икономическо състояние, което е правно дефинирано в чл.608, ал.1 ТЗ и се
изразява в невъзможността на търговец да изпълни определени от закона изискуеми
парични вземания.
Предприятието трябва да може да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни,
съответно текущи задължения. Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло
изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от
дългосрочните задължения, които са с настъпил или настъпващ падеж през отчетния
период. В конкретния случай, всички задължения са краткосрочни и изискуеми –
същите са формирани от задължения към контрахенти по търговски сделки и
публично-правни такива, за които са допуснати обезпечителни мерки.
Преценката
за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се направи
посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема
плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т.нар. постоянен капитал),
не служат за извършване на плащанията на краткосрочните/текущите задължения,
тъй като предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да
осъществява своята дейност, поради което, ако ги осребри, би преустановило
работа. Краткотрайните (текущите) активи на предприятието (т.
нар. оборотен капитал), за разлика от дълготрайните активи, които се използват
за повече от един отчетен период (1 година), участват еднократно в
производствения процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления,
които именно са източник на средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните,
съответно текущите задължения при едно действащо предприятие.
Предвид горното, с оглед установяване на състоянието
на неплатежоспособност по чл. 608, ал.1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали
предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне
краткосрочните/текущи задължения, на база реалната ликвидност от икономическа
гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват за кратък
период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна
стойност. Ето защо, от икономическите показатели водещи относно преценката за
състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да
поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като
съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към
краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
В
случая за целия отчетен период (2013 г. – 2016 г.) показателите за ликвидност
са несъответни на приетите за допустими стойности, като задълженията с
краткосрочен характер се увеличават. При това положение, с оглед значителния
размер на натрупаните задължения, включително публично-правни такива, коефициентът
на обща ликвидност има най-висока стойност към 31.12.2013 г. – 0,6187, което е
много под приетата референтна стойност от 1. За следващите отчетни периоди
показателите за ликвидност са практически близки до 0. А това сочи на
невъзможност търговецът-молител да погасява краткосрочните си задължения.
Необходимо е да се посочи, че съгласно легалната
дефиниция в чл.608, ал.1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: парично задължение,
породено от или отнасящо се да търговска сделка, публичноправно задължение към
държавата или общината, свързано с търговската му дейност, а от 13.05.2006 г. -
и частно държавно вземане. Действително, при спиране на плащанията, законът въвежда
презумпция за неплатежоспособност, но само ако спирането е по отношение на
някое от задълженията, изчерпателно изброени в ал.1 на чл.608 ТЗ. Няма
съмнение, че „Б.” ООД е спряло плащанията на
публичноправни задължения, което е обосновава прилагането на презумпцията по
чл. 608, ал. 2 ТЗ и е установено от заключението на СФИЕ. Ето защо, налице е
установено състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ,
което изисква съдът да определи началната дата на това състояние.
По аргумент на чл.608 ал.1 ТЗ, в който е дадено легално
определение на понятието неплатежоспособност, началната дата на
неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е в състояние да изпълни
изискуемо парично вземане по търговска сделка. По въпроса за начина на
определяне на началната дата на неплатежоспособност на длъжника в
производството по несъстоятелност е налице трайна практика на ВКС, включително
и задължителна такава, постановена по реда на чл. 290 ГПК.
Така например, в решение № 33 от
07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г., II т. о., решение № 115
от 25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г., II т. о., решение № 90
от 20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г., I т. о., решение № 13 от
23.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2435/2014 г., II т. о., ТК и други, е изразено
категоричното становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана
като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои
изискуеми парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал.
1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя от неговото
цялостно икономическо състояние, при отчитане на най-ранния момент на спиране
на плащанията като външен белег на неплатежоспособността. Т.е. началната дата е
най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички елементи от
фактическия състав на неплатежоспособността.
Съдът
приема, че още към 31.12.2013 г. показателите за обща и бърза ликвидност са
били много под референтната стойност от 1, като активите на „Б.” ООД не са били достатъчни
за покриване на паричните му задължения. Затова като начална дата на
неплатежоспособността съдът приема датата 31.12.2013 г., към която
затрудненията на ответника имат траен характер и не представляват проявление на
временни затруднения в дейността на предприятието.
Предвид липсата
на данни за наличието на имущество на молителя, което да е достатъчно за
покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност, и при
неизпълнено задължение от молителя, респ. от неговите кредитори за внасяне на
сумата 6000 лева, указано им с определение от 30.06.2017 г., са налице всички
предпоставки за откриване на производството по несъстоятелност при условията на
чл. 632, ал. 1 ТЗ, едновременно с което дружеството да бъде обявено в
несъстоятелност и производството да бъде спряно. В тази хипотеза временен
синдик не се назначава, нито се определя дата за провеждане на първо събрание
на кредиторите.
Съгласно чл. 78,
ал. 6 ГПК вр. чл. 620, ал.1 вр. чл.621 ТЗ, „Б.” ООД следва да бъде осъдено да заплати в
полза на съда дължимата за производството държавна такса в размер на 250 лева,
която да бъде събрана от масата на несъстоятелността.
Така
мотивиран и на основание чл.632, ал.1 ТЗ, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА
на „Б.”
ООД, ЕИК********, със седалище *** и адрес на управление:***, представлявано от
И.П.С. и ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНАТА Й ДАТА – 31.12.2013 г..
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.632, ал.1 ТЗ, по отношение на „Б.”
ООД, ЕИК********, със седалище *** и адрес на управление:***, представлявано от
И.П.С..
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Б.” ООД, ЕИК********, със седалище *** и
адрес на управление:***, представлявано от И.П.С..
ПОСТАНОВЯВА прекратяване
на дейността на предприятието на „Б.” ООД, ЕИК********, със седалище ***
и адрес на управление:***, представлявано от И.П.С..
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ чрез
налагане на ЗАПОР на цялото движимо имущество и вземания и ВЪЗБРАНА върху
цялото недвижимо имущество на „Б.” ООД, ЕИК********, със седалище ***
и адрес на управление:***, представлявано от И.П.С..
СПИРА производството по
т. дело № 2081/2017 г. по описа на СГС, ТО, VI-16 състав.
УКАЗВА, на основание
чл.632 ал.2 ТЗ на КРЕДИТОРИТЕ и на ДЛЪЖНИКА
„Б.” ООД, ЕИК********, със седалище *** и адрес на
управление:***, представлявано от И.П.С., че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в 1-годишен срок от
вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако се
удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако се депозира по сметка на
СГС необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ в
размер на 6000 (шест хиляди) лева.
УКАЗВА, на основание чл.632 ал.4 ТЗ, че ако в
1-годишния срок от вписването на решението за откриване на производство по
несъстоятелност не бъде поискано възобновяването му, същото ще бъде прекратено,
като се постанови заличаване на „Б.” ООД, ЕИК********, със седалище ***
и адрес на управление:***, представлявано от И.П.С. от търговския регистър.
ОСЪЖДА „Б.”
ООД, ЕИК********, със седалище *** и адрес на управление:***, представлявано от
И.П.С., на основание чл. 620,
ал.1 вр. чл.621 ТЗ, да заплати в полза на бюджета на Софийски градски
съд, сумата 250 (двеста и петдесет) лева – държавна такса за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се
обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския
апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване на решението в търговския регистър, на основание чл.622 ТЗ.
СЪДИЯ: