Решение по адм. дело №476/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Е. Р. Н. от [населено място] дол, чрез адв. В. С., против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0245-000046/07.10.2025 г., издадена от началник група към ОДМВР – Кюстендил, РУ – Бобов дол, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца".

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на процесната заповед за прилагане на ПАМ.

Ответната страна - началник група към ОДМВР – Кюстендил, РУ Бобов дол, не изразява становище по жалбата.

Административен съд - Кюстендил, след като се запозна с твърденията на страните и с приложените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

При извършена полицейска проверка е установено, че на 07.10.2025 г., около 08.11 ч. в [населено място] дол на [улица]посока [жк] И. Й. Т. управлява лек автомобил "Мазда 6", с рег. № [рег. номер], собственост на Е. Н., като след направена справка е установено, че водачът е лишен от това право със ЗППАМ № 25-0348-000129/25.09.2025 г. Посочено е в заповедта, че като собственик на посоченото ППС, жалбоподателят Н. е допуснал управлението му от Т., който е лишен от това право с посочената по-горе ЗППАМ, с което виновно е нарушил чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Видно от приложената административна преписка, на водача Т. е съставен АУАН серия GA № 4730803/07.10.2025 г. за нарушение на чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

При тези данни проверяващият орган е приел, че са налице основанията на чл. 171, т. 2а, б "а" от ЗДвП за прилагане на ПАМ - прекратяване на регистрация на ППС. С оспорената ЗППАМ № 25-0245-000046/07.10.2025 г. на собственика на автомобила, с който е извършено нарушението – Е. Р. Н. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като са отнети СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели [рег. номер].

В хода на съдебното производство, по искане на жалбоподателя е разпитана свидетелката Д. Г. за установяване факта на предоставяне управлението на лекия автомобил, собственост на жалбоподателя. От дадените показания се установява, че свидетелката работи заедно с жалбоподателя Н. във фирма ЕТ ”Р. Н. – Даци – Р“, чиито управител е неговата съпруга. Свидетелката сочи, че автомобилът й е предоставен от нея, за да се прибере след работа. В колата се е качил и Т., на когото впоследствие свидетелката Г. е предоставила колата. Спрени били от служители на МВР, които установили, че Т. не притежава СУМПС.

Административен съд - Кюстендил, въз основа на приетите за установени факти и след като прецени доводите и възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка на оспорения акт, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - началник група към ОДМВР – Кюстендил, РУ – Бобов дол, при упражняване на предоставените му правомощия, съгласно приложената по делото заповед № 277з--1937/16.10.2023 г. на директора на ОДМВР - Кюстендил.

Заповедта съответства на изискванията за форма. Мотивирана е с конкретни прояви на водача на МПС. Посочени са фактическите и правни основания за издаването й в степен, която позволява на адресата на заповедта да разбере мотивите и волята на административния орган. Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално правната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП на собственика, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което е лишено от това право със ЗППАМ № 25-0348-000129/25.09.2025 г.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).

В случая заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0245-000046/07.10.2025 г. на началник група към ОДМВР – Кюстендил, РУ – Бобов дол г, е издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, съгласно която разпоредба за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Приложената на жалбоподателя с процесния административен акт ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП от фактическа страна се основава на това, че на описаната в ЗПАМ дата, място и час собственият му лек автомобил е бил управляван от И. Й. Т., който е лишен от това право със ЗППАМ № 25-0348-000129/25.09.2025 г.

Не е спорно по делото, че лек автомобил "Мазда 6", с рег. № [рег. номер] е управляван от посоченото лице, респ. което ППС е обект на приложената с оспорената заповед ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, е собственост на жалбоподателя. От разпита на свидетелката се установява, че собственикът на процесното МПС не е предоставял автомобила на водача на МПС, извършил нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на дата 07.10.2025 г.

Принудителните административни мерки (каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП), са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен правен резултат. Законът регламентира прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП при управление на пътно превозно средство от лице, непритежаващо валидно свидетелство за управление, неправоспособен водач или който е бил лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или с временно отнето свидетелство като законодателното решение за налагане на ПАМ на собственика на ППС, чието превозно средство е управлявано от такова лице, се свързва с неправомерно поведение на собственика на ППС за това, че е предоставил, преотстъпил, разрешил, допуснал и т. н. управлението на притежавания от него автомобил от лице, лишено от право да управлява МПС по съдебен или административен ред. В случая обаче от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят като собственик на процесния лек автомобил, по никакъв начин, с никакви действия или бездействия, не е предизвикал противоправния резултат – управлението на притежавания от него автомобил от водач, лишен от това право. Жалбоподателят нито е знаел, нито е могъл да знае или да предположи, нито е допускал или би могъл да допусне, че Т. не притежава свидетелство за управление на МПС, доколкото същото е отнето по административен ред, считано от 29.05.2025 г. Следователно управлението на автомобила от лице, което не притежава СУМПС, не се свързва с каквото и да е било неправомерно поведение на собственика на МПС, а е изцяло резултат от действията на водача на автомобила, който без знанието и без съгласието на собственика е управлявал автомобила.

Разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерността, че административните органи трябва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел, без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. В случая, освен че прилагането на оспорената ПАМ не е обосновано, още по - малко е доказано с необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел, мярката не се основава на действия /бездействия/ на жалбоподател, сочещи на съпричастност на собственика на автомобила към установения противоправен резултат – управление на МПС от лице, което не притежава СУМПС, поради което с наложената на Е. Н. ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, се нарушава принципа на съразмерността по чл. 6 от АПК.

Оспорената заповед е издадена и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателя нито е бил уведомен за образуваното производство за прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, нито преди издаването на заповедта са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, нито са обсъдени събраните по преписката доказателства, еднозначно сочещи, че собственикът на МПС нито е допускал, нито е знаел, още по-малко е разрешавал притежавания от него автомобил да бъде ползван и управляван от водача И. Т.. Допуснатите процесуални нарушения са довели до фактическа, правна и доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия административен орган извод за наличие на материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП по отношение на Н. за нарушение по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата е основателна, поради което оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, като постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд София – Кюстендил,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0245-000046/07.10.2025 г., издадена от началник група към ОДМВР – Кюстендил, РУ – Бобов дол.

Решението е окончателно.