Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./26.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи май две хиляди и двадесета
година, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на
секретаря И.В., след като разгледа г. д. №
233/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по молба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Провадия,
с правно основание чл. 28, във вр. чл. 25, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на детето,
за настаняването на малолетния А.Х.Б., ЕГН **********, в
професионалното приемно семейство на А.Д.А., ЕГН ********** и К.С.А., ЕГН **********,
за срок от една година, считано от датата на влизане на решението в сила.
В молбата се посочва, че
със заповед № ЗД/Д-В-026/03.02.2020 г. на директора на ДСП - Варна детето е
настанено в професионалното приемно семейство на А.Д.А. и К.С.А., тъй като
майката Д.Б.Е., ЕГН ********** и бащата на детето Х.Б. – гражданин на Република
Франция, живеят в чужбина, а семейство В. и С.Д., които до този момент са се
грижили за детето, са подписали декларации, че не желаят да се грижат повече за
него. След извършено проучване ДСП – Провадия изразява становище, че
професионалното приемно семейство на К. и А. А. е подходящо за настаняване на
детето. Моли съда да постанови решение в този смисъл.
В съдебно заседание Дирекция “Социално подпомагане” – Провадия, представлявана от социален работник Д.Ж., поддържа молбата и моли същата да бъде уважена.
Назначеният
от съда процесуален представител на детето адвокат К.Г. пледира за уважаване на
разглежданата молба.
При
условията на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДт е изслушано детето А.Х.Б.,
което към датата на съдебното заседание е непълнолетно, в присъствието на
социален работник Ж.. Твърди, че в приемното семейство, при което е от около 3
– 4 месеца, се чувства по – добре. Посочва, че те се държат добре с него.
Изслушан е приемният родител А.А., който изразява съгласие детето
да се отглежда в семейството му.
Изслушан е приемният родител К.А., която изразява съгласие
детето да се отглежда в семейството ѝ. Заявява желание да се грижи за
него, да му помага и да даде всичко от себе си, то да се чувства добре.
Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:
От събраните по делото доказателства: заповед №
ЗД/Д-В-026/03.02.2020 г. на ДСП
- Варна; удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №
0186/22.05.2006 г. на Община *****; заповед № СО-ЗДПГ01/0074 от
29.07.2013 г. на Директора на РДСП-Варна; декларации за даване съгласие/несъгласие по чл. 24, ал. 3 ППЗЗДт от В.И.Д.
и С.О.Д., се установява, че непълнолетният А.Х.Б. е роден на *** г. от
майка Д.Б.Е. и баща Х.Б.. В отделни периоди грижи за А. са полагани от
семейството на В. и С.Д., които обаче на 08.01.2020 г. са подали декларации за
даване на несъгласие по чл. 24, ал. 3 от ППЗЗДт детето да бъде настанено в
семейството им. С оглед на това и предвид обстоятелството, че майката живее и работи в Република Франция от около три години, бащата е
гражданин на Република Франция и от ранна възраст не присъства в живота на
детето, а роднините му по майчина линия не изразяват категорично желание да се
грижат за него, след проведено проучване е взето решение то да бъде настанено в
професионалното приемно семейство на К.А. и А.А. по административен ред. Последните са вписани
в регистъра на утвърдените приемни семейства като професионални приемни
родители от 2013 г.
От правна страна съдът
намира следното:
Подадено е искане с
правно основание чл. 28, във вр. чл. 25, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на детето.
Съгласно чл.
10, ал. 1 ЗЗДт, всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо,
умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси.
Съобразно разпоредбата
на чл. 25, ал. 2 от ЗЗДт настаняването на детето извън неговото семейство се
предприема като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности в
семейството, като основанията за предприемане на такава мярка са изчерпателно
изброени в чл. 25, ал. 1 от ЗЗДт. В разглеждания случай, констатациите на директора на
Дирекция „Социално подпомагане” - Варна, обективирани в Заповед № ЗД/Д-В-026/03.02.2020
г., както и тези на социалните работници в Социален доклад № СЛ/Д-В/1507-004/03.02.2020
г., обосноват извода на решаващия състав на съда, че по отношение на детето е
необходимо да бъде предприета мярка за закрила.
Изхождайки от
регламентираните в нормата на чл. 3 от ЗЗДт принципи на закрила, както и от
установената по делото необходимост от грижи, които не се осигуряват от
родителите, съдът приема, че в разглеждания случай по отношение на детето са
налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДт. Съобразявайки поредността
по чл. 28, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗДт, съдът приема, че в конкретния
случай детето няма близки и роднини, които да имат желание и възможност да се
грижат за него, и при които то да бъде настанено. Ето защо, съдът приема, че
предлаганата от ДСП – Провадия мярка за закрила по смисъла на чл. 4, ал.
1, т. 4 от ЗЗДт, а именно: настаняване в професионално приемно семейство, е в
интерес на детето, поради което са налице предпоставките за положително
произнасяне по искането.
Ето защо
молбата на ДСП - Провадия се явява основателна и като такава следва да бъде
уважена.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
НАСТАНЯВА детето А.Х.Б., ЕГН **********, в
професионалното приемно семейство на А.Д.А., ЕГН ********** и К.С.А., ЕГН **********,
за срок от една година, считано от датата на влизане на решението в сила, на
основание чл. 28, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение на основание
чл. 28, ал. 4 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
едноседмичен срок от връчването му на всяка от страните.
След влизане в сила на решението препис от същото да се
изпрати на Дирекция “Социално подпомагане” – Провадия.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: