П
Р И С Ъ Д А
№ 260017 , 08.12.2021г.,
гр.Исперих
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ
на осми декември две хиляди двадесет
и първа година
в публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: EЛИЦА БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА
Секретар Детелина Витанова
като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА
НЧХД № 14 по описа за 2021г.
П
Р И С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимият Ф.И.Ф. роден на *** ***, област Варна,
български гражданин, със средно специално образование, женен, осъждан -
реабилитиран, безработен, ЕГН: ********** ЗА
НЕВИНОВЕН в това, че на 13.07.2020г. в депозиран
писмен отговор по гр.дело № 614/ 2020г. по описа на Районен съд – Разград е разгласил
позорно обстоятелство за другиго – за Х.Г. *** и му приписал престъпление чрез изразите : „След завеждане на НЧХД № 590/
2017г. по описа на Районен съд – Разград Х.Г. направи редица последващи
публикации във „Фейсбук“ по наш адрес, съдържащи обидни и клеветнически
твърдения и заплахи, за които не сме предприемали нови съдебни процедури с
надеждата, че същият ще престане с агресивното си поведение към нас и че след
влизане на присъдата на съда, той ще съобразява поведението с действащото
законодателство“, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл.147, ал.1 от НК поради което и на осн. чл.304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по въздигнатото и поддържано
частно обвинение.
ОСЪЖДА ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ Х.Г.Г.,
ЕГН – ********** ДА ЗАПЛАТИ на подсъдимият Ф.И.Ф. за разноски по делото пред
настоящата инстанция сумата 360.00 /триста и шестдесет лева/ представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение.
Присъдата подлежи на обжалване и
протестиране в 15-дневен срок от днес пред въззивна инстанция Окръжен съд –
Разград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА № 260017/ 08.12.2021г.
ПОСТАНОВЕНА
ПО НЧХД№ 14/ 2021г.
ПО ОПИСА
НА РС – ИСПЕРИХ
Частният обвинител Х.Г.Г. е предявил частно
обвинение срещу подсъдимият Ф.И.Ф. *** това, че на 13.07.2020г. в депозиран
писмен отговор по гр.дело № 614/ 2020г. по описа на Районен съд – Разград е
разгласил позорно обстоятелство за другиго – за Х.Г. *** и му приписал
престъпление чрез изразите : „След завеждане на НЧХД № 590/ 2017г. по описа на
Районен съд – Разград Х.Г. направи редица последващи публикации във „Фейсбук“
по наш адрес, съдържащи обидни и клеветнически твърдения и заплахи, за които не
сме предприемали нови съдебни процедури с надеждата, че същият ще престане с
агресивното си поведение към нас и че след влизане на присъдата на съда, той ще
съобразява поведението с действащото законодателство“, с което е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.147, ал.1 от НК.
В съдебно заседание частният обвинител поддържа
обвинението от фактическа и правна страна.
В съдебно заседание подсъдимият чрез своя защитник
оспорва твърденията в частната тъжба и моли да бъде оправдан по въздигнатото и
поддържано обвинение.
Защитата на подсъдимият Ф.Ф. адвокат М.М. пледира
за недоказаност на частното обвинение и моли подзащитният му да бъде оправдан
изцяло.
Съдът, като обсъди на основание чл.14 и 18 от НПК
всички доказателства събрани по делото – показанията на разпитаните свидетели и
приложеният по делото писмен доказателствен материал, намира за установено следното :
Подсъдимият Ф.И.Ф. е роден на *** ***, област
Варна, български гражданин, със средно
специално образование, женен, осъждан - реабилитиран, безработен, ЕГН: **********.
Страните по делото се познават. Били са съдружници
в „Би Юник”
ООД до 16.10.2013г. След прекратяване на съдружието им помежду им възникнал
конфликт. По повод този конфликт било заведено НОХД № 590/ 2017г.
/преобразувано в НЧХД № 378/ 2018г./ по описа на РС – Разград, в което тъжителя
Г. бил признат за виновен по въздигнато и поддържано частно обвинение от
подсъдимият и неговата съпруга за разпространени по отношение на тях обиди чрез
социалните мрежи. НЧХД № 378/ 2018г. е
приключило пред РС – Разград с Присъда от 22.01.2019г.
По-късно през 2020г. частният тъжител Г. завел
срещу подсъдимият Ф. гражданско дело № 614/ 2020г. по описа на Районен съд –
Разград с претенция за парично обезщетение по чл.45 от ЗЗД. По това дело Ф.Ф.
депозирал писмен отговор със становище по иска, като в един от абзаците на
изложението написал, че : „След завеждане на НЧХД № 590/ 2017г. по описа на
Районен съд – Разград Х.Г. направи редица последващи публикации във „Фейсбук“
по наш адрес, съдържащи обидни и клеветнически твърдения и заплахи, за които не
сме предприемали нови съдебни процедури с надеждата, че същият ще престане с
агресивното си поведение към нас и че след влизане на присъдата на съда, той ще
съобразява поведението с действащото законодателство“.
В социалната мрежа Фейсбук е бил регистриран профил
с имената „Itso Mscr”.
За този профил Районен съд – Разград в протеклото пред него производство по
НЧХД № 378/ 2018г. е приел, че принадлежи на подсъдимият. Този факт се
потвърждава и от разпитаните в настоящото производство свидетели. На
31.08.2017г. вестник „Екип 7” публикувал статия как подсъдимият Ф. е заплатил
свой дълг към Топлофикация с огромно количество стотинки. Статията била
споделена във Фейсбук, във Публична група „Кауза Разград”, като под
публикацията са написани множество коментари, включително и от потребител с
профил „Itso Mscr”. В тези коментари пространно са коментирани лични
качества на подсъдимият Ф., твърдени са обстоятелства от неговата битийност,
като са употребени лични оценъчни критерии на коментиращия относно личността на
Ф. и неговите обществени изяви. Били ползвани следните изрази : „Нищо чудно
скоро да му тръгне прякор Фифи - жълтата стотинка”, „Колкото и да се бие в
гърдите, че дава и помага на „приятелите си”, Ф. винаги ще си остане един
дребен Разградски тарикат”, „Ф. няма морал, няма ценности, няма и угризения за
нищо, което е направил или прави”, „Драги читателю – Ф. може и да ти е приятел,
само ако си му полезен... или ако имаш хубава жена или дъщеря”, „Фифи жълтата
стотинка влезе в кошарата за известно време”, „Шумната се е занимавал с
проституция и е държал публичен дом в града. Сами разбирате, че живота на
Шумната е бил зашеметяващ откъм пари и забавления. Тъй като са разеведени с
майка му (по обясними причини), Ф. е израстнал покрай
баща си. Ще ви спестя какво е правил в юнушестките си години Ф., защото няма
смисъл да обяснявам логичното, но това е което му е останало и до днес, вече
като изграден характер.”.., „В момента Ф.Ф. най-открито плагиатства (копира
1 към 1) и продава на пазара чужд труд.” и други. В коментарите било отразено
също, че „Ф.Ф. не е плащал с години и сега е време да плати. Ако ще и с туби от
по половин ститинки да плаща – ще плаща. Ще плаща защото от време на време това
им се случва на „по-великите” от останалите! Днес плаща на Топлофикация – живот
и здраве може пък и да лежи в кошарата, заради начина по който изкарва парите,
за да развява сега ститинки, в туби. Поздрави, Филипе. Не съм те забравил -
спокойно”.
В депозираният писмен
отговор подсъдимият сочи, че след получаване на призовките за насрочване на
НЧХД № 590/ 2017г. по описа на Районен съд – Разград профил „Itso Mscr”
в социална мрежа Фейсбук бил изтрит.
В настоящото производство са разпитани
свидетелите К.Г., Иван И. и Валентина Иванова.
В своите показания
свидетеля К.Г. сочи, че познава страните. Знае, че двамата са били съдружници.
Знае, че фейсбук профил „Itso Mscr” принадлежи на частния
тъжител от подсъдимият и че от този профил лицето е коментирало във виртуална
група „Кауза Разград” във Фейсбук. Свидетеля знае, за отправени обиди по
отношение на подсъдимият и съпругата му от посоченият файсбук профил. Свидетеля
не е имал лична комуникация с профил „Itso Mscr”. Контактувал е с профил „Hristo Ganchev”, за който знае че принадлежи на частния тъжител. Сочи, че от този
профил е чел коментари по отношение на Ф. и съпругата му. Свидетеля сочи, че
след статията за платения дълг към Топлофикация частният тъжител е коментирал
във Фейсбук нещо по отношение бащата на Ф., а именно че същият е имал публичен
дом. Г. описва подсъдимият и съпругата му като добри хора. Ф. винаги му е
помагал, никога не го е обиждал. Свидетеля не е чувал подсъдимият да взема
чужди продукти и да ги представя за свои. Г. няма впечатления Ф. и съпругата му
да не са се разбирали като семейство, Ф. да е тъпкал и обиждал съпругата си, да
я е тормозил. Знае, че Ф.Ф. и Елина Филопова са се развели, но не знае
причината за това. Заплащането на дълга към Топлофикация със стотинки свидетеля
тълкува като демонстрация и протестно поведенеие от страна на подсъдимият.
Знае, че подсъдимият е искал да емигрира, за да живее по-добър живот в чужбина.
Не счита, че Ф. му е приятел за да извлича полза. Счита, че подсъдимият има
висок морал, защото не го е излъгал през 20 годишното им приятелство за нищо. Г.
сочи, че подсъдимият има много приятели, но не се сприятелява с хората за да
има полза от тях.
Сведетеля Иван И. е син на
подсъдимият. Сочи, че познава частният тъжител от дете. Знае, че с баща му са
били съдружници. Знае, че профил „Itso Mscr”
във платформа „Фейсбук” е на частният тъжител, тъй като са общували в
социалната мрежа. Знае, че многобройните изписани от Г. публикации и коментари
по адрес на родителите му са ги огорчили, тъй като са съдържали обиди и
неотговарящи на истината твърдения. Профилът в момента не бил активен, както и
цялото съдържание изписано от този профил. В публикациите бил поставен обиден
прякор на Ф. – „Фифи жълтите стотинки”. Ф. имал приятели и не било вярно, че ги
използва и че създава приятелства с цел извличане на облаги. Не било вярно
твърдението, че за Ф. хората, които го заобикалят са никои. Не бил разградски
тарикат както се твърдяло в коментарите. Не отговаряло на истината и
твърдението, че Ф. живее на гърба на другите, по схеми и с цел правене на пари
на гърба на други хора. Подсъдимият имал морал и ценности. Бил всеотдаен човек,
на когото свидетеля винаги бил разчитал. Помагал е на много хора без да иска
нищо в замяна. Имало е идея Ф. да отиде да поработи в чужбина на бригада,
поради финансови затруднения на семейството. Свидетеля знае, че баща му от
малък се е научил да се справя сам, тъй като бащината грижа по отношение на
него не е била адекватна. Ф. е държал игрална зала, но И. не е чувал баща му да
е молил хора да лъжесвидетелстват в негова полза. Не е плагиатствал, не е
копирал и продавал на пазара чужд труд. Ползвал е неща, които са били изготвяни
съвместно с Г. докато са били съдружници. Заплащането на дълга към Топлофикация
със стотинки е бил начин Ф. да изрази несъгласието си с начина на формиране на
сметките на дружеството, което подсъдимият считал за неправилен. Свидетеля не е
бил близък с дядо си по бащина линия, не знае подробности за личният му и
социалният му живот. Филопов и съпругата му са се развели, но впоследствие
отново са се оженили твърди свидетеля. Свидетеля няма спомен дали след
образуване на НЧХДелото в социалните мрежи има публикации с обиди спрямо подсъдимият и семейството му в
социалните мрежи. Елина Филопова не позволявала на съпруга и да я тъпче,
унижава и прави на парцал, както се твърдяло в коментарите.
Свидетелката Валентина
Иванова е дъщеря на подсъдимият. Сочи, че познава частният тъжител от много
години, тъй като е бил съдружник с баща и. Знае, че във Фейсбук профил „Itso Mscr” е на Х.Г., тъй като е
общувала с този профил. Във въпросният профил от Г. са били публикувани снимки
на места, посещавани от него, за които посещения той е разказвал пред
свидетелката в реалността. Коментарите от въпросният профил прочетени от
свидетелката са били обидни относно личността на подсъдимият. Имало твърдения,
че е мошеник, плагиат, че няма приятели, че баща му имал публичен дом, че тъпче
и унижава съпругата си, че е измамник и мошенник, че се сприятелява с хората
заради извличане на ползи. Свидетелката сочи, че тези твърдения не отговарят на
истината. Понастоящем фейсбук профил „Itso Mscr” не бил активен. Дали публикациите били
направени след образуване на НЧХДелото можело да се провелри по датата на
постовете. На други места в интеренет свидетелката не се сеща да е чела обиди
по адрес на родителите си. Не е чувала дядо и по бащина линия да е бил
съдържател на публичен дом и това съответно да е оказало влияние над морала на
баща и. Родителите и били в нормални отношения. Развели са се, после са се
събрали отново. Според свидетелката израз в който се казва „ще плаща, ще праща и ще си плати” бил заплаха.
Съдът кредитира
показанията на тримата разпитани в производството свидетели, тъй като същите са
логични, последователни, взаимно се допълват и очартават в пълнота фактическата
обстановка по делото, изясняват профила на личността на подсъдимият.
Свидетелите И. и Иванова са двама от най-близките хора на Ф.Ф. и в този смисъл
познават го добре, имат преки наблюдения как са му се отразили изнесените в
социалните мрежи данни по отношение на личността му, както и като цяло
развилите се конфликтни отношения с частният тъжител. Свидетелят Г. пък е
приятел на Ф. повече от 20 години. Познава го добре и аргументирано в
проведеният разпит обяснява, защо изнесените в социалните мрежи твърдения по
отношение на Ф. не отговарят на истината, обидни са за неговата личност и са
били дълго време извор на огорчение за него. И тримата свидетели са
категорични, че обидите и клеветите са писани от профил, зад който реално стои
частният тъжител, тъй като в коментарите са били изнасяни данни и информация,
която е ставала достояние на Г. като съдружник на подсъдимият.
С оглед изложеното от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи : С осъществените
действия – депозиране на отговор на искова молба по гр.дело № 614/ 2020г. по описа на Районен съд
– Разград, подсъдимият Ф.И.Ф. не е осъществил от обективна и субективна страна
съставът на престъпление по чл.147, ал.1 от НК, а именно да е разгласил позорно
обстоятелство за другиго – за Х.Г.
*** и му приписал престъпление чрез изразите : „След завеждане на НЧХД № 590/
2017г. по описа на Районен съд – Разград Х.Г. направи редица последващи
публикации във „Фейсбук“ по наш адрес, съдържащи обидни и клеветнически
твърдения и заплахи, за които не сме предприемали нови съдебни процедури с
надеждата, че същият ще престане с агресивното си поведение към нас и че след
влизане на присъдата на съда, той ще съобразява поведението с действащото
законодателство“ поради което и на осн. чл.304 от НПК го оправда по
въздигнатото и поддържано частно обвинение.
Повдигнатото
с тъжбата обвинение спрямо подсъдимият Ф. е за престъпление по чл.147 ал.1 от НК, което включва в изпълнителното си деянние две форми – разгласяване на позорно обстоятелство или приписване на
престъпление на другиму.
В съдебната практика се
приема, че "позорно обстоятелство" са онези конкретни факти и
обстоятелства, чието разгласяване е опасно за доброто име на човека, като те
могат да се отнасят за миналото и настоящото поведение, до служебни и
обществени прояви или такива от личния живот, както и отрицателни качества на
личността, които я характеризират негативно. Когато на лицето се приписва
престъпление, се изисква то да е за общественоопасно деяние, достатъчно
конкретно по време, място, начин и обща характеристика на извършване, дори и
без да е напълно конкретизирано, например относно целта на дееца. Следва да се
изключат общи съждения, мнения, умозаключения, предположения, общи епитети, без
те да се поставят в отношение с конкретни факти и деяния на дадено лице, което
да се счете засегнато с тях. Или, с клевета се засяга достойнството и честта на
физическо лице по начин, че да се унизява името му, завоювано в обществото чрез
труд, поведение, обществени и професионални изяви и се влияе отрицателно на
обществената оценка за него, която то получава в средата, в която работи и
живее. Като неотменно право на личността, достойнството и честта на лицето са
гарантирани от Конституцията и защитени, чрез криминализиране на проявите,
които неправомерно ги засягат, като наказуемостта за дееца не е обвързана с
някакви вредни последици за пострадалия, които съставляват необорима презумпция
и не подлежат на доказване. В конкретният случай престъплението клевета се
претедира че е обективирано чрез писмен отговор от подсъдимия до Районен съд -
Разград по образуваното гр.д.№ 615/2020г. по описа на същия съд, с който се
заявява становище по изложени в исковата молба дала начало на гражданското
производство за обезщетение доводи и аргументи. За съставомерността на
клеветата, обективирана в писмен
документ, е необходимо целта на създаването на този документ да е именно да
бъде наклеветен адресата му. В случая инкриминираният писмен документ е насочен
към съда, като чрез него подсъдимият е искал да защити своите права. Твърдяното
невярно позорно обстоятелство и приписване на престъпление не е било адресирано
до тъжителя, а чрез инкриминирания писмен акт са се преследвали други цели –
отхвърляне на исковата претенция на Г. за заплащане на парична сума като
обезщетение. Това право на Ф. произтича от правото на страните в процеса да
навеждат различни факти, които да обосноват или отхвърлят наличието
на предпоставки за присъждане от съда на обезщетение в полза на частния
тъжител заради неправомерни действия на подсъдимият – ответник в гражданския
процес. Ако се отрече възможността на лицата в рамките на граждански процес да
навеждат относими към предмета на делото твърдения, то това би накърнило
техните процесуални права за защита. Тези фактически твърдения на подсъдимия са били от значение
за решаване на правния спор, свързан с обезщетението за обезвреда. Настоящата
инстанция счита, че подсъдимият е изложил фактите в писменият отговор, за които
се твърди, че са клеветнически с цел именно да защити своите права и законни
интереси, а не за да обвинява Г. в престъпление или да го позори.
В конкретният случай
липсва каквато и да било конкретизация на твърдяното приписано от Ф. престъпление – като време, място, начин на
извършване. Използвани са общи изрази и думи.
Липсва конкретизация и на
твърдяните клеветнически „позорни обстоятелства” – в писменият отговор не е
посочено пред кого, къде, как са разпространени тази обстоятелства – посочено е
неопределено „Фейсбук”, но в тази платформа публикациите се правят на конкретни
страници, от определени профили, могат да са отделни постове, или пък могат да
са коментари. В писменият отговор няма яснота къде точно и по какъв начин са
били формулирани „позорните обстоятелства”, както и какво е тяхното конкретно
съдържание, което налага извод за несъставомерност на този елемент от
фактическият състав на чл.147, ал.1 от НК.
Не в рамките на горните понятия остават хипотезите,
когато се изразява мнение, което е резултат от субективна комплексна преценка,
както и становища, от които произтичат определени правни последици. В написания по-горе смисъл е Решение номер 7 от 1996г. на КС на РБ, според което,
в посочените случаи деецът упражнява права, гарантирани му от законите и
Конституцията на Република България (тези на мнение, на свободно изразяване на
мислите, на правото на сигнализиране на компетентните органи при
закононарушение, както и на търсене на защита при нарушаване на права и
интереси посредством наличните за тази цел правни инструменти – в случая
депозиране на писмен отговор по гражданско дело). Обратното би довело до
практическа невъзможност за защита и за лишаване от способи за защита
(най-масово разпространения от които е именно писмената жалжа/молба и други до
компетентните институции).
Липсва субективната страна
на деянието, тъй като целта на депозираният писмен отговор е била защита на
правата на подсъдимият, а не нанасяне на вреда на насрещната страна – тъжителя Г..
От гражданският съд с писменият отговор не е поискана намеса и дирене на
отговорност от Х.Г. за разпространяваните неверни твърдения и обиди.
Поведението е описано просто като факт от обективната действителност, третиран
от подсъдимият Ф. като неприемлив с оглед неговите субективни възприятия за
морал, благоприличие, вежливост, толерантност и уважение спрямо останалите
членове на обществото.
За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че данните в производството са, че НЧХД № 590/ 2017г. по описа на РС
– Разград е образувано през месец юли 2017г. – на 18.07.2017г., а твърдените от
подсъдимият в депозираният в настоящото производство писмен отговор неверни
твърдения от страна на частния тъжител през профил „Itso
Mscr”, който е
принадлежал на Г. под пубикацията в група „Кауза Разград” във платформата
Фейсбук, касаеща заплащането на дълга на Ф. към Топлофикация, в който са
отразени редица неотговарящи на истината обстоятелства и които очевидно е имал
впредвид Ф. и при депозиране на писменият отговор по гражданското дело, са
направени на 31.08.2017г. т.е. установява се, че действително написаното в
писменият отговор по гражданското дело отговаря на истината и не може да се
тълкува като „клеветническо твърдение” или „приписване на престъпление”, тъй като
коментарите на профил „Itso Mscr” установен, че принадлежи
на частния тъжител Г. чрез свидетелските показания в производството,
изобилстват от обидни твърдения и неприемливи от морална гладна точка
квалификации по отношение на личността на Ф., съпругата му, баща му. В
коментари от въпросният профил се четат твърдения като : „Ф. няма приятели.”,
„Приятелите на Ф. са само и единствено хора, от които той може да „изкяри”
нещо, без значение от времевия период на „приятелството”. В момента, в който
вече не сте полезни с нищо – Вие отново
сте едно голямо нищо.”, „За Ф. всички хора на тази планета са едно голямо нищо
и той е по-умен от тях.”, „Колкото и да се бие в гърдите, че дава и помага на
„приятелите” си Ф. винаги ще си остане един дребен, разградски тарикат, който
единствената му цел в живота е да живее на гърба на другите.”, „Ф. живее за
схемата.”, „Ф. няма морал, няма ценности, няма и угризания за нищо, което е
направил или прави.”, „Поколението разградчани, израстнали по негово време
знаят, че Ф.Ф. е син на Иван и., още познат като „Иван Шумната”. За тези от
вас, които не са наясно – Иван Шумната се е занимавал с проституция и е държал
публичен дом в града. Сами разбирате, че живота на „Шумната” е бил зашеметяващ
откъм пари и забавления. Тъй като са разведени с майката му (по
обясними причини) Ф. е израстнал покрай баща си. Ще ви спестя какво е
правил в юнушестките си години Ф., защото няма смисъл да обяснявам логичното,
но това е, което му е останало и до днес, вече като изграден характер.”, „С
жена му са фиктивно разведени, заради последната му „схема” за бягство в САЩ, с
цел сключване на фиктивен брак там и придобиване на американско гражданство.”,
„Като изключим фиктивният развод, Ф. има прекрасен спътник в живота си”, в
очите на жена си. Тя няма нищо общо с него като характер, което му позволява да
я тъпче, унижава и прави на парцал, колкото му душа иска.”, „В момента Филопов
най-открито плагиатства (копира 1 към 1) и
продава йна йпазара чужд труд.”, „Просто трябва да продължи в същият дух, както
до момента и най-вероятно следващата новина, която ще четет в Екип 7 ще бъде
„Фифи жълтата стотинки влезе в кошарата за известно време””, „Ф.Ф. не е плащал
с години и сега е време да плати. Ако ще и с туби от половин стотинки да плаща
– ще плаща! Ще плаща защото от време йна време това им се случва на
„по-великите” от останалите”.
При изготвяне на мотивите,
съдът констатира, че е допуснал грешка при изписване правната квалификация на
деянието, тъй като се касае до твърдени клевети и приписано престъпление в
писмен документ т.е. клеветата е разпространена по „друг начин” по смисъла на
чл.148, ал.2 в.в. ал.1, т.2, предл. 2 от НК, но до толкова до колкото е
произнесена оправдателна присъда (санираща процесуалните
нарушения), правото на защита на подсъдимото лице е охранено
в пълна степен.
С оглед
изхода на делото и признаване на подсъдимият за невиновен в тежест на частният
тъжител бяха поставени реализираните от подсъдимият разноски в
производството сумата 360.00 /триста и
шестдесет лева/ представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви съдът постанови своята
присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :