Решение по дело №40/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано по жалба на Ц. Н. Н. от гр. Стара Загора, подадена чрез пълномощник – адв. А. А. от Адвокатска колегия Стара Загора, против Заповед № 349з-71 от 04.01.2024 г., издадена от Директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) Стара Загора, в частта й по т. 2, с която жалбоподателят е временно отстранен от длъжност старши полицай в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към Второ Районно управление (РУ) при ОД на МВР Стара Загора, поради образувано срещу него дисциплинарно производство. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на заповедта в оспорената й част, като необоснована и издадена в противоречие с материалноправните разпоредби. Оспорва се наличието на предпоставки за образуване на дисциплинарно производство против жалбоподателя и се твърди липсата на конкретни мотиви за връзка между служебното му положение и опасността от затрудняване разкриването на обективната истина по образуваното дисциплинарно производство, като се поддържа, че такава опасност не е налице. По изложените съображения е направено искане за отмяна на заповедта в оспорената й част, като се претендират направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата – Директор на ОД на МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт М. А., оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят относно това, че жалбоподателят Ц. Н. Н. заема длъжност „старши полицай“ в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към Второ РУ при ОД на МВР Стара Загора

Със Заповед № 349з-5766 от 31.12.2023 г. на Директора на ОД на МВР Стара Загора, във връзка с изготвена докладна записка за произшествие със служители на МВР № 8245р-25285 от 30.12.2023 г., съдържаща данни за извършено дисциплинарно нарушение от държавен служител в ОД на МВР Стара Загора, е разпоредено на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, чл. 10 и чл. 30, ал. 1 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. да се извърши проверка за изясняване на постъпилите данни за нарушаване на етичните правила за поведение от държавните служители в МВР от служител на ОД на МВР Стара Загора, участвал на 30.12.2023г. при отработването на сигнал, подаден от Д. С. Д.. Определен е и поименният състав на комисията, както и срок за докладване на резултата от проверката – 31.01.2024 г.

С Докладна записка УРИ: 349р-534 от 04.01.2024 г., изготвена от председателя на определената със Заповед № 349з-5766 от 31.12.2023 г. комисия, е предложно на Директора на ОД на МВР Стара Загора да бъдат образувани дисциплинарни производства срещу мл. инсп. Ж. Г. С. – ст. полицай в група ППД на сектор ОП към Първо РУ Стара Загора, и мл. инсп. Ц. Н. Н. – ст. полицай в група ППД на сектор ОП към Второ РУ Стара Загора, за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Описани са установените в хода на извършената предварителна проверка данни и доказателствените източници (сведения от И. Б. А. – таксиметров шофьор, и Н. И. – полицай в група ППД на сектор ОП към Второ РУ Стара Загора) за уронване престижа на службата от мл. инсп. Ж. С. и мл. инсп. Ц. Н.. Предложено е също така двамата полицейски служители да бъдат отстранени от длъжност на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, тъй като заеманите от тях длъжности и полицейските правомощия, които притежават, им предоставяли възможност да оказват влияние върху граждани при събирането на доказателства по вмененото им дисциплинарно нарушение. Освен това служебното положение на С. и Н. позволявало да окажат натиск и въздействие върху свои колеги за промяна на дадените сведения.

Въз основа на тази докладна записка е издадена оспорената по делото Заповед № 349з-71 от 04.01.2024 г. на Директора на ОД на МВР Стара Загора, с която на основание чл. 207, ал. 1, т. 2, ал. 12, чл. 214, ал. 1, т. 1 и чл. 215, ал. 1 от ЗМВР и чл. 44, ал. 1 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика е образувано дисциплинарно производство срещу мл. инсп. Ц. Н. Н. – старши полицай в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ Стара Загора при ОД на МВР Стара Загора – т. 1 от заповедта. Административният орган е приел наличие на предварителни данни, че с поведението си мл. инсп. Н. не е спазил етичните норми за поведение в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а именно: т. 15 – „Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме“; т. 19 – „Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява“; т. 20 – „Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си“; т. 89 – „Държавният служител не подлага задържаните лица на изтезание, физическо или психическо насилие, нечовешко или унизително отношение“. Направен е извод, че тези данни, установени от сведение с рег. № 349000-271 от 04.01.2024 г., снето от И. Б. А. от гр. Стара Загора, сочат на действия на служителя от естество да уронят престижа на службата и представляват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

С т. 2 от диспозитива на Заповед № 349з-71 04.01.2024 г. мл. инсп. Ц. Н. Н. е отстранен временно от длъжност и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие. Относими към този диспозитив са мотивите в заповедта, че заеманата от служителя длъжност му предоставя възможност да оказва влияние върху граждани при събирането на доказателства по вмененото му дисциплинарно нарушение. В тази връзка се сочи, че повечето лица, от които следва да се съберат сведения за пълно и обективно установяване на действителната фактическа обстановка, живеят в гр. Стара Загора, на чиято територия Н. изпълнява своите служебни задължения и с оглед на полицейските си правомощия има непосредствен достъп до тях. Служебното положение на Ц. Н. му позволявало да оказва натиск и въздействие, както върху граждани, така и върху негови колеги, за промяна на даваните сведения и по този начин да повлияе върху хода на дисциплинарното производство и да попречи за разкриване на обективната истина.

Със заповедта е определен и дисциплинарно разследващ орган с дадени указания относно провеждането на дисциплинарната производство (т. 3 – 7).

Посочено е, че заповедта влиза в сила от деня на издаването й, а в частта й относно т. 2 може да бъде обжалвана в 14-дневен срок пред съответния административен съд по реда на АПК.

Заповед № 349з-71 от 04.01.2024 г. е връчена на жалбоподателя на 04.01.2024 г., видно от направеното върху нея отбелязване.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, направи следните правни изводи:

Оспорването на Заповед № 349з-71 от 04.01.2024 г. на Директора на ОД на МВР Стара Загора в частта й за временно отстраняване от длъжност на мл. инсп. Ц. Н. Н., като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на акта в обжалваната му част, в законово установения 14-дневен срок – чл. 149, ал. 1 от АПК, и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Заповедта в обжалваната част – относно временното отстраняване от длъжност на оспорващия, е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – Директора на ОД на МВР Стара Загора, който съгласно чл. 207, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗМВР се явява и органът, образувал дисциплинарното производство.

При издаване на заповедта са спазени общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл. 59 от АПК – посочен е издателят на акта, неговият адресат, фактическите и правни основания за издаването й, разпоредителната част, както и е указан редът за нейното обжалване. В този смисъл не е налице порок по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, който да прави процесната заповед незаконосъобразна.

Не се констатират и допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

При изследване на материалната законосъобразност на Заповед № 349з-71 от 04.01.2024 г. в обжалваната й част съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина, като в този случай отстраняването се извършва от органа, образувал дисциплинарното производство. Следователно, за да се приложи хипотезата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва кумулативно да са изпълнени двете предпоставки – образувано дисциплинарно производство срещу държавния служител за тежко нарушение на служебната дисциплина и служебното му положение да би затруднило разкриването на обективната истина. Целта на предвидената от законодателя възможност за временно отстраняване от длъжност е да се предотврати обусловената от заеманото служебно положение възможност за въздействие върху правилното протичане и приключване на дисциплинарното производство и разкриването на обективната истина.

Безспорно по делото е, че е налице първата предпоставка – с т. 1 на процесната Заповед № 349з-71 от 04.01.2024 г., издадена от Директора на ОД на МВР Стара Загора, срещу мл. инсп. Ц. Н. е образувано дисциплинарно производство за тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което се предвижда дисциплинарно наказание „уволнение“.

Административният орган е мотивирал наличието на втората предпоставка от хипотезата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – служебното положение на дисциплинарно-разследваното лице би затруднило разкриването на обективната истина, с обстоятелството, че заеманата от жалбоподателя длъжност му предоставя възможност да оказва влияние върху служители и граждани при събиране на доказателства по вмененото му дисциплинарно нарушение и да оказва натиск за промяна на даваните сведения, като по този начин може да влияе върху хода на дисциплинарното производство и да попречи за разкриване на обективната истина.

Не се споделят доводите на жалбоподателя, че изложената обосновка е формална и обща, като липсва обвързване на заеманата от Н. длъжност с твърдяната от органа възможност за въздействие при събиране на доказателства в дисциплинарното производство. В заповедта ясно се сочи необходимостта от събиране на сведения от свидетели – граждани и служители, чиито показания са от значение за пълното и обективно установяване на фактическата обстановка и по отношение на които лица Н. по силата на своето служебно положение би могъл да въздейства. Липсата в обстоятелствената част на заповедта на конкретни данни за тези лица не представлява липса на мотиви, нито може да бъде квалифицирано като бланкетно и общо твърдението на административния орган. От съдържащите се в административната преписка документи, в т. ч. сведение УРИ: 343р-528 от 04.01.2024 г. от мл. инсп. Н. Б. И., категорично се установява, че има граждани (лекаря от екипа на ЦСМП) и полицейски служители (мл. инсп. И. С., мл. инсп. А. Ч. и др.), присъствали на произшествието, които не са давали сведения при извършваната предварителна проверка, и които следва да бъдат изслушаниq за да се изяснят всички релевантни факти в хода на административното производство. С оглед на това в случая административният орган правилно е преценил, че заеманата от Н. длъжност – старши полицай в група „Патрулно-постова дейност“, му дава възможност за непосредствен достъп до лицата, които следва да дадат сведения по образуваното дисциплинарно производство, и за да се предотврати каквато и да е възможност за оказване на натиск и въздействие върху тези лица, се следва временното отстраняване от длъжност на жалбоподателя. Несъмнено съобразно заеманата от Ц. Н. длъжност същият няма правомощия да организира, контролира и разпорежда дейности и задачи на други полицейски служители. Независимо от липсата на такава йерархична връзка обаче жалбоподателят би могъл да окаже влияние върху свои колеги – по силата на създадени колегиални взаимоотношения, по начин, че да попречи на разкриване на обективната истина в рамките на провежданото дисциплинарно производство.

Ето защо съдът приема, че Заповед № 349р-71 от 04.01.2024 г. в частта й, предмет на оспорване, като основана на съображения, относими към хипотезата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е постановена при правилно приложение на материалния закон.

Непосочването на срока, през който служителят е временно отстранен от длъжност, не може да се квалифицира като съществено нарушение, достатъчно да обуслови незаконосъобразност на заповедта в обжалваната й част. В закона изрично е указан максималния срок на действие на тази превантивна мярка и при липсата на изрично определен в заповедта по-кратък срок следва да се приеме, че волята на административния орган е да се отстрани служителя от длъжност за нормативно установения максимален период от 2 месеца.

Относно наведените в жалбата оплаквания, че в оспорената заповед липсва яснота кое точно поведение на Н. е станало повод за образуване на дисциплинарно производство срещу него и съответно да бъде разпоредено временното му отстраняване от длъжност, е необходимо да се каже, че към момента на налагането на мярката по чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР, който в случая съвпада с образуването на дисциплинарното производство срещу жалбоподателя, е невъзможно да са еднозначно установени извършените от служителя дисциплинарни нарушения. В съдържанието на заповедта са описани доказателствените източници, съдържащи „предварителни данни“ за извършени от Ц. Н. нарушения на етичните норми за поведение, регламентирани в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, послужили като основание да се образува дисциплинарно производство. Именно в хода на това производство предстои извършването на необходимите процедурни действия и събирането на относимите към решаването на въпроса за дисциплинарната отговорност доказателства.

Отстраняването от длъжност на проверявания служител е превантивна мярка срещу въздействие в хода на дисциплинарното разследване и гарантира, че обективната истина по случая ще бъде установена. В този смисъл оспореният акт е издаден и в съответствие с целта на закона – да се осигурят условия за провеждане на дисциплинарно производство при спазване на принципа за истинност (чл. 7 от АПК), издирване и доказване с допустимите от закона средства на действителните факти по случая. Действително мярката „временно отстраняване от длъжност“ засяга правата и законните интереси на лицето, спрямо което се прилага, но законодателят е установил съответен режим на компенсиране на накърнените права и интереси в случаите, когато като краен резултат не се стигне до налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Съгласно на чл. 214, ал. 6 от ЗМВР, когато дисциплинарното производство по ал. 1, т. 1 и ал. 2 бъде прекратено или когато на служителя не бъде наложено наказание „уволнение“, той се възстановява на заеманата длъжност и му се изплаща възнаграждението за времето на отстраняване.

По изложените съображения съдът приема жалбата за неоснователна. Заповед № 349з-71 от 04.01.2024 г. на Директора на ОД на МВР Стара Загора в частта й, с която е отстранен временно от длъжност мл. инсп. Ц. Н. Н., като издадена от компетентен орган, при спазване изискванията за форма и съдържание, при съобразяване с административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона, е законосъобразна.

Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд на основание чл. 172, ал. 2, предложение четвърто от АПК

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц. Н. Н. от гр. Стара Загора против Заповед № 349з-71 от 04.01.2024 г., издадена от Директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Стара Загора, в частта й по т. 2, с която Ц. Н. Н. е временно отстранен от длъжност, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.