№ 23563
гр. София, 30.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа доклад.ото от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело
№ 20251110109240 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Делото е образу.о е по искова молба, подадена И. И. А., с която срещу Е. Д. Г.,
кмета на община Самоков и Министерството на регионалното развитие е предявен иск
за установя.е несъществу.ето на развода на И. А. А., починал на 20.10.2022 г., а по
същество се иска установя.е наличието на брачно правоотношение межди И. А. А. и
канадската гражданка М. О. К..
В исковата молба ищецът твърди, че е племенник на И. А. А., който приживе е
бил в брак с канадската гражданка М. О. К., като от брака им имат родени две деца –
Антон и Кристофър. След като се прибрал в България през 2008 г., И. А. декларирал
пред българските власти, че е разведен, но не представил никакви документи за развод
и макар все още да се намирал в брак с М. К.. Поддържа, че през 2022 г. И. А. е
сключил брак с първата ответница, като дни след това е оставил в нейна полза
завещания, след което починал. Счита, че вторият брак е незаконен, тъй като не е бил
прекратен сключеният от него първи брак, с оглед което и чичо му И. А. е починал в
положение на двубрачие. Сочи, че за него е налице правен интерес от предявя.ето на
иска, тъй като поради родствената си връзка с И. А., който бил негов чичо, ще получи
по-голям дял от общите сънаследствени имоти, а незаконният брак между чичо му и
първата ответница (Е. Г.) подлежал на унищожа.е. В обобщение на изложените
подробни доводи в молбата е заявено искане да се признае несъществу.ето на развода
на И. А. А. с М. О. К..
Съдът, като е констатирал, че исковата молба е нередовна, с разпореждане №
47754/20.03.2025 г. е дал на ищца подробни указания за нейното уточня.е, в т.ч. и за
излагане на твърдения във връзка с процесуалната легитимация на страните, както и
правният интерес на ищеца от предявя.ето на иск за несъществу.е на развода на
неговия чичо с първата му съпруга канадска гражданка.
По повод разпореждането на съда ищецът е подал молба, вх. №
138383/17.04.2025 г., с която е потвърдил, че искът му касае именно установя.ето на
факта, че липсва развод, постановен с надлежен съдебен акт, който да е породил
правно действие на т.торията на РБ относно прекратя.ето на брака на неговия чичо с
първата му съпруга. Пояснил е, че самият той (ищецът) е син на И. А. А. (починал
през 1974 г.), който е бил брат на И. А. А., последните двама с общ наследодател – А.
И. А.. В тази насока е изложил доводи, че втората съпруга на неговия чичо не е
1
наследник на последния по закон, тъй като не била законна съпруга – тя нямала право
да заеме положението на законна съпруга и да участва в производствата по делба на
сънаследствени недвижими имоти. Ако и двете съпруги участвали в делбата, това
щяло да намали дяловете на останалите наследници, вкл. и този на ищеца. Счита, че
нормата на чл. 47 СК е противоконституционна, тъй като не му дава право да предяви
иск за унищожа.е на брака. Уточнява, че искът е предявен и срещу кмета на община
Самоков, тъй като служба ГРАО към общината била пряко отговорна за записа в
регистрите на населението, че И. А. е бил разведен, без да е било представено,
съответно надлежно индивидуализирано съдебно решение за развод. От друга страна,
МРРБ е възприело невярната информация (че И. А. е разведен), отразило я е в НБД и я
е разпространило, с оглед което и министерството също следва да е страна по иска.
Заявява искане за правна помощ във връзка с дадените указания за заверя.е на
представените към исковата молба документи по реда на чл. 183 ГПК.
Съдът, в настоящия си състав, намира, че предявеният иск е недопустим на
осно.ие чл. 130 ГПК, с оглед което исковата молба следва да бъде върната, а
производството по делото – прекратено. Съображенията за това са следните:
В конкретния случай ищецът иска да установи в настоящото производство
факта, че неговият чичо (брат на баща му) е заявил пред българските власти и това е
било отразено в регистрите на населението, че е бил разведен, без надлежно да е било
постановено съдебно решение за развод, което да поражда действие на т.торията на РБ.
Макар твърденията в исковата молба да са хаотично изложени, същите са ясни и не се
нуждаят от допълнително уточня.е. По същество с предявения иск ищецът цели да
установи, че неговият чичо се е намирал в положение на двубрачие към момента на
смъртта си, доколкото не е бил прекратен по отношение на българския правопорядък
сключеният от последния с канадската гражданка М. К. граждански брак, от който
последните имат две родени деца. Дори да се приеме, че съдът е сезиран с иск за
установя.е съществу.ето на брачно правоотношение между И. А. и М. К., което не е
било прекратено към момента на смъртта на И. А., ищецът не би могъл да установи
наличието на правен интерес от водене на такъв иск, доколкото решение, с което такъв
иск би бил уважен, не би рефлектирало в неговата правна сфера.
От една страна, ищецът сам твърди, че от брака на И. А. и М. К., са родени две
лица, които съгласно българския ЗН и независимо от прекратя.ето на брака между
съпрузите, са наследници на И. А. от първи ред. Последните изключват възможността
ищецът да е наследник по закон на своя чичо И. А., какъвто той би бил само в случай
че И. А. няма наследници от по-предни редове (виж чл. 9 ЗН).
От друга страна, ищецът сам твърди, че е наследник на своя баща И. А. А., т.е.
той получава наследство от общите наследодатели по силата на правото на замест.е,
съответно е наследил дела, който неговият баща (брат на И. А.) би наследил.
Проявлението на ефекта на наследя.ето и размерът на наследствения дял от
наследството, оставено от А. И. А., не е обусловено от наличието или липсата на
брачни правоотношения на другия син на А. А. (чичото на ищеца И. А.).
Въпросът за легитимацията на страните в производството за делба следва да се
разреши в това производство и делбеният съд е този, който дължи съдействие на
ищеца да насочи иска за делба по отношение на всички съделители. Този въпрос не би
могъл да бъде разрешен в отделно производство като настоящото, именно защото
ищецът не установява легитимен интерес от постановя.е на решение, с което този иск
да бъде уважен и това да е в негов интерес. Дори да се приеме със сила на пресъдено
нещо, че бракът на И. А. с М. К. не е бил надлежно прекратен, дори и успешно да се
проведе иск за унищожа.е на втория по време сключен брак, при наличието на
твърдения за наследници от първи ред (низходящи) на И. А., ищецът И. А. не би бил
2
наследник по закон на своя чичо и не би получил по-големи дялове от общите
наследствени имоти, противно на изложените в исковата молба твърдения.
Що се отнася до доводите за относителна недействителност на завещанието,
оставено в полза на Е. Г. (втората съпруга на И. А.), то не може да се приеме, че
настоящото производство има значение за иск по чл. 76 ЗН.
Позова.ето от страна на ищеца на практиката на СЕС е неотносимо към
предмета на производството и също не може да наведе на извод за допустимост на
претенцията. Посоченото в исковата молба решение на СЕС в никакъв случай не води
до извод, че посредством същото се създава легитимация за трето лице да предявява
иск за унищожа.е на брака, а същото касае приложението на Регламент 2201/2003
относно призна.е и изпълнение на съдебни решения по брачни дела, още повече в
случая ищецът изрично е заявил, че не предявява иск по чл. 47 СК.
Наличието на правен интерес от търсената защита е абсолютна процесуална
предпоставка за правото на иск. Всяка страна, търсеща защита от съда, следва да
обоснове конкретен интерес от провеждането на съдебно производство, респ. да е
налице възможност постановеното съдебно решение да се отрази положително в
правната сфера на търсещия защита. В случая ищецът не обосновава наличието на
такъв правен интерес, с оглед което и предявените от него искове са изцяло
недопустими, а производството по тях подлежи на прекратя.е.
Искането за правна помощ по недопустим иск е неоснователно и следва да се
остави без уважение. Съгласно чл. 24 ЗПП правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се
предоставя: 1. когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка
на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ; 2. когато
претенцията е очевидно неоснователна, необосно.а или недопустима. За да достигне
до извод, че са налице предпоставките по чл. 24, т. 1 и т. 2 ЗПП съдът отчита, че
фактическите твърдения, съставляващи осно.ие на предявените срещу ответниците
искове, са ясни. Същите не се нуждаят от уточня.е. Касае се не за нередовност на
исковата молба, която може да бъде отстранена, а за недопустимост на искането,
отправено до съда, която не може да бъде преодоляна. Налице е и предпоставката по т.
1, доколкото предоставянето на правна помощ в случая не е оправдано от гледна точка
ползата, която би донесла на ищеца. В тази връзка съдът отчита, че поисканата от
ищеца правна помощ е с оглед дадените указания по реда на чл. 183 ГПК, а това
указание не е свързано с редовността и допустимостта на предявените искове. В този
смисъл е и трайната практика на ВКС по приложението на чл. 24 ЗПП (напр.
Определение № 60299 от 19.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3727/2021 г., IV г. о., ГК,
Определение № 495 от 22.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4424/2013 г., IV г. о., ГК,
Определение № 226 от 11.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1595/2017 г., IV г. о., ГК и др.).
Производството като недопустимо на осно.ие чл. 130 ГПК следва да бъде
прекратено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба, вх. № 54745/14.02.2025 г., уточнена с молба, вх. №
128918/10.04.2025 г., подадена от И. И. А., с която срещу Е. Д. Г., кмета на община
Самоков и Министерството на регионалното развитие и благоустройството са
предявени искове за установя.е несъществу.ето на развода на И. А. А., починал на
20.10.2022 г., и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 9240/2025 г. по описа на
СРС, I Гражданско отделение, 41 с-в.
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за предоставяне на правна помощ под
формата на процесуално представителство, заявено с молба, вх. № 128918/10.04.2025
г., подадена от подадена И. И. А..
Определението подлежи на обжал.е пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връч.е на препис на ищеца по ел. път на заявения по делото ел.адрес, с частна
жалба, по която дължима е държавна такса в размер на сумата от 15 лева, вносима по
сметка на въззивния съд: BG05 BNBG 9661 3100 1734 01.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4