№ 110
гр. Стара Загора, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Женя Иванова
при участието на секретаря Невена Иванова
като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело №
20235530104436 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът се познавал с ответната страна –
Е. Ц. Д. от около две години.
Сочи, че в края на лятото на 2022 година му споделила, че изпитвала
финансови затруднения, че заплатата на сервитьор не й достигала, за да
направи някои по – големи покупки за домакинството си. Попитала го дали
може да й даде в заем сумата от 1 600 лева, който заем тя да започнела да му
изплаща на части от м. януари 2023 г..
След като преценил какво било състоянието на собствените му финанси
и плащанията, които имал във връзка с ремонт в жилището си и планиран
последващ такъв за есента на предстоящата година, решил че може да й
направи тази услуга и да й предоставил в заем сумата от 1 600 лева.
Уговорили се, че ще му връща по 200 лева всеки месец, считано от 15 януари
2023 – та година и най – късно до края на м. август 2023 г., тя да му се
издължала, защото възнамерявал да прави ремонт на кухнята в апартамента,
където живеел.
На 07.10.2022 г. ищецът предоставил лично сумата от 1 600 лева на
ответницата по делото, на работното й място, като за параметрите на тяхната
1
устна договорка, тя съставила писмен документ – декларация, подписан и от
двете страни, в който най – общо били описани договорените от тях условия
по заема – размер на сумата по заема, датата на реално предаване на
паричната сума, начин на разплащане, падеж на задължението.
След като месец август 2023 г. изтекъл, а нямало нито едно плащане по
договорената между тях, като страни по заема схема, ищеца инициирал среща
с ответницата Е. Д..
Целта му била да й напомни, че срокът изтекъл, а по нейното
задължение към него не бил изплатен нито един лев. От реакцията й разбрал,
че не отричала, че имала задължение, но и че нямала намерение да си връща
заема.
Искането до съда е да постанови решение, с което да осъди ответницата
Е. Ц. Д., ЕГН **********, да заплати на ищеца, сумата от 1 600 лева по силата
на договорка между страните, отразена писмено в декларация за заем от
07.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на
исковата молба в съда до пълното изплащане на сумата по заема. Претендира
направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор
от ответницата Е. Ц. Д..
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, прави
искане за постановяване на неприсъствено решение.
В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява и
изпраща представител, като не е направила искане за разглеждане на делото
в нейно отсъствие. На ответницата са й указани последиците от това
процесуално поведение с определението на съда за насрочване на делото,
връчено лично на нея на 03.01.2024г. (л.15 от делото).
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и събраните по
делото писмени доказателства (подписана от ответницата декларация за
получаване на заемна сума със задължение да я върне до определен срок) и
като отчете, че в доказателствена тежест на ответницата е да установи
връщането на заемната сума (което тя не стори), съдът намира, че
предявеният иск е вероятно основателен.
Следователно са налице всички предвидени от закона предпоставки (чл.
2
238, ал. 1 във вр. чл. 239, ал. 1 ГПК) за постановяване на неприсъствено
решение, като искът бъде уважен, без да е необходимо излагане на мотиви по
същество (чл. 239, ал. 2 ГПК).
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски
общо в размер на 624 лева (64 лева – дължима държавна такса и 560 лева–
адвокатско възнаграждение).
Водим от горното и на основание чл.239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Ц. Д., ЕГН: **********, с адрес: *****************, да
заплати на К. М. К., ЕГН **********, с адрес: ***********
****************, сумата в размер на 1600 лева, представляваща
получена на 07.10.2022г. в заем сума, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
03.11.2023г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Е. Ц. Д., ЕГН: **********, с адрес: *****************, да
заплати на К. М. К., ЕГН **********, с адрес: ***********
****************, сумата в размер на 624 лева, представляваща
направените от него разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
3