Решение по дело №84/2022 на Районен съд - Гоце Делчев

Номер на акта: 94
Дата: 17 май 2022 г.
Съдия: Васко Петров Петров
Дело: 20221220200084
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. , 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Васко П. Петров
при участието на секретаря Надя Анг. Кюмурджиева
в присъствието на прокурора Т. РП. БЛ.
като разгледа докладваното от Васко П. Петров Административно
наказателно дело № 20221220200084 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила жалба от
ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „УПРАВЛЕНИЕ И СТОПАНИСВАНЕ НА
ЯЗОВИРИ" /ДПУСЯ/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., р-н Ср., ул. „Княз Александър I" №12 и адрес за кореспонденция: гр.
С., ул. „Лъчезар Станчев" N9 9, представлявано от инж. Ц. М. Б. -
изпълнителен директор, чрез пълномощника му М. Кр. - юрисконсулт против
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № НЯСС 288 от 15.12.2021 г. НА
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор /ДАМТН/,с което на предприятието е наложено наказание
“имуществена санкция” в размер на 1000 лв.,за това че на 01 .12.2020г. не е
изпълнило дадено на основание чл. 138а, ал. 3, т. 5 от Закона за водите
предписание от 29.06.2020г. на комисия, назначена в изпълнение на Заповед
№ ОА-РР-127/17.06.2020г. на областния управител на област Б..
Ответника на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
гр.София, редовно призован не се явява.
Правно основание чл.63 от ЗАНН .
1
Прилагат се писмени документи .
Разпитани са свидетелите Ал. И.,М.И. ,З.Г. и АЛ. Б.,първите трима служители
на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор,а последния е
служител на жалбоподателя .
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка.
На основание чл. 196 от Закона за водите (ЗВ) в началото на 2020г. между
община Гоце Делчев и държавата, в лицето на областния управител на
област Б., е сключен договор за дарение № *******г, ДС-11/01.04.2020г. на
поземлени имоти - общинска собственост, сред които и имот с кадастрален
идентификатор ***********, находящ се в местност „Сушица", с. Л., община
Г. Д., област Б. с цел прехвърляне правото на собственост върху язовир
„Сушица 2/Сушица 85". В изпълнение на чл. 196, ал. 3 от ЗВ областният
управител на област Б. съставя акт за публична държавна собственост
(АПДС) № ******* от 02.06.2020г. за горепосочения имот, с предоставени
права за управление на Държавно предприятие „Управление и стопанисване
на язовири" (ДПУСЯ). Имотът е приет за управление от предприятието с
Протокол от 29.06.2020г. за предаване на имот-държавна собстеност на
основание чл. 139а, ал. 6, във вр. с чл. 196, ал. 3 от Закона на водите (ЗВ). По
силата на чл. 139а, ал. 6 във връзка с чл. 196, ал. 3 и във връзка с чл. 139д от
ЗВ, ДПУСЯ упражнява правата и изпълнява задълженията на собственик на
язовирната стена и съоръженията към нея на язовир „Сушица 2/Сушица 85".
На 29.06.2020г. в изпълнение на Заповед № ОА-РР-127/17.06.2020г. на
областния управител на област Б. комисия, назначена със същата заповед,
извършва проверка на състоянието на язовирната стена и съоръженията към
нея и съставя протокол, който съдържа предписания, включително и това „Да
се почисти тръбата на преливника от наносите" със срок на изпълнение
30.11.2020г. На 07.04.2021г. свидетелите Александър И. и М.И.,служители на
ГД „НЯСС" към ДАМТН извършват проверка на язовир „Сушица 2/Сушица
85" .На място в присъствието на свидетеля Б. ,те установяват ,че тръбата на
преливника на язовира не е почистена от наносите,поради което и съставят
протокол констатации за неизпълнени предписания, дадени в протокола на
комисията, назначена със Заповед № ОА-РР-127/17.06.2020г. на областния
управител на Област Б.. За извършеното нарушение е изпратена покана на
2
нарушителя да се яви представител в ДАМТН София за съставяне на
АУАН.На 02.07.2021 г. в агенцията се явил пълномощник, свидетеля И.
съставя АУАН , връчен надлежно на представителя.В последствие е издадено
атакуваното наказателно постановление НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № НЯСС 288 от 15.12.2021 г. НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/,с което на
предприятието е наложено наказание “имуществена санкция” в размер на
1000 лв.-за нарушение на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите.
Недоволен от наложеното наказание жалбоподателя сезира съда с искане за
отмяна на цитираното наказателно постановление.Предявената жалба съдът
приема за подадена в срок , поради което е допустима. Съгласно
разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административното нарушение е онова деяние,
което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е
виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание,
наложено по административен ред.Съдът след като извърши проверка на
атакувания административен акт и обсъди събраните по делото
доказателства, във връзка с доводите на страните, намира жалбата за
неоснователна.
Жалбоподателят в жалбата си до съда оспорва фактите и обстоятелствата в
НП и АУАН ,според него при издаването им са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила ,водещи до отмяната на НП като
незаконосъобразно –
1. нарушението, описано в НП № НЯСС-288 от 15.12.2021г. на
председателя на ДАМТН не е доказано по несъмнен начин.
2. Нарушена е разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН.
3. АУАН № 01- 024/02.07.2021г. е съставен в нарушение на чл. 40, ал. 1 и
ал. 3 от ЗАНН.
4. Във връзка с експлоатацията на язовира са издадени две НП и два
АУАН, съставени в следствие на неизпълнени от страна на ДПУСЯ на
предписания,дадени от ДАМТН с един и същи констативен протокол -
КП № 01 -01 -79 от 08.04.2021г.
5. Атакуваното НП № НЯСС - 288 от 15 .12 .2021г. не е издадено на
посочената в него дата .
6. и при условията на евентуалност ако съда приеме ,че е извършено
3
вмененото нарушение ,да се приеме ,че то представлява маловажен
случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Фактическа обстановка безпротиворечиво се установи от събраните
в хода на съдебното производство доказателства-гласни, най-вече от
показанията на разпитаните свидетели Ал. И.,М.И. ,З.Г. , служители на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. При формиране на
вътрешното си убеждение съдът дава вяра на показанията им,не намира
основание в противното . Показанията им са логични , последователни,
непротиворичиви и кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства. Не се доказва наличието на личностно отрицателно отношение
на актосъставителя към изпълнителня директор на нарушителя или
служител в предприятието , което да провокира проявлението на АУАН в
правния мир,свидетелите ангажират наказателна си отговорност . Носителят
на административно наказателната власт , в случая –председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ е издал
наказателното постановление след като е установено по безспорен начин
извършването на нарушението и нарушителя . В съдебно заседание са
разпитани свидетелите Ал. И. и М.И. ,служители на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, очевидци на констатираното
нарушение,те заявиха ,че в хода на проверката от 07.04.2021г. язовир
„Сушица 2/Сушица 85,находящ се в местност „Сушица", с. Лъжница,
община Гоце Делчев, област Б. тръбата на преливника на язовира не е
почистена от наносите,поради което и съставят протокол с констатации за
неизпълнени предписания от 29.06.2020г. на комисия, назначена в
изпълнение на Заповед № ОА-РР-127/17.06.2020г. на областния управител на
област Б..Съдът намира ,че деянието на жалбоподателя е съставомерно по
законовата норма,деяние извършено от нарушителя носи признаците от
състава на нарушението по 190а ал.2 от ЗВ.Субектът в разглеждания казус на
това нарушение е юридическо лице,нарушението е формално и
предназначението на неговия предмет е ирелевантно,не се изискав
настъпването на вредоносни последици ,а досежно института на чл.28 от
ЗАНН, чието приложение следва да бъде изключено,съображения ще бъдат
изожени по –надолу . Законодателят в цитираната правна норма от закона
предвижда – Собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са
длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5. От
4
ЗВ. От обективна страна по безпорен начин се доказва, от показанията на
свидетелите И. и И. , съдът вече коментира защо ги кредитира изцяло, че в
деня на извършената от тях преверка на процесния язовир ,чрез обход и оглед
на малка язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на представената
документация от експлоатацията се установява , че преливника, който е челен
тръбен ф 300мм., не е почистен от наноси, които намаляват пропускателната
му способност, т.е. че не са изпълнени от стопанина на язовир „Сушица
2/Сушица 85“, задължителните предписания на комисията за проверки на
готовността за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях,
назначена със заповед № ОА-РР-127/17.06.2020г. на областният управител на
област Б., дадени в констативен протокол от 29.06.2020г., а именно: Да се
почисти тръбата на преливника от наносите, със срок за изпълнение
30.11.2020г. .По аргумент на чл.190а ал.4 от ЗВ собствениците, на които са
дадени предписания, уведомяват писмено председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор за изпълнението им в
определения за това срок.Такъв срок е определен от проверяващите лица ,но
по делото липсват данни нарушителя да е сезирал агенцията с уведомление
за изпъленине на дадените му предписания. Следователно реално изпълнение
на предписанията, дадени от ДАМТН не се доказват.
Изпълнителното деяние на нарушението по 200, ал. 1, т. 39, вр. чл.
190а, ал. 2 от Закона за водите се изразява в неизпълнение на задължително
предписание на контролен орган на собствениците на язовирни стени и/или на
съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон,
включително за извършване на мерки и действия за изясняване на
техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните
обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение.С оглед събрания по
делото доказателствен материял , съдът намира, че от обективна страна са
осъществени признаците на състава на административно нарушение по чл.
200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, както правилно деянието е квалифицирано от
административнонаказващия орган. Вмененото нарушение е формално, на
просто извършване, чрез неизпълнение на задължение за предприемане на
определено действие, което е безпротиворечиво установено. Изпълнителното
деяние на посоченото нарушение е бездействие, което по съществото си се
доказва от показанията на свидетелите ,установищи категорично, че
нарушителя не е направил зависещо от него за да осъществи дадените
5
предписания и те да бъдат изпълнени реално т. е.може да се твърди в случая,
че е бездействал.
По отношение описаното в атакуваното НП –нарушение следва да се има в
предвид :предпоставките, които установени по безспорен начин, обуславят
реализирането на административнонаказателната отговорност на дееца са
следните: първо - нарушителят да е извършил деянието, т. е. установен е
фактът на нарушението, второ - идентифициране на дееца. При наличието на
тези кумулативни предпоставки в случая е съставно и наказателно
постановление.Безпорно се установява ,че жалбоподателят е извършил
вмененото му нарушение,налице е поведение ,подлежащо на санкция. Съдът
намира ,че жалбоподателя е извършил цитираното в наказателното
постановление нарушение по Закона за водите и следва да понесе
предвиждащата се административнонаказателна отговорност в същия закон ,
както правилно и законосъобразно е преценил административнонаказващия
орган,наложил е предвиденото в разпоредбите на закона административно
наказание "имуществена санкция".
След извършена служебна проверка съдът не констатира съществени
нарушения на материалния закон и процесуалните правила, влечащи след
себе си отмяна на атукаваното наказателно постановление. Критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е единен в
процесуалната теория и практика - нарушението е съществено, когато ако не е
било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или
когато е довело до ограничаване правата на страните в която и да е фаза на
процеса. В случая нарушителят е узнал за съдържанието на акта , подписал
и получил препис от него,т.е могъл е да отстоява своята теза.Разбрал е за
съществуването в правни мир на АУАН имал е възможност да реализира в
пълен обем правата си още от началото на образуваното срещу него
административнонаказателно производство.Не се ограничава и правото му
по чл. 44 ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени
възражения по него, свързани с фактическото описание и правната
квалификация на деянието. Нарушението , такова каквото е констатирано е
коректно и подробно описано в Наказателното постановление , правилно е
посочена санкционната норма. Спазени са сроковете посочени в ЗАНН.
По отношение на възражението на коя дата е извършено самото
6
нарушение следва да се има в предвид ,че при процесното нарушение по 200,
ал. 1, т. 39, вр. чл. 190а, ал. 2 от ЗВ формата на изпълнителното деяние ,
зависещо от съдържанието на предписанието ,в случая е осъществено, чрез
бездействие. В този смисъл, когато процесното предписание е издадено от
компетентен орган, при спазване изискванията на закона, подлежи на
изпълнение,като неизпълнението на предписанието е юридическият факт,
пораждащ административнонаказателната отговорност на неговия адресат, а
съответствието на това предписание с разпоредбите на закона е условие,
явяващо се решаващо при преценка законосъобразността на процесното НП.
В конкретната хипотеза процесното предписание до нарушителя , дадено с
констативния протокол е следвало да бъде изпълнено най – късно на датата,
посочена от контролните органи – 30.11.2020 г.,т.е деянието, с което е
осъществен състава на административно нарушение по чл. 200, ал.1, т.39 от
ЗВ следва да се приеме, че е довършено в деня, следващ тази дата, т.е.
довършено е на 01.12.2020г., както правилно е възприел актосъставителят в
съставения АУАН и наказващия орган в НП.
На въпроса дали атакуваното НП е издадено на датата посочено в него би
следвало ,ако жалбоподателя има съмнения в тази насока ,да сезира
компетентните органи .
В предвид на горното съдът приема ,че жалбоподателя е извършил вмененото
му нарушение ,спазени са сроковете на чл. 34 от ЗАНН,АУАН № 01-
024/02.07.2021г. не е съставен в нарушение на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
По делото бе разпитан в качеството му на свидетел и лицето Б. ,който е
служител на нарушителя , съдът не дава вяра на показанията му ,които
очевидно са насочени към оневиняване на нарушителя,свидетеля има интерес
от несанкционирането на работодателя му.
Досежно приложението на чл.28 от ЗАНН- Когато се касае за нарушения на
законодателството уреждащо собствеността и управлението на водите на
територията на Република България като общонационален неделим природен
ресурс и собствеността на водностопанските системи и съоръжения и не
може да се говори за маловажен случай и малозначителност на деянието.
След като законодателят е предвидил, че при осъществяването на
обективните признаци на едно конкретно административно нарушение следва
да бъде ангажирана отговорността на определен правен субект, всякакви
7
доводи в обратна насока са без значение.Предвиденият контрол е засилен,
съответно и отговорността за нарушения по Закона е по-строга. ЗВ определя
висока степен на обществена опасност на деянията, изразяващи се в
нарушаване на неговите норми. В съответствие с тази отчетена от
законодателя висока степен на обществена опасност са и предвидените
относително високи размери на наказанията - глоба и имуществена санкция,
както и императивът този размер да бъде налаган като наказание.
Следователно, специфичният характер на извършеното деяние, не може да го
определи, като маловажно. Преценявайки по този начин извършеното
административно нарушение в конкретната хипотеза,настоящият състав
счита, че не е налице "маловажен случай" по смисъла на чл.93 т.9 от НК, във
връзка с чл.11 от ЗАНН,индиция за липсва на основание за прилагане на
института на чл.28 от ЗАНН .
С атакуваното НП на дружеството жалбоподател е наложено наказание
имуществена санкция в размер на 1 000 лв. ,т.е минимално предвиденото от
закона и не подлежи на изменение.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН съдът ,
РЕШИ:
Потвърждава като законъсобразно НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
НЯСС 288 от 15.12.2021 г. НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор /ДАМТН/,
Осъжда ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „УПРАВЛЕНИЕ И СТОПАНИСВАНЕ
НА ЯЗОВИРИ" /ДПУСЯ/, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н Ср., ул. „Княз Александър I" №12 и адрес за
кореспонденция: гр. С., ул. „Лъчезар Станчев" N9 9, да заплати на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ сумата в размер на
100 лв. ,юрисконсулско възнаграждание.
Решението на съда подлежи на обжалване пред Б.ски административен съд в
14-дневен срок от деня на получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
8