№ 16963
гр. София, 11.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20221110133863 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от И. Н. М., чрез адв. Д.
М. с предявени искове срещу “Стик-Кредит” АД с ЕИК: ., за установяване, че
клаузата на чл. 29, ал. 1 от Договор за кредит № . г. е нищожна на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 3 от Закона за задълженията и договорите, като
противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при
неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1, и чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите, по която е начислена сума в размер на 108 лв., както и на
клаузата за начисляване на наказателна лихва в размер на на 514.32 лева.
В исковата молба се твърди, че ищцата и ответника са сключили Договор
за кредит № . г., по силата на който Кредитодателят се задължава да
предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 400 лева, а
Кредитополучателя (ищцата) се задължава да върне сумата от от 400 лв. В чл.
29, ал. 1 от договора е предвидено, че ако ищцата не предостави
допълнително обезпечение на Кредитора дължи неустойка в размер на 0,9 %
(нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за
всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, съгласно
ал. 2 от същата разпоредба неустойката се заплаща периодично заедно с всяка
погасителна вноска. Излагат се съображения, че начислената неустойка по чл.
29, ал. 1 от Договор за кредит № . г. е недължима, защото същата е нищожна
поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и
поради неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 и чл. 143, ал.
2, т. 5 ЗЗП. Сочи се, че е налице противоречие с добрите нрави - с принципа
1
на добросъвестност и справедливост, защото неустойката представлява
добавка към възнаградителната лихва. Излага се, че клаузата цели
заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК и води до неоснователно
обогатяване на Кредитодателя за сметка на Кредитополучателя, тъй като чрез
неустойката се увеличава стойността на договора.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Към исковата молба са приложени документи в заверено от процесуалния
представител на ищеца копие.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът “Стик-Кредит” АД, чрез адв. Х. Н. е
депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове
като неоснователни. В отговора си ответникът потвърждава сключването на
Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние с № . г., между
“Стик-Кредит” АД като кредитор и ищеца И. Н. М.. Подробно е описана
технологията на сключването на договора от разстояние. Относно дължимата
неустойка при непредоставяне на обезпечение, ответникът твърди, че такава
неустойка не е начислявана и събирана от дружеството, но намира, че тази
клауза е валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото
законодателство. Неустойката, сочи ответникът, представлява самостоятелен
договор, съгласно смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗЗД, като същата може да се
материализира и като клауза в договор, чието изпълнение обезпечава. Тоест
неустойката представлява самостоятелно съглашение, което в случая е
обективирано в един и същи документ с договора за потребителски кредит и
по отношение на нейната действителност не се прилагат разпоредбите на ЗПК
и Директива 2008/48, а общите условия на ЗЗД. Според него, за да възникне
задължение за неустойка е необходимо наличието на няколко предпоставки:
неустойката да е уговорена между страните, кредиторът да е изпълнил
задължението си или да е бил готов да го изпълни; да е налице неизпълнение
на договорно задължение, чието изпълнение неустойката обезпечава и
обезщетява. Според ответника, процесната неустойка е за неизпълнение на
непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не е
обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определя в зависимост
от това дали заемателят по Договора ще изпълни в някакъв момент своето
задължение. Ответникът счита, че договореният размер на неустойката, като
определен процент, съгласно чл. 46, ал. 1 от ОУ в размер на 0,9%,
2
независимо, че в текста на Договор за потребителски кредит е посочен вече
изчисленият размер обхващащ целият период договора, изпълнява
предвидените в чл. 92 от ЗЗД цели и не придвижда неоснователно
разместване на блага. Ответникът развива доводи, че дори и да се приеме, че
неустойката е прекомерна, то това не я прави a priori нищожна поради
накърняване на добрите нрави, а следва да се намали нейният размер,
съгласно TP от 15.06.2010 г. по тьлк. д. № 1 по описа за 2009 г. на ОСТК на
ВКС. С оглед на това ответникът твърди, че задължението за неустойка,
предвидено в Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №
645319 от 19.092020 г. отговаря на присъщите функции и не следва да бъде
прогласявана за нищожна.
Към отговора на исковата молба са приложени документи в заверено
копие, приемане на които като доказателства се иска.
Предявени са и насрещни осъдителни искове от “Стик-Кредит” АД срещу
И. Н. М. за заплащане на суми в размер на 400 лв., представляващи главница
по договора за кредит, ведно със законната лихва от депозирането на
насрещната искова молба на 29.11.2022 г. до окончателното изплащане, както
и за заплащане на сума в размер на 34 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 23.01.2022 г.
– 24.11.2022 г. Ищецът твърди, че въпреки, че надлежно е изпълнил
задължението си да плати на ответника уговорената по Договор за кредит № .
г.сума в размер на 400 лв., ответникът не му я е върнал. Претендира
заплащането й ведно със законната лихва.
В предвидения едномесечен срок за отговор на насрещните искове
ответникът по тях И. Н. М. е подал отговор на исковата молба, в която взема
становище за неоснователност на исковете, поради противоречието на
клаузите, предмет на исковете му със ЗЗП.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба и отговора фактически
твърдения и съобрази формулираните искания, намира, че предявените
искове имат правната си квалификация в разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
вр. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, както и насрещни осъдителни искове с правна
квалификация чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
При очертания с исковата молба предмет на спора, в тежест на ищеца е да
докаже сключването между страните на Договор за потребителски кредит № .
3
г. с посоченото съдържание, твърдяното накърняване на добрите нрави,
твърдяната неравноправност на клаузата за неустойка и за наказателна лихва,
които се оспорват като нищожни. При направени от ответника възражения,
касаещи отрицателни факти, в тежест на ищеца е да докаже съществуването
на онези от тях, от които извлича благоприятни за себе си последици.
Ответникът следва да установи възраженията си, а именно следва да докаже,
че клаузите в процесния договор са индивидуално уговорени, че е изпълнил
задължението си да представи необходимата преддоговорна информация на
ищеца, че клаузите на договора осигуряват равнопоставеност на страните и
положителните факти, от които черпи права, а като ищец по насрещните
искове следва да докаже, че е платил сумата за главница по договора, както и
размера на обезщетението за забава, а ответникът по тези искове следва да
докаже, че е върнал получената сума по кредита в уговорените в договора
срокове.
Между страните не са налице обстоятелства, които изрично да се
признават и за които съдът да приеме, че не подлежат на доказване.
Приложените към исковата молба документи са допустими като
доказателствени средства и относими към така очертания предмет на
доказване, поради което същите следва да бъдат допуснати като
доказателства по делото.
Приложените към отговора на исковата молба и насрещната искова молба
документи са допустими като доказателствени средства и относими към така
очертания предмет на доказване, поради което същите следва да бъдат
допуснати като доказателства по делото.
Съдът намира искането на ответника за изслушване на ССЕ, която да
отговори на формулираните въпроси за основателно, с оглед разпределената
му доказателствена тежест.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят
по-малко разноски по производството и ще уредят по-бързо правния спор,
предмет на настоящото съдебно производство.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към
исковата молба, отговора на исковата молба и насрещната искова молба,
документи под опис.
ДОПУСКА изслушването на съдебно – счетоводна експертиза с вещо
лице С. Р. И. от списъка на вещите лица към СГС за 2022 г., която да
отговори на въпросите от насрещната искова молба при депозит 300 лв.,
вносим от ищеца по насрещния иск в едноседмичен срок.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
18.10.2023 г. от 10.00 ч., за когато да се призоват страните, заедно с препис от
настоящото определение. На ищеца по насрещния иск да се връчат и преписи
от отговора на насрещната искова молба.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5