РЕШЕНИЕ
№ 507
гр. Перник, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Ц. Ч. М.
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20231720100024 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба подадена от А. Г. М., ЕГН: **********,
живущ в гр. П., ул. „С. ш.“ № **, ет.*, ап. * чрез адв. Б. Б., срещу „Електрохолд Продажби”
ЕАД, ЕИК175133827, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, бул.
„Цариградско шосе“ № 159 с искане за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът не му дължи сумата от 1470,52 лв., съставляваща главница за периода
от 01.06.2003 г. до 31.07.2006 г., сумата от 103,54 лв., съставляваща лихва за забава за
периода от 21.07.2003 г. до 14.05.2008 г., сумата от 94,48 лв., направени разноски по
заповедното производство ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението до окончателното й плащане, за които е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист от 30.03.2009 г. по ч.гр.д. № 3389/2008 г.
на Пернишкия районен съд и е образувано изп.д. № 293/2009 г. на ЧСИ А. В..
Съдът намира, че е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание
чл.124 от ГПК и чл.439 от ГПК.
В исковата молба се посочва, че за горепосочените вземания е издаден изпълнителенлист по
ч.гр.д. № 3389/2008 г. на Пернишкия районен съд и е образувано изп.д. № 293/2009 г. на
ЧСИ А. В.. Излага аргументи за погасяване по давност на процесните вземания. По това
дело не били предприемани изпълнителни действия и не били събрани сумите, поради което
същото било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Било отбелязано върху
изпълнителния лист, че последното изпълнително действие било извършено на 07.07.2009 г.
Взискателят бил изтеглил процесния изпълнителен лист и бил образувал ново изпълнително
дело № 2334/2022 г. на ЧСИ А. В. и впоследствие било прехвърлено на ЧСИ Р. М., с район
на действие СГС и образувано под номер 1795/2022 г. В продължение на повече от пет
години не били извършвани изпълнителни действия и вземането се било погасило по
давност.
Моли съдът да установи, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата от
1470,52 лв., съставляваща главница за периода от 01.06.2003 г. до 31.07.2006 г., сумата от
1
103,54 лв., съставляваща лихва за забава за периода от 21.07.2003 г. до 14.05.2008 г., сумата
от 94,48 лв., направени разноски по заповедното производство ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й плащане, за
които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист от
30.03.2009 г. по ч.гр.д. № 3389/2008 г. на Пернишкия районен съд и е образувано изп.д. №
293/2009 г. на ЧСИ А. В.. Претендира сторените по делото разноски.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, в законоустановения
едномесечен срок по чл. 131 ГПК. Оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.
Погасителната давност не била изтекла, тъй като взискателят бил извършвал годни
изпълнителни действия по делото. Позовава се на т. 14 от ТР № 2 /26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не било
прекъсвало давността. Тя се била прекъсвала с предявяване на иска по чл. 422 ГПК и то
само, ако бил спазен срока по чл. 415 ГПК. Заповедта за изпълнение била влязла в сила и от
този момент била започнала да тече петгодишната погасителна давност съгласно чл. 117, ал.
2 ЗЗД. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани и претендира
сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител моли да бъдат
уважени предявените искове като основателни и доказани. Претендира сторените по делото
разноски.
В открито съдебно заседание ответното дружество чрез процесуалния си представител
заявява, че не оспорва следните обстоятелства-изпълнително дело № 293/2009 г. на ЧСИ А.
В. е било прекратено по реда на чл. 433, т. 8 ГПК поради настъпила перемция, като било
образувано през 2022 г. второ изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист
под номер 2334/2022 г. на ЧСИ А. В., което впоследствие е било прехвърлено под номер
1795/2022 г. на ЧСИ Р. М., както и че датата на последното извършено валидно
изпълнително действие по изпълнително дело № 293/2009 г. на ЧСИ А. В. е отразена на
гърба на приложения по делото изпълнителен лист и същата е 07.07.2009 г. Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира
сторените по делото разноски. Прави възражение за наличието на предвидените в чл. 38 ЗА
предпоставки за изплащане адвокатско възнаграждение за оказване на ищцата на безплатна
правна помощ и при условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищцата и моли същият да бъде
присъден под предвидения в НМРАВ минимум.
С оглед общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на всяка от страните е да установи
фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици. Със същото определение по
чл. 140 ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти, както следва : указал е на ищеца, че следва да докаже, правния си интерес от
настоящото дело, наличието на висящо изпълнително производство, както и че е налице
новонастъпило обстоятелство по см. на чл. 439 ГПК, а именно факт настъпил след
издаването на изпълнителния лист относно вземанията, за които е издаден, каквото в случая
се явява изтеклата петгодишна погасителна давност за вземанията. С оглед твърденията на
ищеца в исковата молба, че задължението е погасено по давност, съдът с определението по
чл. 140 ГПК е указал на ответника, че носи доказателствената тежест за установяване на
обстоятелствата, довели до прекъсване, респ.спиране на давностния срок, каквото се явява
предприемането на изпълнително действие, което прекъсва давността.
Пернишкият районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове с правно основание чл.439 от ГПК са допустими,
тъй като към момента на подаването на исковата молба на 05.01.2023 г. е налице висящо
изпълнително производство по изп.д. № 1795/2022 г. на ЧСИ Р. М., с район на действие
2
СГС, поради което и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Не се спори между страните, че на 30.03.2009 г., въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 3378 от 12.06.2008 г. по ч.гр.д. № 3389/2008 г. на ПРС, в
полза на ответника е бил издаден изпълнителен лист, с който ищецът бил осъден да заплати
на ответника сумата от 1470,52 лв., съставляваща главница за периода от 01.06.2003 г. до
31.07.2006 г., сумата от 103,54 лв., съставляваща лихва за забава за периода от 21.07.2003 г.
до 14.05.2008 г., сумата от 94,48 лв., направени разноски по заповедното производство ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
окончателното й плащане, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
изпълнителен лист от 30.03.2009 г. по ч.гр.д. № 3389/2008 г. на Пернишкия районен съд и е
образувано изп.д. № 293/2009 г. на ЧСИ А. В.. Страните не спорят, че на 07.07.2009 г. било
извършено последното валидно да прекъсне давността изпълнително действие по изп.д. №
293/2009 г. на ЧСИ А. В., като на 07.07.2011 г. същото е било прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. Страните също не спорят, че било образувано през 2022 г. второ
изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист под номер 2334/2022 г. на ЧСИ
А. В., което впоследствие е било прехвърлено под номер 1795/2022 г. на ЧСИ Р. М., с район
на действие СГС.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез
иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили
след издаването на съдебния акт. Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск
и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по
изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на съдебния акт
факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му не е настъпила. Предявеният
иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на
новонастъпили обстоятелства след издаване на изпълнителния лист. Настоящия съдебен
състав намира, че обективираните в издадения изпълнителен лист вземания на ответника се
погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок по чл.117, ал.2 от ЗЗД, тъй като с
неговото издаване вземането е определено по основание и размер. Настоящото първо изп.д.
№ 293/2009 г. е било образувано на 16.06.2009 г. или преди постановяване на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което към него
се прилагат разрешенията на Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС. Съгласно
задължителното за съдилищата Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с
образуването на изпълнителното производство давността за процесните вземания е
прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД. В случая, обаче Постановление №
3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС намира приложение, тъй като изпълнителното
производство е образувано на 16.06.2009 г. преди постановяване на Тълкувателно решение
№ 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Освен образуване на
изпълнителното дело по молба на ответника, в която са посочени способи за изпълнение, по
същото не са извършвани същински изпълнителни действия, годни да прекъснат давността
от 07.07.2009 г., което обстоятелство се явява безспорно между страните. С разрешенията
дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по
силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д” ГПК (отм.), нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на посоченото
тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където давността за
вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото
3
кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все
още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). С
цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според
което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането. Поради липсата на предприети и извършени
изпълнителни действия насочени към принудително събиране на дълга след 07.07.2009 г., в
продължение на повече от две години взискателят не е поискал извършването на други
изпълнителни действия. С оглед на това първото изпълнително дело е перемирано към
07.07. 2011 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по силата на закона, независимо от
липсата на нарочно постановление от ЧСИ за неговото прекратяване, към тази дата (в този
смисъл е и ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно
разясненията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013
г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция”
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти, което ЧСИ не е сторил своевременно. Ето защо
следва да се приеме, че изп. д. № 293/2009 г. е перемирано на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК към 07.07.2011 г. По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност
за вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в
настоящия случай. Съгласно ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. погасителната давност не тече
докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до
приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, какъвто е настоящия случай.
Според мотивите на възприетата за правилна с цитираното тълкувателно решение съдебна
практика задължителното тълкуване по ППВС № 3/1980 г. отпада едва от момента на
обявяване на Тълкувателното решение, с което Постановлението е счетено за загубило сила.
Затова по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания до
обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС,
какъвто е настоящия случай не е текла погасителна давност на основание чл. 115, ал. 1, б.
„ж“ ЗЗД. Давността за тези вземания e започнала да тече от 26.06.2015 г. В настоящият
случай това ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. намира приложение, тъй като процесното
изпълнително производство № 293/2009 г. е било образувано на 16.06.2009 г. преди
обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Съгласно изложеното петгодишната давност по отношение на процесните вземания е
започнала да тече на 26.06.2015 г. и е изтекла в този случай на 26.06.2020 г., второто
изпълнително дело при ЧСИ Р. М. е образувано през 2022 г., за което страните не спорят, а
исковата молба е подадена на 05.01.2023 г. Предвид горното към 26.06.2020 г. предвидената
в чл.117, ал.2 от ГПК пет годишна погасителна давност е изтекла, поради което и
обективираните в процесния изпълнителен лист вземания на ответното дружество са
погасени по давност.
С оглед горното, предявените искове, като основателни и доказани следва да бъдат уважени,
като съдът постанови решение, с което да признае за установено, че ищеца, не дължи на
ответника обективираните в процесния изпълнителен лист вземания.
По разноските:
Ищецът е поискал да му бъдат присъдени сторените по делото разноски, за което е
представил списък по чл.80 от ГПК. Ответникът в случая не е направил признание на иска
по см. на чл. 78, ал. 2 ГПК, а единствено е признал определени релевантни към правния спор
факти и обстоятелства, които са били отделени като безспорни между страните. С оглед
изхода на спора съгласно чл. 78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца сторените от него
разноски в общ размер на 533,60 лв. Съдът счита за неоснователно възражението на
ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца, тъй като същото е в размер близък до минималния размер
предвиден в чл. 7, ал. 2, т.2 от НМРАВ равняващ се на 466,85 лв. В настоящия процес не
4
следва да бъдат събирани доказателства относно наличието на обстоятелствата предвидени в
чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА за оказване на безплатна правна помощ на ищцата.
Водим от горното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, по отношение на
„Електрохолд Продажби” ЕАД, ЕИК175133827, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 159, че А. Г. М., ЕГН: **********,
живущ в гр. П., ул. „С. ш.“ № **, ет. *, ап. *, НЕ ДЪЛЖИ на „Електрохолд Продажби” ЕАД
сумата в размер на 1470,52 лв., съставляваща главница за периода от 01.06.2003 г. до
31.07.2006 г., сумата от 103,54 лв., съставляваща лихва за забава за периода от 21.07.2003 г.
до 14.05.2008 г., сумата от 94,48 лв., направени разноски по заповедното производство ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението-10.06.2008 г. до
окончателното й плащане, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
изпълнителен лист от 30.03.2009 г. по ч.гр.д. № 3389/2008 г. на Пернишкия районен съд и е
образувано изп.д. № 293/2009 г. на ЧСИ А. В. и изп.д. № 1795/2022 г. на ЧСИ Р. М. като
ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „„Електрохолд Продажби” ЕАД,
ЕИК175133827, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, бул.
„Цариградско шосе“ № 159, да заплати на А. Г. М., ЕГН: **********, живущ в гр. П., ул. „С.
ш.“ № **, ет. *, ап. * сумата от 66,75 лева, представляваща сторените разноски по делото за
държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА „Електрохолд
Продажби” ЕАД, ЕИК175133827, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 159, да заплати на Б. Б. в качеството му на адвокат на
А. Г. М. сумата от 466,85 лв., съставляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5