РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Девня, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. ИЛ. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20243120100277 по описа за 2024 година
Производството е за делба на недвижими имоти - в първа фаза по
допускане на делбата.
Образувано е по искова молба от М. Г. А., ЕГН: **********, с адрес:
гр. В********* срещу Й. Х. Ж., ЕГН: **********, Т. Ж. Ж., ЕГН: **********
- двамата с адрес с. Н.ка, обл. Варна и Г. Ж. Ж., ЕГН: **********, с адрес гр.
В******* за делба на съсобствени недвижими имоти, придобити по
наследство, а именно:
1. Поземлен имот с идентификатор №********** по КККР,
одобрени със Заповед РД-18-1730/18.10.2018 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е със
Заповед №18-3588/05.04.2022 г. на Началника на СГКК Варна, с площ от 1 073
кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до десет метра/, при съседи: имоти с
идентификатори №№*********, №********, ********, №********,
№*******, предишен идентификатор: **********2, ********, номер по
предходен план 34, а по нотариален акт дворно място от 790 кв. м., включено в
парцел XIII-34 /тринадесет - тридесет и четири/, в кв. 5 по плана на с. Н.ка,
обл. Варна, цялото от 825 кв.м., с неуредени регулационни сметки, заедно с
построените в него:
• Еднофамилна жилища сграда на два етажа, със застроена площ 62
кв. м., с идентификатор №********* по кадастралната карта и кадастралните
1
регистри, одобрени със Заповед РД-18-1730/18.10.2018 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата е със
Заповед №18- 3588/05.04.2022 г. на Началник СГКК Варна;
• Селскостопанска сграда на един етаж със застроена площ 52 кв. м.,
с идентификатор №******** по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-1730/18.10.2018 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата е със
Заповед 018- 3588/05.04.2022 г. на Началник СГКК Варна;
• Селскостопанска сграда на един етаж със застроена площ 65 кв. м.,
с идентификатор №******* по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-1730/18.10.2018 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата е със Заповед №18-
3588/05.04.2022 г. на Началник СГКК Варна.
2. Поземлен имот с идентификатор №******* по КККР, одобрени
със Заповед РД-18-1730/18.10.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е със Заповед №18-
3588/05.04.2022 г. на Началник СГКК Варна, с площ от 812 кв. м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до десет метра/, при съседи: имоти с идентификатори
№№*********, ********,№*********, №********, предишен
идентификатор: *********, ********* номер по предходен план 34, а по
нотариален акт празно дворно място от 1 055 кв. м., включено в парцел XIV-34
в кв. 5 по плана на с. Н.ка, обл. Варна, при граници на имота: улица, П. Д. А. и
И. Т.Д..
3. Поземлен имот с идентификатор №********* по КККР, одобрени
със Заповед РД-18-1730/18.10.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е със Заповед №18-
3588/05.04.2022 г. на Началник СГКК Варна, с площ от 700 кв. м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до десет метра/, при съседи: имоти с идентификатори
№№********, №*********, ********1, №**********, предишен
идентификатор: ********, ********, номер по предходен план 37, кв. 50, а по
нотариален акт дворно място с пространство от 700 кв. м., включено в парцел
Х-37 в кв. 50 по плана на с. Н.ка, с неуредени регулационни сметки, при
граници: от една страна улица и парцели IX-37, XI-37 и Ш-З8.
Твърди се в исковата молба, че Г. Ж. С., с ЕГН: **********, б.ж. на с.
Н.ка, обл. Варна, починал на 07.06.2007 г. след смъртта си е оставил за
законни наследници ищцата М. Г. А. и брат й Ж. Г.ев Ж., ЕГН: **********.
Последният, б.ж. на гр. Варна, починал на 14.09.2023 г. след смъртта си е
оставил за законни наследници тримата ответници - Й. Хр. Ж. - негова
съпруга и двамата им синове - Т. и Г. Ж. Ж.и.
Излага се в исковата молба, че с нот. акт за собственост на недвижим
имот, придобит по давност №18, том II, дело №509 от 09.07.1992 г., издаден от
2
районен съдия при PC – Девня, общият наследодател на страните - Г. Ж. С. е
бил признат за собственик на недвижимите имоти, описани по - горе в т. 1 и т.
2 /така и в исковата молба/. Сочи се, че с нот. акт за собственост на недвижим
имот №22, том V, дело 1336 от 20.11.1996 г. на Ал. Никитов - районен съдия
при Девненски районен съд, наследодателят на страните Г. Ж. Стоянов е
признат за собственик по наследство на недвижимия имот, описан по горе в т.
3 /както и в исковата молба/.
Ищцата твърди, че страните по делото не могат да постигнат
съгласие за доброволна делба на наследствените си имоти, поради което моли
съдът да допусне и извърши делба на гореописаните недвижими имоти при
квоти, както следва:
- за М. Г. А. - 1/3 идеални части;
- за Й. Хр. Ж., Т. Ж. Ж. и Г. Ж. Ж. - по 1/6 идеални части.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в
който тримата ответници, чрез проц. си представител – адв. Н. Йотова от ВАК
изразяват становище за допустимост, но неоснователност на иска за делба.
Твърдят, че ищцата не е собственик на описания в т. 1 от исковата молба
поземлен имот и построените в него сгради, тъй като за имота има неуредени
сметки по регулация, поради което същият не може да бъде предмет на делба.
Сочат, че при влязъл в сила регулационен план, на делба подлежи не ПИ, а
УПИ. В условията на евентуалност твърдят, че ищцата не е собственик на
процесния ПИ и построените в него сгради, тъй като същият е бил придобит
от техния общ наследодател - Ж. Г. Ж. въз основа на изтекла в негова полза
придобивна давност.
В тази връзка ответниците предявяват ИУИ с правно основание чл.
124 ал. 1 от ГПК с искане да се приеме за установено по отношение на ищцата
М. Г. А., че Ж. Г. Ж. и съпругата му - ответницата Й. Хр. Ж. са придобили
правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № ******** по
КККР на **********, одобрени със Заповед РД-18-1730/18.10.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение засягащо ПИ е със
Заповед 18-3588-05.04.2022 г. на началника на СГКК - Варна, с площ 1 073 кв.
м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до десет метра/ при съседи: имоти с
идентификатори №№ *********; ******************;********
и****** предишен идентификатор ******, ********, номер по предходен
план 34, с неуредени сметки по регулация, заедно с построените в него сгради
- една еднофамилна жилищна сграда на два етажа и две селскостопански
сгради на един етаж въз основа на изтекло в тяхна полза давностно владение.
Твърдят, че ответницата Й. Хр. Ж. и починалия й съпруг /брат на ищцата/ са
живеели в посоченият имот заедно с наследодателя Г. Ж. С., като същите са се
грижили за него. След смъртта му брат и сестра са се договорили, че този имот
ще остане в собственост на Ж. Г. Ж., поради което съпрузите са продължили
да владеят имота със съзнанието, че същият е тяхна собственост. През 2013 г.
3
окончателно са се преместили заедно със синовете си в имота и са се
установили трайно да живеят в него. Твърдят, че повече от петнадесет години
са упражнявали непрекъсната фактическа власт върху имота, като владението
им е било, трайно, явно и необезпокоявано, обработвали са дворното място,
засаждали са овошки, отглеждали зеленчуци, поддържали го в приветлив вид
и са го почиствали. Излагат също, че през 2018 г. са извършили частичен
ремонт на покрива на сградата, като е била излята плоча, подменени са били
ел. и ВиК инсталациите, положен е бил нов тръбопровод, изкопана е била нова
септична яма, поправена е била оградата на дворното място и е била изградена
такава от камък. В помещенията са били направени подови замазки,
извършено е било измазване и боядисване на стените. Заявяват, че всичко това
ответницата и съпруга й са вършили със съзнанието, че владеят целият имот за
себе си, като са демонстрирали намерение за своене спрямо ищцата М. Г. А.,
която по — никакъв начин не се е противопоставяла на това, а дори е
приемала и в разговори между тях е заявявала, че признава собствеността на
брат си върху имота. Ответниците твърдят, че никога през годините тя не е
претендирала да ползва имота, не е възразявала за извършваните ремонти и
подобрения, като винаги е демонстрирала, че признава правото на брат си да
придобие имота за себе си.
В отговора си тримата ответници сочат и това, че в делбата следва да
бъдат включени още два съсобствени имота, придобити по наследство от
общия им наследодател Ж.Г. Ж., а той от баща си - Г. Ж. С., а именно:
1. Нива с площ 4, 768 дка, находяща се в местността „ Височината“,
съставляваща ПИ с идентификатор № ********* по плана на земеразделяне
на землището на **********, трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята при
неполивни условия: 9-та, номер по предходен план: 078005, стар
идентификатор - няма, при граници и съседи: поземлени имоти с
идентификатори №№**********, **********6, ********** и ******** и
2. Нива с площ 6, 002 дка, находяща се в местността „П.а“,
съставляваща ПИ с идентификатор № *********по плана на земеразделяне на
землището на **********, трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята при
неполивни условия: 3-та , номер по предходен план: 073007, стар
идентификатор- няма, при граници и съседи: поземлени имоти с
идентификатори №№********; **********; ***********; ************;
********* и *********.
В тази връзка предявяват срещу ищцата втори ИУИ с правно
основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 и ал. 2 пр. З от ЗЗД, като излагат следните
фактически твърдения:
Въпросните две ниви са били предмет на доброволна делба,
извършена приживе от техния общ наследодател Ж. Г. Ж. и ищцата М. Г. А.,
обективирана в договор за доброволна делба акт № 13, т. IV, рег. № 1734/ 2018
4
г. по описа на нотариус Ал. Никитов, вписана в СВ - Девня акт № 265, том 3,
дело № 1040/2018 г., вх. рег. № 2946/04.10.2018 г. Твърдят, че общият им
наследодател не е получил парично или имотно уравняване, поради което и
предвид противоречието му със закона, съгласно чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД
считат договорът за нищожен. Сочат също така, че след като единият
съделител не е получил парично или имотно уравнение за своя дял, можело да
се приеме, че с договора за доброволна делба е прикрито дарение, което
поради неспазване на изискуемата от закона форма, на основание чл. 26 ал. 2
пр. З от ЗЗД също е нищожно. Въз основа на тези основания молят договора за
доброволна делба, обективиран в акт № 13, т. IV, рег. № 1734/ 2018 г. по описа
на нотариус Ал. Никитов, вписана в СВ - Девня акт № 265, том 3, дело №
1040/2018 г., вх. рег. № 2946/04.10.2018 г. да бъде обявен за нищожен.
Претендират да им бъдат присъдени и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили отговори от ищцата М. Г. А.,
чрез пълномощника й адв. Бр. Б. по предявените срещу нея насрещни
претенции на ответниците, в които се твърди, че исковете са допустими, но
неоснователни. Ищцата по делото - ответник по предявените ИУИ отрича
твърдението на ответниците, че първата ответница и брат й са живели в дома
на баща им /първия от делбените имоти/ заедно с него. Твърди, че
единственият период, в който покойният й брат и съпругата му - ответницата
Й. Хр. Ж. са живели в къщата на баща им е бил през есента на 1994 г., когато
се е родил малкия им син. Останали са да живеят там за няколко месеца, до
тръгването в първи клас на по - големия им син - ответника Г. Ж. Ж.. Излага,
че от 1997 г. семейството на брат й са се изнесли от жилището на баща й и са
се върнали да живеят и работят в гр. Варна. Сочи, че тя е посещавала бащиния
си дом, тъй като е работила в с. Н.ка и всеки ден в обедната си почивка е
ходела да нагледа баща си, да обядват заедно, да почисти къщата му, а през
съботните и неделни дни оставали да нощуват там със семейството си.
Твърди, че до смъртта на баща си тя се е грижила за него, а поведението на
брат й и неговото семейство му е създавало само грижи и тревоги. Сочи, че
след неговата смърт и двете семейства са продължили да ползват неговия дом,
като всяко семейство си имало стая на втория етаж от къщата, а първия етаж
са ползвали общо. Твърди, че никой не е ограничавал достъпа й до къщата и
винаги, когато е имала желание е посещавала имота си и е оставала в къщата
със семейството си, за която е имала ключ, държала е там лични вещи.
Категорично оспорва твърденията на ответниците за извършени от тях
ремонтни дейности в имота. Твърди, че частичен ремонт на задната част на
покрива и подмазването на комините е бил извършен от съпруга й, сина й и
негов приятел, ел. инсталацията е била подменена приживе от баща й от
местен инженер от селото, а подмяна на цялата ВиК инсталацията не е била
извършвана. Не отговаряло на истината и твърдението, че е излята плоча,
както и че е поправяна оградата на дворното място.
Ищцата излага в отговора си също така, че с брат си са имали
намерение да поделят наследството, останало от баща им, като дори тя е
5
започнала да подготвя документите, но се установило, че процесните
недвижими имоти не са нанесени правилно в кадастъра. Сочи, че през м.
декември на 2021 г. е ангажирала геодезист, с който посетили имота за
извършване на заснемане и коректното му нанасяне в кадастъра, на което
заснемане брат й също присъствал. След неговата смърт обаче отношенията й
с неговото семейство се влошили, което довело до предявяване на настоящия
иск за делба. Предвид всичко гореизложено счита, че предявеният ИУИ с
правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК се явява неоснователен, а изложените
от ответниците факти и обстоятелства не отговарят на истината, поради което
моли за неговото отхвърляне. Претендира и съдебно - деловодни разноски по
делото.
В отговора на предявения от ответниците иск с правно основание чл.
26 от ЗЗД ищцата М. Г. А. - ответник по този иск излага следното: тъй като
имал нужда от средства през 2018 г., брат й Ж. Г. Ж. решил да продаде
придобитите по наследство ниви. Тъй като ищцата не била съгласна, той й
предложил да продаде поне най - голямата нива, а за нея да останат другите
две по - малки ниви. Първоначално ищцата отказала, защото едната от нивите,
оставащи за нея, била 9 категория, намирала се в камениста местност,
обработвали се само 2/3 части от нея, съответно и само за тази част се плащала
рента. Но тъй като брат й продължил да я уговоря дълго и настоятелно, тя се
съгласила. След консултация с нотариус Ал. Никитов той ги посъветвал да
направят доброволна делба на двете ниви, които да останат в еднолична
собственост на ищцата по делото М. Г. А. и веднага след това да се извърши
продажбата на по - голямата нива, парите от която да получи брат й Ж. Г. Ж..
Ищцата сочи, че действително между нея и брат й е бил подписан договор за
доброволна делба акт № 13, том IV, per. № 1734 от 2018 г. по описа на
нотариус Ал. Никитов, по силата на който тя е получила двете по - малки
ниви, останали в наследство от техния баща и описани в исковата молба на
ответниците с правно основание чл. 26 от ЗЗД. Сочи също така, че в раздел II
от договора е описано, че брат й не получава дял, тъй като е получил такъв от
друг техен общ наследодател, както и че от съдържанието на договора е
видно, че страните са постигнали съгласие относно дяловото разпределение на
имотите по собствено желание и не си дължат суми за уравнение на дяловете.
В договора било посочено също, че с него се уреждат всички отношения във
връзка с описаните в него имоти и никой от наследниците - съделители няма
да има претенции за получения дял по отношение на другите съделители.
Оспорва твърдението на ответниците - ищци по иска с правано основание чл.
26 от ЗЗД, че Живко Г. Ж. не е получил нито имоти в натура, нито парично
уравнение за притежаваните от него ид. части от двете по - малки ниви, тъй
като на същия ден, в който бил подписан договора за доброволна делба, с нот.
акт за продажба на недвижим имот № 14, том IV, per. № 1735, дело № 481 от
2018 г. двамата са продали голямата нива с площ от 6 554 кв. м., находяща се в
местност „ЧУКАТА“, съставляваща ПИ с идентификатор ***********,
категория на земята: 3, като продажната цена от нея получил само и
6
единствено Ж. Г. Ж., с която изцяло се уравнил делът му. На тези основания се
моли за отхвърляне и на този иск и също се претендират разноски.
В о.с.з. ищцата, чрез процесуалния си представител адв. Бр. Б.
поддържа исковата молба, както и отговора на предявените срещу нея
насрещни претенции. Доводите си развива в представена в срок писмена
защита.
Ответниците, чрез пълномощника си адв. Н. Йотова поддържат
отговора си и предявените ИУИ. Представят в срок и писмена защита.
В първото по делото с.з. страните уточняват и с доклада на делото е
прието, че Поземлен имот с идентификатор №51584.501.876 с площ по скица
1 073 кв. м. по нотариален акт съставлява празно дворно място от 1 055 кв. м.,
включено в парцел XIV-34 в кв. 5 по предходния план на с. Н.ка, обл. Варна. В
него са разположени и описаните в исковата молба три сгради – еднофамилна
жилищна сграда и две стопански сгради. Поземлен имот с идентификатор
№********* по КККР пък, с площ по скица 812 кв. м., по нотариален акт
съставлява дворно място от 790 кв. м. и е включено в парцел XIII-34 в кв. 5 по
предходния плана на с. Н.ка, обл. Варна, цялото от 825 кв.м., с неуредени
регулационни сметки. Заявяват, че в нот. акт, с който общият им наследодател
е признат за собственик на двата имота въз основа на изтекла в негова полза
придобивна давност е допусната грешка, която е пренесена в исковата молба и
в насрещния иск, а от там и в изготвения по делото проект за доклад, който е
коригиран с направените в първото с.з. уточнения на фактическите им
твърдения.
Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Съгласно удостоверение за наследници с изх. № 63 от 10.10.2023 г.,
издадено от длъжностно лице от ********** Г. Ж. Стоянов, починал на
07.06.2007 г. е оставил за свои наследници по закон М. Г. А., ЕГН: **********
– дъщеря и Ж. Г.ев Ж., ЕГН: ********** - син.
Последният е починал на 14.09.2023 г., като видно от удостоверение
за наследници изх. №60/15.09.2023 г., издадено от длъжностно лице в
********** е оставил за свои наследници по закон съпругата си Й. Х. Ж.,
ЕГН: ********** и двамата си синове Т. Ж. Ж., ЕГН: ********** и Г. Ж. Ж.,
ЕГН: **********.
От представените и приети по делото заверени копия на нотариални
актове се установява следното:
С нотариален акт №18, т. II, дело №509/1992 г., издаден от районен
съдия при РС – Девня, Г. Ж. С.е признат за собственик по покупка и
давност на дворно място от 790 кв. м., включено в парцел XIII-34 в кв. 5 по
плана на с. Н.ка, Варненска област, цялото от 825 кв. м. с неуредени
регулационни сметки, заедно с построените в него място и парцел – жилищна
сграда и стопански постройки и на празно дворна място от 1 055 кв. м., вкл. в
7
парцел XIV-34 в кв. 5 на плана на с. Н.ка, Варненска област, при граници за
целия имот така: улица, П. Д. А. и И. Т.Д.в.
С нот. акт №22, т. V дело № 1336/1996 г., издаден от районен съдия
при РС – Девня, Г. Ж. С. е признат за изключителен собственик по
наследство на дворно място с пространство 799 кв. м., вкл. в парцел Х-37 в кв.
50 по плана на с. Н.ка, Варненска област, с неуредени регулационни сметки,
заедно с трайните насаждения в имота при граници: от една страна улица и
парцели IX-37, XI-37 r III-38.
Представени по делото са скици на гореописаните недвижи имоти и
находящите се в тях сгради. Видно от скица на поземлен имот №15-463847-
29.04.2022 г. е, че ПИ с идентификатор ***********с площ по кадастрални
данни от 1 073 кв. м. съответства на имот с площ по документ за собственост
от 1 055 кв. м. Видно от скица на поземлен имот №15-463852-29.04.2022 г. е,
че ПИ с идентификатор ********* с площ по кадастрални данни от 812 кв. м.
съответства на имот с площ по документ за собственост от 790 кв. м.
Съпоставени с представената от ответниците извадка от влязъл в сила
регулационен план в обхвата на двата поземлени имота е видно, че ПИ с
идентификатор ******** е разположен в парцел XIV-34, а ПИ с
идентификатор ********* в парцел XIII-34, а не както е описано в титула за
собственост, където местонахождението на двата имота и площта им са
разменени.
Видно от приетия по делото договор за доброволна делба с рег. №
198/25.01.2005 г. на нотариус Ал. Никитов №226, РС – Девня Г. Ж. С. получава
в дял и става собственик на: земеделска земя – нива, трета категория с площ 6,
555 дка в местност „Чуката“, съставляващ имот №0********, обособен в
парцел №28 от масив № 55 по плана за земеразделяне на землище с. Н.ка,
общ. Суворово, Варненска област; земеделска земя – нива, трета категория с
площ 6, 002 дка в местност „П.“, съставляващ имот №******** обособен в
парцел №7 от масив № 73 по плана за земеразделяне на землище с. Н.ка, общ.
Суворово, Варненска област и на земеделска земя – нива, с площ 4, 768 дка, от
които 0, 705 дка трета категория и 4, 063 девета категория, в местност
„Височината“, съставляващ имот №078005, обособен в парцел №5 от масив №
78 по плана за земеразделяне на землище с. Н.ка, общ. Суворово, Варненска
област.
От представения договор за доброволна делба акт № 13, т. IV, рег. №
1734/2018 г. по описа на нотариус Ал. Никитов, вписана в СВ - Девня акт №
265, том 3, дело № 1040/2018 г., вх. рег. № 2946/04.10.2018 г., сключен на
03.10.2018 г. между ищцата М. Г. А. и брат й Живко Г.ев Ж. се установява, че
страните са се споразумели да осъществят делбата при следните условия: М.
Г. А. получава в дял и става собственик на нива с площ от 4, 768 дка, в
местността „Височината“, съставляваща ПИ с идентификатор № 51584.78.5 по
плана на земеразделяне на землището на **********, трайно предназначение
на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на
8
земята при неполивни условия: 9-та, номер по предходен план: 078005, стар
идентификатор - няма, при граници и съседи: поземлени имоти с
идентификатори: №№***************** и нива с площ 6, 002 дка, в
местността „Пепелища“, съставляваща ПИ с идентификатор № 51584.73.7 по
плана на земеразделяне на землището на **********, трайно предназначение
на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на
земята при неполивни условия: 3-та , номер по предходен план: 073007, стар
идентификатор- няма, при граници и съседи: поземлени имоти с
идентификатори №№*****************. Живко Г.ев Ж. не получава дял, тъй
като е получил такъв от друг техен общ наследодател.
На същата дата, видно от представения от ищцата нот. акт № 14, т.
IV рег. № 1735, дело №481/2018 г., М. Г. А. и брат й Живко Г.ев Ж. са продали
третата нива, собственост на общия им наследодател, придобита от тях по
наследство, а именно: нива с площ от 6 554 кв. м., в местността „Чуката“,
съставляваща ПИ с идентификатор № *********** по плана на земеразделяне
на землището на **********, трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята при
неполивни условия: трета, номер по предходен план: 055028 за сумата от 867,
10 лева.
Видно от представените скици и удостоверения за характеристики на
поземлените имоти в земеделска територия е, че същите съответстват по
площ, местоположение, категория, граници и съседи на описаните по – горе
документи за собственост.
По делото са представени и удостоверения за данъчни оценки на
процесните поземлени имоти и земеделски земи, удостоверяващи тяхната
данъчна оценка, актуална към 2024 г.
Представени са още по делото застрахователна полица и писмо от
застрахователната компания; отговор на нотариална покана; заявления и
заповед за изменение на КККР; документи за извършени геодезически
заснемания; документи за извършени плащания на геодезически услуги и
данъчни задължения; писмо от Кмета на Община Суворово, удостоверяващо
постоянните и настоящи адреси на ответниците и информация за заплащани
данъчни от страните за периода 2007 г. - 2010 г.
Събрани са по делото и гласни доказателства посредством разпита на
по двама свидетели за всяка една от страните.
От показанията на свидетелите Марияна В. Неделчева Станка А.
Петкова се установява, че както ищцата, така и ответниците са живеели в гр.
Варна, докато общият им наследодател е бил жив. Последният е живеел сам в
имота си в с. Н.ка, обл. Варна до смъртта си, като често е бил посещаван от
ищцата, която работила в селото. Къщата е била ползвана както от ищцата,
така и от нейния брат и неговото семейство, двора също се обработвал
съвместно. И двете свидетелки твърдят, че брата на ищцата – Живко Г. Ж. и
семейството му са се преместили да живеят в гр. Варна още когато децата им
9
са били малки, като същите не са учили в селото, а в града и Ж. Ж. е работил
като таксиметров шофьор. Заявяват, че няколко години преди да почине –
около 2018 г., Ж. Ж. се е завърнал в бащината си къща, като е живял там
заедно със съпругата си до смъртта си. Тогава ищцата е преустановила
посещенията си в селото, тъй като между двамата възникнали спорове за
наследственото имущество.
Свид. Ел. Д. М. – ангажирана от ответниците, твърди в показанията
си, че брата на ищцата Ж. Г. Ж. и неговото семейство винаги са живеели в с.
Н.ка, обл. Варна, като само в периода от 2015 г. до 2018 г. ги е нямало в селото.
Заявява, че още след като се оженили с ответницата Й. Хр. Ж. са заживели в
наследствения имот заедно с общия наследодател на страните, като там са се
родили и израстнали и децата им. Твърди, че и двамата съпрузи са работели в
кооперацията на селото – той като тракторист, а ответницата на кантара, Сочи,
че децата им са учели в гр. Варна, където за тях се е грижила майката на
ответницата Й. Хр. Ж., но всяка събота и неделя са си били на село.
Свидетелката твърди, че през всичките тези години само те са поддържали
наследствения имот, като от 20 години не е виждала ищцата в селото. Вторият
свидетел на ответниците – свид. Д. Д. А. донякъде подкрепя нейните
показания, но се констатират и съществени противоречия в твърденията на
двамата. Така например той твърди, че след като са се оженили Живко и Й. са
живеели в гр. Варна, след това в с. Н.ка, а после пак са се върнали в гр. Варна.
За разлика от предходната свидетелка този свидетел заявява, че преди смъртта
на бащата на Ж. те са живеели на село, но не за постоянно. Неубедително
сочи, че след 2011 г. са заживели в селото постоянно, като са ремонтирали
къщата, поддържали са двора. Заявява също, че докато е живеел в гр. Варна Ж.
постоянно е пътувал до селото. И двамата свидетели установяват, че са знаели
за уговорка между Ж.о и сестра му къщата да остане за него, а празното
дворно място за нея, като дори са предприели действия в тази посока, като са
наели геодезист.
Други, относими за делото факти, разпитаните свидетели не
установяват.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните
изводи от правна страна:
Предявен е конститутивен иск за съдебна делба с правно основание
чл. 34 ал.1 от ЗС. Производството е в първа фаза, по допускане на делбата. Тук
съдът изследва въпросите за наличието на съсобственост между съделителите
върху имуществото предмет на делбата, основанието на което същата е
възникнала, между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и
каква е частта на всеки съделител в съсобствеността.
Ищцата основава съсобствеността си върху недвижимите имоти,
описани в исковата молба на два нотариални акта, представени по делото и
описани по – горе, по силата на които техния общ наследодател е придобил
10
собствеността върху същите. Ответниците противопоставят възражение за
изтекла в полза на техния наследодател придобивна давност досежно
застроения имот, по силата на което той е станал едноличен негов собственик.
Възражението на ответниците е направено своевременно – с
отговора на исковата молба. Същото се преценява от настоящия състав като
неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл. 79 ал. 1 от ЗС сънаследник може да придобие по
давност останал в наследство недвижим имот, ако упражнява фактическа
власт върху него повече от десет години и ако отблъсне фактическата власт на
другите сънаследници. При наследствени имоти се смята, че упражнявайки
фактическа власт върху целия имот, сънаследникът владее своята идеална
част и държи частите на останалите сънаследници, като в този случай, за да се
приеме, че владее целия имот - само и изключително за себе си, е необходимо
този сънаследник да е противопоставил на останалите своето намерение за
това. Лицето трябва да е демонстрирало по отношение на невладеещия
съсобственик поведение на пълноправен собственик, т.е. поведение, което
безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем
единствено за себе си. Обикновеното неизползване на имота от който и да е от
наследниците не води до изгубване на правото на собственост.
Неупражняването на фактическа власт върху съсобствения имот само по себе
си не представлява отказ от права. Манифестирането на намерението да се
свои целия имот е същественият елемент от предвиденото в чл. 79 от ЗС
придобивно основание. Промяната в намерението, с което сънаследникът
упражнява фактическата власт върху имота, следва да бъде демонстрирана по
категоричен начин и не може да се предполага. То трябва да се
противопостави на останалите сънаследници, като в исковия процес следва да
бъде установено, че противопоставянето е достигнало до знанието им, нещо,
което в настоящия казус не се установява.
Фактът на едноличното ползване на имота от наследодателя на
ответниците и от самите тях дори и да беше безспорно установен по делото,
както и съзнанието на същите, че считат имота за свой, не са достатъчни за
доказване на твърдението за придобивна давност. Това е така, защото
наследникът, който се позовава на придобивна давност, трябва да докаже не
само, че е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е завладял
частите на сънаследниците. Промяната в намерението не трябва да остане
скрита, тя трябва да намери външна изява в предприемане на конкретни
действия, които да станат достояние на останалите съсобственици и да
показват несъмнено, че наследникът, който упражнява фактическата власт,
отрича техните права върху имота и го държи само за себе си, тъй като както
вече бе казано собствеността не се губи при неизползването на имота. За да се
приеме, че един наследник е установил владение и върху притежаваните от
другите наследници идеални части от имота не е достатъчно той да упражнява
фактическа власт върху целия наследствен имот, а е необходимо освен това да
е отблъснал владението на останалите наследници, като е манифестирал ясно
11
пред тях намерението си да владее целия наследствен имот само за себе си.
Това следва да стане с конкретни действия на отричане на правата на
останалите сънаследници върху имота, които действия са станали достояние
на тези сънаследници.
Нито от показанията на разпитаните свидетели, нито от другите
ангажирани по делото доказателства се установи същественият елемент от
предвиденото в чл. 79 от ЗС придобивно основание – ответниците или
предходно техния наследодател да са демонстрирали пред нея намерението си
да своят целия имот и да са отблъснали по някакъв начин владението й.
Разпитаните по делото свидетели не установиха факти за завладяване
от ответниците на частта на ищцата. Няма данни тя да не е била допускана до
имота. Свидетелите, ангажирани от ответниците установяват само, че те са
ползвали имота преимуществено, като са живяли там, което няма връзка с
отблъскването на владението на ищцата. Съгласно съдебната практика, дори
декларирането на имота в данъчните служби на свое име, без това
деклариране да е станало известно на останалите сънаследници, не
представлява действие на отричане на техните права. Плащането на данъци и
консумативни разходи за имота, извършването на ремонти в имота също не са
такива действия. Такива действия могат да бъдат например отказа на
ползващия имота сънаследник да допуска останалите сънаследници в имота,
или доведено до знанието на останалите сънаследници намерение на
сънаследника - държател да се разпореди с имота само в своя полза, или
ползването на имота по начин, който ясно показва, че изключва владението на
останалите сънаследници.
Следва да се отбележи също така, че доказателствата по делото
сочат, че ищцата не се е дезинтересирала от процесния имот, считала го е за
съсобствен, обработвала е същия, посещавала го е, преспивала е там заедно
със семейството си, предприела е действия за правилното му отразяване в
КККР, заплащала е дължимите за него данъци. От разпитаните свидетели
единствено свид. Е. Митева заявява, че не е виждала ищцата в процесния
имот, но това съвсем не означава, че последната не го е посещавала. Налице са
доказателства по делото, че ищцата не е спирала да използва имота и да има
свободен достъп до него, вкл. и в изявленията на ответниците, обективирани в
представения отговор от тяхна страна на отправена им от ищцата нот. покана,
в който са декларирали готовността си да й предоставят възможност да ползва
собствените си идеални части от обитавания от тях наследствен имот.
Цитираната в писмената защита на ответниците съдебна практика е
неотносима към настоящия казус, доколкото примера касае близки роднини,
които владеят различни обекти в съсобствен имот – например етажи от къща
или кооперация, без противопоставянето на другия собственик.
С оглед на изложеното, съдът намира, че ищцата по делото М. Г. А.,
като наследница на Г. Ж. С. не е изгубила по какъвто и да е било начин своя
дял от правото на собственост върху Поземлен имот с идентификатор
12
№*********** и е съсобственик по наследство на имота заедно с
ответниците, при права от ½ ид. части от същия, поради което предявеният от
нея иск за делба на този имот е основателен.
За останалите два имота, описани в исковата молба спор между
страните не съществува - нито по отношение на наличието на съсобственост,
нито по отношение на делбените квоти.
С оглед наведените в отговора на исковата молба възражения обаче,
следва да се отбележи, че правото на собственост върху урегулиран поземлен
имот може да се придобива от множество субекти само като идеална част, а не
и като реална. Площта на допуснатия до делба имот е индивидуализиращ
негов белег, но не се обхваща от силата на пресъдено нещо на решението по
допускане на делбата /в този смисъл Решение №337/10.10.2011 г. на ВКС, І г.
о. по гр. дело № 6/2010 г., постановено по чл. 290 от ГПК/, като няма пречка
във втората фаза на делбата с експертиза да се уточни действителната площ
/като се проследят всички последователни регулационни промени,
прилагането или неприлагането на дворищно - регулационните планове и
всички други факти, водещи до промяна на границите/.
По предявения ИУИ с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 и ал. 2 пр. З
от ЗЗД и искането на ответниците за прогласяване нищожността на договора
за доброволна делба акт № 13, т. IV, рег. № 1734/ 2018 г. по описа на нотариус
Ал. Никитов, вписана в СВ - Девня акт № 265, том 3, дело № 1040/2018 г., вх.
рег. № 2946/04.10.2018 г. и включването в делбената маса на двете описани в
него земеделски земи – ниви.
По своят правна същност доброволната делба е договор,
съдържанието на който се определя от съсобствениците съделители, като има
за цел да прекрати съсобствеността и идеалните части на всеки от
съсобствениците се превърнат в отделно право на собственост, като съответно
всеки от тях да получи своя дял в натура, ако това е възможно. При
извършване на доброволната делба трябва да бъдат спазени всички
императивни изисквания на закона, в нея освен че трябва да вземат участие
всички съделители, тъй като в противен случай тази делба ще е нищожна, тя
трябва да се извърши и по начин, щото всеки от съделителите да получи
реален дял в натура съобразно правата му в съсобствеността. Възможно е
също така да се уговори между тях един да получи целия имот, а останалите -
паричната равностойност на припадащата им се част. Но при всички случаи за
изпълнение на целите при прекратяване на собствеността чрез делба,
включително и когато същата се постига чрез извънсъдебна спогодба, всеки от
съделителите получалва съответно своя дял в натура или в парично уравнение
равностойността му. Твърди се от ответниците, че техният наследодател не е
получил нищо при така извършената подялба на съсобствените му ниви, нито
в натура, нито в пари, при което се претендира недействителност на договора
за доброволна делба, доколкото участващ в делбата съделител не е получава
никакъв насрещен еквивалент - имот или парично уравнение на дела си, а
13
другия съделител е получил цялото имущество предмет на договора.
Разглежданата в настоящото дело хипотеза е именно такава. Видно
от договора за доброволната делба ищцата е получила в дял и двете ниви,
предмет на делбата, а другият съделител не е получил дял от делбеното
имущество, като е вписано, че е получил такъв „от друг техен общ
наследодател“. Това означава, че единият съделител не е бил удовлетворен от
наследственото имущество, предмет на делбата, получавайки друга част от
него по дарение, покупко – продажба или по някакъв друг начин. Той е
получил дял от друго общо имущество от друг наследодател на страните по
договора. От делбеното имущество обаче той не е получил дял, което прави
извършената делба недействителна.
Така обективираното в процесния договор за доброволна делба
съглашение между съделителите несъмнено противоречи на разпоредбата на
чл. 69 ал. 2 от ЗН и на законоустановеното правило всеки съделител да получи
дела си в натура или да получи парично уравнение. В нарушение на закона
брата на ищцата – наследодател на ответниците не е получил в дял имот, нито
пък парично уравнение на дела си. Вярно е, че разпоредбата на чл. 69 ал. 2 от
ЗН не изключва принципа на свобода на договарянето, доколкото договорът за
доброволна делба се доближава по своята правна характеристика до
спогодбата, уредена в чл. 365 от ЗЗД, но разпоредбата е задължителна що се
отнася до това, че всеки съсобственик трябва да получи дял в натура или пари,
като не допуска никой от съсобствениците да не получи нищо. Следователно
договорът за доброволна делба страда от порока нищожност по смисъла на чл.
26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД като противоречащ на повелителна законова разпоредба –
чл. 69 ал. 2 от ЗН.
Вписаното в договора заявление, че никой от наследниците –
съделители няма да има претенции за получения дял по отношение на другия
съделител не променя недействителността на договора. Представения нот. акт
за покупко - продажба на третата съсобствена нива между страните по делбата
също не променя този извод, доколкото посочената в него продажна цена е
получена и от двамата продавачи – в случая ищцата и нейния брат.
Показанията на ищцовите свидетели в обратния смисъл в тази им част са
недопустими с оглед разпоредбата на чл. 164 ал. 1 т. 1 от ГПК, поради което и
няма как да бъдат кредитирани.
Ето защо искът за прогласяване нищожността на договора за
доброволна делба от 03.10.2018 г., като противоречащ на закона се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен, като имотите, предмет на този
договор следва да бъдат включени в делбената маса.
По разноските:
Ищцата претендира разноски по делото в общ размер на 5 025 лева,
от които 25 лева за заплатена държавна такса за водене на делото и 5 000 лева
за заплатено адвокатско възнаграждение.
14
От ответниците, чрез проц. им представител е направено възражение
претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
основателно, поради следните съображения: От една страна делбеното
производство не се отличава с особена фактическа и правна сложност и
същото е приключило в две съдебни заседания. От друга страна, ищцата в
настоящия процес, освен по делбеното производство се защитава и срещу два
предявени от ответниците иска, единият от които се отхвърля. Отчитайки тези
обстоятелства и съобразявайки приетото в Решение на Съда на Европейския
съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 съдът счита, че възнаграждение в
общ размер на 3 000 лева е адекватно на посочените в решението критерии.
От своя страна ответниците претендират разноски за адвокатско
възнаграждение по представен списък в общ размер на 3 000 лева – 800 лева
по иска за делба, 1 200 лева по ИУИ и 1 000 лева по иска с правно основание
чл. 26 от ЗЗД. Предвид отхвърлянето на предявения от ответниците ИУИ и
липсата на възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК, в полза на ответниците следва
да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 800
лева, съразмерно на уважената част от исковете.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 344 ал. 1 изр. 1 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за доброволна делба акт №
13, т. IV, рег. № 1734/2018 г. по описа на нотариус Ал. Никитов с район на
действие РС – Девня, рег. №226 на НК, вписан в СВ - Девня акт № 265, том 3,
дело № 1040/2018 г., вх. рег. № 2946/04.10.2018 г., сключен между М. А. А.,
ЕГН: ********** и Живко Г.ев Ж., ЕГН: **********, поради противоречието
му със закона, на основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД.
ДОПУСКА ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА ДЕЛБА между
съсобствениците на следните недвижими имоти:
1. Поземлен имот с идентификатор №51584.501.876 по КККР,
одобрени със Заповед РД-18- 1730/18.10.2018 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е със
Заповед №18-3588/05.04.2022 г. на Началника на СГКК Варна, с площ от 1 073
кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до десет метра/, при съседи: имоти с
идентификатори №№***************, предишен идентификатор:
************, номер по предходен план 34, по нотариален акт съставлява
празно дворно място от 1 055 кв. м., включено в парцел XIV-34 в кв. 5 по плана
на с. Н.ка, обл. Варна, при граници на имота: улица, П.Д. А. и И. Т. Д., заедно с
построените в него:
15
- еднофамилна жилища сграда на два етажа, със застроена площ 62
кв. м., с идентификатор №**********1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1730/18.10.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо
сградата е със Заповед №18- 3588/05.04.2022 г. на Началник СГКК Варна;
- селскостопанска сграда на един етаж със застроена площ 52 кв. м., с
идентификатор №********** по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-1730/18.10.2018 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата е със
Заповед 018- 3588/05.04.2022 г. на Началник СГКК Варна;
- селскостопанска сграда на един етаж със застроена площ 65 кв. м., с
идентификатор №******** по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-1730/18.10.2018 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата е със Заповед №18-
3588/05.04.2022 г. на Началник СГКК Варна.
2. Поземлен имот с идентификатор №************по КККР,
одобрени със Заповед РД-18-1730/18.10.2018 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е със
Заповед №18-3588/05.04.2022 г. на Началник СГКК Варна, с площ от 812 кв.
м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до десет метра/, при съседи: имоти с
идентификатори №№***********, предишен идентификатор: *************,
номер по предходен план 34, по нотариален акт съставлява дворно място от
790 кв. м., включено в парцел XIII-34 /тринадесет - тридесет и четири/, в кв. 5
по плана на с. Н.ка, обл. Варна, цялото от 825 кв.м., с неуредени регулационни
сметки.
3. Поземлен имот с идентификатор №51584.501.902 по КККР,
одобрени със Заповед РД-18-1730/18.10.2018 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е със
Заповед №18-3588/05.04.2022 г. на Началник СГКК Варна, с площ от 700 кв.
м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до десет метра/, при съседи: имоти с
идентификатори №№**************, предишен идентифик***********,
номер по предходен план 37, кв. 50, а по нотариален акт дворно място с
пространство от 700 кв. м., включено в парцел Х-37 в кв. 50 по плана на с.
Н.ка, с неуредени регулационни сметки, при граници: от една страна улица и
парцели IX-37, XI-37 и Ш-З8.
4. Нива с площ 4, 768 дка, находяща се в местността „Височината“,
съставляваща ПИ с идентификатор № **********по плана на земеразделяне
на землището на **********, трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята при
неполивни условия: 9-та, номер по предходен план: 078005, стар
идентификатор - няма, при граници и съседи: поземлени имоти с
16
идентификатори №№*************** и
5. Нива с площ 6, 002 дка, находяща се в местността „Пепелища“,
съставляваща ПИ с идентификатор № 51584.73.7 по плана на земеразделяне
на землището на **********, трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята при
неполивни условия: 3-та , номер по предходен план: 073007, стар
идентификатор- няма, при граници и съседи: поземлени имоти с
идентификатори №№ ************** при следните права на съделителите:
за М. Г. А., ЕГН: ********** – ½ ид. части от всички наследствени имоти и
за Й. Х. Ж., ЕГН: **********, Т. Ж. Ж., ЕГН: ********** и Г. Ж. Ж., ЕГН:
********** – по 1/6 ид. части от всички наследствени имоти, на основание
чл. 34 ал. 1 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Х. Ж., ЕГН: **********, Т. Ж. Ж.,
ЕГН: ********** и Г. Ж. Ж., ЕГН: ********** инцидентен установителен иск
с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК с искане да се приеме за установено
по отношение на М. Г. А., ЕГН: **********, че са придобили правото на
собственост върху поземлен имот с идентификатор №********* по КККР,
одобрени със Заповед РД-18-1730/18.10.2018 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е със
Заповед №18-3588/05.04.2022 г. на Началника на СГКК Варна, с площ от 1 073
кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до десет метра/, при съседи: имоти с
идентификатори №****************, предишен идентификатор:
*************, номер по предходен план 34 по нотариален акт съставлява
празно дворно място от 1 055 кв. м., включено в парцел XIV-34 в кв. 5 по плана
на с. Н.ка, обл. Варна, с неуредени сметки по регулация, заедно с построените
в него сгради - една еднофамилна жилищна сграда на два етажа и две
селскостопански сгради на един етаж въз основа на изтекло в тяхна полза
давностно владение, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Й. Х. Ж., ЕГН: **********, Т. Ж. Ж., ЕГН: ********** -
двамата с адрес с. Н.ка, обл. Варна и Г. Ж. Ж., ЕГН: **********, с адрес гр.
В*************** да заплатят на М. Г. А., ЕГН: **********, с адрес: гр.
В************* сумата от 3 025 лева /три хиляди и двадесет и пет лева и
00 ст./, представляваща направени по делото съдебно – деловодни разноски и
разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА М. Г. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. В************ да
заплати на Й. Х. Ж., ЕГН: **********, Т. Ж. Ж., ЕГН: ********** - двамата с
адрес с. Н.ка, обл. Варна и Г. Ж. Ж., ЕГН: **********, с адрес гр.
В********** сумата от 1 800 лева /хиляда и осемстотин лева и 00 ст./ ,
17
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение
съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните по делото препис от настоящето
решение, на основание чл. 7 ал. 2 от ГПК.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото след влизане на решението в сила с оглед
продължаване на делбата във втората фаза.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
18