№ 1009
гр. София, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20211100509300 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба от малолетните ищци Р. К. Л. и КР. К. Л.,
действащи чрез тяхната майка и законна представителка К. КР. К., чрез адв. С.Д. М. от
САК, срещу съдебно решение № 20121353 от 20.05.2021г., постановено по гр. дело №
14918/2021г. по описа на СРС, 86 състав, с което са уважени частично искове с правно
основание чл. 150 от СК, предявени срещу К. АП. Л..
С уточнителна молба от 23.09.2021г., депозирана пред въззивния съд,
въззивниците, чрез пълномощника си сочат, че решението се обжалва в частта, с която
е отхвърлен иска на Р. К. Л. за разликата над 220 лева до 350 лева, както и в частта, с
която е отхвърлен иска на КР. К. Л. за разликата над 220 лева до 300 лева. В жалбата се
излагат твърдения, че решението в обжалваните части е неправилно поради допуснато
нарушение на материалния закон и необоснованост, като са направени и
доказателствени искания. Изложени са подробни съображения.
В открито съдебно заседание въззивниците, чрез представителя си по
пълномощие, поддържат въззивната жалба с направеното уточнение, по изложените в
нея съображения. Сочат нови доказателства. В хода на устните състезания пледира за
уважаване на въззивната жалба и увеличаване на месечните издръжки в пълния
претендиран размер от 350 лева за малолетната Ралица и 300 лв. за малолетния К..
Претендират разноски пред въззивната инстанция и представя списък по чл. 80 от
ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата
1
страна К. АП. Л., чрез представителя си по пълномощие – адв. М.И. от САК, в който
оспорва въззивната жалба и уточнението , като неоснователна. Сочи нови
доказателства. В хода на устните състезания пледира да се остави в сила решението на
първата инстанция, като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба да се
отхвърли изцяло. Претендира разноски за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
Във въззивното производство са събрани нови доказателства за нововъзникнали
обстоятелства след подаването на жалбата и отговора - за доходите на родителите на
малолетните ищци.
Софийски градски съд, в настоящия си състав участвал в заседанието, в което е
завършено разглеждането на делото, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
С решението по гр. дело № 14918/2021 г. на Софийски районен съд, 86 състав,
съдът се е произнесъл по кумулативно субективно съединени искове с правна
квалификация чл. 150 от СК, като е изменил размера на месечната издръжка,
определена с решението по гр. д. № 3920 по описа за 2019г. на Софийски районен съд,
като я е увеличил от 200 лева на по 220 лева за всяко едно от децата Р. К. Л. и КР. К.
Л., действащи чрез тяхната майка и законна представителка К. КР. К., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда 16.03.2021г., до настъпване на обстоятелства, водещи до
изменението или прекратяването на издръжката, като е отхвърлил предявените искове
за разликата до 350 лева за детето Ралица и до 300 лева за детето К., като
неоснователни. Допуснал е предварително изпълнение на решението в частта за
издръжките. Осъдил е К. АП. Л. да заплати държавна такса от 57.60 лева – по сметка
на СРС.
За да постанови решението си в обжалваната част районният съд е приел, че
ответникът К. АП. Л. работи и получава средно месечно брутно трудово
възнаграждение в размер на 1761 лева, а майката на ищците получава средно месечно
брутно трудово възнаграждение в размер от 2031 лв.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща
правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване
по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. За въззивното
производство държавна такса не се дължи от въззивниците на основание чл. 83, ал. 1,
т. 2 от ГПК. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна
и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваните части е допустимо,
тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с
която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
При определяне размера на дължимата месечна издръжка съдът се съобразява с
нуждите на детето и с възможностите на задължения родител. Това са двете
2
кумулативни изисквания от които съдът следва да формира изводите си по
основателността на иска.
Доходите на двамата родители са базата за установяване на финансовите
възможности на родителите да участват в издръжката на детето си, т.е. доход по
смисъла на т. 5 от ППВС № 5/1970 г., а в същия смисъл е и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по
гр. д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС. Пред първата съдебна инстанция майката на ищците е
представила доказателства за получавано средно месечно брутно трудово
възнаграждение от 2031 лв., а пред въззивната инстанция са събрани доказателства за
средномесечен брутен доход през 2021г. в размер от 2241.50 лева (лист 40 от делото).
За доходите на ответника – въззиваем по настоящото производство, за периода
след образуване на въззивното производство са събрани неоспорени писмени
доказателства. От удостоверение за брутен доход с изх. № 9 от 30.03.2022г. от „Т.“
ЕООД се установява, че за периода от м. март 2021г. до м. февруари 2022г. К. АП. Л. е
получил доход от трудово правоотношение в общ размер от 27113.42 лв., т.е. средното
месечно брутно трудово възнаграждение на въззиваемия е в размер от 2259.45 лв.
Отделно от този доход с декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние от 07.04.2022г., неоспорена от въззивниците, К. АП. Л. е декларирал и
месечен доход от наем в размер от 125 лева, както и съсобствени недвижими имоти с
майката на ищците в гр. София и в гр. Брусарци (лист 49 от делото). Доказателствата за
доходите на родителите на ищците не са оспорени от насрещната страна и съдът не
намира основание да не ги кредитира.
Страните не спорят, че ищецът - въззивник Р. К. Л. е ученик в 14 СУ „Проф.
Асен Златаров“, гр. София, в редовна форма на обучение, а ищецът – въззивник КР. К.
Л. посещава детска градина № 191 в гр. София. Последното е отразено и в
представения пред въззивната инстанция социален доклад с изх. № ПР/Д-С-СК/48-
001/15.03.2022г. на ДСП – Сердика (лист 33-34 от делото).
Не е спорно между страните, че Р. К. Л. страда от заболяване, което изисква
постоянно лечение и за което майката К. КР. К. прави разходи, за което във въззивното
производство са представени неоспорени доказателства (амбулаторен лист за платен
преглед от 19.10.2021г. и фискални бонове от същата дата, всички издадени от
„Аджибадем Сити Клиник – ДКЦ Токуда“ ЕАД – лист 54-55 от делото).
Видно от заверено копие на уверение № 01/04.01.2022г., издадено от
Агрономическия факултет на Лесотехническия университет, КР. К. Л. е записан в
задочна форма на обучение за зимния семестър на първи курс за учебната 2021/2022г.,
а през учебната 2020/2021г. се е обучавал в подготвителна година. От същата дата е
представен и фискален бон за заплатена сума от 809 лева в полза на Лесотехническия
университет, гр. София, но съдът не кредитира този документ, тъй като не може да се
установи от кого е платена сумата и на какво основание.
От заверено копие на платежно нареждане за кредитен превод от 17.01.2022г.
се установява, че КР. К. Л. е наредил плащане по сметката на К.К. на сумата от 180
лева с основание - такса за ски училище на К.Л..
Други релевантни за спора доказателства не са представени от страните във
въззивното производство.
При представените във въззивното производство и неоспорени писмени
доказателства за доходите на родителите на въззивниците и разходите на въззиваемия,
въззивният съд приема, че и двамата родители на малолетните деца Р. К. Л. и КР. К. Л.
са здрави и в трудоспособна възраст, както и доказаха реализирани месечни доходи над
средната работна заплата за страната. Съдът съобрази и обстоятелството, че
3
задължението на бащата да заплаща издръжка на малолетните си деца е безусловно, а
майката на ищците има и непосредствената грижа за отглеждането и издръжката им,
включително и заплаща разходи за лечението на по-голямото дете.
Детето Р. К. Л. е родено на *******, т.е. то е навършило 10 години и 4 месеца
(към датата на постановяване на въззивното съдебно решение), поради което се нуждае
от средства за съществуване, образование, спорт, социално-културно развитие и
лечение, които не могат да се покрият с присъдената от районния съд месечна
издръжка от 220 лева.
Съдът съобрази, че определеният от първостепенния съд размер на месечната
издръжка, към момента на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция,
е незначително по-висок от посочения в чл. 142, ал. 2 от СК минимален размер за
издръжката на дете (МРЗ от 01.04.2022г. е 710 лева, т.е. минималният размер на
издръжката за детето е 177.50 лева).
Ръководейки се от законните критерии, настоящата въззивна инстанция счита,
че за издръжката на детето Р. К. Л. са необходими месечно общо около 500 лв. – с
оглед на изискването с издръжката да се осигурят условия на живот, каквито детето
би имало, ако родителите живееха заедно. От тази сума, съобразно факта, че
непосредствените грижи се полагат от майката, съотношението на материалните
възможности на двамата родители, бащата следва да поеме по-голямата част от
издръжката за детето му, т.е. сума в размер на 300 лв. месечно. Съдът следва да
увеличи месечната издръжка до сумата от 300 лева, като съобрази и бързо
настъпващите инфлационни процеси от началото на 2022г., които негативни
последици не следва да се поемат изцяло от родителя, който полага непосредствените
грижи за детето. Не се събраха доказателства от които да се обоснове извод, че
въззиваемият има финансови възможности да заплаща издръжка за детето Ралица в
пълния претендиран размер от 350 лева, а същевременно съдът съобрази и събраните
пред настоящата инстанция доказателства за предоставяне от бащата на допълнителни
парични средства за по-малкото малолетно дете след решението по гр. д. № 3920 по
описа за 2019г. на Софийски районен съд, респ. след постановяване на обжалваното
първоинстанционно решение на 20.05.2021г.
С оглед изложеното, решението на Софийския районен съд следва да се отмени
частично в обжалваната част за разликата над 220 лв. до сумата от 300 лева, като
въззиваемият бъде осъден да заплаща на детето Р. К. Л. издръжка от още 80 лева.
Съдът присъжда месечната издръжката от 300 лева, считано от 16.03.2021г. с оглед
искането на ищеца и нормата на чл. 149 от СК. Съдът присъжда и законната лихва за
забава върху месечната издръжка. За останалата част за разликата от 300 до 350 лева,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
По отношение месечната издръжка за детето КР. К. Л. съдът приема следното:
Детето КР. К. Л. е родено на 14.12.2015 г., т.е. то е навършило 6 години и 4
месеца (към датата на постановяване на въззивното съдебно решение), поради което се
нуждае от средства за съществуване, образование, социално-културно развитие и
спорт, които не могат да бъдат удовлетворени с присъдената от районния съд месечна
издръжка от 220 лева.
Определеният от първостепенния съд размер на месечната издръжка, към
момента на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, е незначително
по-висок от посочения в чл. 142, ал. 2 от СК минимален размер за издръжката на дете
(МРЗ от 01.04.2022г. е 710 лева, т.е. минималният размер на издръжката за детето е
177.50 лева). Настоящата въззивна инстанция приема, че за издръжката на детето КР.
4
К. Л. са необходими месечно общо около 400 лв. – с оглед на изискването с
издръжката да се осигурят условия на живот, каквито детето би имало, ако родителите
живееха заедно. От тази сума, съобразно факта, че непосредствените грижи се полагат
от майката, съотношението на материалните възможности на двамата родители,
бащата следва да поеме по-голямата част от издръжката за детето му, т.е. сума в размер
на 250 лв. месечно. Съдът следва да увеличи месечната издръжка до сумата от 250
лева, като съобрази и бързо настъпващите инфлационни процеси от началото на 2022г.,
които негативни последици не следва да се поемат изцяло от родителя, който полага
непосредствените грижи за детето. Не се събраха доказателства от които да се
обоснове извод, че въззиваемият има финансови възможности да заплаща издръжка за
детето К. в пълния претендиран размер от 300 лева, а същевременно съдът цени и
събраните пред въззивната инстанция доказателства за предоставяне от бащата на
допълнителни парични средства за детето К. след решението по гр. д. № 3920 по описа
за 2019г. на Софийски районен съд, респ. и след постановяване на обжалваното
първоинстанционно решение на 20.05.2021г.
С оглед изложеното, решението на Софийския районен съд следва да се отмени
частично в обжалваната част за разликата над 220 лв. до сумата от 250 лева, като
въззиваемият бъде осъден да заплаща на детето КР. К. Л. издръжка от още 30 лева.
Съдът присъжда месечната издръжката от 250 лева, считано от 16.03.2021г. с оглед
искането на ищеца и нормата на чл. 149 от СК. Съдът присъжда и законната лихва за
забава върху месечната издръжка. За останалата част за разликата от 250 до 300 лева,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
По разноските във въззивното производство:
Върху присъдените от настоящата инстанция издръжки въззиваемият дължи
държавна такса в размер на 158.40 лева по сметка на СГС, а на въззивниците дължи и
разноските във въззивното производство, съразмерно на уважената част от исковете.
От законната представителка и майка на въззивниците е представено
доказателство за заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 600
лева, съгласно договор от 01.02.2021г. (лист 60 от делото), който има характера на
разписка на вписването за направеното плащане в договора за правна помощ и е
достатъчно доказателство за направените разноски съгласно приетото в т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът осъжда
вззиваемата страна да заплати на въззивниците сумата от 314.29 лева – разноски за
адвокатски хонорар във въззивното производство, съразмерно с уважената част от
исковете.
Въззиваемата страна претендира разноски за адвокатско възнаграждение от 600
лева (лист 41 от делото). Видно от отразеното в договора за правна защита и
съдействие от 07.04.2022г., адвокатският хонорар е договорен и изцяло заплатен.
По изложените съображения и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът осъжда
въззивниците да заплатят на вззиваемата страна сумата от 285.71 лева - разноски за
адвокатски хонорар във въззивното производство, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ съдебно решение № 20121353 от 20.05.2021 година,
постановено по гр. дело № 14918/2021 година на Софийския районен съд, 86
състав, в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 150 от СК, за присъждане на
месечна издръжка на детето Р. К. Л., ЕГН ********** за разликата над 220
лева до 300 лева, както и в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 150 от СК,
за присъждане на месечна издръжка на детето КР. К. Л., ЕГН ********** за
разликата над 220 лева до 250 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К. АП. Л., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си
дете Р. К. Л., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител К.
КР. К., ЕГН **********, още 80 (осемдесет) лева месечна издръжка - общо
300 (триста) лева, считано от 16.03.2021г. до настъпване на законни причини
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена сума до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА К. АП. Л., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си
дете КР. К. Л., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител
К. КР. К., ЕГН **********, още 30 (тридесет) лева месечна издръжка - общо
250 (двеста и петдесет) лева, считано от 16.03.2021г. до настъпване на
законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното ѝ изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 20121353 от 20.05.2021 година,
постановено по гр. дело № 14918/2021 година на Софийския районен съд, 86
състав, в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен иска по чл. 150 от
СК, за присъждане на месечна издръжка на детето Р. К. Л., ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител К. КР. К., ЕГН ********** за
разликата над 300 лева до 350 лева, както и с която е отхвърлен иска по чл.
150 от СК, за присъждане на месечна издръжка на детето КР. К. Л., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител К. КР. К., ЕГН
********** за разликата над 250 лева до 300 лева.
ОСЪЖДА К. АП. Л., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, да заплати на Р. К. Л., ЕГН ********** и КР. К. Л., ЕГН **********,
чрез тяхната майка и законен представител К. КР. К., ЕГН **********,
сумата от 314.29 (триста и четиринадесет лева двадесет и девет стотинки)
лева – разноски по въззивно гр. дело № 9300/2021 г. по описа на Софийския
6
градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
ОСЪЖДА Р. К. Л., ЕГН ********** и КР. К. Л., ЕГН **********, чрез
тяхната майка и законен представител К. КР. К., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплатят на К. АП. Л., ЕГН **********,
сумата от 285.71 (двеста осемдесет и пет лева седемдесет и една стотинки)
лева – разноски по въззивно гр. дело № 9300/2021 г. по описа на Софийския
градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
ОСЪЖДА К. АП. Л., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК, да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, сумата от 158.40 (сто петдесет и осем лева и четиридесет
стотинки) лева – държавна такса по въззивно гр. дело № 9300/2021 г. по описа
на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7