Решение по адм. дело №260/2025 на Административен съд - Габрово

Делото е образувано по депозирана в деловодството на съда жалба с вх. № СДА-01-1817 от 21.07.2025 г., подадена от О. С., с която се оспорва «преиздадено Решение № РД-02-14-1672 от 16.09.2024 г. с рег. № в ИСУН BG16RFOP001-8.006-004-С01-М019 от 27.06.2025г. на зам.-министъра на МРРБ и ръководител на УО на ОПРР“ за отказ от верификация и плащане по направено искане за окончателно плащане на разходи в размер на 177 240.00 лв. по административен договор за безвъзмездна финансова помощ /АДБФП/ № BG16RFOP001-8.006-004-С01. Новото Решение на същия орган, което се оспорва с процесната жалба, е с № BG16RFOP001-8.006-004-С01-М019 от 27.06.2025 г. на зам.-министъра на МРРБ, с което жалбоподателят твърди, че на практика е преповторен отменен по съответния ред предходно издаден административен акт от 16.09.2024 г. със същото съдържание.

С процесния административен акт на основание чл. 60, ал. 1, чл. 62, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 63, ал. 1, т. 1 и чл. 64, ал. 1, предложение второ от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/ и въз основа на искане за плащане № 2 (окончателно) по административен договор за безвъзмездна финансова помощ, не се извършва верификация и плащане на разходи в размер на 177 240,00 лв., представляващи БФП, отчетени в същото искане за окончателно плащане, на основание чл. 64, ал. 1, предложение второ от ЗУСЕФСУ, което се явява правно основание за отказ от верификация и плащане. С оглед на стартирала процедура по чл. 73 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр. 39 от 27 Май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ), засягаща заявените разходи по договори № ОП - 34 от дата 26.09.2023 г. с изпълнител „Еврика 3М“ ЕООД, № ОП - 35 от дата 26.09.2023 г. със същия изпълнител и № ОП - 36 от дата 26.09.2023 г. с него, представляващи остойностено евентуалното финансово влияние на твърдения за нарушения, описани в регистриран сигнал № 2375, в размер на 100% от съотносимите разходи, включени в настоящото искане за плащане, не се верифицират и не се плащат.

Основанието за това решение се изразява в следното:

На 08.12.2023 г. чрез ИСУН 2020 е подадено искане за окончателно плащане по посочения по-горе АДБФП, придружено от окончателен технически и финансов отчет. Въз основа на същото е издадено Решение № РД-02-14-1672 от 16.09.2024 г. на Ръководителя на УО на ОПРР 2014-2020, с което не са верифицирани разходи при изложени в него мотиви. По жалба на О. С. срещу това Решение е образувано административно дело № 374/2024 г. на Административен съд – Габрово. С Решение № 1457 от 20.11.2024 г. Административен съд – Габрово отменя Решение № РД-02-14-1672 от 16.09.2024 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на ОПРР 2014-2020 и връща преписката на същия орган за ново произнасяне, съобразно мотивите на отменителното решение, в сроковете установени в ЗУСЕФСУ. Решенето на съда е обжалвано пред ВАС, който със свое Решение № 6479 от 16.06.2025 г. по административно дело № 913/2025 г., оставя в сила първоинстанционния съдебен акт.

След извършена повторна проверка по верификация на засегнатите разходи от страна на УО на ОПРР 2014-2020, при съобразяване с цитираното по-горе съдебно решение, УО не извършва верификация и плащане на разходи в посочения размер, поради това, че при преглед на представената документация е установено, че в искането за плащане са поискани за възстановяване разходи по договори с изпълнители, по които е стартирала процедура по реда на чл. 73 от ЗУСЕФСУ. По сигнал за нередност № 2375 процедурата е стартирана с писмо с изх. № 99-00-6-23 от 18.01.2024 г. При първоначалния анализ на посочените в сигнала нарушения, УО на ОПРР 2014-2020 е отчел естеството и сериозността на същите и е определил евентуален размер на финансова корекция в размер на 100% от съотносимите разходи. В тази връзка, на основание чл. 62, ал. 2 и чл. 64, ал. 1, предложение второ, ЗУСЕФСУ са отказани за верификация и плащане разходи, представляващи остойностено евентуалното финансово влияние на съмнението за нередност. Неверифицираните разходи поради наличното съмнение за нередност са в размер на 177 240,00 лв., представляващи 100% от отчетените в искането за плащане и подлежащи на верификация разходи по посочените по-горе договори № ОП-34 от дата 26.09.2023 г. с изпълнител „Еврика 3М“ ЕООД, № ОП-35 от дата 26.09.2023 г. със същия изпълнител и № ОП-36 от дата 26.09.2023 г. отново с него, и са разпределени по бюджетни редове, както следва:

• 7 800,00 лв. по б.р. I.1.1 „Участие в специализирани обучения, програми за обмен на опит и добри практики, семинари, работни групи и др. за повишаване капацитета на бенефициентите в контекста на управление и изпълнение на инструменти за Интегрирани териториални инвестиции (ИТИ) за програмен период 2021-2027 г., включително на принципа peer to peer в страната и в чужбина с други общини за подготовката на инвестиции за градско развитие и функционални зони.“. Сумата не се верифицира по фактура № ********** от 01.11.2023 г., по договор № ОП-36 от дата 26.09.2023 г. с изпълнител „Еврика 3М“ ЕООД.

• 44 640,00 лв. по б.р I.1.1 „Участие в специализирани обучения, програми за обмен на опит и добри практики, семинари, работни групи и др. за повишаване капацитета на бенефициентите в контекста на управление и изпълнение на инструменти за Интегрирани териториални инвестиции (ИТИ) за програмен период 2021-2027 г., включително на принципа peer to peer в страната и в чужбина с други общини за подготовката на инвестиции за градско развитие и функционални зони.“. Сумата не се верифицира по фактура № ********** от 28.11.2023 г., по договор № ОП-34 от дата 26.09.2023 г. с изпълнител „Еврика 3М“ ЕООД.

• 124 800,00 лв. по б.р I.1.1 „Участие в специализирани обучения, програми за обмен на опит и добри практики, семинари, работни групи и др. за повишаване капацитета на бенефициентите в контекста на управление и изпълнение на инструменти за Интегрирани териториални инвестиции (ИТИ) за програмен период 2021-2027 г., включително на принципа peer to peer в страната и в чужбина с други общини за подготовката на инвестиции за градско развитие и функционални зони.”. Сумата не се верифицира по фактура № ********** от 07.12.2023 г., по договор № ОП - 35 от дата 26.09.2023 г. с изпълнител „Еврика 3М“ ЕООД.

ИАА е получен от адресата си по електронен път на 27.06.2025 г., видно от приложена електронна комуникация. Жалбата против него е подадена на 10.07.2025 г. и като подадена от заинтересована страна в законния срок, против подлежащ на съдебно оспорване пред административен съд индивидуален административен акт се явява допустима и редовна.

В жалбата си О. С. изтъква доводи за нищожност на атакувания ИАА, т.к. същият противоречи на влязъл в сила съдебен акт – цитираните влезли в сила съдебни решения на АС – Габрово и ВАС. Неправомерно е удължен срокът за приключване на процедурата. Основанието за издаването на акта е нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОП, но не е налице акт на компетентен орган, който да го установява.

Алтернативно се иска отмяна на акта като незаконосъобразен, т.к. същият не съдържа фактически основания за издаването си. Не е посочен вида на нарушението, нито вида на установената нередност, не е посочено какво е съдържанието на въпросния сигнал, не се съдържат мотиви за отказ от верификация и то на стойност 100% от заявеното плащане. Не се мотивира налагането на такъв максимален размер дори в писмото за откриване на производството по администриране на нередността. Налице са и други възможности и остава неясно защо е предпочетена най-неблагоприятната за жалбоподателя. Не е отразен фактът, че са подадени възражения от общината, нито е видно същите да са били обсъдени в хода на административното производство по издаване на акта.

Посочено е неприложимо правно основание за издаването на акта – чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕФСУ, което не кореспондира с диспозитива на Решението. Отказът от верификация е формален и не касае допустимостта на разходите по чл. 57 на същия нормативен акт.

Освен това Решението не съдържа актуална дата на издаване, което е задължителен реквизит за всеки административен акт. Недопустимо е да се „преиздава“ акт, който е отменен и по тази причина вече не съществува в правния мир. Новият акт не може да е с датата на вече отменен такъв.

Изброени са основни правни принципи, които жалбоподателят счита, че са нарушени със забавеното произнасяне от страна на административния орган: разумно, добросъвестно и справедливо упражняване на власт, съразмерност, истинност, процесуална икономия, нарушено е правото на защита и принципът за равенство при упражняване на законните права на жалбоподателя, като по този начин е извършена злоупотреба с административни правомощия, неефективно управление на средства от съответните фондове.

Налице са и нарушения на материалния закон и редица процесуални нарушения. Постановява се по същество диспозитивът на вече отменения ИАА, без да са отразени промени на установените и относими факти и обстоятелства, без допълнителни уточнения и доказателства. Актът не съдържа точни и ясни фактически и правни основания за издаването си. Не е установена и описана относима фактическа обстановка, кои факти от посочените в сигнала административният орган приема за установени и на база на какви доказателства. Конкретно УО не е не е посочил и установил наличието на влязъл в сила акт на КЗК за установени нарушения на чл. 15 от ЗЗК, което е законният повод за образуването на производството по състав на нередност по т. 22 от Приложение № 1 към чл. 2 от Наредбата за посочване на нередностите. Не е отразено и какво е съдържанието на цитирания Сигнал за нередност. Не е мотивиран и изводът за отказ от верификация на цялата заявена сума. Дори в писмото по откраване на производство по администриране на нередност не е посочен нито един конкретен аргумент относно направата на този избор. По тази процедура е изготвено възражение срещу писмото за откриване на нередност, но и към настоящия момент не е налице произнасяне по нея.

Въз основа на гореизложеното жалбоподателят счита, че е нарушен и принципът за разумно, добросъвестно и справедливо упражняване на правомощията на административния орган по чл. 6, ал. 1 от АПК. Налице е злоупотреба с правомощия – поддържане изкуствена висящност и забавяне на процедурата за администриране на нередност, която отдавна е следвало да се прекрати поради липсата на нередност, т.к. липсва решение на КЗК за нарушение. Липсата на такова решение опорочава процедурата и крайния акт, т.к. то е следвало да е налице още при откриването й, но такова не е издадено, вкл. и до момента на приключването на настоящата процедура с издаването на ИАА. Нарушен е и принципът за пропорционалност при упражняване на административните правомощия по чл. 6, ал. 2 от АПК, като по недопустим начин и сериозно са засегнати правата и законните интереси на жалбоподателя, като Община Севлиево е лишена неправомерно и необосновано от правото си да получи субсидиране по договора. Така се нарушават и принципите за процесуална икономия, истинност и съизмеримост на вредите от издадения акт на УО с преследваната цел. Нарушено е и правото на защита на жалбоподателя, както и принципът на равенство при упражняване на законните му права, т.к. на практика е допуснато незаконосъобразно и немотивирано спиране на процедурата по изплащане на средствата.

В проведеното по делото о.с.з. жалбоподателят се представлява от адвокат В. А. от АК - София, която поддържа жалбата.

Ответната страна не изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание. Депозира писмен договор, инкорпориран в съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена по делото, с който отговор оспорва жалбата, излагайки съображения по същество.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На основание чл. 45, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) във връзка с постъпил финансов план за бюджетна линия ИСУН № BG16RFOP001-8.006-0004 „Подкрепа за подобряване на административния капацитет на община Севлиево в контекста на управление и изпълнение на инструменти за Интегрирани териториални инвестиции (ИТИ) за програмен период 2021-2027 г.“ и одобрен от Ръководителя на Управляващия орган на ОПРР 2014-2020 г. с Решение № РД-02-36-685/19.06.2023 г. (чл. 45, ал. 1, т.1 от ЗУСЕФСУ), между Министерство на регионалното развитие и благоустройството, [населено място], като Управляващ орган на Оперативна програма /ОП/ "Региони в растеж" 2014 – 2020 и О. С., представлявана от Кмета на същата Община – бенефициент, е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №BG16RFОР001-8.006-0004-С-01, по силата на който, ръководителя на Управляващия орган, се е задължил за предостави на бенефициента, безвъзмездна финансова помощ по по същата ОП. Договорът е на стойност на стойност 177 950,00 лв., с основни дейности съгласно Раздел VI - „План за изпълнение/ Дейности по проекта“ на Формуляра за проектно предложение (Приложение А) и с индикатори за изпълнение съгласно раздел 7 „Индикатори“ на Формуляра за проектно предложение (Приложение А).

По силата на Договора, бенефициентът се е задължил да изпълни проекта съгласно одобреното проектно предложение, в обема и вида, посочени в него, условията за изпълнение, утвърдени с Условията за кандидатстване, Ръководство за бенефициенти по изпълнение на договори по ОПРР по процедурата, клаузите на договора и приложенията към него.

Съгласно чл. 4 от Договора, срокът за изпълнение на финансовия план за бюджетна линия е 5 месеца, включително за изготвяне на окончателен отчет и представяне на искане за окончателно плащане, считано от датата на подписванто му, като обхваща продължителността на всички дейности, свързани с изпълнението на финансов план за бюджетна линия, включително окончателно разплащане от бенефициента към изпълнителите.

Съобразно чл. 14 от Договора, управляващият орган прави междинни и окончателни плащания на базата на действително изпълнени дейности, извършени и верифицирани разходи и след представяне на първични разходооправдателни документи при условията на чл. 60 - 64 от ЗУСЕСИФ. Предвидено е авансово плащане в размер до 62 282,50 лева, представляващи до 35 % (тридесет и пет на сто) от стойността на предоставената от УО безвъзмездна финансова помощ (100%) по ОПРР към бенефициента.

В Договора е установено, че без да противоречи на чл. 7 и чл. 8, недопустим се явява всеки разход, определен като такъв, съгласно чл. 65 – 71 от Регламент (EС) №1303/2013 г. на Европейския парламент и Съвета и Постановление № 119 на Министерския съвет на Република България от 20.05.2014 г. за приемане на национални правила за допустимост на разходите по оперативните програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд на Европейския съюз и от Европейския фонд за морско дело и рибарство, за финансовата рамка 2014 – 2020 г. или съгласно Насоки за кандидатстване по съответната схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и/или отговорите на въпроси към тях.

Съгласно чл. 10, разходите за ДДС са допустими, ако са обвързани с допустими разходи и при спазване на Указание № ДНФ №3/23.12.2016 г. за третиране на ДДС като допустим разход при изпълнение на проекти по оперативните програми, съфинансирани от посочените фондове за финансова рамка 2014-2020 г., което се предоставя на бенефициента (Приложение И).

Според чл.11 разходите, финансирани по настоящия Договор, се извършват в съответствие с предвиденото в бюджета на финансовия план за бюджетна линия, съгласно Приложения А и Б.

Окончателната сума на БФП по чл. 2, т .2.1, се определя според напредъка и изпълнението на финансовия план за бюджетната линия, представените разходи за възстановяване от бенефициента пред УО и след проверка от страна на последния за спазване на разпоредбите на Договора, Общите условия за изпълнение към настоящия Договор, представляващи Приложение Е2, и действащото законодателство. Всички разходи във финансовия план за бюджетна линия, които са извършени от бенефициента след 31.12.2023 г., се считат за недопустими и не подлежат на верификация. Съгласно чл. 65, параграф 4 на Регламент (EС) №1303/2013 в случай на разходи, възстановявани на основание чл. 67, § 1, алинея 1, букви б) и в), действията, съставляващи основание за възстановяването на разходите, трябва да са извършени между 1 януари 2014 г. и 31 декември 2023 г.

Съгласно Насоки за кандидатстване по процедура BG16RFOP001-8.006 „Подкрепа за бенефициентите по ОПРР за ефективно и ефикасно изпълнение на ПРР”, разходите за изпълнение на бюджетната линия са допустими за финансиране, ако са действително направени и платени в периода от 27.01.2023 г. до датата на нейното приключване, но не по-късно от 31 декември 2023 г.

Жалбоподателят е подал Искане за окончателно плащане регистрирано в ИСУН на 08.12.2023 г. по АДБФП № BG16RFOP001-8.006-0004-C01 на О. С., придружено от окончателен технически и финансов отчет. Въз основа на него административния орган е постановил отказ на 16.09.2024 г., като е изложил следните мотиви: При преглед на представената документация в искането за плащане са поискани за възстановяване разходи по договори с изпълнители, по които е стартирала процедура по реда на чл. 73 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр. 39 от 27 Май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ). По сигнал за нередност № 2375 процедурата е стартирана, като бенефициентът е информиран за това с писмо с изх. № 99-00-6-23 от 18.01.2024 г. При първоначалния анализ на посочените в сигнала нарушения, УО на ОПРР 2014-2020 е отчел естеството и сериозността на нарушенията и е определил евентуален размер на финансова корекция в размер на 100% от съотносимите разходи. В тази връзка, на основание чл. 62, ал. 2 и чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр. 39 от 27 Май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ) във връзка с чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ, са отказани за верификация и плащане разходи, представляващи остойностено евентуалното финансово влияние на съмнението за нередност. Неверифицираните разходи поради съмнение за нередност са в размер на 177 240,00 лв., представляващи 100% от отчетените в искането за плащане и подлежащи на верификация разходи (177 240,00 лв.) по договори № ОП - 34 от дата 26.09.2023 г., № ОП- 35 от дата 26.09.2023 г. и № ОП - 36 от дата 26.09.2023 г. – всички те - с изпълнител „Еврика 3М“ ЕООД, и са разпределени по бюджетни редове, както следва:

-7 800,00 лв. по б.р I.1.1 „Участие в специализирани обучения, програми за обмен на опит и добри практики, семинари, работни групи и др. за повишаване капацитета на бенефициентите в контекста на управление и изпълнение на инструменти за Интегрирани териториални инвестиции (ИТИ) за програмен период 2021-2027 г., включително на принципа peer to peer в страната и в чужбина с други общини за подготовката на инвестиции за градско развитие и функционални зони (фонд: ЕФРР , режим на финансиране: Неприложимо , допустим)“. Сумата не се верифицира по фактура № ********** от 01.11.2023 г., по договор № ОП - 36 от дата 26.09.2023 г. с изпълнител „Еврика 3М“ ЕООД.

-44 640,00 лв. по б.р I.1.1 „Участие в специализирани обучения, програми за обмен на опит и добри практики, семинари, работни групи и др. за повишаване капацитета на бенефициентите в контекста на управление и изпълнение на инструменти за Интегрирани териториални инвестиции (ИТИ) за програмен период 2021-2027 г., включително на принципа peer to peer в страната и в чужбина с други общини за подготовката на инвестиции за градско развитие и функционални зони (фонд: ЕФРР , режим на финансиране: Неприложимо , допустим)”. Сумата не се верифицира по фактура № ********** от 28.11.2023 г., по договор № ОП - 34 от дата 26.09.2023 г. с изпълнител „Еврика 3М“ ЕООД.

-124 800,00 лв. по б.р I.1.1 „Участие в специализирани обучения, програми за обмен на опит и добри практики, семинари, работни групи и др. за повишаване капацитета на бенефициентите в контекста на управление и изпълнение на инструменти за Интегрирани териториални инвестиции (ИТИ) за програмен период 2021-2027 г., включително на принципа peer to peer в страната и в чужбина с други общини за подготовката на инвестиции за градско развитие и функционални зони (фонд: ЕФРР , режим на финансиране: Неприложимо , допустим)”. Сумата не се верифицира по фактура № ********** от 07.12.2023 г., по договор № ОП - 35 от дата 26.09.2023 г. с изпълнител „Еврика 3М“ ЕООД.

Този ИАА е с подобно съдържание на настоящия процесен административен акт, подлежащ на оспорване по настоящото дело, но двата акта не са идентични. АС Габрово е отменил първоначално издадения акт, като го е счел същият за немотивиран, издаден при съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Налице е от фактическа страна твърдяна нередност – нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЗК, като това твърдение изисква наличие на акт на компетентен орган – КЗК, установяващ и признаващ осъщественото нарушение, но такъв акт не е налице. Законодателят е предвидил, че нередност по т. 22 от Приложението може да се установи само когато нарушението е установено с акт на компетентен орган, а това е единствено КЗП. Условие да се открие процедура по администриране на нередност е подаден сигнал, че с влязъл в сила акт на този колективен орган е установено нарушение на чл. 15 от ЗЗК, каквото обстоятелство не е налице.

ВАС е потвърдил първоинстанционното решение, като приема в мотивите си, че ИАА е издаден на различни правни основания – чл. 64, ал. 1 и чл. 57 от ЗУСЕФСУ, което създава неяснота в мотивите. Касационната инстанция намира, че е установено по несъмнен начин, че е образувано производство по администриране на нередност чрез подаден сигнал, като законосъобразността на това производство не е предмет на проверка в рамките на другото процесно такова – по верификация за предявено плащане. При стартирала процедура за установяване на нередност разходът не се верифицира, като може да се включи в следващо искане за плащане. В случай, че разходите не се верифицират на основание чл. 64, ал. 1, предл. 2 от ЗУСЕФСУ, то при прекратяване на производството разходите подлежат на верификация. В случая искането е за окончателно плащане, поради което за да се откаже верификация по чл. 57, ал. 1, т. 4 от Закона следва да е налице влязъл в сила акт за налагане на финансова корекция по т. 22 на Приложение № 1 от Наредбата, какъвто не е налице, поради което и УО е следвало да спре производството по това искане до приключване на производството по администрирането на нередността. ВАС не е обсъждал мотивите, свързани с налично нарушение и нередност, т.к. поставеният за разглеждане спор не касае налагане на финансова корекция за извършени такива, а отказ да се верифицират заявените за плащане суми поради стартирало производство по установяване на нередност.

Налице са различия между двата акта - предходният отменен такъв по адм. д. № 374 [рег. номер] АС Габрово и настоящото Решение на същия административен орган. В предходно издадения такъв като нормативно основание е посочена нормата на чл. 57 и 58, наред с тази на чл. 64 от ЗУСЕФСУ, което е основание за неговата отмяна, т.к. съдът е счел, че първите две норми са неотносими и неприложими едновременно с нормата на чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ и тази идея е споделена и от касационната съдебна инстанция. В отмененото по съдебен път Решение фактически са смесени описанията на основанията за отказа, като от една страна е посочено, че е налице „несъответствие на заявените разходи с условията за допустимост на разходите“ – което е основание по чл. 57 от ЗУСЕФСУ, а от друга в мотивите се сочи, че причината за отказа е подаден сигнал за нередност и стартирала процедура с евентуален размер на финансова корекция – 100% от съотносимите разходи – основание по чл. 64, ал. 1, предл. второ от същия нормативен акт. Едновременно са посочени две различни основания за отказ от верификация, които са неприложими едновременно.

С настоящия ИАА отново се отказва верификация на същата заявена от Община Севлиево сума за плащане по същия административен договор, но основанието, на което е постановен този отказ е само едно и това е чл. 64, ал. 1, предл. второто от ЗУСЕФСУ, според която норма в случай, че е започната процедура по администриране на нередност, съответният разход не се верифицира, като той може да бъде включен в следващо искане за плащане. В процесното Решение не се упоменава друго основание, а именно – несъответствие на заявените разходи с условията за допустимост на същите, което би довело отново до смесване на основанията и неяснота във волята на административния орган относно мотивите, въз основа на които се е произнесъл с крайния си акт. Отказано е плащане по заявлението в цялост, т.к. е стартирала такава процедура по отношение на бенефициента по сигнал № 2375 и в него е посочено нарушение, за което се твърди, че съставлява нередност по т. 22 от Приложение № 1 по Наредбата за посочване на нередности с предвиден размер на финансова корекция 100% върху поисканите за възстановяване разходи по засегнатите договори, съгл. същата норма. По делото не е спорно, че жалбоподателят е запознат със сигнала още при издаването на предходния ИАА. По настоящото дело също е приложено уведомителното писмо /л. 41 и сл./, с което адресатът подробно е уведомен за образуваното производство по чл. 73 от Закона.

Сигналът е по отношение твърдяно нарушение по обществена поръчка с предмет: „Организиране и провеждане на специализирани обучения и обмен на опит и добри практики за повишаване капацитета на служители за управление и изпълнение на инструменти за Интегрирани териториални инвестиции (ИТИ) за програмен период 2021-2027 г.” с три обособени позиции: Обособена позиция № 1: „Организиране и провеждане на тридневно изнесено специализирано обучение в България“; Обособена позиция № 2: „Организиране и провеждане на семинар, обучение, обмяна на опит и добри практики в чужбина“; Обособена позиция № 3: „Организиране и провеждане на семинар, обучение, кръгла маса“.

По тази процедура за възлагане на обществена поръчка са сключени трите договора, цитирани в процесния ИАА:

1. № ОП- 34 от дата 26.09.2023 г. с изпълнител "Еврика 3М" ЕООД, на стойност 37 200,00 лв. без ДДС, с предмет: „Организиране и провеждане на специализирани обучения и обмен на опит и добри практики за повишаване капацитета на служители за управление и изпълнение на инструменти за Интегрирани териториални инвестиции (ИТИ) за програмен период 2021-2027 г.” по обособена позиция № 1: „Организиране и провеждане на тридневно изнесено специализирано обучение в България“;

2. № ОП- 35 от дата 26.09.2023 г. с изпълнител "Еврика 3М" ЕООД, на стойност 104 000,00 лв. без ДДС, с предмет: „Организиране и провеждане на специализирани обучения и обмен на опит и добри практики за повишаване капацитета на служители за управление и изпълнение на инструменти за Интегрирани териториални инвестиции (ИТИ) за програмен период 2021-2027 г.” по обособена позиция № 2: „Организиране и провеждане на семинар, обучение, обмяна на опит и добри практики в чужбина“;

3. № ОП-36 от дата 26.09.2023 г. с изпълнител "Еврика 3М" ЕООД, на стойност 6 500,00 лв. без ДДС, с предмет: „Организиране и провеждане на специализирани обучения и обмен на опит и добри практики за повишаване капацитета на служители за управление и изпълнение на инструменти за Интегрирани териториални инвестиции (ИТИ) за програмен период 2021-2027 г.” по обособена позиция № 3: „Организиране и провеждане на семинар, обучение, кръгла маса“.

Общата стойност по трите договора възлиза на 147 700 лв. без ДДС и на 177 240.00 лв. с ДДС, като втората се явява и заявената за плащане и, съответно, отказана за верифициране сума. В сигнала и писмото, с което жалбоподателят е уведомен за образуваното производство по налагане на финансова корекция подробно е разгледан въпросът за това в извършването на какво нарушение се обвинява бенефициентът и по какви причини УО намира, че същото се явява нередност, за която следва да се наложи колекция в размер на 100% от всички заявени разходи – т.е. посочената по-горе и в процесния ИАА сума.

В рамките на настоящото производство не е предмет на спора дали е налице такова нарушение и съставлява ли то нередност по смисъла на Наредбата, т.к. по настоящото дело не се оспорва акт от процедура по налагане на такава корекция. Затова и доводите, които се излагат в тази връзка, са неотносими към настоящото съдебно производство. Дали производството по чл. 73 от ЗУСЕФСУ е стартирало и се провежда законосъобразно е въпрос, който не подлежи на изясняване в рамките на предмета на настоящото дело. Пред АС Габрово по същото е поставен въпросът дали правилно е отказана верификацията на заявената за плащане сума и налице ли е посочената за това предпоставка, като тя е очертана в хипотезата на чл. 64, ал. 1 от Закона, а именно – посоченото по-горе при цитирането на разпоредбата започнало производство по администриране на нередност. В този случай законодателят предвижда изрично неверифициране на сумата, което не е окончателно решаване на въпроса по заявлението за плащане, т.к. е предвидено, че сумата може да се предвиди в следващото искане за плащане в случай, че производството по чл. 73 приключи в полза на бенефициента.

За да е законосъобразен акта, с който се отказва верификация на разход на основание чл. 64, ал. 1, пр. 2 ЗУСЕФСУ, какъвто именно се явява процесният, е необходимо органът да е доказал, че към датата на издаването му е започнала процедура по администриране на нередност, за която се предвижда финансова корекция в размер, съответен на размера на неверифицирания разход. По сигнал за нередност № 2375 процедурата е започнала с писмо изх. № 99-00-6-23 от 18.01.2024 г., приложено по делото на електронен носител в едно с комуникационната бележка към него, от която е видно, че то е връчено на адресата на същата дата и тези факти не са спорни по делото. Възможността за издаване на акт с правна квалификация чл. 64, ал. 1, предложение второ ЗУСЕФСУ е от момента на регистрирането на нередност до момента на издаване на акт за определяне на финансова корекция. След като органът издаде акт за определяне на финансова корекция, той подлежи на предварително изпълнение по чл. 73, ал. 4 ЗУСЕФСУ. Няма пречка в случай, че финансовата корекция бъде отменена или производството се прекрати, да бъде предявено ново искане за плащане, за да бъде верифициран разход, чието одобрение е било отказано при предявяване на предходното искане за плащане, без значение, че същото е било предявено като искане за окончателно плащане, както е в случая. Логиката на законодателя е да не се допусне нарушение на принципа на добро финансово управление при изплащането на средства, за които има достатъчно сериозно основание да счита, че са разходени незаконосъобразно - в разрез с правото на Европейския съюза и на свързаното с него национално право. В този смисъл: Решение № 5541 от 28.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 862/2025 г., VII о.; Решение № 7403 от 4.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1124/2025 г., VII о. и др.

В случай, че жалбоподателят намира, че производството по чл. 73 от ЗУСЕФСУ се е забавило, че са налице основания за прекратяването му, то за Община Севлиево са налице други способи за защита, но отмяната на акт от типа на процесния не е сред тях. При висящо производство по установяване на нередност е недопустимо да се постанови плащане на засегнатата от нарушението сума докато този въпрос не бъде решен с влязъл в сила административен или съдебен акт.

В заключение съдът намира, че процесното Решение е издадено от компетентен орган в изпълнение на предоставените му по закон правомощия, като се взе предвид Заповед № РД-02-14-109 от 22.01.2025 г. на министъра на МРРБ, с която авторът на същия ИАА се определя за Управляващ орган по ОПРР 2014 – 2020 г., оправомощен да издава всички индивидуални административни актове по ЗУСЕФСУ, какъвто се явява и процесният.

Спазени са процесуалните изисквания и принципи конкретно при издаването на този ИАА, като адресатът му е уведомен, че спрямо него е стартирала процедура по постъпил сигнал за нередност, отразен и в Решението. Конкретно настоящото производство е стартирало с подаване на заявлението за окончателно плащане, на което ответната страна е отговорила, издавайки същото. То се явява фактически и правно мотивирано, като за разлика от отмененото предходно издадено такова по същото заявление тук не е налице смесване на две отделни и самостоятелни правни и фактически основания. Посочено е само едно и това е чл. 64, ал. 1, предл. второ от ЗУСЕФСУ. Фактическото основание съответства на правното и е отразено в процесния ИАА, като според настоящия съдебен състав не се създава каквото и да било объркване нито за адресата на акта, нито за съда. Ясно е посочено, че причината за постановения отказ от верификация на заявената сума е именно стартиралото производство по чл. 73 от ЗУСЕФСУ за установяване на нередност и налагане на финансова корекция, което е налице и страните не спорят наличието на този факт, а и същият е виден от приложените към делото писмени доказателства.

В случая административният орган е имал за свое задължение само да установи наличието на предпоставка за постановяване на процесния отказ – стартиралото и неприключило производство по чл. 73 от ЗУСЕФСУ, която предпоставка е налице. Сроковете за приключване на производството по чл. 10, ал. 1 от Наредбата за администриране на нередност по ЕСФУ касаят другата процедура – по установяването на такава нередност и неспазването им не се отразява на процесния ИАА. Жалбоподателят би могъл евентуално да иска прекратяване на процедурата по налагане на финансова корекция, но не и отмяна на процесния ИАА на това основание. Че не е налице произнасяне по другата процедура не е спорно, това се потвърждава и от самия жалбоподател в депозираната от него жалба. Т.е. налице е стартирало и висящо производство, което към датата на издаване на процесния ИАА не е приключило и е предпоставка за отказ от плащане. Не е налице изричен акт за спиране на производството по чл. 73 от ЗУСЕФСУ, т.е. процедурата си остава текуща. В тази връзка не се установява и нарушение на материалния закон, допуснато с издаването именно на настоящия процесен административен акт.

В съпроводителното писмо/комуникационна бележка, с което е изпратено Решението на адресата, са посочени както номер, така и дата на издаване, и това е „РД-02-14-1329 15:47 27.06.2025 г.”, получено от адресата на същата дата. В комуникационната бележка изрично е посочено, че това е нов документ, с нови номер и дата на издаване, и той е във връзка с предходното отменено Решение, постановено по същия повод, и “съдебно решение № 6479 от 16.06.2025 г. на Върховния административен съд…”.

Цитираните норми на чл. 60 – 63 от ЗУСЕФСУ не съставляват основания за постановяване на отказ, такава е само материалноправната разпоредба на чл. 64, ал. 1, предл. второ от закона. Предходните правила са процесуални и не касаят конкретизиране на материалноправно основание за издаването на акта. В тази връзка и цитирането на чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона не опорочава крайния акт, т.к. тя урежда правомощие на административния орган да изиска допълнително представяне на документи и не съставлява самостоятелно основание за отказ от верификация.

Не е налице несъобразяване на УО с мотивите на влязъл в сила съдебен акт, т.к. съгласно същите, съдържащи се в решението на ВАС, основание за отмяната е смесването на две отделни фактически и правни основания за постановяване на отказ от верификация, които взаимно се изключват и посочени заедно в мотивите на акта създават объркване за адресата, но с процесното решение тази слабост е коригирана, като УО се е спрял само на едно от правните и фактически основания, посочени в предходния отменен ИАА и при издаването на процесното Решение вече не е налице такова смесване и объркване. Настоящият съдебен състав вече обсъди по-горе, че твърденията и доводите на жалбоподателя, свързани с незаконосъобразно образуване и провеждане на производството по администриране на нередност са неотносими към настоящия правен спор. Не е необходимо в настоящото Решение да се обсъждат доводи относно това дали и по какви причини УО приема че е налице нарушение и нередност и от какъв тип са те, дали и каква по вид и размер корекция следва или не следва да бъде наложена на адресата, по същите съображения.

Дори и да е налице нарушение на посочените в жалбата принципи за разумно, добросъвестно и справедливо упражняване на правомощията на административния орган във връзка със забавено произнасяне по стартиралата процедура по чл. 73 от ЗУСЕФСУ, то това отново би имало значение и би следвало да се обсъди при оспорване на действия, бездействия и актове, издадени в хода на същата, а не в настоящото производство по издаването на процесния ИАА, който има друго предназначение и смисъл.

В заключение на така изложеното съдът намира жалбата за неоснователна, поради което следва да я остави без уважение, като отхвърли оспорването.

С оглед изхода на правния спор своевременно заявено, още със съпроводителното писмо от надлежно упълномощен процесуален представител – главен юрисконсулт С. Д., с което е взето отношение по жалбата и съществото на спора и е изпратена административната преписка, и основателно се явява искането на ответната страна за присъждане на деловодни разноски - 360.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, като съдът взе предвид, че делото е такова с материален интерес – размера на отказаната за верифициране сума от 177 240.00 лв., съгл. чл. 24, изр. второ от Наредба за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.

С оглед на така изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с ал. 1 от АПК, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО по жалба вх. № СДА-01-1817 от 21.07.2025 г. на О. С. на Решение № РД-02-14-1329 от 27.06.2025 г. на зам.-министъра на МРРБ и Управляващ орган по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“, с което на основание чл. 64, ал. 1, предл. второ от ЗУСЕФСУ е постановен отказ да се извърши верификация на сумата от 177 240.00 лв. по подадено заявление № 2 за окончателно плащане от 08.12.2023 г.

ОСЪЖДА О. С. да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройство деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция на стойност 360.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен акт подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването с касационна жалба, подадена чрез Административен съд – Габрово до В. А. съд.

Препис от акта да се връчи на страните в едно със съобщенията.