Решение по дело №982/2021 на Районен съд - Враца

                             Р Е Ш Е Н И Е  № .....

 

гр. Враца, 24 юни 2022 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 09.06.2022 г. в състав:

 

                                                 Районен съдия: Иван Иванов

 

при секретаря А. П.

като разгледа докладваното от съдията Иванов гражданско дело № 982 по описа за 2021 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството представлява трудов спор по смисъла на чл. 357, ал. 1 от КТ, който е извън приложното поле на чл. 310, ал. 1 от ГПК и следователно се развива по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.

Делото е образувано по подадена от М.Б.Б. с ЕГН ********** и адрес *** срещу Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР гр. Враца) искова молба с вх. № 264268/10.03.2021 г. на Врачански районен съд, с която са предявени обективно кумулативно съединени трудови осъдителни искове с правно основание чл. 179, ал. 1, хипотеза 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за сумата 2 544,00 лева – главница, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен нощен труд за периода от 16.03.2018 г. до 06.07.2020 г., преизчислен в дневен и отчетен като извънреден, в размер на 1 856 работни часа нощен труд, ведно със законната лихва върху главното задължение от 11.03.2021 г. до изплащането му, както и мораторна лихва в размер на 394,37 лева за периода от 01.04.2018 г. до 09.03.2021 г.

С определение от 12.04.2021 г. съдът на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК е спрял производството по делото до приключване на производството по Преюдициално дело С-262/20 г. на Съда на Европейския съюз.

С определение от 09.03.2022 г. съдът е възобновил на основание чл. 230, ал. 1 от ГПК производството по настоящото спряно дело, поради отпадане на пречките за движението на делото.

В исковата молба се твърди, че ищецът в периода от 10.03.2018 г. до 06.07.2020 г. полагал труд на длъжността „младши инспектор, старши полицай“ в сектор „Охрнанителна полиция“  при Районно управление „АЕЦ Козлодуй“ към ОД на МВР гр. Враца. Поддържа се, че ищецът е със статут на държавен служител. За процесния период ищецът полагал труд на 24-часови и на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време. За същия този период ищецът положил общо 1856 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент от 1,143 възлиза на 2121 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до положен извън установената норма труд от 159 часа, за който ищецът твърди, че следва да му бъде допълнително заплатен от ответника, като дължимата сума е в размер на 2 544,00 лева.

В срочно подадения отговор по чл. 131 от ГПК ответникът Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи гр. Враца не оспорва, че в процесния период ищецът е бил държавен служител по служебно правоотношение в МВР. Оспорва предявените искове, като твърди, че е заплатил всички отработени от ищеца часове нощен труд за процесния период. Навежда твърдения, че на ищеца бил заплащан положеният от него нощен труд в размер на 0,25 лева на час, както и положеният от него извънреден труд. Навежда довод, че не била налице празнота в нормативната уредба, относима спрямо служебното правоотношение на ищеца, която да обоснове препращане по аналогия към Кодекса на труда и НСОРЗ. Посочва, че държавните служители в МВР, чиито статут се уреждал със ЗМВР, били специфична категория служители, извършващи специфични дейности, със специфична насоченост, като за изпълнение на тези специфични дейности била създадена и специална организация на работния процес, поради което служебните им отношения се уреждали от специален закон, а именно ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Специална била и уредбата за полагане на нощен и извънреден труд. Навежда довод, че съгласно чл. 2, ал. 3 от НСОРЗ, на която се позовавал ищецът, същата не била приложима за работниците и служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за която се прилага чл. 107а от КТ, следователно и за служители на МВР, а съгласно текста на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, нормата се прилагала, когато продължителността на нощния труд била по-малка от продължителността на дневния, каквато продължителност в общия случай установявал КТ – 7 часа нощен труд и 8 часа дневен труд. Посочва, че за служителите в МВР, за които се прилагали разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, с оглед специфичния характер на работа, била установена еднаква продължителност за дневния и за нощния труд, а именно 8 часа. Счита, че при наличието на специална уредба, нормите на Наредбата за организацията и структурата на работната заплата (НОСРЗ) са неприложими спрямо служителите по служебно правоотношение в системата на МВР. По тези съображения счита иска за неоснователен и настоява за отхвърлянето му.

С определение от 09.06.2021 г. съдът е допуснал изменение на предявените искове, като предявеният иск за главница да се счита предявен за сумата 1 306,17 лева нетен размер, а искът за мораторна лихва да се счита предявен за сумата 193,45 лева.

Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с исканията и възраженията на страните, по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, съдът приема за установено следното:

От фактическа страна.

Не се спори между страните по делото, установява се и от приложените писмени доказателства, че между страните съществува служебно правоотношение, по силата на което ищецът М.Б. заема длъжността „старши полицай“ в група „Охранителна полиция“ към Районно управление „АЕЦ Козлодуй“. Страните не спорят, че през процесния период, а именно от 10.03.2018 г. до 06.07.2020 г., ищецът е изпълнявал дежурства по график.

Видно от заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна  експертиза, в периода от 10.03.2018 г. до 06.07.2020 г. ищецът е положил нощен труд, чиято стойност, ако размерът му бъде преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143, възлиза на 1 451,30 лева (брутен размер), съответно 1 306,17 лева (нетен размер). Пресметнато е, че размерът на законната лихва за периода от падежа на всяко задължение до датата на подаване на исковата молба е в размер на общо 193,45 лева. Съдът изцяло кредитира заключението на съдебно-счетоводната  експертиза като компетентно дадено и всестранно отговарящо на всички поставени въпроси.

От правна страна.

Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от КТ, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 от ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период  (чл. 187, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 ч. и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 от ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 от ЗМВР).

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на Министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 от ЗМВР).

През процесния период са действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., съответно наредба № 8121з-36/07.01.2020 г., предвиждащи  възможността за полагането на труд и през нощта - между 22. 00 и 06. 00 часа, при работа на смени, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период.

В Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., (чл. 31, ал. 2) изрично е уредена редукцията на часовете положен нощен труд към дневен, при сумирано отчитане на отработеното време. За целта общият брой часове нощен труд за отчетния период се умножава с коефициент 0. 143. Тази наредба е отменена с приемането на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. Тя пък е отменена с решение по адм. дело № 5450/2016 г. на ВАС, в сила от датата на постановяването му и обнародвано. В периода от отмяната до издаването и обнародването на третата наредба – на 02.08.2016 г. - Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. отново приложима е била първата, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен.

Съгласно  чл. 179, ал. 1, предл. 2 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22. 00 ч. до 6. 00 ч., а съобразно чл. 9 и чл. 12 от Раздел ІІІ на Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн. ДВ, бр. 67/14.08.2018 г., в сила от 14.08.2018 г., изд. на осн. чл. 179, ал. 2 от ЗМВР), за всеки отработен нощен час или за част от него от 22, 00 ч. до 6, 00 ч., на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд след предоставяне в съответните финансови звена на протокол-приложение № 6 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. При липсата на специално правило за ставка на допълнителното възнаграждение за нощен труд или което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Поради това, съдът намира за неоснователни изложените в отговора възражения относно приложимостта на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното служено правоотношение.

Ето защо предявените искове са основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло, при съобразяване на направеното изменение на исковете.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, във вр. с чл. 69, т. 6 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Врачански районен съд разноските, направени в исковото производство-държавна такса по сметка на Врачански районен съд в размер на 102,25 лева (52,25 лева по иска за главница и 50,00 лева по иска за мораторна лихва), както и сумата 250,00 лева, представляваща изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза.

В тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски за внесено адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лева, което не е прекомерно, тъй като делото представлява фактическа и правна сложност.

Воден от всичко гореизложено, Врачанският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

  

ОСЪЖДА на основание чл. 179, ал. 1, хипотеза 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи гр. Враца да заплати на М.Б.Б. с ЕГН ********** и адрес *** сумата 1 306,17 лева – главница в нетен размер, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен нощен труд за периода от 10.03.2018 г. до 06.07.2020 г., преизчислен в дневен и отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху главното задължение от 11.03.2021 г. до изплащането му, както и мораторна лихва в размер на 193,45 лева за периода от 01.04.2018 г. до 10.03.2021 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи гр. Враца да заплати на М.Б.Б. с ЕГН ********** и адрес *** сумата 350,00 лева – направени по делото разноски за внесен адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи гр. Враца да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Врачански районен съд, сумата 102,25 лева-дължима държавна такса за образуване на делото, както и сумата 250,00 лева-направени от бюджета на съда разноски за вещо лице.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението В ЧАСТТА за присъденото възнаграждение за работа на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.    

                                                                                                  

                                                         Районен съдия: