Р Е Ш Е Н И Е
№104 01.10.2020 г. град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище пети състав
На двадесет и девети септември година 2020
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар: Янка Ганчева
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 191 по описа за 2020
година
За да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка
с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП).
Делото е образувано по жалбата на Р.Я.В. ***, чрез а..
А.Н. ***, със съдебен адрес:***, кантора № 1 против Заповед за прилагане на ПАМ
№ РД-14-1876/ 17.08.2020 г. на началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ (ОО“АА“) – Търговище, с която е приложена ПАМ – само по т. 2 по чл. 106а, ал. 1 ,т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 3 от ЗАвтП – временно
отнемане на СУМПС с № ********* на жалбоподателя, издадено на 23.08.2016 г. от
МВР – Търговище и контролен талон № 5820937 до отстраняване на нарушението, но
за не повече от 1 година, като
жалбата е само в частта по т. 2.
В жалбата като основание за отмяна е
посочено съществено нарушение на адм. производствените правила и противоречие с
материално-правни разпоредби. Жалбоподателят оспорва констатациите в съставения
АУАН, тъй като от него не е видно на какво основание и на базата на каква
информация длъжностното лице на ИА“АА“ е съставило акта. Същото не е
присъствало на спирането на автомобила и на проверката му от органите на
полицията. Не е взело обясненията на свидетелите, пътували в автомобила. Обясненията на свидетелите, пътували в
автомобила не са снети по предвидения в чл. 44 от АПК ред. Те като трети лица е
следвало да дадат обясненията си писмено пред служител на ИА“АА“, а не пред
полицията. Жалбоподателят отрича да е извършвал таксиметрова услуга (превоз на
пътници без автомобила да има издадено удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз). Той е съсед и приятел на семействата на
свидетелките. Безработен е и по цял ден е в с. Баячево. На посочената дата
17.08.2020 г. св. Цв. Н. го помолила да я закара от селото до гр. Търговище,
за да купи лекарства за болната си свекърва. Св. А. помолила спешно оспорващия да я закара до града, тъй
като имала нужда да се прегледа при личния си лекар. Жалбоподателят се съгласил
да ги закара и върне срещу заплащане на горивото – 5 лв. трябвало да платят
като се върнат и ако им останат пари от лекарствата. Отделно от това
разпоредбата на чл. 107 във вр. с чл. 106а от ЗАвтП е ПАМ и има за цел да
преустанови извършването на адм. нарушение. Като адм. мярка санкцията, която
налага адм. орган следва да бъде точна, ясна и определена, като за последното
следва да има мотиви от адм. орган. С обжалваната заповед на жалбоподателя е
наложена санкция – отнемане на СУМПС до отстраняване на нарушението, но за не
повече от 1 година. Адм. орган без да изложи всякакви мотиви приема преписвайки
точно текста на закона, че следва да
санкционира жалбоподателя с неясна санкция. Така формулирана санкцията е
неопределена, което е равносилно на липса на санкция. В процесната заповед няма
никакви указания какво следва той да предприеме за отстраняване на нарушението.
Става въпрос за еднократен превоз на автомобил. Жалбоподателят като шофьор няма
никакви задължения по ЗАвтП, за да предприеме нещо за отстраняване на
нарушението. Поради това той не би могъл да отстрани това нарушение.
Формулирайки така текста на закона, законодателят е имал за идея да определи
границите, в които адм. орган може да наложи санкцията, като съобрази множество
факти и обстоятелства.
В съдебно заседание по делото
жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и с а.. Н. ***, която поддържа жалбата и изразява мотивирано
становище за отмяна на процесния адм. акт.
Ответникът по оспорването – началникът
на Областен отдел „ Автомобилна администрация“ (ОО „АА”) – Търговище, редовно
призован, не се явява и не се представлява. Не изразява становище по делото.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок, налице е правен интерес,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна
при следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено, че жалбоподателят
В. на 17.08.2020 г. около 10, 23 ч. е бил спрян в гр.
Търговище на кръстовището на ул. „Кюстенджа“ и ул. „Стефан Караджа“ по посока
на движение към ул. „В.Левски“ като водач на лек автомобил „Шкода Фабия“
1,2 с ДК№ ...., собственост на Н. Н. от
гр. Бургас от полицейски служители и инсп. М. М.-Д. при
РД „АА” – Русе. При проверката жалбоподателят превозвал двама пътници без
автомобила да е вписан в удостоверение за регистрация за таксиметров превоз или
лиценз за извършване на обществен превоз. За извършеното деяние на
жалбоподателя бил съставен АУАН № 276741/ 17.08.2020 г. (стр. 7 от адм.
преписка).
На същата дата (17.08.2020 г.) началникът на ОО „АА” -
Търговище издал процесната заповед за прилагане на принудителна адм. мярка
(ПАМ), с която на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б.
б и чл. 106а, ал. 1, т. 4, б.б и ал. 2, т. 3 от ЗАвтП разпоредил спиране от
движение за срок до отстраняване на нарушението, но не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с
регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация част ІІ на процесния
лек автомобил, собственост на Н. Н.. С тази заповед на основание чл. 106я, л.
1, т. 4, б.б и ал. 2, т. 3 от ЗАвтП на жалбоподателя е отнето СУМПС и
контролния талон до отстраняване на нарушението, но за не повече от 1 година.
По делото са представени писмени обяснения на
превозваните в лекия автомобил лица (стр. 9 до 10 от адм. преписка). От същите
е видно, че лицето Цв. Н. много рядко е ползвала услугите на жалбоподателя,
като му е плащала по 2 лв. в посока. Лицето А. Н. също е дала
писмени показания в смисъл, че е щяла да
плати за превозването в посоката до града 2 лв. на жалбоподателя в едната посока.
В с.з. по делото са разпитани свидетелите С. Ст. (живееща на
съпружески начала с жалбоподателя) и Б.
В. (брат на жалбоподателя). Същите като
косвени свидетели на случая дават сведения, че жалбоподателят работи по строежи,
където го извикат. За случая и двамата свидетели дават сведение, че
жалбоподателят е спрян по сигнал от бившата му съпруга до полицията и ДАИ, че
се занимава с нерегламентирани превози. Същите отричат жалбоподателят да е
вземал пари от превозваните пътници.
Съдът не кредитира показанията на разпитаните
свидетели поради близките им отношения с жалбоподателя, както и поради факта,
че за казуса се явяват косвени свидетели.
При тези факти съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл. 6,
ал. 1 от Закона за автомобилните превози, обществен превоз може да се
извършва от превозвач, който притежава лиценз или удостоверение за регистрация.
Разпоредбата предвижда, че обществен превоз на пътници и товари се извършва от
превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари
на територията на Република България, лиценз за извършване на международен
превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за
регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи,
които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" води регистър на моторните превозни средства към всеки лиценз
за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Р.България и
издава удостоверение по образец, определен с наредбата по чл. 7,
ал. 3 за всяко превозно средство. Процесното МПС не е включено и към списък към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници,
което не се оспорва от жалбоподателя.
Съгласно ЗАвП превозите биват: пар.1 т.
1 от ДР на ЗАвП "Обществен превоз" е превоз, който се извършва с
моторно превозно средство срещу заплащане.
Съгласно § 1 т.3 от ДР на ЗАвП "Превоз на пътници" е дейност
на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на
пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и
оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не.
Съгласно § 1 т.26 от ДР на ЗАвП "Таксиметрови превози" са превозите
на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от
водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя
сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които
водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента
цел. В настоящия казус нарушението е безспорно установено въз основа на
приобщените доказателства, като за нарушение на изискването за извършване на
обществен превоз на пътници без издаден лиценз и удостоверение в закона е
предвидено налагането на ограничителните мерки, визирани в чл. 106а от ЗАвП. Според чл. 106а, ал. 1, т.
4 от ЗАвтП, за преустановяване на административните нарушения се прилага
следната ПАМ – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който:….б) извършва обществен превоз на пътници или товари с
моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен
превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има
заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за
не повече от една година;..“
Съдът счита оспорената Заповед за прилагане на ПАМ №
РД-14-1876/ 17.08.2020 г. на началника на ОО”Автомобилна администрация” –
Търговище за законосъобразен адм. акт като издаден от компетентен орган в кръга
на неговите правомощия, при условията на упълномощаване съгласно заповед №
РД-01-43/ 23.01.2020 г. на изп. директор на ИА „Автомобилна администрация”.
Съдът приема, че процесният адм. акт е мотивиран и съдържа всички необходими
реквизити за адм. акт, издаден в писмена форма съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК,
като мотивите се съдържат в представената адм. преписка – АУАН и обясненията на
превозваните лица.
Съдът счита, че процесната заповед противоречи на
материалния закон и е издадена при съществено нарушение на адм.производствените
правила при следните съображения:
Съдът приема, че предпоставките, уредени в обсъжданата
правната норма за налагане на ПАМ са налице, наложената мярка е със срок на
действие, предвиден в закона, но по никакъв начин не са изложени мотиви защо се
налага за максималния предвиден в закона срок. В конкретния случай, срокът е в
определени в закона максимални граници и е необходимо да се изложат конкретни
съображения в тази връзка, мотивиращи продължителността на срока на действието
на мярката. В случая такива липсват, нито е осъществено препращане към
документ, удостоверяващ тези факти. Обосновката, мотивировката за налагане на
мярката трябва по ясен и категоричен начин да посочва субекта, спрямо когото се
налага, фактите, които са налице за прилагането й, времетраенето й, място
където се прилага. Липсата на мотиви препятства съдът да извърши проверка
относно законосъобразността на акта. Съдът може само да предполага какво е
фактическото основание за определяне на максималния срок на ПАМ, което е
недопустимо. Като не е изложил конкретни
мотиви за продължителността на срока на наложената ПАМ административният орган
е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила
и не е спазил изискването за форма,
предвидено в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Поради тези съображения процесната заповед следва да
бъде отменена като незаконосъобразна.
Предвид на изхода от оспорването съдът счита, че адм.
орган следва да възстанови на жалбоподателя направените по делото разноски в
размер на 310 лв. съставляващи внесена ДТ от 10 лв. и платено възнаграждение за
1 адвокат в размер на 300 лв. на основание чл. 143, ал. 1 от АПК.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2 във
връзка с ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна адм. мярка №
РД-14-1876/ 17.08.2020 г. на началника на Областен отдел (ОО) ”Автомобилна
администрация” – Търговище, с която е приложена ПАМ – в частта по т. 2 по чл. 106а, ал. 1 ,т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 3 от ЗАвтП – временно
отнемане на СУМПС с № ********* на Р.Я.В. ***, издадено на 23.08.2016 г. от МВР – Търговище и контролен талон №
5820937 до отстраняване на нарушението, но за не повече от 1 година.
ОСЪЖДА ОО ”Автомобилна администрация” – Търговище да заплати
на Р.Я.В. ***, направените по делото разноски в размер на 310 лв., съставляващи
внесена държавна такса от 10 лв. и платено възнаграждение за един адвокат в
размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му пред Върховен административен съд на Република
България.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: