Р
Е Ш Е Н И Е
N 260025
гр.Русе, 09.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД , търговско
отделение в публичното
заседание на 17 септември през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН ДАМАСКИНОВ
БОЯН ВОЙКОВ мл.с-я
при секретаря МАРИЕТА
ЦОНЕВА като разгледа докладваното от председателя в.т.д. N248 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по чл. 258 и сл. ГПК.
И.С.А. ***, чрез пълномощник адв.К.Б. е обжалвала постановеното по гр.д.№6128/2019г. по
описа на РРС решение, в частта, с която са уважени предявени против нея искове
на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД за установяване дължимост
на вземания за сумата 1199.88лв.-главница по договор за кредит Бяла карта
№500441, сключен на 31.03.2017г. между „Аксес Файнанс“ООД и нея, както и за сумата
88.26лв.-договорна лихва да периода 07.04.2017г.-06.09.2018г., за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№4880/2019г. на РРС.
Излага оплаквания за неправилност на решението
в тези части, подробно мотивирани в жалбата и се иска неговата отмяна и присъждане
на разноски за двете инстанции.
Насрещната страна „Агенция
за контрол на просрочени задължения”ООД София в депозиран отговор на въззивната
жалба заявява становище за нейната неоснователност и иска решението да бъде
потвърдено. Съдът като взе
предвид оплакванията в жалбата и след като провери допустимостта и правилността
на решението в обжалваната част, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена
от надлежна страна, в законния срок, при наличие на правен интерес, поради
което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Предмет на спора пред първата инстанция са искове
на „Агенция за контрол за просрочени задължения“ЕООД за установяване
съществуване на вземания по отношение на И.А., произтичащи от Договор за кредит
Бяла карта, сключен на 31.03.2017г. между нея и „Аксес файнанс“ООД, прехвърлени
с цесия в полза на ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, а именно: 1199.88лв. главница, 88.26лв.-договорна
лихва за периода 07.04.2017г.-06.09.2018г.-датата на настъпване на предсрочната
изискуемост, 298.97лв.-неустойка, 200лв.-разходи и такса за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение, мораторна лихва-100.87лв. за периода
07.09.2018г.-30.07.2019г. Спорът по делото пред първата инстанция е дали
ответницата е уведомена надлежно за цесията, обявена ли й е предсрочната
изискуемост на вземането, оспорено е получаването на претендираната главница,
оспорена е действителността на договора, твърдяна е негова нищожност на
основание ЗПК, както и нищожност на клаузите касаещи договорната лихва и други
клаузи.
Анализирайки по отделно и в
съвкупност събраните доказателства, районният съд е приел, че между „Аксес
Файнанс“ООД и ответницата, настоящ въззивник е сключен Договор за кредит „Бяла
карта“ от 31.03.2017г. Вземанията на кредитодателя били прехвърлени с цесия на
ищеца, индивидуализирани в Приложение 1 към рамков договор от 11.11.2016г.,
сключен между тях. За цесията ответницата е уведомена с връчване на исковата
молба. Прието е, че А. по силата на сключения договор е получила кредитна
карта, ведно с ПИН код, а с 4 броя анекси първоначалния кредитен лимит от
500лв. е променян съответно: на 900лв., 700лв., 1000лв. и на 1200лв. С оглед
приетата и неоспорена справка отразяваща транзакциите по картата, съдът е
приел, че тя е усвоила сума в размер на 1199.88лв., която подлежи на връщане.
По отношение на претендираната договорна лихва искът също е уважен. Останалите
претенции са отхвърлени и по отношение на тях решението като необжалвано е
влязло в сила.
Неоснователно
е оплакването във въззивната жалба за неправилност на решението, с оглед
приетото от съда, че сумата е получена от А., основано на приложена справка.
Представената справка /л.60/ от делото не е оспорена от страната, поради което
съставлява надлежно доказателствено средство за установяване на този факт. Не е
нищожна и претенцията за договорна лихва, тъй като същата е в размер по-малък
от 10%, съотнесена към главницата. Несъмнено е и че кредитната карта е
получена, тъй като А. е удостоверила в Приложение №1 към договора /л.15/, че е
получила карта плюс плик с ПИН код, като е посочен и номера на картата. По
отношение на приетото от съда относно уведомяването за цесията, съдът е изложил
подробни и правилни мотиви, основани на ясна и последователна интерпретация на
събраните по делото доказателства, както и на константната съдебна практика, поради
което и въззивният съд ги споделя напълно и препраща и към тях. Цитираното в
хода на устните състезания от пълномощника на въззивника съдебно решение по
гр.д.№5421/2019г. на РРС, дори и да е в подкрепа на застъпената теза не
съставлява задължителна практика. Предвид горното, решението в обжалваната част
е правилно и следва да бъде потвърдено.
На въззиваемия не се присъждат
разноски, тъй като такива не се претендират.
По тези съображения, Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №218/14.02.2020г.,
постановено по гр.д.№6128/2019г. по описа на Районен съд-Русе, V-ти граждански състав в
обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: