№ 4890
гр. София, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20241100107045 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на М. Я. Н., с
ЕГН:**********, действаща със съгласието на своята майка Р. Ц. Ц., с ЕГН:********** и
адрес:гр. София, ул. ******** представлявани от адв. Я. Д. – САК, срещу
ЗК“ЛЕВ ИНС“АД, с ЕИК:*********, с адрес за призоваване: гр. София, бул. „С.ско шосе“ №
67А, с която е предявен иск с правно основание чл.432 КЗ, с който се иска осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 26 000лв. /двадесет и шест хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени
болки и страдания, вследствие на ПТП от 23.02.2024г., причинено при управление на
застрахован при ответника лек автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро“ срег. №
********, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 05.03.2024г. (датата на
сезиране на Застрахователя на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ) до окончателно изплащане
на сумата;
Ищецът твърди, че на 23.02.2024г. около 07.10ч, в гр. Божурище е настъпил пътен
инцидент с участието на лек автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро“ с per. № ********
управляван от С. К. Х. с ЕГН **********. Същият се движи по ул. „Гурмазово шосе“ с
посока на движение от гр. Божурище към с. Гурмазово, като в района на „Конна база Ген.
Крум Лекарски“ предприема маневра ляв завой, като не пропуска и отнема предимството на
насрещно движещият се лек автомобил марка „Сааб“, модел „9¬3“ с per. № ********,
управляван от И. Л. Е. с ЕГН ********** (У2), с което става причина и реализира ПТП с
материални щети и пострадали лица.
При процесното ПТП е пострадалата ищцата М. Я. Н., която е пътувала в лек
автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро“ с per. № ********.
1
В резултат на ПТП ищецът получил следните увреждания:
- Мозъчно сътресение;
- Навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб;
- Разкъсно-контузна рана на лигавицата на бузата вдясно;
- Контузия на врата;
- Контузия на скулата вдясно;
В законоустановения срок ответникът ЗК“ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „С.ско шосе” №67А, е подал отговор на
исковата молба, с който е оспорил иска по основание и размер, поради което и иска
отхвърлянето му като неоснователен.
Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение на водача, както и
наличието на другите елементи на фактическия състав по чл.45 ЗЗД.
Твърди, че вина за настъпване на транспортния инцидент има водачът на лек
автомобил марка „СААБ”, модел „9-3“, с per. № ******** поради нарушение на правилата за
движение по пътищата. Водачът е управлявал превозното средство с превишена скорост,
несъобразена с пътната обстановка, характера и интензивността на движението и не е
изпълнил задължението си да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което
управлява, в нарушение на чл. 20 и чл. 21 от ЗДвП.
Поддържа, че е налице изключителен принос на пострадалата за получаване на травми
при осъществяване на транспортния инцидент, поради липсата на обезопасяване чрез
поставяне на предпазен колан по време на превоза.
Оспорва претендираното обезщетение като прекомерно завишено по размер,
несъответстващо на съдебната практика и принципа за справедливост.
Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди,
като при евентуалност оспорва началната дата на нейната дължимост.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявения иск е допустим и следва да се произнесе по
същество.
От представената по делото писмена застрахователна претенция на ищеца по чл. 380,
ал. 1 от КЗ до ответното дружество от 05.03.2024г. /лист 15 от делото/, се установява, че
ищецът е предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност". В законоустановения тримесечен срок
няма получен отговор от застрахователя. Поради това и съдът намира, че е спазена
2
рекламационната процедура по чл.498, ал.3 вр. ал.1 КЗ, която е абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на иск по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице.
По основателността:
Не се спори между страните, а и видно от приетите доказателства, че за процесния
автомобил е налице валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите при “Застрахователна компания Лев Инс” АД със застрахователна
полица № BG/22/123002951921 със срок от 27.09.2023г. до 26.09.2024г.
От приетата и неоспорена от страните САТЕ, се установява, че механизмът на
настъпване на процесното ПТП е следният: на 23.02.2024г., около 7,10ч., автомобилът
„Дачия” ДК№******** се е движел по ул. „Гурмазовско шосе” в направление към конна база
„Ген. Кр. Лекарски” равномерно, криволинейно в посока „наляво” и напред със скорост, към
момента на удара, от порядъка на 30 км/час. Автомобилът „Сааб” се движел насрещно и
отдясно на автомобила „Дачия” по „Гурмазовско шосе” и със скорост от порядъка на 50
км/час.
Автомобилът „Дачия” при своето криволинейно движение удря с предна лява част
автомобила „Сааб”, идващ от дясната му страна спрямо посоката на движението му, като
към момента на удара водачът му не е бил предприел действия за намаляване скоростта чрез
екстрено задействане на спирачната система и в момента на удара автомобилът все още се е
движил равномерно. Автомобилът „Сааб” при своето движение по пътното платно е ударен
в предната и лявата странична част.
След зоната и времето на контакта между двата обекта, автомобилът „Сааб” спирайки
отминава мястото на удара, отклонявайки се в посока надясно и се установява в състояние
на покой в „полянката покрай пътя”, докато автомобилът „Дачия” спира и се установява на
място върху пътното платно на ул. „Гурмазовско шосе”.
Причините за настъпването на произшествието е пресичане на коридорите на
движение на автомобила „Дачия” и автомобила „Сааб” в конкретен времеви момент.
В конкретния случай липсват каквито и да било констатации относно това, че
техническото състояние на автомобилите е в пряка, причинно-следствена връзка с
настъпилото събитие. Следователно причините за настъпването му са изцяло от субективен
характер.
Липсват технически причини за настъпване на произшествието. Причините за неговото
настъпване са изцяло от субективен характер.
Липсват данни за състоянието на крайпътната среда, като и наличието
или/неналичието на обекти ограничаващи видимостта на водачите един към друг.
Дължината на „опасната зона” на автомобил „Дачия” в конкретния изследван случай и
определена в настоящата експертиза е равна на 16,63 м.
Дължината на „опасната зона” на автомобил „Сааб” в конкретния изследван случай и
определена в настоящата експертиза е равна на 33,52 м.
3
Пълният спирачен път на автомобилите участници в събитието е: на автомобил
«Дачия» - 16,63 м, а на автомобил «Сааб» - 33,52 м.
В конкретния случай автомобилът „Дачия е реализирал един удар. Инициалният удар е
бил челен, кос, като при него тялото на пострадалата се е отклонило в посока напред и
надясно ( към приложната точка на ударната сила).
При условие на фиксиране на тялото с правилно поставен предпазен колан, то тялото
на пострадалата би било относително неподвижно фиксирано към седалката от колана и
движението му ще бъде ограничено в рамките на 10-12 см в посока напред, но не и в
странична посока , както и не се ограничава от колана свободното движение на крайниците
и главата, както и възможността за техен контакт с части от интериора на автомобила.
В конкретния случай автомобилът „Дачия е реализирал един удар. Инициалният удар е
бил челен, кос, като при него тялото на пострадалата се е отклонило в посока напред и
надясно ( към приложната точка на ударната сила).
При условие на фиксиране на тялото с правилно поставен предпазен колан, то тялото
на пострадалата би било относително неподвижно фиксирано към седалката от колана и
движението му ще бъде ограничено в рамките на 10-12 см в посока напред, но не и в
странична посока, както и не се ограничава от колана свободното движение на крайниците и
главата, както и възможността за техен контакт с части от интериора на автомобила.
Видно от заключението по СМЕ, след процесното ПТП пострадалата е транспортирана
в Спешно отделение към УМБАЛСМ „Пирогов“, където след преглед и направата на
рентгенови снимки на глава и шия, са установени следните увреждания: Мозъчно
сътресение. Навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния
стълб. Разкъсноконтузна рана на лигавицата на бузата вдясно. Проведено е хирургично
лечение и зашиване на раната. Поставена мека шийна яка за 10 дни.
В открито съдебно заседание вещото лице е пояснило, че степента на полученото
мозъчно сътресение е леко. Получените увреждания единствено нарушават процеса на
хранене, тъй като има рана на вътрешната стена на лигавицата на бузата.
Медикобиологичният характер на уврежданията, поотделно и в съвкупност е временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Получените увреждания, са причинили на ищцата болки и страдания, за период от
около 20-25 дни, като първите 10 дни, болките са били с по голям интензитет.
Претърпените телесни увреждания от ищцата, са в причинна връзка от процесното
ПТП.
От вида на получените увреждания, начина на тяхното лечение и липсата на данни за
настъпили усложнения, не се очаква наличието на трайни последици от травмите, получени
при процесното ПТП.
От анализа на получените увреждания, както и по данните от делото, не може да се
направи обосновано предположение, за това, дали ищцата е била с правилно поставен
4
обезопасителен колан по време на инцидента. Механизмът на получаване на уврежданията
от ищцата, са вследствие с контакт с твърди тъпи предмети от интериора на автомобила.
Най вероятната зона на контакт е главата на ищцата с предната дясна врата на автомобила.
При ищцата няма описани увреждания, които биха могли да бъдат приети за
специфични, получени от въздействието на поставен предпазен колан от ищцата. Като се
има предвид, че главата не е фиксирана от предпазния колан и е относително свободна,
възможно е описаните увреждания да се получат, независимо от позицията на предпазния
колан.
Видно от показанията на св. С. К. Х., водач на лек автомобил „Дачия”, същият не е
видял насрещно движещия се автомобил, поради това и е предприел маневрата завиване
наляво, довела до процесното ПТП. Същият работи като таксиметров водач и е превозвал
ищеца по време на процесното ПТП.
Видно от показанията на св. И. Л. Е., водач на лек автомобил „Сааб”, същият не е
можел да предотврати процесното ПТП, поради внезапната маневра на виновния водач.
Видно от показанията на св.Б.Ц.Ц. /брат на ищеца/ ищецът М. Н. е ученичка и ходи на
училище с лек автомобил. По време на процесното ПТП същата е пътувала като пасажер в
процесното такси „Дачия”. Вследствие на инцидента пострадалата е била шокирана,
изплашена и като цяло нежелаеща да говори. По лекарска препоръка повече лежала на
притъмнена стая, защото лекарите и били забранили да стои на светло. В продължение на
10 дни носила специална яка по лекарска препоръка. След свалянето на яката била леко
схваната. За възстановяването и било нужно около месец.
В първите дни имала нужда от чужда помощ, тъй като и било трудно да се движи и
облича сама. Впоследствие нещата се нормализирали. Изпитвала страх от болките във врата.
Няколко дни след процесния инцидент ищцата се върнала на училище и възобновила
учебния си ритъм.
След процесното ПТП ищцата изпитвала страх от това да се вози в лек автомобил.
Ищцата не е взимала лекарства за успокоение и преодоляване на страховете си.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства, показанията на разпитаните свидетели, както и приетите по делото
съдебномедицинска и автотехническа експертизи.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
По силата на чл.429, ал.1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ предоставя право на
увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл.45 от ЗЗД, да претендира
заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя, т.е. за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да се установи наличието на валиден
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност" между делинквента и
застрахователя, настъпили вреди за третото лице, противоправно поведение на виновния
5
водач и причинна връзка между това поведение и причинените вреди.
От гореизложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установено, че
процесното ПТП от 23.02.2024г. е причинено виновно при управление на застрахован при
ответника лек автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро“ с рег. № ********, управляван от
св. С. К. Д..
В резултат на процесното ПТП на ищеца са причинени процесните неимуществени
вреди.
По делото не се спори, че към момента на настъпване на ПТП за МПС лек автомобил
марка марка „Дачия“, модел „Сандеро“ с рег. № ********, е налице задължителна
застраховка "Гражданска отговорност” при ответното дружество.
В процесния случай е безспорно установено, че на ищеца са причинени
неимуществени вреди.
Обезщетенията за неимуществени вреди вследствие на деянията следва да бъдат
определени по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Съгласно константната
съдебна практика справедливостта налага претърпелият вредата да бъде възмезден за нея,
като на обезщетяване подлежат не само физически изстрадани болки, но и такива, които се
търпят в духовната и интелектуална сфера на индивида. Болките, страданията,
ограниченията и неудобствата за различните индивиди при различни обстоятелства, са
различни. За да определи справедливия размер на обезщетението за деликт, съдът следва да
преценява установените от ищеца правнозначими обстоятелства по спора. Търпените от
лицето вреди в неимуществената сфера зависят не само от обективни фактори, каквито
например са болките от физическите увреждания предвид тяхната продължителност и
интензитет, но и начина, по който лицето е преживяло подобен случай и как това се е
отразило на поведението му, на социалните му контакти, на самочувствието му и пр.
вредата в неимуществената сфера не може да бъде ограничена в рамки, а съдът следва да
вземе предвид всички относими и доказани обстоятелства в тази връзка.
От показанията на свидетеля св.Б.Ц. /брат на ищеца/ се установяват болките и
страданията на ищеца както в периода на процесното ПТП, така и в този на възстановяване
до настоящия момент. Същият свидетелства за физическите и психическите болки на ищеца
след процесното ПТП, както и за промяната му след същия инцидент.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на ищеца
съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на ПТП/дете на 16г. /,
вида и характера на претърпените телесни повреди- лека степен на мозъчно сътресение;
навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб;
разкъсно-контузна рана на лигавицата на бузата вдясно; контузия на врата; контузия на
скулата вдясно.
Съдът отчете, че в резултата на получените травматични увреждания при процесното
ПТП ищцата е претърпяла са причинили на ищцата болки и страдания, за период от около
20-25 дни, като първите 10 дни, болките са били с по голям интензитет. Възстановяването на
пострадалата е продължило за около месец- два. Не е представена медицинска документация
за продължаващи оплаквания, респ. за белези на непълно възстановяване. По принцип не
се очакват усложнения в бъдеще, съпроводени от допълнителни болки и страдания.
Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и
6
стандарта на живот в страната към февруари 2024г., съдът определи обезщетението за
неимуществени вреди в размер на 10 000,00 лева.
За разликата до пълния предявен размер на обезщетението за неимуществени вреди
от 26 000,00лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
За да отхвърли иска за разликата му до пълния предявен размер съдът отчете, че
вследствие на процесното ПТП няма причинени последици, свързани с траен функционален
дефицит на органи на ищеца. Видно от свидетелските показанията ищецът се е върнал към
обичайния си начин на живот.
На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1
КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. В
този смисъл са Решение № 128 от 4.02.2020г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК,
Решение № 60112 от 1.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1221/2020 г., I т. о., ТК, и др.
В случая ищецът е заявил писмената си претенция пред застрахователя на 05.03.2024г.
/лист 11 от делото/, поради което и законната лихва върху главницата следва да бъде
присъдена от същата дата.
По възражението на ответника за съпричиняване:
По приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доказване на съпричиняването
на вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и делинквента е
формирана постоянна съдебна практика - решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г.
на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 151 от 12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 169 от
02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. №
1858/13 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 92 от 24.07.2013 г. по т. д. № 540/12 г. на ВКС, ТК, І
т. о., решение № 18 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на ВКС, IV г. о. и др., според
която, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът
на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно
възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а
следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия
на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че
вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем. Съдът следва да прецени
доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да
определи обективния му принос. Намаляването на размера на обезщетението следва да се
извърши въз основа на комплексна преценка на степента на каузалност на действията на
делинквента и на пострадалия, степента на тяхната обективна вредоносност, като самото
намаляване следва да отразява размера на участието на увреденото лице в причиняването на
7
общата вреда.
В процесния случай по делото няма събрани никакви доказателства за поведение на
ищеца, способстващо за настъпване на вредите.
Видно от заключението по САТЕ, процесният автомобил, в който е пътувала ищцата е
технически оборудван с триточкови колани за всички места в купето, показано на схемите в
същата експертиза. При условие на фиксиране на тялото с правилно поставен предпазен
колан, то тялото на пострадалата би било относително неподвижно фиксирано към седалката
от колана и движението му ще бъде ограничено в рамките на 10-12 см в посока напред, но
не и в странична посока, както и не се ограничава от колана свободното движение на
крайниците и главата, както и възможността за техен контакт с части от интериора на
автомобила. Поради това и съдът приема, че процесните увреждания на ищцата могат да
бъдат получени както с, така и без правилно поставен предпазен обезопасителен контакт по
време на ПТП.
По разноските:
И двете страни по делото са направили искания за присъждане на разноски, за което
са представили списъци по чл.80 от ГПК.
Ищецът е доказал разноски размер на 1040лв. за държавна такса, от които в
съответствие с уважената част от иска следва да му бъде присъдена сумата от 400лв.
Ищецът е бил представляван безплатно от адвокат Я. Д., на основание чл.38, ал.1 от
ЗА, въз основа на договор за правна помощ от 27.02.2024г. С оглед изхода на делото и на
основание чл.38, ал.2 ЗА на адв. Д. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство в полза на ищеца.
В хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв адвокатите могат да предоставят безплатна
правна помощ на материално затруднени лица. При безплатна правна помощ, осъществена
по договор между страна по дело и адвокат, не намира приложение Законът за правната
помощ. Ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, съдът
определя възнаграждение на адвоката по правилата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Адвокатското
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв се дължи директно на адвоката и не представлява
разход на представляваната от него страна, но по своя характер задължението за неговото
заплащане от ответната страна е задължение за заплащане на разноски по смисъла на чл. 78,
ал. 1 ГПК - този извод се подкрепя от нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, приложима, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. В този смисъл е и
константната съдебна практика, намерила израз в Определение № 643 от 7.12.2022 г. на ВКС
по к. ч. т. д. № 2370/2022г.
С оглед на материалния интерес по делото минималното адвокатско възнаграждение
по НВАР е в размер на 2740лв., от които в съответствие с уважената част от исковете следва
да бъде присъдена сумата от 1053,85лв.
Съдът намира, че минималното адвокатско възнаграждение по НВАР съответства на
8
фактическата и правна сложност на делото, поради което и същото не следва да бъде
намалявано въпреки постановеното решение С-438/22г. на СЕС, съгласно което НМРАВ е
нищожна, като нарушаваща забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС.
Ответникът е бил представляван в настоящето производство от юрисконсулт, като на
основание чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът
определя възнаграждение в размер на 300 лева. Освен това ответникът е направил разходи за
производството в размер на 800лв. за експертизи.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ответникът е доказал разноски по делото в
общ размер на 1100лв., от които в съответствие с отхвърлената част от исковете следва да му
бъде присъдена сумата от 676,92лв.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК“ЛЕВ ИНС“АД, с ЕИК:*********, с адрес за призоваване: гр. София,
бул. „С.ско шосе“ № 67А, да заплати на М. Я. Н., с ЕГН:**********, действаща със
съгласието на своята майка Р. Ц. Ц., с ЕГН:********** и адрес:гр. София, ул.
******** представлявани от адв. Я. Д. – САК, на основание чл.432 КЗ, сумата от 10 000лв.
/десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди под
формата на понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 23.02.2024г., причинено при
управление на застрахован при ответника лек автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро“
срег. № ********, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 05.03.2024г. до
окончателно изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за
разликата му до пълния претендиран размер от 26 000лв.
ОСЪЖДА ЗК“ЛЕВ ИНС“АД, с ЕИК:*********, с адрес за призоваване: гр. София,
бул. „С.ско шосе“ № 67А, да заплати на М. Я. Н., с ЕГН:**********, действаща със
съгласието на своята майка Р. Ц. Ц., с ЕГН:********** и адрес:гр. София, ул.
******** представлявани от адв. Я. Д. – САК, сумата от 400лв., представляваща направени
по делото разноски за държавна такса, в съответствие с уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗК“ЛЕВ ИНС“АД, с ЕИК:*********, с адрес за призоваване: гр. София,
бул. „С.ско шосе“ № 67А, да заплати на адв.Я. Д. САК, сумата от 1053,85лв., представляваща
адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата, съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА М. Я. Н., с ЕГН:**********, действаща със съгласието на своята майка Р.
Ц. Ц., с ЕГН:********** и адрес:гр. София, ул. ******** представлявани от адв. Я. Д. –
САК, да заплати на ЗК“ЛЕВ ИНС“АД, с ЕИК:*********, с адрес за призоваване: гр. София,
бул. „С.ско шосе“ № 67А, сумата от 676,92лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение и експертизи в съответствие с отхвърлената част от иска.
Присъдените с решението суми в полза на ищеца да бъдат заплатени по следната
9
банкова сметка:
IB AN: BG ******** BIC: BUINBGSF „ Алианц Банк България “ АД Титуляр: адв. Я.
Д. Д.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10