№ 171
гр. Търговище , 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VII СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Боряна С. Петрова
при участието на секретаря Валентина И. Войникова
като разгледа докладваното от Боряна С. Петрова Гражданско дело №
20203530101094 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявен установителен иск за
съществуване на вземане с правно основание чл. 422,ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1
от ГПК.
Ищецът твърди в исковата си молба, че по силата на договор за
продажба на ел.енергия между страните, е доставил в имот на ответника,
находящ се в с.Баячево, общ.Търговище, електрическа енергия, за което са
издадени фактури на стойност 302.97 лв. Задължението по теази фактури
е останало непогасено. Поради това ищецът се снабдил със заповед по чл.
410 от ГПК, постановена по ч.гр.д.№ 602/20 г. по описа на РСТ, за
посочената сума както и за обезщетение за забава върху нея в размер на
14.44 лв. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от
ГПК, поради това ищецът е предявил настоящия иск за установяване на
вземането му. Претендират се законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК, както и направените разноски.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, е постъпил писмен отговор от
назначения му особен представител адв.Н.Л.. С отговора се оспорват
предявените искове. Навеждат се твърдения, че приложените ОУ са
неотносими към процесния период, както и че не са представени
доказателства за валидно сключен договор за продажба на електрическа
1
енергия между страните.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 602/20 по описа на РСТ, в полза на
ищеца е издадена против ответника заповед за изпълнение на парично
задължение за сумата от 302.97 лв., представляваща неизплатени
задължения за консумирана електрическа енергия, по фактури за периода
13.08.2019 г. до 13.11.2019 година, както и за сумата от 14.44 лв.,
представляваща лихва за забава. Заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, обстоятелство обуславящо правният
интерес на ищеца от предявяване на настоящия установителе иск.
От приложените по делото фактури, издадени от ищеца се
установява, че ответникът е клиент на дружеството, с клиентски №
**********. Електрическата енергия е доставена на обект в с.Баячево, с
абонатен № **********. Фактурите са за период от 13.08.2019 година до
13.11.2019 година. От приложеното извлечение от счетоводна сметка е
видно, че към 13.11.2019 година ищецът е доставил на ответника ел.енергия
на стойност 302.97 лв., за което е издавана съответната фактура.
От изготвената по делото икономическа експертиза се установи, че
съществуват просрочени задължения по издадените фактури, на обща
стойност 302.97 лв., а размера на дължимата лихва за забава е 16.56 лв.
По делото беше изготвена и техническа експертиза, която да установи,
захранен ли е бил процесния обект с електрическа енергия за спорния период,
дали са доставени количествата ел. енергия, доставената такава надлежно
ли е отчетена. По приемането на експертизата особения представител на
ответника изложи възражения, с аргумент, че вещото лице не е изпълнило
поставената задача, с оглед на това, че не е посетило имота, а е изготвило
заключението си само въз основа на представените от ищеца документи,
които не са оспорени. Въпреки тези възражения, експертизата се възприема
изцяло от съда, с оглед, че е изготвена, точно съобразно поставените задачи
и няма съмнения относно достоверността и коректността на
експертизата. Съгласно експертизата обекта на ответника е бил захранен
2
с електрическа енергия в периода 26.06.2019 г. до 16.10.2019 година. На
16.10.2019 година, захранването е прекъснато. Доставените количества
енергия са надлежно отчетени от СТИ и е действително доставена до
съоръженията на абоната и потребени от тях.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи: Предявените искове са основателни. Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, ищецът следва да установи, в условията на пълно и
главно доказване, съществуване на вземането, за което е издадена
процесната заповед за изпълнение и неговия размер, т.е. наличие на валидна
облигационна връзка между страните, в изпълнение на която през процесния
период ищцовото дружество е доставило на ответника твърдяното
количество електроенергия, срещу което има изискуемо парично вземане от
ответника в претендирания размер. Основното възражение на ответника е,
че не съществува валидно облигационно правоотношение между него и
ищеца, по силата на което да му е предоставена тази ел.енергия.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по
производство, внос и износ, пренос, разпределение на ел. енергия и търговия с
ел. енергия се регулират от Закон за енергетиката /чл. 1 ЗЕ/, според чл. 92
от който страни по сделките с електрическа енергия са: обществен
доставчик на електрическа енергия; краен снабдител на електрическа
енергия; производител; краен клиент; оператор на електропреносната
мрежа; оператор на електроразпределителна мрежа; търговец на
електрическа енергия; доставчик от последна инстанция; координатор на
балансираща група; оператор на борсов пазар на електрическа енергия.
Легалната дефиниция на понятието „краен клиент” е дадена в § 1, т. 27г
Допълнителни разпоредби /ДР/ на ЗЕ и това е клиент, който купува
електрическа енергия или природен газ за собствено ползване. Съгласно чл. 4
от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
ЕНЕРГО-ПРО Продажби АД, които са публично известни и съгласно чл.98а,
ал.4 ЗЕ влизат в сила за потребителите, без изрично писмено приемане,
одобрени с Решение на ДКЕВР /понастоящем КЕВР/ № ОУ-061/07.11.2007 г.,
уреждащи продажбата на електрическа енергия, осъществявана от
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД на потребители, присъединени към
3
електрическата мрежа на „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД и приложими в
отношенията между ответника и неговите клиенти по силата на чл. 98а,
ал. 4 ЗЕ : „Потребител на електрическа енергия за битови нужди е
физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД, което
ползва електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува
същата от „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД”. Законът – чл. 69 ЗЕ, вменява в
задължение на енергийните предприятия, каквото е и ищцовото дружество
по смисъла на § 1, т. 24 ДР на ЗЕ, да извършват дейността си в интерес на
обществото и на отделните клиенти и в съответствие с изискванията на
ЗЕ и другите нормативни актове, като обезпечават сигурността на
снабдяването, включително защита на обектите, представляващи критична
инфраструктура в енергетиката, непрекъснатостта и качеството на
електрическата и топлинната енергия и природния газ, ефективното
използване на горивата и енергията, опазването на околната среда,
живота, здравето и собствеността на гражданите, като срещу
задължението на крайните снабдители да снабдяват всеки клиент,
присъединен към електроразпределителната мрежа, с ел. енергия стои
задължението на клиента да заплаща стойността на използваната в
обекта ел. енергия в сроковете и по начина, определени в ОУ /чл. 17, т. 2 ОУ/.
Ако ответникът, както твърди, не е страна по такава облигационна връзка,
неясно как би бил клиент, със съответния клиентски номер, как би имал
монтиран електромер със съответния абонатен номер. Не се спори, че до
процесния период ответникът е получавал и заплащал стойността на
доставената му ел.енергия. Това води на извода, че действително между
страните съществува валидна облигационна връзка, която се урежда по
правилата на ОУ, приложими за конкретния период. Безспорно е, че
партидата при ищеца се води на името на ответника както за процесния
период, така и понастоящем. Съгласно разпоредбите на чл. 17 ал. 1 т. 3 от
ОУ, при промяна на някое от обстоятелствата– при смяна на
собственосттта на имота или ползвателя, клиентът е длъжен да уведоми
писмено „Енерго про” АД за тази промяна, което в конкретния случай не е
сторено, а и не се твърди по делото. Не се спори, че до процесния период
ответникът е получавал и заплащал стойността на доставената му
ел.енергия. Затова съдът приема, че в процесния период между страните е
4
съществувало облигационно отношение по договор за продажба на
електроенергия.
Съдът счита, че ищцовото дружество е ангажирало доказателства, че
отчетеното количество ел. енергия е доставено и реално потребено от
ответника, поради което последният да дължи нейното заплащане.
Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, защото
ел. енергията е движима вещ, поради което нейната продажба се подчинява
на общите правила на договора за продажба. В тази връзка купувачът
дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена
стока. В този смисъл е решение №1081/07.02.2008г., постановено по търг.
дело №657/2007г. на ВКС, определение №717/18.11.2009г., постановено по
търг. дело №658/2009г. Този е смисълът, вложен в чл.13 от Директива
№2006/32/ ЕО от 5 април 2006 г. на Европейския парламент, съгласно който,
държавите-членки гарантират чрез вътрешни нормативни механизми, че
сметките се изготвят от енергоразпределителните дружества,
операторите на разпределителната мрежа и фирмите за търговия с
енергия на дребно въз основа на реалното енергийно потребление и
информацията е представена по ясен и разбираем начин. Със сметките се
осигурява необходимата информация, която да даде възможност на
крайните потребители да получат подробно описание на текущите
енергийни разходи. Сметките въз основа на действителното потребление
следва да бъдат изготвяни толкова често, че да позволят на
потребителите да контролират консумацията си на енергия. В настоящия
случай /сметките/ фактурите са изготвяни системно, ищеца не е депозирал
възражения срещу недължимостта им, няма твърдения и данни СТИ да е
отчитало с грешка или да не е отчитало доставените от ответника
количества ел. енергия, поради което и аргументите на ищеца, че „Енерго
Про Продажби” неправилно е фактурирало описаните фактури е изцяло
неоснователно.
Събраните по делото писмени доказателства се установява, че между
страните съществува валидна облигационна връзка, с предмет - продажба и
доставка на ел. енергия. Наличието на договорна обвързаност между
страните, както и факта на издаване на фактура от страна на продавача
не съставляват основание за плащане на цената. Едва с извършване на
5
доставката за продавача ще възникне правото да иска престиране на
цената от страна на купувача /в този смисъл и Решение № 46 от 27.03.2009
г. на ВКС по т. д. № 454/2008 г., II т. о., ТК.
Поради изложеното, съдът приема, че ищецът е доставил на
ответника посочената в процесната фактура електрическа енергия,
обстоятелство, ангажиращо отговорността на последния за заплащането
на стойността й. Към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от
ГПК, в полза на ищеца е съществувало вземане по посочената фактура в
размер на 302.97 лв. Ищецът претендира и обезщетение за забава върху
посоченото вземане в размер на 14.44 лв. С оглед на изложеното, както и с
оглед на това, че ответникът не представи никакви доказателства, да е
погасил задължението си към ищеца, то следва да се приеме, че вземането
на последния съществува, на осн. чл. 422,ал.1 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Ответникът следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в
настоящото производство разноски, в размер на 875 лв., както и разноските
направени в производството по чл.410 от ГПК, които са в размер 75 лв.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане на „Енерго-
Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, бул.”Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс, кула Е,
представлявано от Г.К., Я. Д. и П. С. С. от А. Х. М. ЕГН ********** от
с.Баячево, общ.Търговище, представляван от назначения му особен
представител адв.Н.Л., за сумата от 302.97 лв., представляваща
неизплатени задължения за консумирана електрическа енергия, по фактури
за периода 13.08.2019 г. до 13.11.2019 година, както и за сумата от 14.44 лв.,
представляваща лихва за забава, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 12.06.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 270 от 15.06.2020 г., по ч.гр.д.№ 602/20 г. по описа на РСТ, на
осн. чл. 422,ал.1 във вр. с чл. 415 от ГПК.
6
ОСЪЖДА А. Х. М. ЕГН ********** от с.Баячево, общ.Търговище,
представляван от назначения му особен представител адв.Н.Л. да заплати
на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул.”Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс, кула
Е, представлявано от Г.К., Я. Д. и П. С. С., направените по ч.гр.д.№ 602/20
по описа на РСТ разноски, в размер на 75 лв.
ОСЪЖДА А. Х. М. ЕГН ********** от с.Баячево, общ.Търговище,
представляван от назначения му особен представител адв.Н.Л. да заплати
на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул.”Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс, кула
Е, представлявано от Г.К., Я. Д. и П. С. С., разноски в настоящото
производство, в размер на 875 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Окръжен съд- Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7