№ 3357
гр. Варна, 13.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501752 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на К. Р. М. чрез пълномощника му
адвокат К.В. против определение за отказ № 228 от 26.07.2022 г. на съдия по вписванията
към Служба по вписванията – Варна - Агенция по вписванията по заявление вх.№ 24249 от
26.07.2022 г. от жалбоподателя, с което е отказано заличаване на възбрана дв.вх.рег.№
22004/2017 г. на Служба по вписванията – Варна по обезпечителна заповед на Окръжен съд
– Варна по ч.т.д.№ 989/2017 г. на основание член 2 във връзка с член 3 и член 31 от
Правилника за вписванията /ПВ/ във връзка с член 402 от ГПК.
В жалбата са изложени твърдения за неправилност и незаконосъобразност на отказа.
Жалбоподателят навежда доводи, че съгласно тълкувателно решение № 1 от 10.07.2018 г. на
ВКС възбраната, наложена в изпълнителното производство, има за цел да препятства
длъжника при насочено принудително изпълнение по отношение на негов недвижим имот
да извърши действия, с които да осуети или затрудни удовлетворяване вземането на
взискателя–кредитор. Въз основа на постановлението за възлагане купувачът придобива
всички права върху закщупения имот, които длъжникът е притежавал към момента на
вписването на възбраната и на него не могат да се противопоставят никакви права на трети
лица. В случая жалбоподателят се легитимира като купувач на недвижимия имот и следва
да се приеме, че възбраните са изпълнили своята защитна функция да запазят имота в
патримониума на длъжника до момента на публичната продан. След като тя е успешно
приключила и липсва основание за противопоставимост на възбраната спрямо купувача, то
тя следва да бъде заличена.
Моли се за отмяна на така постановения отказ и да бъде постановено да бъде
извършено заличаване на възбраната.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:
Производството пред Агенцията по вписванията е образувано по заявление от К. Р. М.,
с което се иска заличаване на възбрана, наложена по ч.т.д.№ 989/2017 г. по описа на ВОС,
1
вписана с акт № 46, том ІХ, дв.вх.рег.№ 22004 от 18.08.2017 г. на СВ – Варна, върху следния
недвижим имот: апартамент № В-41, находящ се в град Бяла - местност „Лагерите“, блок В,
КИД 07598.305.483.2.5, на четвърти жилищен етаж, РЗП от 97,72 кв.м, състоящ се от дневна,
спалня, баня-тоалет и две тераси, заедно с 1,3218 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж при граници: на същия етаж - КИД 07598.305.483.2.6, под
обекта - КИД 07598.305.483.2.3 и 07598.305.483.2.4, над обекта – КИД 07598.305.483.2.7.
Съгласно член 31 от Правилника за вписванията вписването на възбраните се заличава
по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило
възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението, а когато гаранцията
или обезпечението не са послужили, заличаването на възбраната става по искане на
заинтересования със заявление, към което прилага удостоверение от надлежното
учреждение, че вписването може да се заличи.
За да откаже вписването, съдията по вписванията е приел, че към заявлението не е
приложено писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило
възбраната, както и, че възбраната като вещна тежест запазва действието си и след
публичната продан.
Съгласно постановката в точка 3 от тълкувателно решение № 1 от 10.07.2018 г. на
ВКС, постановено по тълк.д.№ 1/2015 г. на ОСГТК, възбраната, наложена като
обезпечителна мярка по член 397, алинея 1, точка 1 от ГПК, се подчинява на правила,
установени в ГПК и ПВп. Наложената от съда възбрана се вписва въз основа на
властнически акт на компетентно длъжностно лице или учреждение и не се погасява.
Вписването на възбрана има за цел да се даде гласност на подлежащите на вписване актове
по начина, предвиден в ПВп. Вписване, отбелязване и заличаване се допуска само за
случаите, които са предвидени изрично в законите или в ПВп. Възбраната на недвижим
имот може да бъде заличена съгласно член 31 от ПВ с "писмено нареждане на учреждението
или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена
гаранцията или обезпечението" или "по искане на заинтересования със заявление, към което
прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи".
Възбраната върху недвижим имот като обезпечителна мярка по член 397, алинея 1, точка 1
от ГПК е насочена към осигуряване на възможността за последващо провеждане на
принудително изпълнение върху конкретен недвижим имот при успешна искова
защита. Възбраната цели да запази недвижимите имоти на длъжника в неговия патримониум
и осигури ефективната реализация на установеното със сила на пресъдено нещо,
изпълнителна сила или конститутивно действие имуществено право на кредитора
/взискател/ чрез установената от законодателя с разпоредбата на член 453 от ГПК
непротивопоставимост на последвало наложената възбрана разпореждане или учредяването
на вещни права, извършени от собственика на имота. Наложената обезпечителна възбрана
не се погасява, нито се отменя след извършване на публичната продан на възбранения
недвижим имот, тъй като същата брани интереса и на купувача от публичната продан. Въз
основа на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права върху закупения
имот, които длъжникът е притежавал към момента на вписването на възбраната и на него не
може да се противопоставят никакви права на трети лица, които са непротивопоставими на
взискателя и присъединените кредитори. Наложената възбрана гарантира осребряване на
недвижимия имот, но не гарантира удовлетворяване на кредитора в пълен обем, тъй като
получената от публичната продан сума подлежи на разпределение между всички кредитори
на длъжника, чийто имот е възбранен. Съдържанието на правото на кредитора с наложена
възбрана за обезпечаване на изпълнението на парично задължение се заключава в това, той
да се удовлетвори от цената на възбранения имот по съразмерност според привилегията и
2
наличието на други вземания. Докато правото на кредитора с наложена възбрана не бъде
удовлетворено, възбраната не може да бъде заличена. Това право се удовлетворява с
плащането по влязлото в сила разпределение на постъпленията от публичната продан.
Частният жалбоподател М. се легитимира като купувач от публична продан на
описания недвижим имот. Преди извършване на публичната продан върху имота са били
вписани две възбрани - едната, наложена в рамките на цитираното по-горе обезпечително
производство, а другата – по изпълнително производство, която впоследствие е заличена по
искане на НАП. Към молбата на М. за заличаване на възбраната липсват доказателства дали
е приключило производството по исковете с правно основание член 265, алинея 1, точка 2
от ЗЗД, по които е допуснато обезпечението.
Запазването на наложената обезпечителна възбрана след публичната продан на
недвижим имот /в рамките на проведено принудително изпълнение/ цели да обезпечи
удовлетворяването на признато изпълняемо субективно материално право на всяко лице,
имащо качеството кредитор на длъжника, чийто недвижим имот е под възбрана. Когато
обезпечителната възбрана охранява интереса на кредитор за удовлетворяване на парично
вземане чрез изпълнение върху недвижим имот, правото на кредитора е защитено от
разпоредбата на член 459, алинея 1 от ГПК. При осъществяване на публична продан,
обезпеченият с възбрана кредитор е присъединен по право кредитор и припадащата му се
сума се запазва по сметката на съдебния изпълнител. С точка 5 на тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г., постановено по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че "всички
кредитори, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се
считат присъединени взискатели, когато изпълнението е насочено върху предмета на
обезпечението. Без значение е дали запорът или възбраната са наложени в обезпечителното
или в изпълнителното производство". С оглед дадените разяснения в мотивната част по
приложението на член 459 от ГПК в смисъл, че разпоредбата урежда правното положение на
кредитор, чието вземане все още не е съдебно потвърдено и систематичното й място, следва
да се приеме, че притезанията на кредитори, извън тези по паричните вземания, не се
обхващат от приложното поле на цитирания текст на закона. Ето защо, вписаната преди
публичната продан обезпечителна възбрана от кредитор, обезпечил непарично притезателни
права, не подлежи на заличаване.
Предвид изложеното обжалваният отказ на съдията по вписванията следва да бъде
потвърден.
Воден от горното, настоящият състав на въззивния съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение за отказ № 228 от 26.07.2022 г. на съдия по
вписванията към Служба по вписванията – Варна - Агенция по вписванията по заявление вх.
№ 24249 от 26.07.2022 г. от жалбоподателя, с което е отказано заличаване на възбрана
дв.вх.рег.№ 22004/2017 г. на Служба по вписванията – Варна по обезпечителна заповед на
Окръжен съд – Варна по ч.т.д.№ 989/2017 г. на основание член 2 във връзка с член 3 и член
31 от Правилника за вписванията /ПВ/ във връзка с член 402 от ГПК.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба чрез Окръжен съд – Варна
3
пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на
жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4