Решение по дело №252/2011 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 316
Дата: 4 май 2012 г. (в сила от 13 март 2013 г.)
Съдия: Петър Найденов Вунов
Дело: 20115640100252
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 януари 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                  

316/04.05.2012 гoдина, гр.Хасково

Том 4, стр. 27-28

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

Хасковския районен  съд, Десети граждански състав             

На пети април две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                                 Председател: Петър Вунов                                                      

Секретар: Десислава Вълканова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Вунов гражданско дело № 252 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск от Г.П.Н.  и Н.А.Н.  с правно основание чл.34, ал.1 oт ЗС срещу М.Н.П. и Х.Т.Г..

Производството е за делба във фаза на допускането.

Ищците твърдят, че заедно с ответниците били съсобственици на поземлен имот с идентификатор 77195.738.125 по кадастралната карта на гр.Хасково, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК-София, с адрес: гр.Хасково, ул."Балатон" № 45-45А, с площ 632 кв.м., трайно предназначение - урбанизирана, начин на застрояване /до 10м./, номер по предходен план: 5702, кв. 98, парцел I, при съсведи: 77195.738.20, 77195.738.12, 77195.738.124, като те притежавали в съпружеска имуществена общност 1/2 ид.ч., а ответниците - по 1/4 ид.ч. от имота. Правото им на собственост било придобито въз основа на покупко-продажба и доброволна делба, а за ответниците - въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Посочва се още, че тъй като не могли доброволно да прекратят съсобствеността, въпреки че поземленият имот бил поделяем на две части, за ищците бил налице правен интерес да предявят настоящия иск. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което допусне делба на поземлен имот с идентификатор 77195.738.125 по кадастралната карта на гр.Хасково, одобрен със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор Кс. АК-София, с адрес: гр.Хасково, ул."Балатон" № 45-45А, с площ 632 кв.м., трайно предназначение - урбанизирана, начин на застрояване /до 10м./, номер по предходен план: 5702, кв. 98, парцел I, при съсведи: 77195.738.20, 77195.738.12, 77195.738.124, при квоти: 1/2 ид.ч. общо за двамата ищци и по 1/4 ид.ч.  и за всяка от ответниците.

Ответниците оспорват иска като неоснователен. Твърдят, че в делбения имот страните притежавали в самостоятелна собственост отделни жилищни сгради и при това положение земята придобивала статут на обща част и не подлежала на делба. Такава би била допустима само ако от поземления имот било възможно да се образуват самостоятелни поземлени имоти, при спазване на разпоредбите на ЗУТ и след провеждане на административна процедура за обособяване на самостоятелни поземлени имоти, преди провеждането на съдебна делба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не спори, а и от представените писмени доказателства – Нотариален акт /НА/ за собственост на недвижим имот, придобит по давност, № 29, том III, дело № 705/1980г., НА за покупко - продажба на недвижим имот № 57, том III, дело № 1289/1980г., Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 29.12.1993г. с нотариална заверка на подписите, НА за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 184, том II, дело № 606/1980г., Удостоверение за наследници № 183/17.01.2011г. от Община Хасково, Скица на поземлен имот № 11071/22.12.2010г. на СГКК гр.Хасково се установява, че действително страните са съсобственици на процесния поземлен имот на посочените в исковата молба основания, както и че в него те притежават в самостоятелна собственост отделни жилищни сгради на същите основания. Спорният въпрос е дали този имот подлежи на делба, респ. дали делбата му допустима или не. В тази връзка и по искане на ищцовата страна е назначена съдебно – техническа експертиза, според чието заключение имотът е поделяем на две равни части съобразно изискванията на чл.201, ал.2 от ЗУТ, при условията на чл.19, ал.1, т.1 и ал.4 от с.з. В устния си доклад вещото лице сочи, че този неин извод не се променя и е съобразен с представените по делото протокол за дадена   строителна   линия    и    определено    ниво    № 559/18.10.1960г.,    скица № 914/09.10.1980г. от Общински народен съвет гр.Хасково, проект за жилище на Т Н.П. от 12.02.1959г.

При така установеното съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правна квалификация чл.34, ал.1 oт ЗС и е процесуално допустим съгласно задължителните указания, дадените с Определение № 487 от 21.10.2011г. на ВКС по ч.гр.д. № 352/2011г., II г.о., ГК, докладчик съдията Стойчо Пейчев.

Разгледан по същество искът е неоснователен поради следните съображения:

По основния спорен въпрос е налице задължителна съдебна практика съгласно т.2 на Тълкувателно решение № 1 от от 19.02.2010г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009г., ОСГТК, а именно Решение № 87 от 7.07.2011г. по гр.д. № 825 по описа за 2010г., ВКС, ІІ г.о., докладчик съдията Камелия Маринова, която следва да се съобрази. Според него при действието на ЗУТ е отпаднало тълкуването, основано на разпоредбите на чл.58, ал.1 и чл.61, ал.4 ЗТСУ /отм./ и делбата на съсобствен УПИ е недопустима, само ако същият е застроен с обекти, индивидуална собственост на собствениците на терена, тъй като земята е обща част или в случаите, когато намира приложение нормата на чл.183, ал.4 от ЗУТ. Посочено е и че указанията, дадените с т.1, б.”д” на ППВС № 2/1982г., следва да се възприемат именно в този смисъл. Касае за положение, сходно с етажната собственост, поради което поземленият имот е обща част и съсобствеността върху него е неразделно свързана с отделните сгради. След като в настоящия случай безспорно е установено съществуването на две сгради в имота, които са индивидуална собственост на ищците, съотв. и на ответниците, то трябва да се приеме, че земята е загубила самостоятелния си характер и е придобил обслужващо предназначение спрямо сградите, т.е. станала е обща част. Следователно, налице е хипотеза на недопустимост на делбата с оглед естеството и предназначението на застроения поземлен имот. В този смисъл са Решение № 99/ 24.02.2009г. на ВКС по гр. д. № 1162/2008г., V г.о., докладчик съдията Камелия Маринова; Определение № 57/19.01.2010г. на ВКС по гр. д. № 1097/2009г., І, г.о., докладчик съдията Стойчо Пейчев, Определение № 94/01.02.2010г. на ВКС по гр. д. № 1169/2009г., ІІ г.о., докладчик съдията Снежанка Н., Определение № 937 от 14.10.2011г. на ВКС по гр.д. № 381/2011г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева. Делбата не би била несъвместима с предназначението на имота като обслужващо построените в него сгради, ако към момента имаше проект за изменение на действащия план за регулация и заповед за неговото изменение, с която се обособяват отделни урегулирани поземлени имоти за собствениците на сградите, а такива липсват. Позоваването на разпоредбата на чл.201 от ЗУТ е неправилно, тъй като посочените там предпоставки не са свързани с изхода на спора по допускането на съдебната делба, а са от значение във фазата по нейното извършване. /така в Определение № 94/01.02.2010г. на ВКС по гр. д. № 1169/ 2009г., ІІ г.о., докладчик съдията Снежанка Н., Решение № 1259 от 23.03.2009г. на ВКС по гр. д. № 4416/2007г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова и др./

Предвид изложеното предявеният иск за делба на процесния поземлен имот се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото и че ответниците претендират разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на същите следва да се присъдят такива, а именно сумата от 1 000,00 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. На основание чл.9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса за отхвърления иск за делба в размер на 50,00 лв.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.П.Н., ЕГН ********** и Н.А.Н., ЕГН **********,*** срещу М.Н.П., ЕГН ********** и Х.Т.Г., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.34, ал.1 oт ЗС за делба на поземлен имот с идентификатор 77195.738.125 по кадастралната карта на гр.Хасково, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК-София, с адрес: гр.Хасково, ул."Балатон" № 45-45А, с площ 632 кв.м., трайно предназначение - урбанизирана, начин на застрояване /до 10м./, номер по предходен план: 5702, кв. 98, парцел I, при съседи: 77195.738.20, 77195.738.12, 77195.738.124.

ОСЪЖДА Г.П.Н., ЕГН ********** и Н.А.Н., ЕГН **********,***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплатят на М.Н.П., ЕГН ********** и Х.Т.Г., ЕГН **********,***, сумата от 1 000,00 лв., представляваща направени разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Г.П.Н., ЕГН ********** и Н.А.Н., ЕГН **********,***, на основание чл.9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, да заплатят по сметка на Районен съд - Хасково сумата от 50,00 лв., представляваща дължима държавна такса за отхвърления иск за делба.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от получаването му от страните.

                                                               

                                                            СЪДИЯ:/п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

 

Секретар:Щ.М.