ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ II - 24 07.01.2019 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен гражданска състав
На: седми
януари две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 1835 по описа за 2018 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Каристо 2015“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ж.к.“Славейков“, бл.169, ап.12, представлявано от управителя
Григорий Дараджанов, подадена чрез пълномощник – адв.М.М., против решение № 1938/10.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 4695/2018
г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлен иска на „Каристо 2015“ ЕООД против
Община Бургас, ЕИК *********, с адрес гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 26, за
връщане на сумата от 2 054.99 лв., платена без основание от ищеца на
ответника във връзка с отношения между страните, възникнали въз основа на
разрешение № II зона – 003433/20.04.2016 г. на Община Бургас, ведно със
законната лихва върху сумата от 10.01.2018 г. до окончателното й изплащане. Със
същото решение „Каристо 2015“ ЕООД е осъдено да заплати на Община Бургас
направените по делото съдебни разноски в размер на 100 лв.
Във въззивната жалба се изразява
недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно
и необосновано. Според въззивника, районният съд е дал неправилна правна
квалификация на иска по чл.55, ал.1 ЗЗД, като се сочи, че предвид твърденията в
исковата молба и фактите по делото квалификацията на исковата претенция би
следвало да бъде по чл.59 ЗЗД, тъй като ответната община се е обогатила
неоснователно за сметка на ищцовото дружество с процесната сума. В тази връзка
са изложени твърдения, че въззивникът е ползвал преместваемия обект до
30.09.2016 г., като предварително е информирал Община Бургас с нарочна молба №
70-00-1802/1/ от 21.09.2016 г., че преустановява търговската си дейност в
кафене „Маргарита“ поради прекратяването на договора за наем от 01.10.2016 г. и
е поискал да бъде прекратено действието на издаденото му от ответника
разрешение. Твърди се, че с разрешението за поставяне се предоставя услуга,
изразяваща се във възможността да бъде поставен временен преместваем обект и
същия да бъде използван на територия, собственост на Общината, поради което
изводите на БРС биха били евентуално правилни, ако правото на въззивника да
ползва общинския терен произтича от двустранен договор за наем, а не от
административен акт, какъвто е настоящият случай. В тази връзка, въззивникът
счита, че след като ответната Община предоставя услуга с административен акт,
то такса за нея следва да се дължи само ако юридическото или физическото лице
са се възползвали от тази услуга и то за срока, за който са я ползвали. Предвид
това се счита, че след като въззивникът е заплатил процесната сума за период,
през който не е ползвал услугата предмет на издаденото разрешение за поставяне,
то Община Бургас се е обогатила неоснователно с тази сума за сметка на ищеца,
който е обеднял с нея, поради което дължи връщане на онова, с което се е
обогатила. По тези съображения, моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение и да постанови ново решение, с което да уважи предявения иск. Не са
направени нови доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноските в
съдебното производство.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: Препис от първоинстанционното решение е връчен на
въззивника „Каристо 2015“ ЕООД на 24.10.2018
г. чрез адв.М., като въззивната жалба е подадена на 29.10.2018 г., т.е.
същата е депозирана в двуседмичния срок по чл.259 ГПК и от легитимирано лице с
правен интерес от обжалването, поради което е допустима.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата
страна Община Бургас, подаден чрез ст.ю.к.Алексиев, в който са изложени
съображения за неоснователност на въззивната жалба. За неоснователно се счита
възражението на въззивника за неправилна правна квалификация на предявения иск
по чл.55, ал.1 ЗЗД, като се посочва, че именно по този въпрос по настоящото
дело се е произнесъл смесен петчленен състав на ВАС и ВКС с Определение №
61/15.06.2018 г. по адм.д.№ 38/2018 г., в което е постановено, че с оглед
фактическите обстоятелства в исковата молба и заявения петитум предявеният иск
е за връщане на даденото при отпаднало основание, което представлява
гражданскоправен спор и следва да се разгледа от гражданския съд. Оспорват се
като неоснователни и доводите на въззивника за недължимост на таксите по
разрешението за поставяне на преместваем обект, като се сочи, че таксите са
дължими не защото през процесния период е извършвана търговска дейност в
обекта, а защото теренът собственост на общината е бил зает от обекта на
търговеца при наличието на годно основание за разполагането му, т.е.
основанието за заплащане на претнендираните от ищеца суми е административният
акт – разрешението за поставяне на временен преместваем обект. В тази връзка се
счита, че е налице основание за имущественото разместване и не е налице
неоснователно обогатяване, като се споделя извода на районния съд, че отпадане
на основанието би било отмяната на разрешението, а не прекратяването на
ползването на имота. Моли за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на
обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Не се правят нови
доказателствени искания. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба, намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно
заседание за разглеждане и решаване, поради което и на основание чл.267, ал.1 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 1835/2018
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ищеца „Каристо 2015“ ЕООД и постъпилия писмен отговор от
въззиваемия-ответник Община Бургас.
На всяка от страните да се връчи
препис от настоящото определение.
На въззивника препис от
определението да се изпрати на посочения в писмения му отговор пред БРС e-mail адрес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.