Определение по дело №24/2023 на Окръжен съд - Монтана

Номер на акта: 18
Дата: 27 януари 2023 г. (в сила от 27 януари 2023 г.)
Съдия: Олег Софрониев
Дело: 20231600600024
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 20 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 18
гр. Монтана, 26.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и шести
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милена Бранкова
Членове:Олег Софрониев

Димитрина Николова
като разгледа докладваното от Олег Софрониев Въззивно частно наказателно
дело № 20231600600024 по описа за 2023 година
Производството е по чл.243, ал.4 и 5 от НПК.
С определение от 19.12.2022г. на РС Монтана по НЧД № 1522/22г. е оставена без
уважение жалбата на Г. П. от гр. *, като неоснователна и е потвърдено постановление на РП
Монтана от 30.11.2022г. на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, с което е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство №1062/2021г. по описа
на РУ МВР Монтана, пр. преписка №2492/21г. по описа на РП Монтана, водено за
престъпление по чл. 323, ал.1 НК.
Със същото определение е прекратено производството по чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК
по ЧНД№ 1522/22г. по описа на МРС по отношение на М.П. от гр. *, обл. * поради
недопустимост на жалбата й, тъй като няма качество на субект по чл. 243, ал. 4 НПК
/пострадал или наследник на починал пострадал/ който да има право да обжалва
постановлението на РП Монтана от 30.11.2022г. за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство №1062/2021г. по описа на РУ МВР Монтана, пр.
преписка №2492/21г. по описа на РП Монтана, водено престъпление по чл. 323, ал.1 НК.
Недоволен от това определение е останал Г. П. от гр. *, който го обжалва пред
Окръжен съд Монтана с оплакване за необоснованост и незаконосъобразност. В жалбата се
поддържа, че съдът незаконосъобразно и неправилно е потвърдил постановлението, като е
възприел изцяло и безкритично изложеното в постановлението становище на прокуратурата.
Моли съда да отмени както атакуваното определение, така и постановлението и върне
делото за събиране на допълнителни доказателства. Твърди се в жалбата, че на неустановена
дата към 10.05.2021г. в землището на гр.*, област *, самоволно, не по установения от закона
ред е осъществено едно оспорвано от жалбоподателя предполагаемо право на владение на
имот в местността „*“ в землището на гр.*от П. И. от същия град и е осъществен състава на
1
престъпление по чл.323, ал.1 от НК.
Съдът, след като прецени оплакванията в жалбата и провери обосноваността и
законосъобразността на атакуваното определение, досъдебното производство и събраните
по него доказателства във връзка с изискванията на закона, приема следното:
Подадената жалба е в срока по чл. 243, ал. 3 от НПК и от лице, имащо правен интерес
от обжалване на прокурорския акт и се явява процесуално допустима, а разгледана по
същество, е неоснователна.
Към преписка № 2492/21г. по описа на РП Монтана, с постановление от 07.06.2021г.
РП Монтана е присъединила преписка №2626/21г. по описа на РП Монтана, образувана по
жалба от Г. П. против П. И.. С постановление от 18.10.2021г., РП Монтана е присъединила
преписка № 1966/21г. по описа на РП Монтана, образувана по жалба на Г. П. против П. И.,
към преписка № 2492/21г. по описа на РП Монтана, респ. ДП № 1062/21г. по описа на РУ
Монтана, а преди това с постановление от 12.08.2021г. РП Монтана е присъединила към
преписка № 1966/21г. по описа на РП Монтана, преписка № 2221/21г. по описа на РП
Монтана, образувана по жалба от Г. П. против П. И..
С постановление от 27.07.2021г., ОП Монтана е отменила постановление на РП
Монтана от 01.07.2021г., за отказ да се образува ДП и е прекратена преписка № 1966/21г. по
описа на РП Монтана.
Г. П. притежава наследствен имот 631 кв. м. № *, находящ се в местността „*”,
преименувана в „*” в землището на гр.*, който реално само той ползва, тъй като другите
наследници на И. И. не обработват имота и не се интересуват от възникналите „проблеми”
при ползването му. Имот с идентификационен номер *от кадастралната карта на гр.*е
собственост на наследниците на И. И. - свидетелите Г. П., В.Г.и С. П., видно от решение на
ОСЗ - Монтана от 23.05.2017г. Площта на имота възлиза на 631 кв. м. Един от другите
наследници – В.Г. е разпитана по ДП № 1062/21г. по описа на РУ - Монтана, като знае, че е
съсобственик на имот с идентификационен номер *по кадастралната карта на гр.*, но не
обработва имота и няма представа кое лице/лица обработват същия. Сестра й С.Д. е болна и
затова не е разпитвана по ДП, освен това, В.Г. от свое име и от името на сестра си С., е
заявила, че не желае да бъдат призовавани и разпитвани, а В.Г.е заявила, че не се чувства
пострадала, че това, което се случва е „грозно” и че ще се опита да поговори с тези двама
възрастни хора имайки предвид Г. П. и П. И. да преустановят кавгите помежду си.
В съседство с въпросния имот се намира имот с идентификационен номер *по
кадастралната карта на гр.*, който е собственост на свид. П. И. от гр.*. Същата от години
има спор с жалбоподателя по делото Г. П. досежно границите между двата имота. Свид. И. и
свид. Т. П., която била омъжена за синът на И., владеят имота с идентификационен номер
*по кадастралната карта на гр.*, находящ се на ул.* № *.
Преди време Г. П. повикал специалисти от Агенция по геодезия, картография и
кадастър Монтана, които установили, че П. И. без негово съгласие обработва част от
неговия имот. Определени били границите между двата имота, като служителите от Агенция
2
по геодезия, картография и кадастър Монтана поставили обозначителни колчета по
въпросната граница между имотите.
Впоследствие обозначителните колчета били премахнати, като според П. това
било сторено от П. И.. Последната и снаха й свид. Т.П., твърдят, че са две самотни
беззащитни жени, които реално не смеят да кажат каквото и да е на П., защото той прави
каквото си поиска и постоянно ги тормози с жалбите си.
През месец май 2021г., около 10.05.2021г., П. И. наела свидетелите Г. Г. и К.В. да
изградят оградна мрежа на имота й. Тя обяснила на двамата свидетели, че друго лице от гр.
*е счупил част от оградната й мрежа. Свидетелите В. и Г. поставяли оградни колове, когато
към тях се приближил Г. П. и им заявил, че трябва да преустановят работа, тъй като мрежата
навлиза в неговия имот. П. и И. се скарали, като П. заявил, че ще я ,,изсели“.
П. И. от дълги години обитава наследствения си имот в гр. *, като същият имот
винаги е бил в границите, в които се намира и към настоящия момент. Тя разполага с
нотариален акт, от който е видно че през 1967г. съпругът й И.П. е закупил от И.И. част от
имота с идентификационен номер *по кадастралната карта на гр.*- 150 кв. м., т. е.
обработваното от нея място всъщност е нейна собственост. И. показала въпросния
нотариален акт на Г. П., но последният й заявил, че същият е недействителен. Според И., П.
лично е премахнал оградните колове, поставени от служителите от Агенция по геодезия,
картография и кадастър - Монтана. Тя твърди, че П. осъществява психически тормоз спрямо
нея и снаха й Т.П. злоупотребявайки с това, че са самотни (овдовели) жени. П. бил извадил
насадени от И. картофи и я възпрепятства да обработва засадените от нея насаждения - асми.
П. е категоричен, че П. И. неправомерно обработва и владее част от имот с
идентификационен номер *по кадастралната карта на гр. *. Той счита, че обработваната от
И. част от имота е с площ около 30 кв. м. и не се е обръщал към РС Монтана с иск за
определяне границите на имота.
По ДП е назначена геодезическа експертиза, съгласно чието заключение (л.203 от
ДП) собственици на имот *са наследниците на И.И. – Г. П., В.Г. и С.П. съгласно Решение на
ОЗМ – Монтана 073-АК/23.05.2017г., като площа му е 631 кв.м. На място, имотът не е
заграден и е трудно да се определи колко точно квадратни метра се ползват. Няма
разминаване в площта на имота по документ и по кадастрална карта. При изработването на
кадастралната карта на гр. *, одобрена със Заповед № РД – 18 – 26/21.05.2010г. на ИД на
АГКК имот *с административен адрес ул. „*“ № *е имал ограда, която е била заснета с
точки по всички чупки. При заснемането заради експертизата, е установена разлика –
оградата е преместена с около девет метра вътре в имот *, като при така изградената ограда,
100 кв. м. от имот *са заградени и се ползват от собствениците на имот *с административен
адрес ул. „*“ № *. Посочено е в заключението, че максималната средна квадратична грешка
при измерванията е 13 мм.
При така установената фактическа обстановка, правилно и законосъобразно, РП
Монтана е заключила, че следва да се прекрати наказателното производство по ДП поради
липсата на данни за извършено престъпление, в т.ч. и на такова по смисъла на чл. 323, ал.1
3
от НК, като е указала на Г. П., че може да потърси правата си по граждански ред, чрез
предявяване на иск по чл.109а от ЗС.
Настоящият съд изцяло споделя наведените доводи от РП Монтана, възприети и от
първостепенният съд, по приложението на материалния закон и не намира за нужно да ги
преповтаря. Не е налице висящ съдебен спор между П. и И., при който И. да е започнала да
ползва 100 кв. м. повече, макар и да счита, че ги ползва като нейна собственост въз основа
на документ за собственост. В кратко допълнение на изложените мотиви от обвинението
относно разследването за деяние по чл. 323, ал.1 от НК и по приложението на материалния
закон, следва да се посочи, че доказателствата по ДП не разкриват не само данни за
извършено престъпление по посочения по – горе текст от НК, но и данни за каквото и да е
престъпление от общ характер, като правилно е прекратено наказателното производство на
основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Настоящият съд намира, че е спазен процесуалния и материален закон от РП
Монтана при провеждането на разследването по ДП и при анализа на събраните
доказателства, законосъобразно и мотивирано прекратявайки наказателното производство
поради липсата на данни за извършено престъпление от общ характер и по точно за
извършено деяние по чл. 323, ал.1 от НК от лицето П. И.. Съдът не споделя доводите на
жалбоподателя П., който ако продължава да има неуредени граници за имот с лицето П. И.,
може да ги претендира по общия гражданско - правен ред, както и правилно РП Монтана му
е указала, да предяви иск по чл.109а от ЗС пред граждански съд. Тук е мястото да се посочи,
че изразената от П. воля, в настоящето производство, че предявява иск по чл.109а от ЗС, е не
само в полза на настоящите изводи за липса на престъпление, но и повод, да се укаже на П.,
че чрез процесната молба в това производство, не може да предявява иск по чл.109а от ЗС.
Съдът намира, че разследването по ДП № 1062/21г. по описа на РУ Монтана е било
проведено всестранно, пълно и обективно, без настоящия съд да открива непълнота при
събиране на доказателствата. Представените с молбата от П. доказателства - скица № * –
*/12.07.2018г., протокол от 13.04.2021г., писмо изх. № Ж – 9/1/ от 23.04.2020г. на Община *,
Удостоверение за наследници изх. № */07.07.2020г. , са били прилагани няколкократно и в
рамките на ДП № 1062/21г. , проверени са и са взети предвид от обвинението.
Основната роля на обвинението е да повдига и поддържа обвинение, която не може
да се изземва от съда, в т.ч. и в рамките на производство по чл. 243 НПК. Съдът не
разполага със законова възможност да указва на обвинението съобразно доказателствата
какво по вид престъпление да разследва, в т.ч. и такова по смисъла на чл. 323, ал.1 от НК.
Настоящият съд не споделя доводите на Г. П. и намира, че обвинението е направило
подробен анализ на всички събрани по ДП № 1062/21г. доказателства, без да следва да се
събират нови доказателства.
Поради липсата на условия за отмяна или изменение, обжалваното определение на
РС Монтана и постановлението на РП Монтана от 30.11.2022г. следва да бъдат потвърдени
изцяло като законосъобразни, а жалбата на П., оставена без уважение като неоснователна.
4
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА от определение от 19.12.2022г. на РС Монтана по НЧД № 1522/22г.
с което е оставена без уважение жалбата на Г.П. от гр. *, като неоснователна и е потвърдено
постановление на РП Монтана от 30.11.2022г. на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. с чл. 24, ал.
1, т. 1 НПК, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство
№1062/2021г. по описа на РУ МВР Монтана, пр. преписка №2492/21г. по описа на РП
Монтана, водено за престъпление по чл. 323, ал.1 НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5