№ 422
гр. Враца, 31.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Росица Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно частно
гражданско дело № 20221400500354 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК вр. чл.577, ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№4828/22.08.2022г., депозирана от ЧСИ Ц.Д. срещу
Определение №6/03.08.2022г. на Съдия по вписванията при Районен съд - Оряхово, с което е
отказано вписването на искане от частния съдебен изпълнител за заличаване на възбрана по
изп.дело№20169000401084 по описа на ЧСИ Ц.Д., вписана под рег.№900 в НК, с район на
действие Окръжен съд - Враца.
В подадената частна жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното определение на съдията по вписванията. Жалбоподателят
твърди, че с постановление от 07.01.2022г. изп.дело №20169000401084 по описа на ЧСИ
Ц.Д. е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК, и след влизането му в сила на
основание чл.433, ал.3 ГПК е депозирано искане за заличаване на възбрана с изх. №
9430/27.07.2022г. пред Съдия по вписванията при Районен съд-Оряхово. Към искането за
заличаване на възбраната е приложено платежно нареждане с уникален регистрационен
номер 20211222029970005855 от 22.12.2021г., удостоверяващо превод на 10,00лв. по сметка
на Имотен регистър - държавна такса за заличаване на възбрана и същото е приложено във
вида, в който е генерирано от електронното банкиране.
Наведени са доводи, че на 01.08.2022г. е получен отказ на Съдия по вписванията при
Районен съд - Оряхово, обективиран в Определение №4/28.07.2022г. по преписка с вх.
№1767/28.07.2022г., с което е отказано заличаване на възбраната и изложени мотиви, че
приложеното копие от платежно нареждане не е годен документ по смисъла на ГПК, тъй
като не притежава доказателствена сила на оригинален документ и не удостоверява наличие
на валидно плащане. Предвидено е в чл.7а ТДТСАВ, че в производството по вписване,
1
когато държавната такса е заплатена по електронен път, в службата по вписванията се
представя заверен препис от електронния документ, възпроизведен на хартиен носител като
препис, заверен от страна по акта, от нотариус или от банката, получила или извършила
плащането, поради което съдията по вписванията приел, че не е представено доказателство
за внесена държавна такса в полза на Агенция по вписвания-имотен регистър, което е дало
основание вписването да бъде отказано.
Направено е ново искане с изх.№9594/02.08.2022г. по описа на ЧСИ Ц.Д. за заличаване
на същата възбрана и приложено платежното нареждане с уникален регистрационен номер
20211222029970005855 от 22.12.2021г., но вече надлежно заверено с печат от "Банка ДСК"
АД-банката, извършила плащането, в съответствие с изискванията на чл.7а ТДТСАВ.
На 05.08.2022г. е получен втори отказ за заличаване на възбраната по изп.дело
№20169000401084 по описа на ЧСИ Ц.Д., обективиран в Определение №6/03.08.2022г. по
преписка с вх.№1800/03.08.2022г. и изложени мотиви, че платежното нареждане е
приложено и към преписка с вх.№1767/28.07.2022г., по която преписка има постановен
отказ за заличаване и сумата е усвоена при предявяване на искането. В частната жалба се
сочи, че съдията по вписванията при Районен съд-Оряхово неправилно е приел, че не е
представено доказателство за внесена държавна такса в полза на Агенция по вписванията-
имотен регистър, тъй като прилагайки същото платежно нареждане по ново заявление за
вписване на заличаване на възбрана, не е годен документ по смисъла на ГПК, не притежава
доказателствена сила и не удостоверява наличие на валидно плащане. Същият не е спазил
изискванията на приложимите нормативни актове в конкретния случай. В чл.3, ал.1 от
ЗЕДЕУУ е посочено, че "Електронен документ е електронен документ по смисъла на чл.3,
т.35 от Регламент (ЕС) №910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г.
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28
август 2014г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) №910/2014". Съгласно ал.2 на същия
текст (Доп. ДВ, бр.85, от 2017г.) "Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен
електронен документ, съдържащ електронно изявление". С оглед на разпоредбата на чл.8,
ал.2 от Наредба №3 на БНБ и Указание 03-2009-Съставяне на платежни документи
"Платежното нареждане може да бъде писмено или по електронен път", поради което
същото надлежно подписано с УЕП е електронен документ по смисъла на чл.3, ал.1 от
ЗЕДЕУУ и при съставянето му писмената форма се счита за спазена, а подписването с УЕП
гарантира автентичността на произхода и съдържането. Електронното платежно нареждане
е еквивалентно на надлежно подписано и подпечатано хартиено платежно нареждане. В
ТДТСАВ е предвидена такса за заличаване на възбрана в размер на 10,00лв. и с оглед на
разпоредбата на чл.79 ГПК същата е събрана от длъжника като отговорен за всички такси и
разноски по изпълнението, и внесена от частния съдебен изпълнител. В ТДТСАВ, но и
никъде в нормативната уредба относно заплащане на държавни такси, не е предвидена такса
за отказ да бъде извършено исканото действие. Същата е заплатена за извършване на
действието "заличаване на възбрана", което действие не е извършено, а е постановен отказ
да бъде извършено. Нормативната уредба не предвижда усвояване на платена такса за
2
определено действие, когато действието, за което е платено не е извършено, още повече,
когато е прието, че не са налице доказателства за валидно плащане /както в първия
постановен отказ/. При това положение усвояването на таксата за исканото действие за отказ
същото да бъде извършено, не почива на никаква правна и житейска логика и се явява
незаконосъобразно.
Предвид гореизложеното, жалбоподателят моли да се отмени обективираният в
Определение №6/03.08.2022г. по преписка с вх.№1800/03.08.2022г. отказ да бъде заличена
възбрана по изп.дело №20169000401084 по описа на ЧСИ Ц.Д. и да се дадат задължителни
указания на съдията по вписванията да се извърши исканото заличаване.
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и
в рамките на законоустановения срок по чл.577, ал.1 вр. чл.275, ал.1 ГПК, поради което
съдът приема, че същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Служба по вписванията - Оряхово е сезирана с искане с изх.№9430/27.07.2022г. по
описа на ЧСИ Ц.Д. да бъде заличена възбрана върху недвижим имот, находящ се в гр.Мизия
и собственост на В. И. З. с ЕГН ********** и В. И. З. с ЕГН **********. Забраната е
вписана под №70 в том 1 от 08.11.2016г., вх.рег.№2572 от Съдия по вписванията-Служба по
вписвания в гр.Оряхово, за обезпечаване на вземането на взискателя в размер на 14671,00лв.
/четиринадесет хиляди шестстотин седемдесет и един лева/ по изп.дело №20169000401084,
образувано въз основа на изпълнителен лист от 18.07.2016г. на Районен съд-Оряхово,
издаден по ч.гр.д. №291/2016г. на същия съд, и изпълнителен лист от 15.07.2016г. на
Районен съд-Оряхово, издаден по гр.д.№292/2016г. на същия съд, издадени в полза на
"Банка ДСК"ЕАД с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление гр.***.
Към искането е приложено копие от преводно нареждане от електронно банкиране за
внесена държавна такса за вдигане на възбрана до Агенция по вписванията с уникален
регистрационен номер 20211222029970005855 от 22.12.2021г. и подписано с електронен
подпис.
С Определение №4/28.07.2022г. по преписка с вх.№1767/28.07.2022г. на Съдия по
вписванията при Районен съд-Оряхово е постановен отказ за вписване на искане за вдигане
на възбрана, наложена върху недвижими имоти, находящи се в общ.Мизия, собственост на
В. И. З. с ЕГН ********** от гр.*** и В. И. З. с ЕГН ********** от гр.*** по изп.д.
№20169000401084 по описа на ЧСИ Ц.Д.. Съдията по вписванията при Районен съд-Оряхово
е приел, че представеното копие на платежно нареждане не е годен документ по смисъла на
ГПК, тъй като не притежава доказателствената сила на оригинален документ и не
удостоверява наличието на валидно плащане и същото е неприложимо в охранителното
производство по вписване, поради което е приел, че не е представено доказателство за
внесена държавна такса в полза на Агенция по вписванията-имотен регистър, което е
основание да бъде отказано исканото действие.
С изх.№9594/02.08.2022г. по описа на ЧСИ Ц.Д. е подадено ново искане за вдигане на
възбраната, ведно с копие от същото платежно нареждане с уникален регистрационен номер
20211222029970005855 от 22.12.2021г. от електронно банкиране, но надлежно заверено от
"Банка ДСК"АД - банката, извършила превода, в съответствие с изискванията на чл.7а от
3
ТДТСАВ.
Въпреки това, с Определение №6/03.08.2022г. по преписка вх.№1800/03.08.2022г. от
съдията по вписванията при Районен съд-Оряхово е постановен втори отказ за вписване на
искането за вдигане на възбраната по изп.д.№20169000401084 по описа на ЧСИ Ц.Д.. С
обжалваното определение, за да откаже вписването съдията по вписванията при Районен
съд-Оряхово е приел, че представеното копие на платежно нареждане не е годен документ
по смисъла на ГПК, тъй като не е представено доказателство за внесена държавна такса в
полза на Агенция по вписванията-имотен регистър. В случая представеното платежно
нареждане с уникален регистрационен номер 20211222029970005855 от 22.12.2021г. е
приложено и към преписка с вх.№1767/28.07.2022г. по входящия регистър на Служба по
вписванията при Районен съд-Оряхово и сумата вече е усвоена, поради което същото не
притежава доказателствена сила и не удостоверява наличието на валидно плащане, което е
основание да бъде отказано исканото действие.
Настоящият съдебен състав намира, че така постановеният отказ за вписване е
незаконосъобразен, поради следните съображения:
Възбраната на недвижим имот, наложена като обезпечителна мярка по чл.397, ал.1, т.1
ГПК или наложена в хода на образувано производство по индивидуално принудително
изпълнение по чл.451 ГПК и чл.452, ал.2 ГПК, се подчинява на правила, установени в ГПК и
ПВп. Касае се до акт от категория на тези, за които по закон е предвидено вписване (чл.4,
б."л" ПВп). Наложената от съда или в изпълнението възбрана се вписва въз основа на
властнически акт на компетентно длъжностно лице или учреждение и не се погасява.
Вписването на възбрана има за цел да се даде гласност на подлежащите на вписване актове
по начина, предвиден в ПВп. Вписване, отбелязване и заличаване се допуска само за
случаите, които са предвидени изрично в законите или в ПВп. /в този смисъл мотивите на
т.2 от ТР №7 от 25.04.2013г. по тълк.д.№7/2012г.на ОСГТК на ВКС; т.3 от ТР №1 от
10.07.2018г. по тълк.д.№1/2015г. на ОСГТК на ВКС/.
Същевременно, в разпоредбата на чл.31 от ПВп е предвидено, че възбраната на
недвижим имот може да бъде заличена с "писмено нареждане на учреждението или
длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията
или обезпечението" или "по искане на заинтересования със заявление, към което прилага
удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи". С оглед
възможността за надлежно извършване на вписването, разпоредбата на чл.6, ал.1 ПВп
предвижда актовете, подлежащи на вписване, да съдържат определени реквизити. Според
разясненията, дадени в т.6 от Тълкувателно решение №7/25.04.2013г. по тълк.д.№7/2012г. на
ОСГТК на ВКС, проверката, която съдията по вписванията извършва по чл.32а, ал.1 от
Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на
изискванията на закона, се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли
е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията
съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен в изрично
определени от закона случаи. В разпоредбата на чл.32б, във вр. с чл.32а, ал.1 ПВп е
посочено, че съдията по вписванията може да откаже заличаване по депозирана молба, ако
4
тя не отговаря на изискванията на закона. Така в т.6 на Тълкувателно решение
№7/25.04.2013г. по тълк.д.№7/2012г. на ОСГТК на ВКС, дадените задължителни разяснения
са в смисъл, че от съдията по вписванията може да бъде отказано вписване, ако не е внесена
дължимата за това такса.
В случая съдията по вписванията е извършил посочената формална проверка, но е
достигнал до незаконосъобразен извод, че молителят не е представил доказателства за
внесена държавна такса в полза на Агенция по вписванията-имотен регистър, поради което е
налице основание да бъде отказано исканото действие, тъй като в случая платежното
нареждане с уникален регистрационен номер 20211222029970005855 от 22.12.2021г. е
приложено и към преписка с вх.№1767/28.07.2022г. по входящия регистър на Служба по
вписванията при Районен съд-Оряхово, по която преписка от съдията по вписванията е
постановен отказ и сумата е усвоена при предявяване на искането. Прилагайки същото
платежно нареждане по ново заявление за вписване, то не притежава доказателствена сила и
не удостоверява наличието на валидно плащане. С оглед на това, следва да се съобрази, че
правната уредба относно признаване на доказателствената сила на електронни документи в
гражданския процес е в Регламент (ЕС) №910/2014 на Европейския парламент и на Съвета
от 23 юли 2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при
електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L
257/73 от 28 август 2014 г.); ГПК; Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и Закон за електронните съобщения (ЗЕС). Съгласно
разпоредбата на чл.3 от ЗЕДЕУУ, електронен документ е електронен документ по смисъла
на чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) №910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли
2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28
август 2014г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) №910/2014", а писмената форма се
смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление
(чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ). По смисъла на чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) №910/2014 "електронен
документ" означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално
текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. В разпоредбата на чл.184, ал.1,
изр.1 от ГПК е уредено, че електронният документ може да бъде представен възпроизведен
на хартиен носител като препис, заверен от страната. Съгласно приетата трайна съдебна
практика, разпоредбата на чл.7а ТДТСАВ частично възпроизвежда разпоредбата на чл.184
ГПК, която е с императивен характер относно формалната доказателствена сила на
електронния документ. Доколкото нормата на подзаконовия акт частично възпроизвежда
разпоредбата на ГПК, досежно заверка от страната по акта за вписване, а чл.184, ал.1 ГПК се
явява съответно приложим, съгласно чл.540 ГПК, за всички охранителните производства -
предвидените в ГПК и други закони /чл.530 ГПК/, същата следва да бъде изпълнена
стриктно. В този смисъл са Определение №218/15.07.2020г. по ч.т.д.№828/2020г. на ВКС, I
т.о.; Определение №456 от 11.11.2020г. по ч.т.д.№2047/2020г. на ВКС, II т.о. В конкретния
случай жалбоподателят е представил всички необходими документи, за да бъде извършено
вписването, но към тях е приложил незаверено копие от платежно нареждане за извършено
5
плащане чрез онлайн банкиране на дължимата държавна такса. Безспорно това е електронен
документ по смисъла на чл.3, ал.1 ЗЕДЕУУ, но с това си действие същият е нарушил
нормативното изискване, съдържащо се в чл.7а. на Тарифата за държавните такси, събирани
от Агенция по вписванията (Нов - ДВ, бр.39 от 2009г., в сила от 01.07.2009г.), че когато
държавната такса е заплатена по електронен път, в службата по вписванията се представя
заверен препис от електронния документ, възпроизведен на хартиен носител като препис,
заверен от страна по акта, от нотариус или от банката, получила или извършила плащането.
В случая се касае за редовност на подаденото заявление, обусловено от императивни
изисквания на закона, които следва да бъдат изпълнени от заявителя при подаване на
заявлението, то и този порок не може да бъде саниран нито чрез даване на указания от
съдията по вписванията, нито чрез отстраняване на нередовността пред въззивния съд,
поради което разпоредбата на чл.129, ал.2 от ГПК е неприложима в производството по
вписване на актове относно недвижими имоти. В хипотезата на нередовност на молбата за
вписване, съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ съгласно чл.32а от ПВп, без
да може да дава указания за отстраняване на нередовността. (в този смисъл т.1 от ТР №7 от
25.04.2013г. по тълк.д.№7/2012г. на ОСГТК на ВКС, така и мотивната част на Определение
№315/26.07.2016г. по ч.гр.д.№2544/2016г. на ВКС, IIIг.о.; Определение №12866/10.08.2020г.
по в.ч.гр.д.№7507/2020г. на СГС; Определение №263510/22.02.2021г. по в.ч.гр.д.
№1121/2021г. на СГС; Определение №4790/03.12.2021г. по в.ч.гр.д. №14016/2021г. на СГС и
т.н.). Предвидените в ТДТСАВ държавни такси са относно извършване на съответното
действие от съдия по вписванията /вписване, отбелязване или заличаване/, а не въобще
произнасяне на съдията по вписванията, респ. в хипотезите, при които е постановен отказ.
С оглед на приетото, обжалваният отказ се явява незаконосъобразен и следва да бъде
отменен, а на съдията по вписванията да се укаже да предприеме действия по заличаване на
наложената възбрана.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №6/02.08.2022г. на съдията по вписванията при Служба по
вписванията при Районен съд-Оряхово, с което е отказано заличаване на възбрана върху
недвижим имот, вписана под вх.рег.№2572/08.11.2016г., №70, том 1, и наложена по изп.д.
№20169000401084 по описа на ЧСИ Ц.Д., с район на действие Окръжен съд-Враца.
ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията за извършване на поисканото
заличаване.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7