Определение по дело №126/2021 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 62
Дата: 18 юни 2021 г. (в сила от 12 октомври 2021 г.)
Съдия: Христина Захариева Марева
Дело: 20212001000126
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 11 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 62
гр. Бургас , 17.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на седемнадесети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева

Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно търговско дело
№ 20212001000126 по описа за 2021 година
Производството е по въззивната жалба, подадена от адв. С. М. като
пълномощник на „И. П.“ ЕООД, „Т. К.“ ЕООД и С. МЛ. М. срещу решение №
368 от 23-ти ноември 2018 г. по т.д. № 334/2017г. по описа на Бургаски
окръжен съд, с което съдът е уважил предявения главен иск, предявен от Д. Й.
М. против „И. П.“ ЕООД и „Т. К.“ ЕООД за обявяване относителната
недействителност на извършения от „И. П.“ ЕООД апорт, вписан в СВ –
Царево, в книга „Прехвърляния“ за 2013 г., под акт № 12, том № 3, дв. вх. рег.
№ 606/12.04.2013 г. в капитала на „Т. К.“ ЕООД на недвижим имот – хотел,
съставляващ ид. № 37023.501.143.1 по КККР на гр. Китен, описан подробно в
решението.
С решение № 81/01.02.2021 г. по т.д. № 12/2020г., Второ търговско
отделение, ТК на ВКС е обезсилено, на основание чл. 293, ал. 4 от ГПК,
решение № 55 от 20.06.2019 г. по в.т.д. 72/19 г. по описа на Апелативен съд -
Бургас, с което обжалваното решение № 368 от 23-ти ноември 2018 г. по т.д.
№ 334/2017г. по описа на Бургаски окръжен съд е потвърдено и
производството по подадената въззивна жалба е върнато за ново разглеждане
от друг състав на БАС.
В решението по чл. 290 ГПК е прието, че съгласно т. 2 на Тълкувателно
решение 2/09.07.2019 г. по тълк.д. 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, относно
предпоставката на чл. 135 от ЗЗД – установяване и съществуване на
вземането на кредитор, вземането не е предмет на иска с правно основание чл.
1
135 от ЗЗД, но при предявен в съдебно производство иск относно
съществуване на вземането, производството по който се развива успоредно с
предявения иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, между двете производства
е налице връзка на преюдициалност. Следователно за правилното решаване
на делото по иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД е от значение
приключване на производството по иска за съществуване на вземането, което
нормата на чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК свързва с основание за спиране на
производството по делото.
Установено е, че относно вземането на ищцата Д. Й. М. е било висящо
и неприключило производство по т.д. 2050/17 г., СГС, VI-14 състав – същото
е било потвърдено с решение по в.т.д. № 4989/2019 г. на САС, което с
определение № 60322 от 3-ти юни 2021 г. по к. т. д. № 1691/2020 г. по описа
на ВКС, Второ ТО не е допуснато до касация.
С оглед влязлото в сила решение относно вземането на ищцата Д. Й. М.
спрямо „И. П.“ ЕООД, са отпаднали пречките за движение на делото по
предявените от нея искове на основание чл. 135 ЗЗД и въззивното
производство по обжалване на решението на окръжния съд за уважаване на
предявения от нея главен иск, следва да се внесе за разглеждане в с. з.
В решение № 81/01.02.2021 г. по т.д. № 12/2020г., Второ търговско
отделение, ТК на ВКС освен това са дадени указания за извършване на
преценка относно допустимостта на въззивната жалба против решение № 368
от 23-ти ноември 2018 г. по т.д. № 334/2017г. по описа на Бургаски окръжен
съд, подадена от името на С. МЛ. М., която не е ответник по уважения с
обжалваното решение главен иск на основание чл. 135 ЗЗД.
Въззивинят съд в настоящия му състав, като се запозна с данните по т. д.
№ 334/2019 г. по описа на БОАС, констатира, че С. М. М. е ответник по
предявения като евентуален иск, за обявяване относителната
недействителност на договор, с който са й прехвърлени дружествените дялове
на „И. П.“ ЕООД от капитала на „Т. К.“ ЕООД. Предявеният в условията на
евентуалност иск по чл. 135 ЗЗД не е бил разгледан поради уважаване на
главния иск по чл. 135 ЗЗД.
Въззивният съд, като извърши преценка, че не се касае за поредица от
2
сделки по смисъла на Тълкувателно решение 2/09.07.2019 г. по тълк.д. 2/2017
г. на ОСГТК на ВКС, намира, че въззивната жалба срещу решението за
уважаване на главния иск от името на ответницата по евентуално съединения
иск е недопустима. В тази част въззивното производство следва да се
прекрати, като С. Мл. М. следва да участва и да бъде призовавана като
въззиваема в същото производство.
С решението на касационната инстанция не са дадени указания по
доказателствата и настоящата инстанция не намира, че са налице
предпоставки за събиране на нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и
ал. 3 ГПК.
Доколкото страните не са възразили по доклада на делото, извършен по
в.т.д. № 72/2019г. по описа на БАС и в решението по чл. 290 ГПК не се
съдържат указания за нарушения в тази връзка, с настоящото определение не
се налага извършването на нов доклад по делото.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА въззивното производство В ЧАСТТА относно
въззивната жалба, подадена от адв. С. М. като пълномощник на С. МЛ. М.
срещу решение № 368 от 23-ти ноември 2018 г. по т.д. № 334/2017г. по описа
на Бургаски окръжен съд, с което съдът е уважил предявения главен иск от Д.
Й. М. против „И. П.“ ЕООД и „Т. К.“ ЕООД за обявяване относителната
недействителност на извършения от „И. П.“ ЕООД апорт, вписан в СВ –
Царево, в книга „Прехвърляния“ за 2013 г., под акт № 12, том № 3, дв. вх. рег.
№ 606/12.04.2013 г. в капитала на „Т. К.“ ЕООД на недвижим имот – хотел,
съставляващ ид. № 37023.501.143.1 по КККР на гр. Китен, описан подробно в
решението, като постановява, че С. МЛ. М. следва да участва във въззивното
производство и да бъде призовавана като въззиваема в същото производство.
ВНАСЯ за разглеждане в съдебно заседание , въззивната жалба,
подадена от адв. С. М. като пълномощник на „И. П.“ ЕООД и„Т. К.“ ЕООД
срещу решение № 368 от 23-ти ноември 2018 г. по т.д. № 334/2017г. по описа
на Бургаски окръжен съд, с което съдът е уважил предявения главен иск,
3
предявен от Д. Й. М. против „И. П.“ ЕООД и „Т. К.“ ЕООД за обявяване
относителната недействителност на извършения от „И. П.“ ЕООД апорт,
вписан в СВ – Царево, в книга „Прехвърляния“ за 2013 г., под акт № 12, том
№ 3, дв. вх. рег. № 606/12.04.2013 г. в капитала на „Т. К.“ ЕООД на недвижим
имот – хотел, съставляващ ид. № 37023.501.143.1 по КККР на гр. Китен,
описан подробно в решението.
НАСРОЧВА с.з. 15-ти юли 2021 година от 10.00 ч., за която дата да се
призоват страните!
Определението в частта относно прекратяването подлежи на обжалване
пред ВКС на РБ с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването, като в
останалата част не подлежи на самостоятелно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4