№ 5752
гр. София, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20231110206968 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на В. В. В., чрез упълномощените му
процесуални представители – адв. Н. и адв. З. против наказателно постановление № 22-
4332-025802/12.12.2022г. на Началник група при ОПП – СДВР , с което на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право” да управлява МПС за срок от
6 месеца.
Жалбоподателят намира атакуваното постановление за неправилно и незаконосъобразно, и
като такова иска неговата отмяна. Твърди се, че липсва субективната страна на
нарушението, тъй като жалбоподателят е управлявал МПС, което не е негова собственост.
Посочва се, че липсват доказателства В. да е бил уведомен надлежно, че управляваното от
него МПС е с прекратена регистрация, тъй като при извършената му проверка същият е
представил всички необходими документи, а регистрационните табели са били поставени на
своето място. Иска се съдебен акт в тази насока. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
упълномощен процесуален представител – адв. Н., който поддържа жалбата и пледира за
отмяна на атакуваното наказателно постановление. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – Началник група СДВР – отдел „ПП”, редовно призована, не се явява,
не изпраща представител, не изразява становище по жалбата.
1
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На 03.07.2022г. около 03:15 часа, на Околовръстен път, срещу фирма „Миланов и син“ , с
посока на движение от ул. Николай Хрелков към ул. Суходолска, от св. И.Б. - на длъжност
инспектор ОПП-СДВР бил спрян за проверка л.а марка „Ситроен“ , модел „Ксара “, с рег. №
хххх, собственост на К.П.П.. Автомобилът бил управляван от жалбоподателят В. В. В..
При извършената проверка в информационните масиви на МВР било установено, че
управляваното от жалбоподателя МПС е дерегистрирано на основание чл. 143, ал.15 от
ЗДвП на 10.06.2022г.
Св. Б. намерил, че е осъществено нарушение на разпоредбата на чл. 140,ал.1, пр, 1 от ЗДвП и
в присъствието на свидетел съставил против В. АУАН № GA 586695/03.07.2022г., препис
от който бил връчен на нарушителя на същата дата, като последният го подписал без
възражения.
В срока по чл. 44 от ЗАНН не спостъпили писмени възражения срешу така съставения
АУАН.
На 09.08.2022г. регистрацията на процесното МПС била подновена.
Доколкото посоченото нарушение покривало и признаците на състав на престъпление по
смисъла на НК материалите били изпратени по компетентност в СРП.
С постановление на прокурор при СРП от 24.11.2022 г. бил постановен отказ от образуване
на досъдебно производство на основание чл. 24, ал.1, т. 1 от НК, като материалите по
преписката били изпратени в ОПП-СДВР за преценка за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на Д.С.Т..
Въз основа на цитираното постановление на 12.12.2022г. в кръга на своите правомощия
Началник група при ОПП – СДВР издал атакуваното наказателно постановление, с което на
основание чл. 175, ал. 3, пр. -1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право” да
управлява МПС за срок от 6 месеца.
Описаната фактическа обстановка се извежда и потвърждава от приобщените по делото
писмени доказателатва приети от съда на осн. чл.283 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН . По делото
не е налице противоречив доказателствен материал, поради което съдът не дължи подробне
анализ.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
2
Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано на
основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на постановление на СРП от 24.11.2022г., като са
спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че нито в АУАН, нито в НП е
посочена датата на която е била прекратена регистрацията на процесното МПС. Това
обстоятелство накърнява правото на защита на санкционираното лице да разбере
обвинението. Препятства и съда да извърши проверка по правилното приложение на
материалния закон, доколкото фактите по нарушението не могат да бъдат извличани по пътя
на формалната логика, а следва ясно да са очертани в санкционния акт.
По приложението на материалния закон.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено от него нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, съгласно която „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места „.
Съдът намира, че по делото са събрани доказателства, които безспорно установяват
съставомерността на извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП от
обективна страна.
По делото няма спор, че процесното МПС е служебно дерегистрирано на 10.06.2022г. на
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, като регистрацията му е подновена на 09.08.2022г.
АНО, обаче не е ангажирал никакви доказателства по отношение на субективната
страна на нарушението. Липсват доказателства посоченото лице – собственик на автомобила
да е било уведомено за прекратяването на регистрацията, каквото изискване има изрично
предвидено в нормативните актове - чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., при
3
прекратяване на регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8, се уведомява собственикът на
превозното средство. В конкретния случай процесното МПС е управлявано и от трето лице
по отношение на което също липсват доказателства да е било надлежно уведомено за
прекратяването на регистрацията, доколкото липсват доказателства собственикът да е бил
уведомен за това обстоятелство. В този смисъл, видно от приложените по делото писмени
доказателства по време на извършване на проверката процесното МПС е било с поставени
на съответното място регистрационни табели, а водачът му е представил на контролните
органи изискуемите по закон документи.
Хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на
МПС при неизпълнение от страна на собственика на МПС на задължението му в двумесечен
срок от придобиването му да го регистрира. Жалбоподателят В. се явява ползвател на
процесното МПС и единствено от неговия собственик би могъл да узнае за това
обстоятелство, за разлика от хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, където следва лично да се
убеди, че управляваното от него МПС разполага с валидно издадена и действаща ЗГОА.
Настоящият съдебен състав намира, че АНО не е изпълнил задължението си да извърши
проверка за наличието или липсата на осъществен състав на нарушение. Позоваването на
постановление на СРП не го освобождава от задължението да събере необходимите
доказателства, въз основа на които да се направи извод за извършено нарушение, както от
обективна, така и от субективна страна.
Въпросът за субективната страна на посоченото нарушение е решен еднозначно и с
ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 2 София от 05.04.2023 г. на Върховният
административен съд - ОСС от НК и на ВКС и I и II колегии на ВАС, съгласно което „
Неспазването на изрично записаното в закона задължение да се уведоми собственикът на
моторното превозно средство за служебното прекратяване на регистрацията има правни
последици. Ако собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване на
регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което е предоставил
управлението на автомобила.“.
По изложените съображения Съдът намира, че нарушението се явява недоказано от
субективна страна тъй като липсват доказателства жалбоподателят да знаел или да е бил
длъжен да знае, че регистрацията на МПС е прекратена.
По отношение на претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски в
производството.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. По делото е
представено пълномощно, в което е посочено, че за осъщественото процесуално
представителство жалбоподателят е заплатил сумата от 1200,00 лева, като с положените в
него подписи е удостоверено, че сумата е заплатена.
В нормата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН е посочено, че ако заплатеното от страната
4
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК предвижда, че
при прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и
фактическа сложност на делото съдът може по искане на страната да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Вярно е, че нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК
предоставя право на съда по искане на страната, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, да може по искане на насрещната страна да го намали до долна
граница, под която не може да се намали възнаграждението-не по-малко от минималния
размер, предвиден в Закона за адвокатурата. В случая липсва възражение от ответната
страна за прекомерност на претендирните разноски, поради което съдът не разполага с
възможност да ревизира техния размер, независимо, че същите явно не отговарят на
правната и фактическа сложност на делото и се явяват прекомерни.
При този изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява
основателна, поради което въззиваемата страна – ОПП- СДВР следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя В. сумата от 1200,00 лева, представляваща сторените от него
разноски в производството за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-025802/12.12.2022г. на Началник
група при ОПП – СДВР , с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева
и „Лишаване от право” да управлява МПС за срок от 6 месеца.
На основание чл. 63д от ЗАНН ОСЪЖДА ОПП-СДВР да заплати в полза на В. В. В. сумата
от 1200,00 лева, представляваща сторените от него разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – София град
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5