Определение по адм. дело №423/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК /Административно-процесуалния кодекс/ във вр. с чл. 68 от ЗМВР /Закон за Министерство на вътрешните работи/.

Образувано е по ЖАЛБА от П.А.Л. ***, чрез пълномощник - *. А.И.*** срещу МЪЛЧАЛИВ ОТКАЗ на Директора на Г.Д. /“Н.п.“ /ГДНП/ – *** за произнасяне по Заявление № 328605-181 от 13.08.2025 г. Излагат се в жалбата доводи за наличие на мълчалив отказ с искане същия да се отмени и преписката да се върне със задължителни указания за изпълнение на исканата услуга по заявлението. Претендират се разноски.

Делото с Определение № 1415/15.09.2025г. на съда е насрочено за открито с.з. на 17.11.2025 г. от 10:00 ч. с призоваване на страните. Изискана е от административния орган – Директора на ГДНП, административната преписка по заявлението от 13.08.2025г.

Постъпва МОЛБА вх. № 2197/19.09.2025г. чрез ССЕВ, от жалбоподателят, чрез пълномощника – * А.И. ***, в която се излага обстоятелството, че ответният орган се е произнесъл с писмо рег. № 328600-57495/02.09.2025г., получено на 03.09.2025г. чрез ССЕВ, с което е изпълнил /макар и след законния срок/  исканата административна услуга по заявлението и е предоставил информацията. Иска се оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото, тъй като липсва правен интерес от оспорването и предвид необходимостта от оттегляне на оспорването. Претендират се направените разноски съгласно чл. 142 ал. 2 от АПК, за което се излагат конкретни съображения.

Към молбата е приложено посоченото писмо, подписано от Директора на ГДНП и препис от удостоверението за връчването му чрез ССЕВ.

Съдът предвид постъпилата молба от жалбоподателя, чрез пълномощника и приложено към нея писмо рег. № 328600-57495/02.09.2025г. от Директора на ГДНП  намира следното:

           Искането е ДОПУСТИМО.

        Съгласно  чл. 159, т. 3 от АПК жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато оспореният административен акт е оттеглен.

          По смисъла на чл. 159, т. 4 от АПК жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато оспорващият няма правен интерес от оспорването.

          Константна е съдебната практика, вкл. на ВАС на РБ /Върховния Административен Съд на Република България/, че оттеглянето на административен акт представлява действие, обратно на издаването му. Оттеглянето е последващо волеизявление на издателя на акта, което има за резултат прекратяване на действието на първоначалния акт. С други думи по волята на издателя, първоначалния акт /или мълчалив отказ/ вече не съществува в правния мир, което по същество представлява оттегляне на административния акт по смисъла на  разпоредбата на чл. 159, т. 3 от АПК, какъвто е настоящия случай.

          Според чл. 156, ал. 1 от АПК при всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт. За да е налице валидно оттегляне на административния акт по смисъла на цитираната разпоредба, е необходимо същото да е направено от органа, който е издал оспорения акт и да е в установената форма. В случая това е направено от Директора на ГДНП София – органът, компетентен да се произнесе на заявлението. Оттеглянето е направено в изискуемата от закона форма и поради това с оттеглянето на оспорения акт /мълчалив отказ/ вече не е налице правен спор, който да бъде предмет на разглеждане от съда. С оттеглянето на акта жалбоподателят получава резултата, който цели с депозиране на жалбата, а именно – произнасяне с изричен акт по подаденото от него заявление.

            Съдът намира, че е налице валидно оттегляне на акта, тъй като други ответници не са конституирани и не се изисква съгласие на други участници в производството. Оттеглянето е направено преди първото по делото заседание и, макар към настоящия момент да няма данни отменящият акт да е влязъл в сила, то този факт е без правно значение, тъй като разпоредбата на чл. 156, ал.1 от АПК не поставя такова изискване. Релевантен е моментът на оттегляне на оспорения акт, а безспорно той е преди първото по делото съдебно заседание. С оглед изложеното е налице основанието по  чл. 159, т. 3 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото.

           На второ място, правната доктрина приема, че правният интерес трябва да присъства не само при сезирането на съда, т.е. при подаването на жалбата и започването на процеса, той трябва да е налице през целия процес и при решаването на делото. С оттеглянето, чрез произнасяне с изричен акт отпада и правният интерес на жалбоподателя да оспори процесния мълчалив отказ, защото интересът му е удовлетворен. За него настъпват желаните благоприятни правни последици и се прекратява негативният ефект, който е имал оспорения мълчалив отказ в правната му сфера.

           По изложените съображения съдът намира, че са налице предпоставките на  чл. 159, т. 3 и т. 4, във вр. чл. 156, ал. 1 от АПК, тъй като с валидното оттегляне на оспорения акт образуваното съдебно производство остава без предмет и разглеждането на спора е процесуално недопустимо поради наличие на отрицателна процесуална предпоставка – оттегляне на оспорения акт. Наличието на годен за оспорване административен акт и правният интерес от оспорването му са абсолютни процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно.

           С оглед на това жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

           По отношение на разноските:

           С жалбата против оспорения акт е направено искане за присъждане на разноски, което се поддържа и с молбата за прекратяване на производството. Същото е основателно и следва да уважи, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от АПК, подателят на жалбата има право на разноски и при оттегляне на оспорения административен акт.

           Предвид изхода на спора и обстоятелството, че ответникът с извън-процесуалното си поведение е станал причина за образуване на съдебното производство и изричното искане на оспорващия да му бъдат присъдени сторените в производството пред съда разноски, такива му се дължат от ответника в размер на 10 лв. /десет лева/ за внесена държавна такса /приложено е Платежно нареждане на л. 3 от делото/ и 1 000 лв. /хиляда лева/ адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 02.09.2025г. /л.11/, както и съгласно представения към жалбата Списък на разноските по чл. 80 от ГПК вр. с чл.144 от АПК  /л.12/.

           Следва да се осъди за разноските, общо сумата от 1 010 лв. /хиляда и десет лева/, съответното ЮЛ /юридическо лице/ в чиято структура е ответника Директора на ГДНП, а именно ГД “Национална полиция“ – гр.София, съгласно §1 т. 6 от Допълнителните разпоредби на АПК.

 

           Водим от горното и на основание  чл. 159, т. 3 и т. 4 от АПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

         ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на П.А.Л. ***, срещу МЪЛЧАЛИВ ОТКАЗ на Директора на Г. Д. “Н. п.“ – *** за произнасяне по Заявление № 328605-181 от 13.08.2025 г.

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 423/2025 г. по описа на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ВРАЦА.

 

           ОСЪЖДА ГД „Н. П.“ – ***  да заплати на П.  Л. ***  сумата 1 010 лв. /хиляда и десет лева/ представляваща направени разноски по делото.

 

             ОТМЕНЯ насрочено за 17.11.2025 г. от 10:00 ч. открито с.з. по делото.

 

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, чрез АдмС Враца, пред ВАС на РБ – гр. София в 7 /седмо/ - дневен срок от съобщаването му на страните.