№ 4418
гр. Варна, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20253110106518 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК /фаза по допускане на
делбата/.
Образувано е по предявен от Д. Б. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ****** срещу К. Д. М., ЕГН **********, и Б. Б. М., ЕГН **********,
и двете с адрес: гр. Варна, ****** иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС да
бъде допусната съдебна делба на следния недвижим имот, а именно:
Поземлен имот с идентификатор ****** по КККР – гр. Варна, одобрени със
Заповед № ******2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
гр. Варна, ****** с площ 670 кв. м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: ****** при съседи на имота:
ПИ №№ ****** ведно с построените в имота сгради, както следва: 1) сграда с
идентификатор ******.4, със застроена площ 75 кв. м., брой етажи: 2, брой
самостоятелни обекти в сградата: 0, предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна, предишен идентификатор: няма, и прилежащия към сградата
гараж с площ 16.24 кв. м., ет. 1, и 2) сграда с идентификатор ******.5, със
застроена площ 15 кв. м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в
сградата: 0, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, предишен
идентификатор: няма,
при посочени в исковата молба квоти между съделителите, а именно: по
1/3 ид. ч. за ищцата и за всяка една от двете ответнички.
В исковата си молба ищцата Д. Б. М., чрез процесуалния си
представител – адв. К. А., твърди, че с ответниците са съсобственици на
поземлен имот с идентификатор ****** по КККР на гр. Варна, както и на
1
построените в него две жилищни сгради. Посочва, че съсобствеността между
страните е възникнала на основание наследяване на Б.С.М. починал на
22.02.2019 г. Последният е притежавал собствеността върху процесните имоти
по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № ******1994 г. и
нотариален акт за собственост на недвижим имот № ******1994 г. Поддържа,
че няколко пъти са проведени разговори с ответниците с цел постигане на
споразумение и доброволна подялба на имота, но такова не било реализирано.
По изложените съображения моли да бъде допусната съдебна делба на
процесния имот при посочените в исковата молба квоти между страните.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците К. Д. М. и Б. Б. М. са
депозирали писмен отговор на исковата молба, чрез процесуалния им
представител – адв. Б. Д.. Не оспорват факта, че с ищцата са наследници на
Б.С.М. починал на 22.02.2019 г., който е съпруг на първата ответница и баща
на втората ответница и на ищцата, които са еднокръвни сестри. Не оспорват,
че поземленият имот, описан в исковата молба, и изградените в имота сгради
са съсобствени между страните. Оспорват единствено квотите, при които
следва да бъде допусната делбата на имота. Посочват, че първоначално
поземленият имот е бил предоставен за ползване на бащата на общия им
наследодател – на С.Д.М. Към момента на трансформацията на правото на
ползване в право на собственост върху 600 кв. м. ид. ч. С.М. е бил починал, а
негови наследници са били съпругата му Д. Д. М. и синът му Б.М., който е бил
женен за К. М. – първата ответница, съгласно удостоверение за граждански
брак от 20.10.1978 г. Поддържа, че към момента на трансформиране на
правото на ползване в право на собственост върху поземления имот в рамките
на 600 кв. м. ид. ч. през 1994 г. същият е придобит при квоти ¾ ид. ч. за Д. Д.
М. и ¼ ид. ч. за Б.М. и съпругата му К. М. в СИО. По-късно, със Заповед №
******2005 г. наследодателят на страните Б.М. е придобил в режим на СИО
със съпругата си К. М. още 70 кв. м. ид. ч. от имота и така същият е придобит
в неговата цялост от 670 кв. м. По отношение на сградата с площ 15 кв. м.
излага, че същата е построена на основание издадено на С.Д.М.разрешение за
строеж от 19.09.1978 г. Не оспорва, че към настоящия момент квотите в
съсобствеността върху същата са по 1/3 ид. ч. за всеки един от съделителите.
По отношение на сградата с площ 75 кв. м. и прилежащия към нея гараж
поддържа, че същата е изградена през 1996 г., по време на брака между Б.М. и
К. М., поради което и изграденото представлява СИО, прекратена със смъртта
на съпруга. По изложените съображения моли делбата да бъде допусната, но
при квотите, посочени в отговора на исковата молба.
В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалните
представител на страните поддържат становищата си.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 34 ЗС.
Между страните не е спорно, а и от представения нотариален акт за
дарение на недвижим имот от ******1994 г. се установява, че Д. Д. М. е
дарила на сина си Б.С.М. собствените си и придобити по наследство ¾ ид. ч.
от следния недвижим имот: място от 600 кв. м. ид. ч. цялото от 1000 кв. м.,
съставляващо пл. № *** в местността „Б.Ч.“ – зона за земеделско ползване в
землището на гр. Варна.
2
Не е спорно, а и от представеното удостоверение за наследници на
Б.С.М. починал на 22.02.2019 г., се установява, че след смъртта си същият е
оставил за свои наследници по закон: К. Д. М. /преживяла съпруга/ и
дъщерите си Д. Б. М. и Б. Б. М..
Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 1 вр. чл. 9, ал. 1 ЗН следва
да се приеме, че наследниците имат по 1/3 част от наследството на общия им
наследодател /квотите им в наследството са равни/.
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на
основание параграф 4а от ЗСПЗЗ от ******1994 г. се установява, че Б.С.М. е
признат за собственик на ¼ ид. ч. от посочения по-горе недвижим имот.
Релевантно в случая обаче е обстоятелството, че тази ¼ ид. ч. от имота е
придобита по време на брака между наследодателя Б.С.М. и съпругата му К.
Д. М..
Двамата са сключили граждански брак на 20.05.1978 г., видно от
представеното удостоверение /л. 51 от делото/.
Изрично в констативния нотариален акт от ******1994 г. е посочено, че
при съставянето на акта е представен оценителен протокол. Въпросният
оценителен протокол е представен от ответниците в производството /л. 39 – л.
41/. Представени са и доказателства за извършеното плащане /плащането на
стойността на земята не е спорно по делото/.
Следва да се отбележи, че когато се осъществява фактическия състав по
пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ (по време на действието на СК от 1985 г. - отм.),
какъвто е настоящият случай, земята става СИО, тъй като придобиването е
възмездно /съгласно чл. 19, ал. 1 от СК 1985 г. /отм./, вещите и правата върху
вещи, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен
принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име
са придобити/.
В този смисъл основателно е възражението на ответницата К. М., че
част от имота, равняваща се на 150 кв. м. ид. ч. /1/4 ид. ч. от 600 кв. м. ид. ч./, е
придобита от съпрузите М. в режим на съпружеска имуществена общност
/СИО/, като след смъртта на съпруга тя се легитимира като собственик на 75
кв. м. ид. ч. от вещта на лично основание /съгласно чл. 28 СК, при
прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни/.
Със заповед от 2005 г. на зам.-кмета на Община Варна е одобрена
оценката на част от имот № *** по плана на новообразуваните имоти на
местност „А.М.“, землище кв. В., за площ 70 кв. м. На основание пар. 4з, ал. 2
от ПЗР на ЗСПЗЗ цената по тази оценка следва да бъде заплатена от Б.С.М..
След извършеното плащане на определената цена, със заповед от
11.04.2005 г. е наредено на Б.С.М. да придобие правото на собственост при
условията на пар. 4з, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ върху следния недвижим имот:
новообразуван имот в урбанизирана територия м. „А.М.“, селищно
образувание по пар. 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ с местно значение, землище „В.“,
община Варна, с идентификационен № ***, целият с площ 670 кв. м., за
доплатените по реда на пар. 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ 70 кв. м.
Видно от протокол от 09.12.2013 г. Б.С.М. е въведен във владение на
имот № ***, с площ 670 кв. м.
Във връзка с вече посоченото и доколкото процесните 70 кв. м. ид. ч. от
3
имота са придобити възмездно, по време на брака между съпрузите М., то
следва да се приеме, че същите са в режим на СИО. Така след прекратяване на
брака и на имуществената общност ответницата К. М. се легитимира като
собственик на 35 кв. м. ид. ч. от вещта на лично основание.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на
ищцата, че придобитата по време на брака част от имота е прекалено малка,
поради което следва да се приеме, че изцяло собственик на имота е
наследодателят Б.М.. Такава презумпция в закона липсва, поради което
квотите в съсобствеността се определят именно на база реално придобитото.
Недоказани останаха и възраженията, направени едва в хода по съществото на
спора, че средствата са заплатени изцяло от общия на страните наследодател.
Тоест, от целия процесен имот с площ 670 кв. м. общият на страните
наследодател Б.С.М. към момента на смъртта си е притежавал общо 560 кв. м.
ид. ч. от имота /3/4 ид. ч. от 600 кв. м. ид. ч. или 450 кв. м. ид. ч. – по дарение
от неговата майка и 110 кв. м. ид. ч. /75 + 35/ - общо придобити след
прекратяване на СИО/. Всеки от неговите наследници притежава по 1/3 част
от това наследство – или по 186.66/6/ кв. м. ид. ч. от целия имот с площ 670 кв.
м. Ответницата К. М. притежава общо 296.66 кв. м. ид. ч. от вещта /186.66 –
по наследство + 110 кв. м. – на лично основание/, а всяка една от дъщерите на
Б.М. – ищцата Д. М. и Б. М. – по 186.66/670 кв. м. ид. ч. от имота. При тези
квоти следва да бъде допусната делбата на съсобствения поземлен имот.
Що се отнася до построените в имота сгради, то не е спорно, че сградата
с идентификатор ******.5 е построена от родителите на общия на страните
наследодател – С.Д.М.и Д. Д. М. във връзка и с издаденото разрешение за
строеж № ******1978 г. и предоставеното на С.М. право на ползване върху
имота, и следователно придобита от Б.С.М. по наследство. Ето защо и делбата
следва да бъде допусната при квоти по 1/3 ид. ч. за всеки един от
съделителите.
По отношение на сградата с идентификатор ****** обаче в нарочна,
неоспорена по делото декларация, Б.С.М. е декларирал, че строителството на
тази двуетажна жилищна сграда с гараж, със застроена площ от 75 кв. м. е
извършено през 1996 г. В тази връзка е издадено и удостоверение за
търпимост на двете сгради от 05.12.2014 г. Тоест, процесната сграда е
построена по време на брака между съпрузите М. и с оглед разпоредбата на
чл. 19, ал. 1 от СК от 1985 г. /отм./ следва да се приеме, че същата е придобита
в режим на СИО. След смъртта на Б.М. квотите в съсобствеността между
страните са следните: 4/6 ид. ч. за съпругата К. М. и по 1/6 ид. ч. за всяка една
от дъщерите на наследодателя М., при които именно квоти следва да бъде
допусната делбата по отношение на тази сграда и на прилежащия към нея
гараж.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на следния недвижим
имот: Поземлен имот с идентификатор ****** по КККР – гр. Варна, одобрени
със Заповед № ******2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се
в гр. Варна, ****** с площ 670 кв. м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, предишен
4
идентификатор: няма, номер по предходен план: ****** при съседи на имота:
ПИ №№ ****** ведно с построените в имота сгради, както следва: 1) сграда с
идентификатор ******.4, със застроена площ 75 кв. м., брой етажи: 2, брой
самостоятелни обекти в сградата: 0, предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна, предишен идентификатор: няма, и прилежащия към сградата
гараж с площ 16.24 кв. м., ет. 1, и 2) сграда с идентификатор ******.5, със
застроена площ 15 кв. м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в
сградата: 0, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, предишен
идентификатор: няма, между съделителите Д. Б. М., ЕГН **********, К. Д.
М., ЕГН **********, и Б. Б. М., ЕГН **********, при следните квоти: по
отношение на поземления имот: 186.67/670 кв. м. ид. ч. за Д. Б. М., ЕГН
**********, 296.66/670 кв. м. ид. ч. за К. Д. М., ЕГН **********, и 186.67/670
кв. м. ид. ч. за Б. Б. М., ЕГН **********; по отношение на сграда с
идентификатор ******.4 и прилежащия към нея гараж: 1/6 ид. ч. за Д. Б. М.,
ЕГН **********, 4/6 ид. ч. за К. Д. М., ЕГН **********, и 1/6 ид. ч. за Б. Б.
М., ЕГН **********, а по отношение на сграда с идентификатор ******.5 – по
1/3 ид. ч. за всеки един от съделителите, на основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5