Присъда по дело №2771/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 399
Дата: 24 август 2023 г.
Съдия: Роси Петрова Михайлова
Дело: 20221110202771
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 март 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 399
гр. ХХХ, 24.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
СъдебниСтоян Ив. Д.

заседатели:ВАЛЕНТИН СТ. МИХОВ
при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА
и прокурора И. Т. М.
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Наказателно дело от
общ характер № 20221110202771 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА Ю. Л. П., ЕГН **********, роден на ХХХХ г. в гр. ХХХ,
българин, българско гражданство, начално образование, неженен, жив. в гр.
ХХХХХ, неосъждан, за НЕВИНОВЕН в това, че на неустановена дата в
периода от месец октомври до месец ноември 2018 г., в гр. София, кв.
„Орландовци“, ул. „Мара Бунева“ № 79, ет. 3, в апартамент 6, се заканил с
убийство на В. С. К. - насочил пистолет към нея и казал: „Ще те убия!“, и
това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му
- престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение
по състава на чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК.

1

ПРИЗНАВА Ю. Л. П., ЕГН **********, роден на ХХХХ г. в гр. ХХХ,
българин, българско гражданство, начално образование, неженен, жив. в гр.
ХХХХХ, неосъждан, за НЕВИНОВЕН в това, че на 15.01.2019 г., около
05,00 ч. в гр. София, кв. „Орландовци“, ул. „Мара Бунева“ № 79, ет. 3, в
апартамент 6, се заканил с убийство на В. С. К. – казал : „Ще те убия, ей
момиченце, ти искаш да ме съсипеш, заради теб съм такъв!“, и това заканване
би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му -
престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение
по състава на чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК.

ПРИЗНАВА Ю. Л. П., ЕГН **********, роден на ХХХХ г. в гр. ХХХ,
българин, българско гражданство, начално образование, неженен, жив. в гр.
ХХХХХ, неосъждан, за НЕВИНОВЕН в това, че на 18.08.2020 г., около 20,
00 часа, в гр. София, кв. „Симеоново“, ул. „Погледец“ № 24, се заканил с
убийство на В. С. К. - казал : „Ще си купя пистолет и ще те застрелям, но
няма да позволя да си отидеш!“, и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му, като деянието е извършено в
условията на домашно насилие- престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 от
НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по
повдигнатото обвинение по състава на чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Софийски
градски съд в 15-дневен срок от датата на постановяването ѝ.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите



МОТИВИ
към присъда по НЧХД № 2771 по описа на 109-и състав на СРС за 2022г.

Обвинението е повдигнато с внесен обвинителен акт от Софийската
районна прокуратура срещу Ю.Л.П., ЕГН **********, роден на ХХХХХ г. в
гр. ХХХ, българин, българско гражданство, начално образование, неженен,
жив. в гр. ХХХ, ХХХХХ, неосъждан, за това, че:
1. На неустановена дата в периода от месец октомври до месец ноември
2018 г., в гр. София, кв. „Орландовци“, ул. „Мара Бунева“ № 79, ет. 3, в
апартамент 6, се заканил с убийство на В.С.К. - насочил пистолет към нея и
казал: „Ще те убия!“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх
за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК;

2. На 15.01.2019 г., около 05,00 ч. в гр. София, кв. „Орландовци“, ул.
„Мара Бунева“ № 79, ет. 3, в апартамент 6, се заканил с убийство на В.С.К. –
казал : „Ще те убия, ей момиченце, ти искаш да ме съсипеш, заради теб съм
такъв!“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК

3. На 18.08.2020 г., около 20, 00 часа, в гр. София, кв. „Симеоново“, ул.
„Погледец“ № 24, се заканил с убийство на В.С.К. - казал : „Ще си купя
пистолет и ще те застрелям, но няма да позволя да си отидеш!“, и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му,
като деянието е извършено в условията на домашно насилие - престъпление
по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК.
В съдебното заседание представителят на СРП пледира пред състава на
съда да постанови осъдителна присъда по отношение на подсъдимия.
Поддържа изцяло повдигнатото обвинение срещу Ю.П. и намира, че
обвинението е доказано по несъмнен начин. Изразява становище, че следва да
бъдат съобразени обстоятелствата, че подсъдимият е бил неосъждан към
момента на извършване на деянието, но е извършил три престъпления спрямо
едно лице в продължителен период от време. Застъпва позиция, че на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание около минимума, чието
изпълнение да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК.
1
Защитникът на подсъдимия – адв. П. от САК, пледира пред състава на
съда подсъдимият да бъде оправдан. Защитникът изразява становище, че в
случая поведението на подсъдимия би могло да се квалифицира като
домашно насилие, но не се доказва да е отправял закани за убийство. Адв. П.
акцентира на обстоятелството, че през целия инкриминиран период между
твърдените от обвинението заплахи В.К. е продължавала да живее с
подсъдимия. Изтъква, че заключението на изготвената експертиза е базирано
на субективните твърдения на изследваното лице. Поддържа, че твърденията
на пострадалата, че изричането на заплахи от подсъдимия е било ежедневие,
обосновават извод, че такива думи и изрази са част от речника на Ю.П. и тя
не е изпитвала основателен страх, след като е продължавала да съжителства с
него и не е променила своите навици. Акцентира на обстоятелството, че
осъждането на подсъдимия за престъпление по чл. 142 от НК е за
престъпление, извършено след деянието, за което е привлечен към
наказателна отговорност в настоящото производство. В заключение
защитникът пледира за оправдателната присъда.
Подсъдимият Ю.П. поддържа изцяло изложеното от адвоката си.
В дадената му на основание чл. 297, ал. 1 от НПК последна дума,
подсъдимият заявява, че съжалява, че имало период, че който е бил в
депресия, но не е искал да заплашва В.К. с убийство. Посочва, че двамата
наистина са се карали, но не е искал да я убива и не я е заплашвал убийство.

Съдът, след като се запозна с доказателствените материали по
делото и ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност, отчитайки и
становищата на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият Ю.Л.П., ЕГН **********, е роден на ХХХХХ г. в гр. ХХХ,
българин, българско гражданство, начално образование, неженен, жив. в гр.
ХХХ, ХХХХХ и неосъждан към момента на соченото в обвинителния акт
извършване на деянията, за които е привлечен към наказателна отговорност в
настоящото производство.
Обвиняемият Ю.Л.П. и св. В.С.К. били във фактическо съпружеско
съжителство от 2012 г. От общото си съжителство имат родени две деца –
Й.Ю.П., род. на ХХХХХ и ХХХ С.Ю.П., род. на ХХХХХ
Дамата първоначално живеели на адрес гр. ХХХ, ж.к. Сухата река, бл.
12, вх. Е, ет. 3, ап. 7, но в последствие в края на 2015 г. началото на 2016 г. се
преместили в жилище на адрес кв. „Орландовци“, ул. „Мара Бунева“ № 79, ет.
3 ап. 6. Двамата преустановили съвместното си живеене през втората
половина на 2020 г.
Още от началото на връзката им по между им имало неразбирателства,
ескалации на напрежението и отправяне на закани от подсъдимия към В.К. в
неустановени по делото моменти и с неустановено по несъмнен начин
2
конкретно съдържание.
От заключението на КСППЕ се установява, че психичното състояние на
В.К. и позволява правилно да възприема фактите, имащи значение за
производството и да дава достоверни показания за тях, могла е да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, Установява се, че
през целия период на 2018 г. до 2020 г. при нея е било налице тревожно
състояние с чувство на витална застрашеност, което тя свързва с
обстоятелства по досъдебното производство.
Горната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена на
базата на събрания доказателствен материал – показанията на свидетелите
В.Ив., депозирани в двата и разпита в хода на съдебното следствие, както и
надлежно приобщените и показания по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК, дадени
в хода на досъдебното производство пред орган на досъдебното производство
(л. 69 до л. 71 от ДП) и в проведен разпит пред съдия в хода на разследването
(л. 74-75 от ДП), Сл.Н.К., Д.Хр.Ив; писмените доказателства по делото, от
заключението на КСППЕ, , от справката за съдимост на подсъдимия и от
останалите писмени доказателства, които съдът приобщи по реда на чл. 283
от НПК към доказателствената съвкупност по делото.
Съдът намира, че обвинителната теза се подкрепя единствено от
депозираните в хода на досъдебното производство показания на свидетелката
В.С.К.. В хода на съдебното производство, макар формално да ги
потвърждава, същата свидетелка заявява липса на спомени за конкретните
подкрепящи обвинението обстоятелства и пояснява, че не е посочила пред
съда тези детайли, за които не си спомня. Дава показания за случай между
Коледа и Нова година, когато в дома им на ул. „Мара Бунева“ № 17
подсъдимият е насочил към нея пистолет и е заявил, че ще я убие. Заявява, че
последните заплахи са били на 12-ти октомври, когато подсъдимият я е
отвлякъл и е казал, че ще я убие. Всички обвинения касаят закани, отправени
от подсъдимия към свидетелката в техния общ дом, което обуславя извод, че
показанията и за закани, отправени към нея, когато е била отвлечена от
подсъдимия, са неотносими към настоящото производство. Сочените от нея
времеви периоди не кореспондират с посочените в обвинителния акт дати на
престъпленията, за които подсъдимият е привлечен към наказателна
отговорност. Свидетелката заявява,че подсъдимият много пъти я е заплашвал,
че ще я убие, като се е случвало да има заплахи почти всеки път, когато се
карали, което се е случвало поне един път в седмицата. Без да е категорична,
съобщава, че мисли, че два пъти е насочвал оръжие срещу нея, но не помни
дати и години. Съобщава, че е изваждал пистолет на неин рожден ден, че
тогава се е заяждал, удрял я е и е отправял обиди, но не си спомня конкретни
думи. Не съобщава за отправяни закани. Без конкретика посочва, че
подсъдимият постоянно я е заплашвал, че ще я убие и че ще вземе децата.
От показанията на свидетелката Сл.К. – майка на В.К., също не се
доказват обстоятелства, свързани с деянията, за които подсъдимият е
3
привлечен към наказателна отговорност. Без наличие на конкретика се
установява, че подсъдимият е заплашвал В.К., че ще я хване, ще си купи
оръжие, ще я застреля, че е пишел, че ще я „утрепа като я види“ и е показвал
нож. Изложеното не кореспондира с обвиненията, че подсъдимият е
придружил една от инкриминираните заплахи с изваждане на пистолет, че е
изричал заплахите устно, както и с обстоятелството, че инкриминираните
случаи не обхващат обвинение за придружаване на заплахите с нож.
Изложеното от свидетелката не позволява показанията и да бъдат отнесени
към конкретен случай, установен по време, място и обстоятелства.
От показанията на свидетеля Д.Хр.Д. не се установяват обстоятелства,
включени в предмета на доказване, освен факта, че подсъдимият и В.К. са
били семейна двойка. Свидетелят посочва, че не знае подсъдимият да е
притежавал оръжие и дъщеря му не е споделяла подсъдимият да е изваждал
пред нея пистолет.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като добросъвестно
изложени, доколкото кореспондират по между си по отношение на
обстоятелствата за наличието на връзка между Ю.П. и В.К., за наличието на
разногласия, за отвличане, осъществено от П., което е предмет на друго
производство, по което е постановена влязла в сила присъда.
Липсата на конкретика в показанията на посочените свидетели е
обяснима с изтеклия период от време, със заявеното от свидетелка В.К.
обстоятелство, че се е въздържала от споделяне и се е стремяла да забрави
негативните изживявания, с честотата на разногласията и ескалациите на
напрежение в семейния живот на В.К. и Ю.П..
Въпреки това, съдът намира, че при оценката на показанията на
посочените свидетели по отделно и в тяхната съвкупност не се доказва по
несъмнен и безспорен начин нито едно от инкриминираните деяния като
конкретна осъществена от подсъдимия проява при конкретни време, място и
обстановка.


При горните фактически констатации и обективирания
доказателствен анализ, съдът намира за установено от правна страна
следното:
Съдебният състав намира, че подсъдимият не е извършил
престъпленията, в които е обвинен от СРП. Разпоредбата на чл. 303 от НПК
предвижда, че присъдата не може да почива на предположения, а съдът
признава подсъдимия за виновен,само когато обвинението е доказано по
несъмнен начин.
В конкретния случай съдът намира, че повдигнатите обвинения не се
доказват по несъмнен начин от гледна точка на конкретни време, място,
обстоятелства и начин на тяхното извършване. Изложените от свидетелите
4
твърдения са общи, неконкретизирани и при установяването на чести
конфликти, при които са били съобщавани закани от различно естество и
заядливи реплики, самите свидетели не успяват с категоричност да отнесат
твърденията си и съобщените от тях възприятия към конкретен случай.
Ето защо, подсъдимият следва да бъде оправдан по повдигнатите
обвинения.

Така мотивиран, 109-и състав на СРС постанови своята присъда.
5
Съобщи за изтекли лични данни