Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 14.06.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, ГО, IV-Д въззивен
състав в публичното заседание на двадесет и трети май две хиляди и двадесет и
трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЗДРАВКА И. |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
НАТАЛИЯ ЛАЛОВСКА |
|
|
мл.с. ГЕОРГИ СТОЕВ |
при участието на секретаря Екатерина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Лаловска въззивно гр.д. № 13676 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца Т.И.П. срещу решение № 20218168/07.10.2020г., постановено по гр. дело № 75071/2019г. по описа на СРС, 126-и състав, с което СРС е отхвърлил предявените срещу ответника Главна дирекция „П. б. и з. на н.“ – МВР осъдителни искове по чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 864.23 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 01.11.2016г. до 30.11.2019г. и за сумата 246.23 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от деня, следващ падежа на всяко вземане до 23.12.2019г. и на ответника са присъдени разноски.
Жалбоподателят намира, че атакуваното съдебно решение в
обжалваната част било неправилно, постановено в нарушение на материалния закон.
Налице била празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих, почивките на
държавните служители в МВР, при което субсидиарно приложение намирала
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, предвиждаща преобразуването на положения
нощен труд в дневен с коефициент 1.143. Субсидиарно приложение намирали и
нормите на ЗДСл и чл. 140 КТ. Позовава се на Директива 2003/88/ЕО и Хартата на
основните права на ЕС. Моли постановеното първоинстанционно решение да бъде
отменено, а вместо това – постановено друго, с което исковете й бъдат изцяло
уважени. Претендира разноски за двете инстанции. В хода на делото излага
допълнително съображения, че тълкуването, дадено в новото ТР № 1/15.03.2023г.
на ОСГК на ВКС, е неприложимо към случаите преди изменението на ЗМВР от 2020г.,
какъвто е и процесният.
Въззиваемата страна Главна дирекция „П. б. и з. на н.“
– МВР в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозирала писмен отговор на
въззивната жалба. В хода на делото оспорва същата като неоснователна. Претендира
разноски.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на въведените във въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:
От представената по делото и неоспорена справка за
дадените дежурства рег. № 764р-1795/27.02.2020г., издадена от ответника справка рег. №
764р-1588/20.02.2020г., а и безспорно между страните, съдът приема за
установено, че през исковия период от 01.11.2016г. до 30.11.2019г. страните били обвързани от валидно служебно
правоотношение, в рамките на което ищецът
Т.И.П. изпълнявала при ответника спасител в 04 оперативна
дежурна група в сектор „Оперативен център“ на отдел ПГ и СД към СДПБЗН при
ГДПБЗН - МВР.
Страните не спорят и от представената по делото и
неоспорена справка за дадени дежурства и неоспореното по делото заключение на
изслушаната ССчЕ се установява, че през исковия период ищецът Т.И.П. полагала
при ответника труд на смени, по график.
Съобразно
неоспореното заключение на ССчЕ за периода от 01.11.2016г. до края на заявения
от ищеца период – 30.11.2019г. ищецът Т.И.П. положила при ответника общо 1
848 часа нощен труд, за което ответникът й заплатил възнаграждение. В случай,
че нощният труд бъде преизчислен в дневен с коефициент 1.143, същият
възлизал на 2 112 часа, като разликата от 264 часа не била овъзмездена.
Възнаграждението за същото време положен труд съобразно неоспореното заключение
на вещото лице възлиза в размер на сумата 1 864.23 лева и същото не било
заплатено.
Спорните
между страните въпроси са свързани с това дали при отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ, в
частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ или следва да се прилагат
разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове (Наредби), както и дали е налице извънреден труд при
превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Приложимите към процесния казус разпоредби от ЗМВР са
тези, в редакцията им преди изменението бр. 60/2020г. ДВ.
Предвид
нормата на чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Разпоредбата на чл. 178,
ал. 1, т. 3 ЗМВР предвижда, че възнаграждението за извънреден
труд е допълнително такова и се изплаща към основното месечно възнаграждение на
държавните служители. На държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч. - чл. 179,
ал. 1 ЗМВР. Следователно ЗМВР урежда отделно заплащане, както на
положения извънреден труд, така и на този, положен през нощта, като няма пречка
двете разпоредби да се прилагат едновременно.
Нормата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР, урежда нормалната продължителност на
работното време на държавните служители, която е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Ал. 3 на разпоредбата регламентира
начина на изчисляване на работното време за работещите на 8, 12 или 24-часови смени
– сумирано за тримесечен период. Изр. 4 в приложимата към казуса редакция на
нормата до изм. бр. 60/2020г. ДВ, предвижда, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период. Когато служителят е работил извън редовното
работно време, в чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР са предвидени компенсации – възнаграждение за извънреден труд за отработени
до 70 часа на тримесечен период за служителите, работещи
на смени. С ал. 6 е уреден
и начинът за заплащане на положения
извънреден труд по ал. 5 – с 50 % увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
Съобразно нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР (редакция преди
изменението от 2020г., сега – ал. 10) редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът
на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142,
ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В
темпорален аспект подзаконовите
нормативни актове, приети въз основа на горната законова делегация са следните:
Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.,
обн. бр. 69/14г. ДВ, действала от 19.08.2014г. до 31.03.2015г., както и от
29.07.2016г. до 01.08.2016г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015г., обн. бр.
40/15г. ДВ, действала от 01.04.2015г.
до28.07.2016г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., обн. бр. 60/16г. ДВ,
действала от 02.08.2016г. до 09.01.2020г. (последната е приложима
към конкретния казус). Единствено в чл. 31, ал. 2 на
първата от наредбите
е регламентирано, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за съответния отчетен
период се умножава по 0.143, а полученото число се събира с общия брой работни
часове за същия период (т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с
коефициент 1.143). Нито в ЗМВР, нито в някоя от останалите две наредби е предвидено преобразуване на нощния труд в
дневен с коефициент 1.143.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, приета от Министерския съвет по приложението на КТ и обн. в
бр. 9/07г. ДВ, когато работното време се изчислява сумирано, нощните часове се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Този коефициент възлиза именно на 1.143 и се
получава при разделянето на нормалната продължителност на работното време през
деня, установена от нормата на чл. 136, ал. 3 КТ (8 часа) на нормалната продължителност на нощния труд,
установена от
нормата на чл. 140,
ал. 1, изр. 2 КТ (7 часа).
По
въпроса „При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители
на Министерство на вътрешните работи приложими ли са разпоредбите на Кодекса на
труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в
частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ или следва да се
прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните
работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове ?“ е постановено Тълкувателно
решение № 1/15.03.2023г. по тълкувателно дело № 1/2020г. на ОСГК на ВКС.
Съобразно задължителното тълкуване на ВКС при отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не
са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2
от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за
Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове.
В мотивите си към същото
тълкувателно решение ВКС възприема становището, че ЗМВР е специален нормативен
акт, регламентиращ статута на служителите, работещи в системата на МВР, което
обосновава различен метод на правно регулиране на работното време и трудовото
възнаграждение и че в него няма препращаща норма, която да даде основание да се
прилагат субсидиарно разпоредбите на КТ и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ. Съгласно чл. 46, ал. 2, изр. 1
ЗНА, за да се приложи правна уредба по аналогия са необходими определени
предпоставки. Първата предпоставка е празнота в закона. По задължителен за
съдилищата начин (чл. 130, ал. 2 ЗСВ) е прието, че ЗМВР не съдържа
празнота относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено
в брой на часовете. Анализирайки разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР ВКС приема, че по смисъла
на същата норма „8 часа дневно“ означава 8 астрономически часа, независимо от
частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня, в
неговата „светла“ част и през нощта – в неговата „тъмна“ част, в последната
хипотеза от 22 часа до 6.00 12 часа. Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1
и 3 ЗМВР с чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма
продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в
сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение.
Различието - установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на
работното време на нощния труд за служителите от МВР се аргументира с основните
функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР. Разпоредбите на чл. 179 и
чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и
реда за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се
извършват със съответните актове - наредба и заповед. С последната,
представляваща индивидуален административен акт, се предвижда министърът на
вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен
труд. Действително в издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал.
2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма
за преобразуване на нощни часове в дневни. Не са налице и останалите две
предпоставки за прилагането на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА. ВСК приема, че случаите
по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към
изпълнение на частен интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване
на държавна власт, т.е. като вид правоотношения те са различни, а не сходни.
Становището на ВКС е, че прилагането на НСОРЗ към служебните правоотношения
няма да обезпечи постигането на законова цел, доколкото методите на регулиране
на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да се
прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта – „8 часа
дневно“, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се
разполага - през деня или през нощта. При разработването на ЗМВР, законодателят
е съобразил спецификата на служебните правоотношения и равенството на
гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен
труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми
- допълнително възнаграждение за прослужено време - чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР,
по- голяма основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при
прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по -
благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по -
благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/,
пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др.
От мотивите на ТР № 1/2020 от
15.0.03.2023 г. на ВКС не следва извод, че даденото тълкуване е неприложимо към
случаите до преди изменението на ЗМВР ДВ, бр. 60 от 2020г., а намира приложение
само за след този период, каквото възражение поддържа ищецът в настоящото
производство. Даденото от ВКС тълкуване на нормите на ЗМВР е принципно и не
касае конкретна редакция на закона.
Като се съобрази даденото от
ВКС тълкуване, че работното време на държавните служители в МВР се отчита по
специален ред следва, че е недопустимо към техните правоотношения по
аналогичното да се приложи ЗДСл или КТ, в това число - конвертиране на часовете
труд положен през нощта в дневни часове с коефициент 1.143.
Противно на доводите във
въззивната жалба на ищеца ВКС изрично излага в мотивите си към тълкувателното
решение, че горното разрешение съответства на правото на ЕС, а чл. 8 и чл. 12,
б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО, съгласно решение на СЕС по дело № С-262/20,
следва да се тълкуват в смисъл, че не се налага да се приема национална правна
уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за
работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от
предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, а Хартата на
основните права на ЕС, в чл. 20 и чл. 31 допуска определената в
законодателството на държава-членка нормална продължителност на нощния труд от
7 часа за работещите в частния сектор да не се прилага за работещите в
публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика
в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. свързана е с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази
цел.
Ето защо, при съобразяване на
горното задължително във връзка с нормата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкуване
следва да се приеме, че в случая не могат да се прилагат субсидиарно издадените
по приложение на Кодекса на труда подзаконови нормативни актове. Като се
съобразят постановките в ТР № 1/2023 г. на ВКС, следва да се направи извод, че
в случая е неприложим чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, според който при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
Предвид обстоятелството, че
размерът на възнаграждението за положен нощен труд е определен от ответника по
реда на посочените заповеди на Министъра на вътрешните работи, цитирани
по-горе, предявеният иск по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР
за сумата 1 864.23 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд под формата на нощен труд за периода от 01.11.2016г. до
30.11.2019г., получен чрез преизчисляване на нощния труд с коефициент 1.143, се
явява неоснователен.
Претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забавено изпълнение е акцесорна спрямо главния дълг за допълнително
възнаграждение за извънреден труд и предвид горните изводи на съда по иска по
чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, също следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Тъй като крайните изводи на
двете съдебни инстанции съвпадат, по посочените по – горе съображения (поради
постановяване на ТР №1/2023г. на ОСГК на ВКС по спорния въпрос),
първоинстанционното решение следва да бъде изцяло потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора право
на разноски пред СГС има ответникът. Същият претендира такива за юрисконсултско
възнаграждение, които съдът определя в размер на сумата 100 лева. На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му бъдат присъдени 100 лева разноски, сторени пред
СГС.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20218168/07.10.2020г., постановено по гр.
дело № 75071/2019г. по описа на СРС, 126-и състав.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Т.И.П., ЕГН **********, да заплати на Главна
дирекция „П. б. и з. на н.“ - МВР, с адрес: гр. София, ул. „**********,
представлявана от Директора Н. Н., сумата
100 лева – разноски по делото,
сторени пред СГС.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.