Р Е Ш Е Н И Е
№261984
14.07.2021г., гр.
Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на 19.05.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена
Стефанова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8418 по описа
за 2020г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото е иск с правна
квалификация чл. 49 вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД.
Ищец З.Г.Р. иска постановяването на
решение против Община Пловдив, с което да й бъде присъдена сумата от
10 000 лева, която представлява обезщетение за претърпени неимуществени
вреди /болки, страдания, нарушен нормален ритъм на живот, продължителна
рехабилитация, предстояща нова оперативна намеса/, причинени от непозволено
увреждане /множествени закрити счупване на двете кости на лявата подбедрица/ от
падането й на зеледена улица – общински път, стопанисван от ответника, ведно
със законната лихва от *****г. – датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба се посочва, че
фактическия състав на деликта по чл. 49 вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД е съдебно
установено с влязло в сила решение по гр.д. № 472/2017г. по описа на Окръжен
съд – Пловдив като е присъдена сумата от 20 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди заради това че на *****г. в гр.**** на кръстовището на ул. ****
с ул. *****, ищцата се подхлъзва на образувалата се ледена кора по пътното
платно стопанисвано от ответника, пада на образувалия се леден коловоз и удря
левия си крак в ръба на образувалия се леден коловоз, при което чупи лява
подбедрица с раздробяване на двете кости. Установено е от съдебните инстанции,
че ищцата се е движела по пътното платно, поради това че тротоара по посока на
движението й е бил заграден с метални платна за обезопасяване на новострояща се
сграда, а по левия тротоара е имало паркирани леки коли, което е принудило
пострадалата да ползва за придвижване уличната пътна мрежа.
Ищцата заявява, че присъденото й
обезщетение по предходното дело касае травматичните увреждания констатирани от
комплексна съдебно-медицинска експертиза от ****г., респ. болките и страданията
установени до приключване на съдебното дирене във въззивна съдебна инстанция.
След този момент болките и страданията продължават и не са отшумели, което
според ищцата е основание на настоящия иск за ексцес. Налице била невъзможност
на ищцата да се върне към нормалния си житейски ритъм на живот, тъй като
продължава да не може да възстанови нарушена си двигателна способност. Ищцата
продължава да посещава санаториум и продължава да извършва процедури за
лекуване и долекуване движението на лява глезенна става.
Ищцата посочва, че й предстои
премахване по оперативен път на поставени метални остеосинтези, но това би
могло да бъде направено едва след като с рентгеново изследване бъде доказано
напълно костното срастване, но това към настоящия момент било невъзможно.
Ищцата заявява, че за периода от ****г.
до ****г. е провеждала активни процедури по рехабилитация в гр. ***, ****, ****
за което представя съответните епикризи и амбулаторни листове. Поддържа, че
болките и страданията обхванати от вече присъденото обезщетение са отграничени
от претендираните такива по предходното дело, тъй като след това обезщетение
тези болки и страдания продължават да бъдат изпитвани, в причинно-следствена
връзка с увреждането са и спрямо тях не е формирана сила на пресъдено нещо.
Ответник Община Пловдив в срока по
чл. 131 ГПК оспорва предявения иск като излага подробни съображения в тази
насока. Заявява възражение за недопустимост на производството по делото.
Заявява, че болките и страданията за които е присъдено обезщетение не могат да
бъдат отграничени от тези по настоящето производство. Посочва, че тези болки и
страдания могат да се резултат от други влошени здравословни процеси, посочва
се че не е настъпило правопораждащ юридически факт, тъй като не е извършена
операция за подмяна на остеоцинтезите.
По възражението за недопустимост на
производството.
Новите вреди от същото увреждане, неконстатирани първоначално и необезщетени с
първото решение по чл.49 ЗЗД могат да бъдат предмет на ново дело, тъй като
на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка последица от увреждането.
Понятието всички вреди обхваща както настъпилите вреди, така и тези, които ще
настъпят / ППВС № 4/68
г., р. № 693/96
г. на ВКС, петчленен състав/.
Под „ексцес” се разбира
влошеното здравословно състояние на увредения, което не е било взето предвид от съда при първоначалното разглеждане на
спора.
Следователно, предмет на делото се
явяват твърдените от ищцата болки и страдания настъпили след приключване
съдебното дирене във въззивната инстанция по гр.д. № 472/2017г. по описа на
ПОС.
Съдът след като се запозна с
твърденията на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и на основание чл.12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК, за да се произнесе взе предвид следното.
С влязло в сила решение по гр.д. №
472/2017г. по описа на Окръжен съд – Пловдив е присъдена сумата от 20 000
лева обезщетение за неимуществени вреди заради това че на ****г. в гр.**** на
кръстовището на ул. *** с ул. ****, ищцата се подхлъзва на образувалата се
ледена кора по пътното платно стопанисвано от ответника, пада на образувалия се
леден коловоз и удря левия си крак в ръба на образувалия се леден коловоз, при
което чупи лява подбедрица с раздробяване на двете кости. Установено е от
съдебните инстанции, че ищцата се е движела по пътното платно, поради това че
тротоара по посока на движението й е бил заграден с метални платна за
обезопасяване на новострояща се сграда, а по левия тротоара е имало паркирани
леки коли, което е принудило пострадалата да ползва за придвижване уличната
пътна мрежа.
По делото е приета комплексна
съдебно-медицинска експертиза с вещи лица *** Д.М. – **** при *** на *** „***“
– *** и *** Д.И. специалист по **** от **** – *** която на база представена и
приета по делото медицинска документация наред с извършен личен преглед на
ищцата констатира, че е налице напълно зарастване на фрактурата с наличие на
начална остеоартроза на подлежащата глезена става в ляво като предстои
оперативно отстраняване на металните тела по препоръка и ежегодно посещение на
оторизирани болнични заведения за провеждане на рехабилитация. Според вещите
лице интензитета на търпените от ищцата неудобства като болка и накуцваща
походка с последващи ограничения на движенията в същата става ще продължат и
занапред, увеличавайки се поради наличните артрозни изменения в ставата, които
са резултат на прогресивното развитие на заболяването поради това, че
фрактурата е вътреставна. Вещите лица поддържат, че провежданите досега и в
бъдеще рехабилитации в специализирани заведения са в пряка причинно-следствена
връзка с травмата от ****г. като приложените лечебни процедури са били
необходими с оглед състоянието на ищцата.
Описаното изменение в лявата глезена става в епикриза от ***“ гр. *** е
в пряка и непосредствена връзка с травмата от ****г. като единствено хроничното
и прогресивно протичане на артрозните изменения в резултат на фрактурата може
да доведе до тяхното обостряне.
Вещите лица са констатира още, че
ищцата не страда от остеопороза, поради което и не е необходимо лечение на
костите за предпазване от чупливост, налице е отличен въглехидратен
метаболизъм, липсват данни за автоимунно заболяване на щитовидната жлеза като
според вещите лица описаните в исковата молба болки и страдания са най-вероятно
с източник травмата от *****г.
Съдът кредитира изцяло комплексната
съдебно-мецинска експертиза като компетентна, безпристрастна и обоснована.
От разпита на св. К. С. – **** на
ищцата се установява, че ищцата продължава да търпи силни по интензитет болки в
резултат на травматичния инцидент от ***г., походката й е ограничена и не е
нормална, малко като натовари крака и той оттича, непрекъснато е на
болкоуспокояващи. Тези показания се подкрепят изцяло от показанията на св. И. Р.
– *** на ищцата, който заявява, че ищцата продължава да изпитва силни болки
въпреки дългия период на лечение и рехабилитация, има нарушение в походката на
левия крак и затруднено движение. В професионално отношение работата на ищцата
е пострадала тъй като много често ходи по болници и балнеосанаториуми, не
можела да изкара пълен работен ден на работното си място заради болките. Ищцата
се променила в резултат на хроничните болки, които изпитва до степен на
нетърпимост, зле е психически, не може да изпълнява семейните си обичайни
задължения, затворила се.
При така установената фактология
съдът намира, че с категоричност е доказан твърдения ексцес от ищцата относно влошеното й здравословно състояние, което не е било взето предвид от съда при първоначалното
разглеждане на спора по гр.д. № 472/2017г. по описа на Окръжен съд – Пловдив,
тъй като интензитета на търпените от ищцата неудобства като болка и накуцваща
походка с последващи ограничения на движенията в същата са резултат на
прогресивното развитие на заболяването поради това, че фрактурата е
вътреставна. Следователно, е налице причинно-следствена връзка между
травматично увреждане настъпило на ***г. и продължаващите към момента на
подаването на настоящата искова молба болки и невъзстановената двигателна
способност поради изменението на глезената става в резултат на фрактурата.
Заключението на КСМЕ отхвърля изцяло възраженията на ответника, че тези болки и
страдания, които ищцата търпи могат да бъдат с друг източник от медицинска
гледна точка – остеопороза, възрастови изменение, нарушен глюкозен толеранс,
поради което и настоящата инстанция намира, че основанието на предявения иск е
доказано несъмнено и за болките и страданията, които ищцата продължава да търпи
е отговорен ответника на основание чл. 49 ЗЗД. Следва да се посочи и че провежданите
досега рехабилитации в специализирани заведения са в пряка причинно-следствена
връзка с травмата от ***г. като приложените лечебни процедури са били
необходими с оглед състоянието на ищцата, тези процедури са довели до промяна
обичайния стереотип на живот на ищцата както в личен, така и в професионален
план – показанията на св. И.Р.
Настоящата инстанция не намира за доказано по
предявения иск твърдението на ищцата затова че предстои оперативно отстраняване
на металните тела като факт, който да е вредоносен за нея, тъй като това не са
преки и непосредствени вреди по смисъла на чл.51, ал.1 ЗЗД, защото едва след медицинска
преценка със съответната препоръка в тази насока и съгласие на пострадалата да
се подложи на операция за премахването на тези тела в случай че претърпи болки
и страдания, то същите биха подлежали на репариране от ответника. Поради което
и тези болки и страдания представляват евентуални бъдещи вреди, които не са
доказани до приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция.
По отношение на размера на справедливото обезщетение
по реда на чл. 52 ЗЗД съдът отчита на първо място, продължаващия интензитет на
страданието на ищцата от травмата, за които вещите лица констатират, че се
касае до хронична физическа болка, на второ място, се отчита ограничения обем
на двигателната способност – куцукането за което и двамата разпитани свидетели
споменават в показанията си, на трето място, се отичат обстоятелството, че в
личен и професионален план продължаващата болка и неудобство от ограничената
двигателна активност, придружена с честите посещения за рехабилитация и
специализирани болнични заведения е довела до затваряне на пострадалата, до
невъзможност да следва обичайни си ритъм на живот в семейството като се грижи
за **** си и къщната работа, както и до невъзможност пълноценно да упражнява
професията си. Ето и защо предвид на гореустановените обстоятелства съдът
намира, че справедливото обезщетение по предявения иск е в размер на сумата от
8 000 лева до който претенцията следва да се уважи ведно със законната
лихва за забава върху главницата считано от датата на приключване на въззивното
производство по гр.д. № 138/2018г. по описа на Апелативен съд – Пловдив ******г.,
а не от датата на увреждането, тъй като ексцесът предмет на настоящия иск е за
вреди възникнали след първоначалното разглеждане на делото по което присъдената
главница от 20 000 лева е ведно със законната лихва от датата на
увреждането *****г., респ. ответникът е в забава считано от възникването
основанието на неимуществените вреди в резултат на ексцеса, защото към датата
на увреждането тези вреди все още не са съществували.
За сумата над 8 000 лева до пълния предявен
размер от 10 000 лева искът остана недоказан, тъй като не се установиха
болки и страдания резултат от бъдещата оперативна интервенция за премахване на
металните тела.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените от него разноски в размер на 1 043,76 лева по съразмерност на
уважената част на иска, а в полза на ответника следва да се присъдят разноски в
размер на сумата от 200 лева за юрисконсултско възнаграждение с оглед фактическата
и правна сложност на делото като след прихващане до размера на по-малката сума
в полза на ищцата се присъждат 843,76 лева.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Пловдив с ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, пл. Стефан Стамболов № 1 представлявана от ****
ДА ЗАПЛАТИ в полза на З.Г.Р. с ЕГН **********
с адрес: *** сумата от 8 000 лева, която представлява обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки, страдания, нарушен нормален ритъм на
живот, продължителна рехабилитация, причинени в резултат на ексцес от
непозволено увреждане което се изразява в това че на ****г. в гр.**** на
кръстовището на ул. *** с ул. ****, ищцата се подхлъзва на образувалата се
ледена кора по пътното платно стопанисвано от ответника, пада на образувалия се
леден коловоз и удря левия си крак в ръба на образувалия се леден коловоз, при
което чупи лява подбедрица с раздробяване на двете кости съгласно влязло в сила
решение по гр.д. № 472/2017г. по описа на Окръжен съд – Пловдив ведно със
законната лихва за забава върху главницата считано от датата на приключване на
въззивното производство по гр.д. № 138/2018г. по описа на Апелативен съд –
Пловдив 02.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над 8000 лева до пълния
претендират размер от 10 000 лева като неоснователен и недокзан;
ОСЪЖДА Община Пловдив с ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, пл. Стефан Стамболов № 1 представлявана от ****
ДА ЗАПЛАТИ в полза на З.Г.Р. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 843,76
лева, която представляват разноски по делото съразмерно на уважената част на
иска и след прихващане разноските сторените от ответника;
Банкова сметка ***: IBAN *** З.Г.Р.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Веселин Атанасов
Вярно
с оригинала.
ЕН