Р
Е Ш Е
Н И Е № 1490
гр. Пловидв, 18.04.2019 г.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – IV гр. с., в публично съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди
и деветнадесета година в състав с
Председател: Димитрина Тенева
при секретаря Диана Димитрова., като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 4324 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл. 344 и сл. от ГПК, във втора фаза - по извършване на делбата.
По делото са постановено
влязло в сила Решение № 2592
от 28.07.2017 г., с което е
допуснато да се извърши съдебна делба по отношение на следния
недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 66915.12.58 /шестдесет и шест
хиляди деветстотин и петнадесет точка дванадесет точка петдесет и осем/ по
кадастралната карта и кадастралните регистри, на село с..., ибщина м....,
област п..., одобрени със Заповед N РД-18-36/06 03 2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на поземления имот: местност Г., с площ: 2568 кв. м.
/две хиляди петстотин шестдесет и осем квадратни метра/, с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м./, категория на земята при поливни условия: 4 /четвърта/,
стар идентификатор: няма, номер по предходен план-12058 /дванадесет хиляди и
петдесет и осем/, при съседи: 66915.12.57, 66915.12.98, 66915,12.56,
66915.12.69,66915.12.54 между:
Д.А.Д. с ЕГН ********** и
Е.Н.Д. с ЕГН **********,***, и А.И.П. с ЕГН **********, адрес:
*** при квоти: от 4/5 ид. части общо за Д.А.Д. и Е.Н.Д. 1/5 ид. част
за А.И.П..
Страните притендират извършване
на делбата чрез разпределение, като ищците заявяват дял І от заключението на
вещото лице, а ответника –дял ІІ.
По
делото е приета за съвместно претенция на
ищеците Д.А.Д. и Е.Н.Д. срещу ответника
А.И.П. за заплащане на сумата
от 9380,50 лева, представляваща увеличената стойност на притежаваната от
ответника 1/5 идеална част от процесния имот, в резултат на извършени
подобрения-смяна предназначението на имота през 2007 г., ведно със законната
лихва върху посочената сума за периода от 27.11.2017 г., до окончателната
плащане.
Същата
е оспорена от ответника като неоснователна и погасена по давност.Заявява се
недобросъвестност на владението на ищците, извършване на смяната на
предназначението на имота без знанието и съгласието на ответниците.
Като взе предвид твърденията на
страните и доказателствата по делото съдът намира от фактическа страна
следното.
От изготвеното заключение от 20.02.2019 г. по извършена
допълнителна СТЕ и становище на Община м....(лист 99; 129;130-131; 148-150;
153-154 от делото) е видно, че процесния
имот е на стойност 49440 лв. Стойността на деля на ищците е 39554, а на
ответника 9886 лв. Същият е поделяем на две- ДЯЛ
I–ВИ -4/5
ид. части включващ ПИ 66915.12.403 /проектен/ – земеделска
територия /ниско застрояване –до 10м/ с площ от 1875кв.м за 36100лв. / идентично на УПИ 12.403 жил.
строителство/, съгласно Заповед № РД-09-1291 от 12.10.2018г. на кмета на общ. м...., застроено и незастроено със
жилищна сграда със ЗП – 196кв.м на два етажа, и 179/293 ид.част от улица тупик
с ИД 12.406 на стойност 3454 лв.
по КК на с. с..., общ. м...., местност „Г.”, масив
12 при граници и съседи: 66915.12.404,
66915.12.406, 66915.12.69, 66915.12.56, 66915.12.54. или общо 2054 кв. м. на стойност 39554 лв. и ДЯЛ II-РИ -1/5 ид. части включващ ПИ
12.404 /проектен/ – земеделска територия /ниско застрояване –до 10м/ с площ от
400кв.м за 7700лв. / идентично на УПИ
12.404 жил. строителство/, съгласно Заповед № РД-09-1291 от 12.10.2018г. на
кмета на общ. м...., незастроено дворно място, и
114/293 ид.част от улица тупик с ИД 12.406 на стойност 2186 лв. по КК на с. с...,
общ. м...., местност „Г.”, масив 12 при граници и съседи: 66915.12.57, 66915.12.98, 66915.12.406,
66915.12.403, 66915.12.54.или общо 514 кв. м. на стойност 9886 кв. м.
От приложените писмени документи -НА № 1** т. ***, рег. № ****, дело №
***/**** г.; решение № 3/08.03.2007 г. на МЗГ-ОД“ЗГ“-п..., Комисия по чл. 17,
ал. 1, т.1 от ЗОЗЗ; присъда от 12.03.2013 г. на ПРС; решение № 2723/15.07.2015
г. на ПРС е видно, че при придобиване на имота от ищците през 2005 г. чрез
покупко-продажба, изповядана от страна на продавачите по пълномощие от Г. Т.,
въз основа на пълномощно № 271/19.09.2005 г. на кмета на с. Т. , поземления
имот е бил с предназначение –земеделска земя, като същото е променено през 2007
г. за неземеделски нужди и жилищно застрояване с решение на компетентния орган.
През 2013 г. кмет на с. Т. –М. П. е
признат за виновен за съставени официални документи, между които и пълномощно №
271/19.09.2005 г. на кмета на с. Т.
удостоверяващи неверни обстоятелства относно авторството на поставените
подписи на упълномощителите. През 2015 г. по съдебен ред е признато правото на
собственост на ответника върху 1/5 ид. част от имота и са осъдени ищците да
предадат владението върху нея.
От изготвеното заключение от 02.02.2018 г. по извършената допълнителна СТЕ
е видно, че в резултата на промяната на предназначението на имота неговата
стойност се е увеличила с 46780 лв., като стойността на дела на ответника се е
увеличила с 9356 лв.
С оглед установените данни съдът намира от правна страна следното:
По иска по чл. 34 от ЗС.
Няма спор между страните, а и от
събраните доказателства се установява, че заявения за делба имот е поделяем на
две части. Следова е налице възможност за извършване на делбата чрез получаване
от съделителите на реален дял от съсобствеността, какъвто е основния принцип на
делбата. Доколкото всяка група съделители притендира различен дял и не е налице
колизия на желанията им, като дяловете не са равни нито по квоти, нито по
размер и стойност съдът намира, че подялбата следва да се извърши чрез
разпределяне, при уважение желанията на страните, като на ищците се разпредели
дял първи по заключението на вещото лице от 20.02.2019 г. , а на ответника-дял
втори. Тъй като оформените дялове съответстват по площ и стойност на квотите от
съсобствеността не е налице необходимост от уравнение.
По исковете с правно основание чл. 74, ал. 1 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД.
Не се спори между страните, че ищците са сменили предназначението на имота
през 2007 г. след неговото придобиване чрез възмездна сделка през 2005 г. и
преди застрояването му през 2008 г., както и, че ответника е възстановил
владението си върху имота след проведено съдебно производство признаващо
притежанието му на собственост върху 1/5 ид. част, поради липса на
валидноизразена воля на наследодателя му за изповядване на разпоредителната
сделка в полза на ищците. Не се твърди и не се установява, ответника да е знаел
за извършваните промени с имота, както и да е бил съгласен с тях или да се е
противопоставял. Предвид това отправената притенция касае иск по чл. 74, ал. 1
от ЗС, защото извършените действия са предприети от ищците в собствен интерес в
период, в който същите са владели имота, но на правно основание което неможе да
ги направи собственици. В този случай те имат право да получат по-малката сума
между стойността на направените разноски и стойността на увеличението. По
делото са ангажирани доказателства сочещи единствено размерът на увеличението
на стойността на квотата на другия съсобственик , но не и размера на
извършените разходи. Тъй като притенцията е заявена за първи път на 27.11.2017
г. и от страна на ответника е отправено своевременно възражение за погасяването
и по давност следва да се обсъди първо този аргумент. Вземането на
владелеца за извършени подобрения има облигационен характер и по отношение на
него са приложими правилата за погасяването му поради изтичане на погасителната
давност. Съдът намира, че процесното вземане се погасява с общата 5-годишна
давност по чл. 110
от ЗЗД. Безспорно е обстоятелството, че по смисъла на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. По
разбирането на трайната съдебна практика, консолидирана и със задължителното за
съдилищата ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр.д. № 9/74 г., вземането на
владелеца, извършил подобрения върху чужд имот, става изискуемо и погасителната
давност за него започва да тече от момента на прекъсване на владението и превръщането му в държане със съгласието на
собственика или най-късно от деня, когато владението бъде смутено от
собственика по исков ред, обикновено чрез предявяване на ревандикационен иск,
като казаното се отнася за вземането както на добросъвестния, така и на
недобросъвестния владелец, извършил подобрения върху чужд имот. Установено е в
настоящото производство, че ревандикационен иск от ответника е бил предявен
през 2015 г. в ПРС. Следователно от момента на депозиране на исковата молба и
смущаване на владението до предявяване на притенцията през 2017 г. са изминали
повече от пет години, поради което на основание чл. 110 от Закона за
задълженията и договорите, настоящият състав приема, че вземането на ищците
се е погасило по давност. Това налага отхвърляне както на притенцията за
главница от 9380,50 лв., така и за притедираното обезщетение за забавеното и плащане.
С оглед приключване на делбата съдът
намира, че съделителите следва да се осъдят да заплатят по сметка на ПРС суми
за ДТ в размер от 4 % върху стойността
на притежаваните от дялове от съсобствеността или за ищците 1582,16 лв., а за
ответника-395,44 лв.
С оглед отхвърляне на притенцията по
сметки на ищците същите дължат заплащане в полза на бюджета на съдебната власт
държавна такса в размер от 4% върху интереса им или сумата от 375,22 лв.
Предвид характера на производството и
вида на направените и притендирани разноски от ищците съобразно представения
списък и приложени доказателства съдът намира, че на ищците се дължат
единствено притендираните от тях разноски, сторени в производството за подялба
на имота, разходени в интерес на ответника или сумата от 57,06 лв. за заплатена
такса за вписване на исковата молба и заключения по допуснати СТЕ, както и сумата от 252 лв. от сторените разходи по
административната процедура по подялба на имота съответстващи на квотата на
съделителя.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
Р Е
Ш И :
РАЗПРЕДЕЛЯ В ДЯЛ НА Д.А.Д. с ЕГН ********** и Е.Н.Д.
с ЕГН **********,***, следния недвижим имот: ПИ 66915.12.403
/проектен/ – земеделска територия /ниско застрояване –до 10м/ с площ от
1875кв.м за 36100лв. / идентично на УПИ
12.403 жил. строителство/, съгласно Заповед № РД-09-1291 от 12.10.2018г. на
кмета на общ. м...., застроено и незастроено със жилищна сграда със ЗП –
196кв.м на два етажа, и 179/293 ид.част от улица тупик с ИД 12.406 на стойност
3454 лв. по КК на с. с..., общ. м...., местност „Г.”, масив 12 при граници и
съседи: 66915.12.404, 66915.12.406, 66915.12.69, 66915.12.56, 66915.12.54. или
общо 2054 кв. м. на стойност 39554 лв. и
РАЗПРЕДЕЛЯ
В ДЯЛ НА
А.И.П. с ЕГН **********, адрес: *** следния недвижим имот: ПИ 12.404
/проектен/ – земеделска територия /ниско застрояване –до 10м/ с площ от
400кв.м за 7700лв. / идентично на УПИ
12.404 жил. строителство/, съгласно Заповед № РД-09-1291 от 12.10.2018г. на
кмета на общ. м...., незастроено дворно място, и
114/293 ид.част от улица тупик с ИД 12.406 на стойност 2186 лв. по КК на с. с...,
общ. м...., местност „Г.”, масив 12 при граници и съседи: 66915.12.57, 66915.12.98, 66915.12.406,
66915.12.403, 66915.12.54.или общо 514 кв. м. на стойност 9886 кв. м.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.А.Д. с ЕГН ********** и Е.Н.Д. с ЕГН
**********,*** против А.И.П. с ЕГН **********, адрес: *** иск за осъждане ответника да заплати на
ищците сумата от 9380,50 лева, представляваща увеличената стойност на
притежаваната от ответника 1/5 идеална част от процесния имот, в резултат на
извършени подобрения-смяна предназначението на имота през 2007 г., ведно със
законната лихва върху посочената сума за периода от 27.11.2017 г., до
окончателната плащане.
ОСЪЖДА Д.А.Д. с ЕГН ********** и Е.Н.Д.
с ЕГН **********,*** да
заплатят солидарно в полза на съдебната власт по
сметка на ПРС сумата от 1957,38 лв.
(хиляда деветстотин петдесет и седем лева и тридесет и
осем ст.)
за държавна такса за производството.
ОСЪЖДА А.И.П. с ЕГН **********, адрес:
*** да
заплати в полза на съдебната власт по сметка на ПРС сумата от 395,44 лв.
(триста деветдесет и пет лева и четиридесет и четири ст.) за държавна такса за
производството.
ОСЪЖДА А.И.П. с ЕГН **********, адрес:
*** да
заплати на Д.А.Д. с ЕГН
********** и Е.Н.Д. с ЕГН **********,*** сумата
от 309,06 лв. (триста и девет лева и шест ст.) за разноски за производството по
делба.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред п...ски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Приканва
страните в едноседмичен срок от влизане в сила на решението да внесат дължимите
от тях държавни такси по сметка на ПРС, като им указва, че при неизпълнение на
задължението в предоставения им срок спрямо тях ще се предприемат действия по
принудителното им събиране.
СЪДИЯ: / П / ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
ВЯРНО С ОРГИНАЛА: Д. Д.